Самотни татковци?

Познавам такива мъже,мои колеги са,те ми връщат вярата в мъжският свят.Единия е вдовец,сам изгледа и изучи децата си ,а другия просто жена му ги остави и никога не пожела да види детето.Приятеля ми също е отгледан от такъв баща и аз много обичам този човек,защото смятам ,че всички мъже трябва да могат да си гледат децата.Имам и доста приятели самотни татковци,но един от тях е доста силно заседнал в съзнанието ми и често си пиша с него в скаипа.Детето му е момиченце на 4г има левкемия,жена му решава ,че не иска това бреме ,зарязва ги и е женена за друг и има бебе от него.Дори не пита как е малката.Често вечер когато си говорим той казва"извини ме ,само да я завия"или"тя се страхува като се събуди изчакай да я гушна.Този мъж дава всичко от себе си за да е детето му щастливо и нищо да не му липсва.ИМА И ТАКИВА МЪЖЕ!!!!!

Да, има такива мъже, в крайна сметка самотните родители сме и мами, и татковци. Би ми било интересно как възпитават децата си татковците, какви са опасенията им, техните притеснения.
Аз, примерно се опасявам, както майка на момченце, дали ще се справя с "мъжкото възпитание", когато детето порастне, помня как моя баща пускаше самолетчета с брат ми, правеха корабчета, ритаха заедно топка неделите и брат ми беше щастлив, ей-такива неща...
Познавам един самотен татко, има две момиченца, много е грижовен.
Има една постоянна тъга в погледа му, понякога си мисля, че жените, като че ли сме по-стабилни емоционално и психически след първоначалния стрес и шок ....някак си се "събираме".

Ми мен ме "отглежда" баща ми - 3 деца сме негови (+1) не е никак лесно до сега 5 год аз живях с брат ми с баба и дядо ми сестра ми-сама с баща ми но той работеше от сутрин до вечер  така че поне аз го виждах за около час на ден... тази година с него и брат ми живеем заедно(сестра ми замина)- но той пак си е рядко тук а брат ми е главно с баба ми и дядо ми 
В общи линии не е лесно за него не знае как да се държи с нас малкото време когато сме заедно иска да сме перфектни... но е разбираемо-никак не му е лесно и на него да си има личен живот да изкарва пари за вс нас а и да ни гледа-но аз все си мисля че се справям и сама и така е по добре за мен поне развиваш се по бързо и се осъзнаваш като отговорен човек...(поне при мен е така)....
Успех и кураж на вс бащи които сами отглеждат децата си    но колкото и трудно да е намерете начин да общувате с децата си -те имат нужда от вашата помощ и подкрепа! най вече ако не се виждат вече с майкита си!

Имам един комшия...дори не знаех 4е се е развел, постоянно го засичам с детенцето му, но жена му не съм виждала. аскоро ме уведоми една клюкарка от входа, че са се развели, жената се залюбила с някакъв тип, а бащата си гледа детенцето.

Същата ситуация се разиграва и с мои приятели - мъжа гледа детето, а ТЯ забегна извън БГ - залюбила се ....

Страннно е за мен...

Аз знам за двама, не ги познавам лично, но често ги виждам. И на двамата съпругите са срещнали нови любови и са поели свой път (което и аз не проумявам), изоставяйки и децата си. И двамата имат дъщерички. Едното момиченце е вече първокласничка. Другото е с проблем и бащата редовно го води на психолог и се грижи за него.

Не искам да се заричам, но ако съм жива и здрава никога не бих оставила децата си.
Не познавам такива таковци. Но бих искала да познавам.

Това твое изказване вече ме разби...

по темата - само съм чувала, че има и такива татковци, но никога не съм виждала.... Много от нас гледат детето си без помощ на родители, чудя се дали един мъж може да отгледа така детето си  и с какви проблеми се сблъсква..
а често съм се питала и аз защо ако има такива татковци не пишат тук.


