Лелеее 
Представям си как си се чувствала.
Добре,че всичко е наред
Представям си как си се чувствала.Добре,че всичко е наред
- Публикувана: 11 окт. 2007, 10:42 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2007, 19:27 ч.
Какъв кошмар изживях миналата вечер
настръхнах докато четях!
Прегръщам те силно! И много да нацелуваш от нас адашката 
Ужас! Разбирам те напълно! Големият ми син беше почти на 2 г., когато падна от дивана, докато тичаше! Като го вдигнах от пода от устата му потече толкова много кръв, че се уплаших да не си е отхапал езика 
! За наше щастие само си беше прехапал устната от вътрешната страна! Доки каза, че понеже лигавицата е по-богато кръвоснабдена, за това тече толкова много кръв, но пък и възстановяването е по-бързо!
Не се притеснявай, малката буболечка едва ли ще помни нещо като порасне! Ти обаче ще си изправена пред много такива ситуации докато пораснат, за това се научи да запазваш самообладание в опасни моменти, защото децата разчитат на теб
!
! За наше щастие само си беше прехапал устната от вътрешната страна! Доки каза, че понеже лигавицата е по-богато кръвоснабдена, за това тече толкова много кръв, но пък и възстановяването е по-бързо!Не се притеснявай, малката буболечка едва ли ще помни нещо като порасне! Ти обаче ще си изправена пред много такива ситуации докато пораснат, за това се научи да запазваш самообладание в опасни моменти, защото децата разчитат на теб
!
Това за първи път го преживях, когато Ния прохождаше. Падна и се удари на ръба на спалнята. Беше си направила на пихтия венеца, точно където и никнеше зъбче. Втория път падна и си разцепи веждата на ъгъла на масата. Лепиха я в Пирогов. беше на 10-11месеца Има и още, но винаги ми се подкосяват краката, макар видимо да съм спокойна заради малката
Ужасна ситуация, когато на една майка й се случи нещо подобно усещаш косата си на сантиметри от главата, а крака все едно нямаш...
Преди две седмици с малкия бяхме на село, аз в градината и чувам от далеч шум на мотор. Приближи, след това страшен вик, шум от паднал метал, вик на жена "Дтето....", не усетих как стигнах пред къщата и видях сина ми спокойно да яде ябълка седнал на стълбите, само се свлякох на земята, не усещах крака, ръце...сърцето ми беше спряло за секунди, след това имах чувството че инфаркта не ми мърда. Какви картини имаше в главата ми само аз си знам.
На мотора беше момче на 15, в абсолютно нетрезво състояние, пострадало беше кучето ми. Сега е със счупена лапичка горкото. Вика на жената е бил на комшийката "Ами ако беше детето?".
Това момче е подлудило цялото село, като пие и кара, а мама и татко, особено дядо много му се радват като си пийва...
Преди две седмици с малкия бяхме на село, аз в градината и чувам от далеч шум на мотор. Приближи, след това страшен вик, шум от паднал метал, вик на жена "Дтето....", не усетих как стигнах пред къщата и видях сина ми спокойно да яде ябълка седнал на стълбите, само се свлякох на земята, не усещах крака, ръце...сърцето ми беше спряло за секунди, след това имах чувството че инфаркта не ми мърда. Какви картини имаше в главата ми само аз си знам.
На мотора беше момче на 15, в абсолютно нетрезво състояние, пострадало беше кучето ми. Сега е със счупена лапичка горкото. Вика на жената е бил на комшийката "Ами ако беше детето?".
Това момче е подлудило цялото село, като пие и кара, а мама и татко, особено дядо много му се радват като си пийва...
Аз, ако бях на твое място, сигурно щях да получа удар. Много се радвам, че всичко се е разминало и дано не се случват занапред подобни неприятности! 
Съчувствам ти за преживяния ужас, но за съжаление всички децата изправят косата на родителите си. За пръв път изживях подобен кошмар, когато баткото беше на 2г. и падна от около метър височина направо на главата си върху асфалта. Аз видях и полета му, чух и удара. Когато го вдигнах рукна кръв в три струи от главата му. Щях да припадна и веднага се обадих на таткото, който си беше вкъщи да ни кара в Пирогов. Той само каза тръгвам, но на мен ми се стори, че го каза адски бавно. Представете си колко съм била паникьосана. После се оказа, че нищо сериозно му няма детето и само го залепиха. Мислех си, че вече съм над тези неща, но преди една седмица малкият си разцепи главата между веждите изправяйки се на една пейка. Леле, как само се шашнах. Направо не знаех какво да правя. И пак същата поцедура: таткото, Пирогов и лепилце. Сега вече съм убедена, че никога няма да съм подготвена психически за подобни неща и винаги ще се притеснявам, дори за малките ранички. Желая на всички мами безаварийно и щастливо детство на техните бебчета, батковци и каки.
