скандалите които предизвикваме

И на мен се случва! Много се нервирам от себе си! Да не говорим, че често зная, че не трябва да казвам нещо, но въпреки това го правя и това е най-лошото!

Слава Богу, мъжът ми е мноооого търпелив човек.
Може би до сега сме се карали 2-3 пъти, точно , защото той не се вързва на нервите ми.
Иначе спорим, но винаги с шеги и няма обидени или наранени чувства. И в спора винаги намираме разрешение.
Баба ми казваше "Два остри камъка брашно не мелят". Поне единият трябва да отстъпва.

Все едно описваш мен

Ох позната история 
Добре, че мъжът ми е от търпеливите 

И аз не се различавам от всички отговори досега и смятах,че е до характер,но май повечето жени действаме по този начин.И аз също започвам да чопля уж нещо малко,а накрая все става караница за нещо съвсем друго.Май ще си останем недоразбрани...

Всичките ни караници почват така

Как ви търпят мъжете ви не знам!
Не съм като вас аз!Не се заяждам за големи неща,камо ли за дребни! Ако правех така,то щях да се обърна към специализирана помощ!
Ама за какво ги дърлите послтоянно тез мъже бе?Какво ви пре4ат хорицата....
Давайте го по спокойно...и на тях ще им е добре,а на вяс дваЖ пове4е!

При нас е обратното - мъжът ми е по-сприхавият. После съжалява и гледа да замаже положението, ама кел файда, като ти е скапал настроението...Искам да ви кажа, че е адски досадно, тъй че гледайте да се владеете. Намерете си някакви разтоварващи занимания.

Според мен е нещо нормално, винаги излиза нещо, за което може да се спори, дори и да е най-дребното. И ние не правим изключение...Мисля, че при всеки е така!

Е, при почти всеки Mrs Perfect 

Така става, когато истинското проблемче е нещо, от което си неудовлетворена (най-често секс или личното ти развитие), за което просто имаш задръжки да говориш, или за което не можеш да обвиниш партьора си, но се чувстваш някакси пасивно ограничена от него или отношенията ви в някаква област. Или просто от това кка ви се есложил живота в момента- всеки търпи ограничения.
Или пък просто нещо съвсем странично те  е изкарало извън нерви този ден - колеги, деца, непознати, някой кретен на улицата , понякога на всички ни ни идва в повече по независещи от нас причини, нали.
Натрупва ти се неудовлетворение което, започва да прелива, започваш да губиш контрол над раздразнението ти- сякаш нищо не можеш да правиш и живота спира, докато не се освободиш от напражението. И всъщност съвсем логично си изкарваш на другия, или казано по-меко - подпираш се на него психически.
При нас този проблем го реших като просто си поговорихме как понякога се разтоварваме като си изливаме, това което ни идва в повече именно на най-близкия човек, и то именно защото само на него имаме доверието че ни приема каквито сме, че ще ни прости макар и да не сме съвсем или даже да не сме никак справедливи да си го изкарваме на него.
Ние и двамата го правим, но когато няколко пъти се говори за това след въпросното скандалче нещата се промениха - не че спряхме, просто започнахме да го възприемаме"правилно" като част от любовта - всеки оставя другия да се навика или намрънка, като му е дошло в повече(най-често другия в този момент е ОК, слава богу) и после го гушва и му казва с усмивка "Мило мина ли ти вече, нали знаеш колко ммного те обичам?"  и на милото не му е гузно вече че се е навикало на другарчето си, и другарчето не му се ядосва и сърди че са си го изкарали на него, нито се опитва да му го върне "тъпкано". Нали като сме се женили сме си обещали "в по-добро и в по-лошо" това е същото като ако  другия да си навехне крака и да го подпираш като ходи, докато го боли - същата подкрепа и грижа, но е на емоционално ниво. Достатъчно е и двамата да го осъзнаят и приемат. При нас аз го осъзнах първа и няколко пъти сама се извиних и си признах как стоят нещата и когато и той го направи следващия път... спонтанно се разсмяхме, защото той ми беше казал да се науча да се владея и че той не правел така... но сам се усети  че ..така стават нещата.
Тези скандали вече не могат да бъдат заплаха за  хармонията в нашето семейство, напротив- това е още един начин да се обичаме и да си го показваме.
 

Моят мъж е по скандалите,от мухата прави слон.Аз съм безкрайно търпелива към тези му изблици,защото си го знам,че е такъв ,свикнала съм просто да не го слушам като превключи на тая фаза.Бързо му минава обаче.

Това е самата истина!
Когато прочетох се замислих доста, някак си ми олекна 
Благодаря     

Така бяхме само първата година след брака. но аз разбрах, че ако много мърморя, той започва да се инати и оправия няма и взех решение, че е по-добре да има мир отколкото да доказвам права ли съм или не.

хммм,и при нас много често от мравката се прави слон и накрая все един от двама ни се цупи за известно време   

И аз редовно правя от мравката слон-както казва той,въпреки,че за мен не е така.Много съм чувствителна и кипвам за най-малкото-защо има разхвърляни чорапи,защо не е изхвърлил боклука,защо не е купил каквото казах,защо еди какво си-мога да изброявам до безкрай...