AL Jankoni, успех! само да не стане да намериш мацка с дете и тогава и твойта да се "опомни" както се надяваш, че тогава не те знам какво ще праиш 

И аз познавам такъв татко и то много от близо! Вуйчо ми се разведе и отглежда братовчедка ми с помощта на баба ни! Вече втора година води дело за родителски права, временната мярка е детето да остане при баща си докато тече делото. Той се бори с всички сили да го спечели, много обича дъщеря си, материално я е осигурил изцяло, нищо не й липсва, но ми се струва, че има нещо, което му обягва. На него му е трудно да я учи на някой неща, на елементарни, ежедневни навици, които обикновенно се копират от майката, която пък в случая е ... хич не е пример за подръжание!  И така в борбата си за благоволението на детето, родителите се надскачат, а дъщеричката им расте разглезена и в същото време разкъсана между майка си и баща си.
Такава е реалността, ако не го виждах ежедневно край себе си, нямаше да повярвам, че има и бащи, които се грижат за децата си, но е факт!

Според мен, по-правилно е, ако въпроса бъде зададен, като :" Познавате ли татковци, които биха станали самотни родители"
Защото, както авторката сама е казала в ПОВЕЧЕТО случаи, детето остава при майката... Не говорим за ситуации, когато мама си е отишла от този свят и е станала, малка звездичка на небето.
Казвал съм го и друг път, че не мисля, че винаги майката е по-добрия вариант за отглеждането на детето...
За себе си бих казал, че: ДА БИХ СТАНАЛ САМОТЕН БАЩА, НО НЯМА КАК ДА СТАНЕ!!!
Също така смятам, че бих могъл да си гледам (и да възпитам) детето, по-добре от майка му...
Не знам защо е насадено мнението, че бащите не могат да гледат деца... Ако можете обяснете ми... Какво? Мъжете сме по-кофти стока или какво?

Извинете ме ако съм прозвучал, нападателно или гадно....

@AL Jankoni Пич, прочетох доста от постингитите ти (да не кажа всичките), но ще ме прощаваш, звучиш ми несериозно и някак си клиширано... Не мога да разбера, каква ти е идеята Да не говорим за противоречията... (не ме питай за какви противоречия говоря, просто си прочети, какво си писал)

Зададох въпроса не дали "бихте станали" а има ли около вас и как се справят, защото това са различни неща.
Аз не бих станала самотна родителка, но ето ме-факт. Не мога да проумея как някой ще иска да бъде самотен родител, честно. За всеки родител и дете е добре да имат още един човек до себе си, който ще е майката/бащата, който ще помага, ще се грижи и най-вече ще обича семейството си. Това, че при мен/нас не се е получило, не значи че съм щастлива от този факт. Може да съм облекчена (донякъде) , че сума ти проблеми вече ги няма и то най-вече в отношенията между мен и съпруга ми, но това е в съвсем друга плоскост.
Какво значи "бих станал самотен баща, но няма как да стане"??
Направо не е истина.

В мен няма "насадено" мнение, че бащите не могат да си гледат сами децата. Напротив. Смятам, че има прекрасни родители и майки, и бащи. Както и не толкова справящи  се. В крайна сметка всичко е до нагласата-ако тя  жената освен, че работи, се грижи за дома и семейството, а мъжа само ходи на работа и изкарва пари-естествено е такъв баща да е по-малко справящ се като родител. Смятам, че не е до пол, а да нагласа и желание.
НО е факт, че на мъжете като че ли един нюанс (меко казано) им е простено от обществото или поне в България  да бъдат незаинтересовани родители-"мъжка му работа" се казва-тя майката ще се оправи. А не е така. И затова повдигнах и темата-за да си добър родител няма значение мъж или жена си. Наистина го вярвам.

Първо, повечето мъже просто не желаят.
И второ, ние тука във форума сме бившите на тея точно мъже.. и като опарили се някак без да искаме прехвърляме върху събирателното "те мъжете".
Пък то има и изключения разбира се.
Дай Боже всекиму. 

мен пък ми е интересно защо татковци не пишат тук?

 
Нали сме в подфорум за родители, отглеждащи САМИ децата си!Да не се караме пак мъже срещу жени! Щом един мъж е решил сам да гледа децата си - моите най-дълбоки и искрени почитания! Шапка му свалям просто!
А по въпроса защо се смята, че не могат татковците да гледат деца, позволявате ли да ви дам донякъде физиологично-еволюционно обяснение?
Еволюционно - мъжът е ловец, жената гледа децата. Кратко, ясно и просто. В случай на смърт на майката - ако има женски в стадото и искат да гледат децата - ОК, а мъжкия отива да предава гените си натам! Говорим за Ледена епоха 3, не за 21 век!
Физиологично - всеки човек има мъжки и женски хормони в себе си - пола определя съотношението им. Съответно в мозъка си имаме рецептори, които могат да бъдат повлиявани от тези хормони и да предизвикват съответното поведение. При жените - рецептори за женски хормони и те дават майчински инстикт и разни други екстри, при мъжете - мъжки, дават агресия и сила за оцеляване. Най-грубо. Но има мъже, в чийто мозъци неизвестно все още защо има повече рецептори за женски хормони - това са потенциално идеалните татковци, назевисимо сами или не! Това е мъжът-мечта, ако мога от съседната тема да взема! Айде да спирам лекцията и още веднъж - добре дошли на смелите татковци!

