Здравейте,
Става въпрос за моята приятелка и мъжа й, с които сме близки вече почти 20 години- състуденти сме. Женени са от 16 години, но през няколко години си заформят някаква любовна история извън семейството. Моят проблем е, че всеки път аз съм поставена веднага в позицията на доверен човек. Първият път беше преди 10 -тина години, мъжът се беше хванал с някаква колежка, приятелката ми обаче заподозря и една вечер ме извика и ми се наплака на рамото. След малко обаче мъжът й си дойде и тръгна да ме закара до нас. По пътя ми говори, че жена му си въобразявала някакви глупости и аз трябвало да поговоря с нея. Той гарантирал, че нищо няма. Бях прекалено шокирана от всичко чуто последователно от двамата и ясно и гласно казах, че не желая да ме забъркват в техни си неща. Размина историята, но приятелката ми реши, че е момента да си връща и си хвана някакъв тип за секс. И хайде пак аз осведомена подробно, + молба да я прикривам- заедно сме на кафе, пазаруваме и т.н. Добре, че още нямахме мобилни телефони, та не се наложи изобщо да лъжа мъжа й, не се срещнахме изобщо. Просто всичко размина за месец. Станаха си пак семейство за пример. Преди 4-5 години- нова история на мъжа, този път детето им хвана смс-и на телефона му, абе беше сигурна изневяра. И пак аз осведомена детайлно + съдействах на приятелката ми да проверява за адвокати, развод и т.н. Да, ама минаха няколко месеца, мъжа й се върна към семейството. Реши да й се извинява и ми се обади да съм го посъветвала как да се справи. Пак казах, че не участвам в семейните им неща и стоя на позиция приятелка на жена му. Е, оправиха си пак семейството и си заживяха щастливо. Да, ама вчера пак нова история- приятелката ми се влюбила този пъът в някакъв и т.н. Мога ли пак да я прикрия за няколко пъти? Ами не, вече ми писна! Ама не знам как да изляза тактично от ситуацията. Все пак тя е човек, на когото наистина държа и ми е помагала в адски трудни за мен моменти. А и вече си имаме традиция и играем през уйкенд заедно семейно карти, така че ще се виждаме и с мъжа й.
Не знам какво да кажа, как да го кажа този път. Моят мъж играе " нищо не знам", понеже на него никой не му говори директно и така му е добре. Само ми казва " не се меси, те ще си се оправят". Хубаво, ама те ме замесват.
Вие какво бихте направили? Извинявам се, че стана като роман, но се пробвах да обясня ситуацията.
Става въпрос за моята приятелка и мъжа й, с които сме близки вече почти 20 години- състуденти сме. Женени са от 16 години, но през няколко години си заформят някаква любовна история извън семейството. Моят проблем е, че всеки път аз съм поставена веднага в позицията на доверен човек. Първият път беше преди 10 -тина години, мъжът се беше хванал с някаква колежка, приятелката ми обаче заподозря и една вечер ме извика и ми се наплака на рамото. След малко обаче мъжът й си дойде и тръгна да ме закара до нас. По пътя ми говори, че жена му си въобразявала някакви глупости и аз трябвало да поговоря с нея. Той гарантирал, че нищо няма. Бях прекалено шокирана от всичко чуто последователно от двамата и ясно и гласно казах, че не желая да ме забъркват в техни си неща. Размина историята, но приятелката ми реши, че е момента да си връща и си хвана някакъв тип за секс. И хайде пак аз осведомена подробно, + молба да я прикривам- заедно сме на кафе, пазаруваме и т.н. Добре, че още нямахме мобилни телефони, та не се наложи изобщо да лъжа мъжа й, не се срещнахме изобщо. Просто всичко размина за месец. Станаха си пак семейство за пример. Преди 4-5 години- нова история на мъжа, този път детето им хвана смс-и на телефона му, абе беше сигурна изневяра. И пак аз осведомена детайлно + съдействах на приятелката ми да проверява за адвокати, развод и т.н. Да, ама минаха няколко месеца, мъжа й се върна към семейството. Реши да й се извинява и ми се обади да съм го посъветвала как да се справи. Пак казах, че не участвам в семейните им неща и стоя на позиция приятелка на жена му. Е, оправиха си пак семейството и си заживяха щастливо. Да, ама вчера пак нова история- приятелката ми се влюбила този пъът в някакъв и т.н. Мога ли пак да я прикрия за няколко пъти? Ами не, вече ми писна! Ама не знам как да изляза тактично от ситуацията. Все пак тя е човек, на когото наистина държа и ми е помагала в адски трудни за мен моменти. А и вече си имаме традиция и играем през уйкенд заедно семейно карти, така че ще се виждаме и с мъжа й.
Не знам какво да кажа, как да го кажа този път. Моят мъж играе " нищо не знам", понеже на него никой не му говори директно и така му е добре. Само ми казва " не се меси, те ще си се оправят". Хубаво, ама те ме замесват.
Вие какво бихте направили? Извинявам се, че стана като роман, но се пробвах да обясня ситуацията.
Мъжът успешно се защитаваше и се скри в банята. 
Жената го последва. 
Явно така си вдигат адреналина хората.Разбира се ,че не трябва да се намесваш,особено ако никой не те моли за това.Мисълта ми беше ,че ако наистина най-добрата ми приятелка поиска помощ от мен,съм готова да й я окажа.Причините и решението са си нейни,но и тя и аз знаем,че винаги има още едно рамо,на което да се опрем при нужда и това му е хубавото на приятелството.Иначе познати,които се отдръпват и предпочитат да не ги притесняваш има много.Мисля че авторката е преминала от първата във втората група,трябва само някак да го каже на "приятелката" си в по-приемлива форма. 