По повод на написаното за търпението и приемане раздразнението на другия искам да ви попитам: а ако единия само крещи и си търси повод за скандал,а другия търпи, търпи, не мислите ли, че задържайки емоциите си с него може да се случи нещо. Повечето заболявания идват от неизразена емоция, от търпеливост.

Не,не мисля-той накрая си изкара емоциите-търпи,търпи,ама никой нормален не може да търпи(освен това пък ако мен нещо ме мъчи-аз търпя в себе си и нищо не споделям с никой-това дали е по-добро)-друг въпрос е,че аз страдайки преди години от хиперфункция на щитовидната жлеза,получих предупреждение да не изживявам прекомерен стрес,защото ще се възобнови терапията,и възела ще започне пак да ме задушава,май натам отиват нещата....

Ще използвам една поговорка - два остри камъка брашно не мелят. В началото и аз не се сдържах и се заяждах за дребни неща. А мъжът ми е толкова търпелив...не знам как ме е търпял тогава. После някакси изведнъж разбрах, че не това е правилният подход за съвместен живот. Разбрах, че няма смисъл да се караме за дреболии. Колега те е ядосал, не са ти повишили заплатата, съседката те е отегчила и искаш да си го изкараш на някого. Човекът до теб не е виновен за това ти състояние. Той е до теб, за да те подкрепя, не да бъде буфер за отрицателните ти емоции. Когато някой е неудовлетворен от развитието си в работата или дори у дома, сядаме, говорим, търсим варианти. Намерили сме своя начин да живеем в мир със себе си и с другия.

Спокойно, и аз съм абсолютно същата
Ми какво да се направи.. Понякога просто ми се иска да си покрещя с някой

Все пак искам да уточня, че когато съм ядосана в работата, или по принцип съм ядосана нямам никакво желание да говоря та камо ли да се карам. Когато имаме финансов проблем или сме затруднени по една или друга причина, когато децата са болни и т.н, никога не ми се е случвало да предизвиквам скандал.
Ядосвам се на себе си затова защото когато ни е най- хубаво когато няма никаква причина да се караме аз подхващам някаква откачена тема и впоследствие предизвиквам скандал. А иначе много обичам съпруга си и той е много добър.
Знам, че с нищо не заслужава откаченото ми поведение, но всичко идва от само себе си

Идва от само себе си я. Като не е изхвърлил боклука днес и кучето го е разпиляло по цялата къща, да видите как ще му дойде от само себе си!

Обаче съм решила вече битовизмите да не бъдат повод за скандали ,защото .... се случи нещо,което ме накара да проумея,че заради незначителни неща мога да загубя нещо много по ценно.Незнам дали ме разбрахте.

Разбрах те-и на мен ми се случи това,оправих се за около месец(спрях да крещя и да се карам имам в предвид) и после природата пак си каза думата

Мили момичета!Всеки скандал рефлектира върху децата ви- запомнете го!Когато мама и татко се карат нямате представа какво е в главицата им и как са свити сърчицата им и което е по- лошо те  (не винаги ще ви го признаят)  в повечето случаи се чувстват виновни за напрегната атмосфера у дома.Вкрарайте яда си в чистене , ремонт или тичане по магазините , обиколете блока или нещо друго-например да се отделите за няколко дни , за да помислите...От позицията на дете расло в такава обстановка и майка усещаща всичките негативи , които се отразяват на детето и от такива семейни сблъсъци - ви призовавам-ако причината е във вас се опитайте да се промените, ако причината е в него променете го или се опитайте , но мислете най- вече за децата си!

Израстнах в семейство,разведено,разкъсвано от интриги,омраза,опити за душене....Знам добре какво искаш да кажеш,и пак сърцето ми казва друго-разума казва едно.Разума казва:Не се карай,не  вдигай тона,детето страда...Сърцето в определени случаи обаче казва още преди да се включи разума: .Е,опитвах да спра,та да помисля,ама не мога и това е....Накрая пак аз се измъчвам най-много,че детето ще страда от това.А то наистина като вземе да разбере ще страда.И какво ако вината е в мен например,защото съм сигурна,че той има поне 40 % вина в случаите...Как да го преудолея,като не успявам...

Мила afrodita!Българското общество все още възприема професията психолог като професионална помощ само в случаите , когато трябва да вкараш някого в лудницата.Но според мен не е така и ще ти кажа защо.Ако не откриеш начин сама да се справиш , съветите на никоя приятелка или доброжелетел няма да те ориентират да намериш отговора.Понякога отношенията в моето семейство не са на ниво , но причинителят на тези кризи се оказа , че си има слаби места -например данък обществено мнение , ако ме разбираш.Това бе моят коз да прекратявам макар и временно кризата.Майка ми също е с проблемно детство и повярвай , ако не потърсиш помощ навреме ще става за околните ти още по- лошо.От сърце ти желая да откриеш верния път  , защото живота е пред теб и ти не би искала детето ти (не знам каква е възрастта му , но то попива всичко) да се чувства като теб изгубено , беззащитно(защото семейството е неговата крепост) и най- накрая виновно за вашите грешки.