Известно е защо - просто детето има по-добри шансове за оцеляване ако и двамата родители полагат грижи за него. Това влияние е било по-голямо преди години, в момента напредъка на цивилизацията е довел до това че спокойно може и с един родител. Така че е нормално и някои от мъжете да развият наклонност към  грижи за детето, при все че основната грижа винаги е на майката. Но не мисля че това са мъжете мечта - просто са по-грижовни и повече обичат деца.

Пантерчо, позволи ми да не се съглася с теб. Фактите, които изнасям бяха част от научна конференция по въпросите на фертелитета. Поведението на човека е доста комплексен процес, така че не само хормоните са отговорни. Така, че науката конкретно все ощя няма отговор на този феномен. За мъжа е важно да предаде максимално гените си, а не да се грижи за потомството си. това е грижа на женското животно....
А ако ти имаш толкова лесно обяснение на такива главоблъсканици- може би и ти имаш нещо с медико-биологичните науки, а ние не знаем?

Позволявам ти да не се съгласиш, не знам какви факти си слушала на тази конференция, специалистите по фертелитета обикновено са доста тясно специализирани медици. Съгласен съм че поведението на човека е доста сложен процес, тук има хормони, гени, социология. Не всичко е медицина.
Това което написах накратко не съм го измислил аз. Чел съм го. В статии за еволюционната психология - един сравнително нов хибриден подход в психологията. Ако искаш мога да ти пратя линкове от интернет.
На мен ми звучи доста логично, и затова го написах. Разбира се - това е възможно най-просто описано иначе в статиите има неща които аз дори и не съм се опитвал да разбера.
А иначе - то си е само теория. Теориите обикновено имат няколко факти на които се базират, няколко явления които обясняват ... и голям брой изключения  .

Мойта колежка от 3 месеца е самотна с дете на 3 години(момиченце).Запозна се с един мъж също самотен с две деца(момиче и момче).Честно не знам какво да кажа.малко не по темата ама дъщеря му се държи ужасно с нея и детето й.Аз лично не бих издържала.
За него.Прекалено грижовен и тези грижи са се превърнали в изпускане нещата от контрол .Прекалено разлигавени деца.Аз мисля че една жена не би допуснала това с детето си, докато мъжете не са пример за самотни родители.те бързо се изморяват и отегчават.само и само да не им се пили на главата позволяват доста неща и от там почва колелото на лошото възпитание и дисциплина да се върти.

Мое мнение 

ам да - просто сте по-мълчаливи
и дотам с обясненията
не че на вас ви е по-леко или по-тежко
мъжът е възпитаван да не се оплаква и да драпа
е те това е

а за оплюването си прав
ма понеже нямаше мъже до скоро та имахме карт бланш
оттук натам понеже се зароихте... мож пък да почнем да ви хвалим, знаеш ли 
пийс както се казва

мдам
и аз тъй
чак взе да ми се връща вярата в живота 
п.п. крайно време да се разчупи форума

Аз преди време бях задала такъв въпрос в моята темичка за "Наказанието" - къде са татковците тука и защо сме предимно и най-вече само мами. Вярно е това, което тогава ми написа Стън - че мъжете имат голям проблем с общуването и изразяването на чувствата си, пък камо ли да виснат тук при нас да си мрънкаме. Та, добре дошли и от мен, татковци! 

А на Иван само ще кажа, че...много ме притесни споменът му за ученическата му мечта - това, че не искаш жената, от която имаш дете.......не е добре!  Ама никак! Може би затова си зарязал и жена си, точно когато тя най-много е имала нужда от теб, а ти от нея явно не 
Имаш някаква травма от детството ли недоизлекувана, нещо друго ли травматично преживяно с жена, но.....не е нормално да искаш само детето. Питай някой специалист! Нашият БНД, с прискърбие ще споделя, имаше същата мечта и даже още по-грозно я разказваше (Боже, като се сетя сега си мисля, че горкото момче много спешно трябва да си лекува главата! )

колко е голямо детето ти или децата ти и от колко време ги гледаш сам? и всъщност сам или с помощ от родители

Аз бих казала: Евала на този анонимен тати! Малко са наистина мъжете, които си гледат децата, но отговорността към детето не зависи от това мъж ли си или жена, това си е до човека!
Аз познавам майки, които не заслужават да имат деца и факта, че са жени и не си потърсват децата или го правят само, за да дразнят таткото, ми изглежда още по-грозен!
Ако един мъж не се е привързал към детето си, не е поел отговорност и не го търси, това някак си бих могла да си го обясня, не да го оправдая, но ... да речем, че просто я няма връзката баща-дете и толкова. Обаче, жена, която е родила!!! и не си потърсва детето, родното!!! Това немога да го проумея! Ами ти си го носила 9 месеца вътре в себе си, усещала си го, родила си го, в случаи като моя, дори с риск за живота си и после... как би могла една майка да заспи като незнае как е днес детето й, добре ли е, болно ли е, здраво ли е, вечеряло ли е, заспало ли е... ей такива елементарни неща.

заставам до това    

Зад кое точно заставаш? Да, има такива майки- моята е такава почти. Както има бащи, които заслужават повече от майките на децата си да се грижат за тях, или по-скоро детето заслужава, независимо дали има възможност за това и те не са по-малко достойни от тези, на които съдбата е отредила ролята на самотен родител.

Мислех да не отговарям, но все пак ще го направя и дано ме разбереш.



Нещата са различни, но зависи как гледаш на тези неща.


Дали не е необходимо, леко да уточним понятието самотен родител? Защото ако не си разбрала имам дете и съм почти разведен


Ами елементарно, очевидно с майката на детето ми не мога и не искам да живея, но това не означава, че не искам да живея да живея с детето си... Необходимо ли е да пояснявам защо "Няма как да стане"?


Кое не е истина? Че може, да си обичам детето? Че може, да искам да го отгледам САМ?


Това изобщо няма да го коментирам - това може би е твоя случай и твоята гледна точка, но все пак опитай да си предствавиш, че в този живот се прожектират и други филми...


И тук не съм съгласен, можеш да кажеш: "Моят мъж...", а не мъжете в България... или ти познаваш всички мъже в България?


Би ли пояснила, кое точно в това изказване те прави щастлива и доволна?


За това мислех да не отговарям...стана прекалено дълго и доста оф...извинявайте

ам че ние децата си ги гледаме човек
добре при туй. нормално просто. като другите.
така че проблем не виждам
просто си говорим тук..

Дани, извинявам се че се намесвам тук точно и знаеш защо. Не ми е работа да ти казвам аз ти как да възприемаш неща. Но все пак, тука има жени дето са много, много ама много наранени, самата аз съм била в тоя филм бая дълго време, даже не съм сигурна че въобще съм се пречистила, озлобени също така и ... някак още не могат да повярват че той, техният случай е единичен такъв и не е правило, не могат да приемат че shit happens /Траянке сори за плагиатството/... абе с една дума не се връзвай човек.  На всеки е нужен някакъв времеви период, за да се 'излекува'.

 

Не се връзвам , просто се опитвам да обясня

Ам то с обяснения не става, а с дълъг дълъг житейски опит. 
И малко мислене. Ама само малко...че ако е много се стига до моя вариант - мечти за ампутация на главния мозък вече....

За да не цитирам всичко на dannytg,  ще се спра на няколко неща:

За мен самотен родител е този, който основно се грижи за детето,  като това включва човекът, с когото детето прекарва вечерите си, нощите си, свободното си време, който е до него ежедневно, общо взето този върху когото основно лежат грижите за отглеждането на детето. Приемам, че самотен родител не би трябвало да е случая, в който бащата/майката се виждат с детето по тяхно желание, а не защото се налага от другия родител, поне два пъти седмично (или по договорка), който се интересува от детето си и който полага грижа за него, различна от само финансова. Т.е. доколкото схващам не би трябвало съпругата ти да попада в графата-самотен родител, а  разделени родители, ако ти обичаш детето си не само теоретично, а и ....да не изброявам всичко писано по-горе...Не съм изчерпателна, но това е в груби линии.

И пак повтарям - за мен самотен родител е голяма отговорност, лежаща единствено върху теб, особено в случаите, когато детето е болно или градините стачкуват или на работа те задържат-това чисто практически примери, не коментирам възпитание, отношение към света и т.н. Да, и аз не мога да живея със съпруга си, но не искам да съм самотен родител, защото смятам, че за детето е добре до него да има майка и *баща* или обратното, било то и не роден, които да го обичат и да се обичат. Разбира се, ако искаш да си самотен родител, това е все пак твое желание.

Относно по-надолу каквото си писал няма да го коментирам, защото съм много далече от идеята темата да е бащи против майки или мъже против жени.
Споделих впечатления от това, което наистина виждам около себе си.

Темата за "самотните татковци", която пуснах, е напълно добронамерена, подканяща именно към споделяне, защото сме родители и имаме общи проблеми, сходни страхове т.н. Аз все пак смятам, че независимо от генна предразположеност и т.н. бащите могат да бъдат страхотни родители, било то самотни или не. 

Честно казано за пръв път се "докосвам" до чудото баща, отглежда сам детето си...

Браво анонимен тати, ако всички са като теб....

 Това немога да го проумея! Ами ти си го носила 9 месеца вътре в себе си, усещала си го, родила си го, в случаи като моя, дори с риск за живота си и после... как би могла една майка да заспи като незнае как е днес детето й, добре ли е, болно ли е, здраво ли е, вечеряло ли е, заспало ли е... ей такива елементарни неща.
Опитах се веднъж да поговоря с бившия си за тези неща,като например как не го боли като не вижда децата си ,като не го прегръщат и не му се усмихват всеки ден,аз ако съм да съм умряла от мъка.казах му ,че ако на мен се беше случило някой да ми отнеме децата(той не ги е и искал де )Бих спала пред вратата на дома му за да ги виждам всяка сутрин за да знам че са добре и за да мога, чуя ли ги да плачат да съм до тях независимо от това ,че някой не ме допуска в къщата си.на което той ми отговори ,че не му пукало за тях.Има и такива и тях ние трябва цял живот да ги наричаме истински бащи,защото ни направили деца!!!!

Само дето той изчезна. 

Да бе, това как го измисли?
Не знам защо, винаги съм си мислел, че са еднакво важни!


Извинявай, но нещо не разбирам, ти жена ли си търсиш или майка?

До Al Jankoni

Не съм съгласна с теб. Децата имат нужда и от майка, и от баща. Няма такова нещо, като допълваща рол,, тя става допълваща, ако самият родител я избере да е такава, няма значение дали е майката или бащата. В 21в. живеем, много жени градят кариери, няма ги по цели вечери. (познавам такива момичета, голяма част от колежките ми също.) Бащите съвсем спокойно се справят с домакински задължения, деца и т.н. Няма нищо срамно в това, въпрос на постигане на баланс в семейството, както и да не се мине "границата" ...

Какво значи да подкрепя мечтите на мъжа до себе си? Аз подкрепям реални неща-планове, идеи, които може да се реализират, но не и самоцелни ..егоистични мечти. Нямам желанието да кажа на любимия-бягай, мило, обикаляй света и не се тревожи за нас, ще се справим или ....иди си купи онази черна лимузина, защото цял живот си мечтал за такава кола, няма значение, че всичките ни спестявания ще отидат за кола, че и кредит отгоре....

Ще подкрепя разумен човек до себе си, а колкото до това, че не са ти подавали ръка, когато си падал е частен случай. Аз съм подавала. На мен са ми подавали също. Мисля, че голяма част от момичетата пишещи във форума са силни жени, и не защото са го искали, а защото се налага. Понякога по корем се влачиш от умора, но нямаш избор.

Осъзнавам билогичната си роля, но нека не преекспонираме нещата, защото с тази твоя теза омаловажаваш ролята на мъжете като бащи. 

Не се притеснявай... ще порастнеш

вие двамката що не си отворите една тема и там да се изясните? 

Ама има и изключения. 
Слава богу.
Малкото ми добри приятелки успяват да съчетаят силните страни на мъжа и на жената...  .. леле прекалих просто ама... мисля си го все пак. И хич не стигат само до чувствата. 
Иначе като цяло си прав. Мъже /сиреч тъй наречените ти чувства/ и шопинг. Шопинг и мъже. Днес си купих една жилетка. Днес пък еди кви си обеци. Ами... не е лесно ще знаеш. И на мен хич не ми е лесно сред океана от 'шопинг терапия'. Та тъй когато някой ми заговори за бизнес, изведнъж ми става едно .. очите ми изскачат от орбитите.. а ако това е и жена..... казва се В. - ми аз в такива случаи казвам "Някой ако ме пита какъв мъж искам, ще кажа - искам мъж като В."... а тя ми отговаря "Е да, правиш ли си сметка как ми удряш по женствеността ..."
А пропо такава една оперирана от чувства 'госпожица' как ли според теб се отразява на егото на заобикалящите я 'мъже'...

  

No comment

ДАлеч (човече научи се да  пишеш правилно)
Каси, това за приятелките го приемам лично!  Днес нищо не си купих!  Не се сетих даже!

И аз познавам такъв татко , жена му оставила детето на съседите когато той бил на работа и от тогава вече 10 -та година я няма никаква , а малката е вече на 13 години
Живеят си двамата с таткото , няма кой да им помага , родителите му са доста възрастни и живеят в едно доста далечно село , няма брат или сестра ...
За 10 години малката е получила две картички от майка си , и все още я чака да се върне ...иначе е невероятно дете , никак не е разглезена , просто една малка домакиня
Шарен свят....

Сега попадам на темата и имам въпрос към Ал.
Какво тояно е да споделя жената до теб твоите мечти?Питам като обвинена от моя мъж за същото, а смея да твърдя, че винаги съм го подкрепяла за всичко!
Второ-някъде назад прочетох и следното-че мъжете имали кариери, а жените не, защото не виждали по-далече от чиувствата си или нещо в този стил.Мъжете имат кариери, защото излизат свободни от ситуацията, много по-често те без деца и неангажирано време, което време отдават именно на кариерата си.Аз, ако имах на кой да оставям децата и да съм на служебна вечеря с клиенти важни-и аз щях да имам такава.Но тук бащата, който трябва да поеме-липсва.Така че-разглеждаш нещата много еднозначно.

Здравейте,

Аз не познавам татковци, които без помощта на майката отглеждат децата си. Бих се радвал да познавам такива! Ако не за друго, поне да им стисна ръката и да им кажа - ЕВАЛА!

Колегата dannytg ме накара да си призная, че съм мислил за варианта сам да отглеждам деца. Само не ме нападайте сега... Ще поясня:

- Мисля, че когато никой (който е крайно различен от мен) не ми се бърка в дисциплината, в оформянето на големите стойности в живота, резултатите ще са по-добри. Самото дете ще се чувства по-сигурно. Когато единия се опитва да създаде нещо, а другия след това руши, само и само за да покаже пред детето "Колко е добър" и т.н. води до никъде. Сега не ми остава нищо друго освен да давам достоен личен пример и да се надявам детето ми да го следва. Дали сега, дали после - няма значение.

Та така... 

- Знаете, че твърде често разведените правят неща, свързани с детето, само и само да си го изкарат на другия. Мъничетата стават заложници в незряли и недостойни отношения между хора, които някога са се обичали, били са поне приятели, създали са дете... Признавам си, че и аз съм бил изкушаван да изрека нещо неподходящо по нейн адрес в присъствието на детето. Крайно недостойно от моя страна. Намерих сили да се извиня и да го не допускам повече.

- Далеч съм от мисълта, че детето има нужда само от един родител! НАПРОТИВ! И Мама и Тате са необходими! И най-добрия възпитател не може да замени един Добър родител! Но ако родителя не е стока, той по-скоро ще пречи отколкото ще помага. Такъв човек е по-добре да стои настрана.

 

Да, познавам такъв баща, който сам се грижи за децата си доколкото може. Жена му го е оставила, защото и се живее без отговорности и задължения. Децата са добри и стойностни хора.

Познавам и друг баща, който беше разделил отговорностите по отглеждането на децата между майка му/Бог да я прости/ и жената с която живееше. Той е тип, който обича да прехвърля отговорности, а не да поема. Вечно на път, вечно с любовници и живот - здравей! Нищо, че изглежда хрисим, измъчен и добър.

Мисля, че всичко е до човека.