камъчетата, които не преобърнаха моята каруца

На примависта, че Митко и той иска да пише, пък после пак.

Гадна бюрократична система.
Закрила на детето - Люлин
Служба ЕСГРАО - Люлин
Разстояние между двете - 10 метра
Наличие на компютърна система - има, дори на вратата си пише - на всеки половин час работа с компютър се ползва 15 минути почивка

Срок за издаване на удостоверението, че не сме лишавани от родителски права - 7 дни. Спазват го до минутата.

По дяволите - две крачки, чукваш на вратата и казваш - колежке, разпечатай ми на ЕГН..... какво е положението
Да, да ама не.

Честно да си кажа мен най-много ме изуми документа, който изискаха от личния ни лекар, че условията в нашия дом са адекватни за отглеждане на малко дете там.  Ми нали за целта има посещение на соц. работник в дома на осиновителите. Именно за да опише тези условия. Как да прецени личния ми лекар, като изобщо не знае къде живея, камо ли да е стъпвал там.

Прегледът в психиатрията, който изобщо не беше преглед. Въпроси от рода на това дали се напикаваме нощем са просто безумни. Мъжът ми като чул какво го попитали и истерясал. Мен пък изобщо не ме прегледаха, направо ми написаха бланката. Ама ме одрънкаха с 25 лева, а за да удостоверят, че мъжът ми не се напикава нощем, си платил 30 лева, щото е в другата психиатрия, пък цените в двете са различни.
Бележките за доход също са излишни, ама карай. Като че ли отглеждат децата в хипер луксозни условия и искат да видят дали ще успеем да задържим тяхното високо ниво.

Ох, извинявайте, започвам да ставам зла.

Проблем 1: Трудното съчетаване на работа в нормална, средностатистическа частна фирма и ваденето на всички документи.

Проблем 2: Огромното несъответствие на информацията относно пакета документи, видът и формата им...постоянното добавяне на нови и нови, пропуснати случайно в информацията от учреждението...

Проблем 3: Натискът от страна на психолога и социалните работници да сключа брак, при положение, че законът ми дава право като несемейна да стана осиновител. (още повече, че макар партньорът ми да не е осиновител по документи, беше подготвил наравно с мен всички документи и присъстваше на всяка една от срещите)

Проблем 4: Липсата на всякаква практическа информация относно спецификите при деца живяли в институции и подходящи съвети към нас - бъдещите родител. Аз минах и някакъв род обучение (или психоанализа, не ми стана ясно...)  - 10 срещи, извън 4-те на социалните и независимо от това на въпроса ми: А как би било хубаво да реагирам, ако... - получвах неизменен обиколен отговор, в превод: Не знам...

Проблем 5: Да повторя, ако не сте разбрали Огромен проблем е за една жена, след като детето й влезе у дома, да съчетава работа и да е пълноценна при адпатацията на детето. Парадокс - колкото по-голямо, толкова по-трудна и бавна. Конфликтът е, че това дете иска едни неща, които струват пари. Какво, трябва да спестявам няколко години, преди да се реша на осиновяване ли??? Искам си майчинството!

Ние подготвяхме документи на границата на двата закона, когато не беше ясно кое как ще се изисква. За психиатъра и прокуратурата - съпруга ми е полицаи с бойно оръжие и добре, че бяха тези важни "прегледи", за да разбера, че този въоръжен човек, с който живея не е луд за връзване престъпник. Когато изготвяхме точно тези документи се питахме дали на всички с досие отнемат родителските права и каква е желязната логика да се забрани на човек прекрачил закона /разбира се в някакви морални граници да не е разрешено да стане родител. Свидетелството за съдимост слага ли печат "негоден за родител", ако не става въпрос за тежко престъпление?
Друг проблем, за който се сещам е разстоянието - в нашият случай ставаше въпрос за наистина цял ден пътуване в едната посока и с хиляди уговорки още на първата среща подготвихме документи, които да се задвижат след някакъв законов срок за започване на процедурата. Не се осигурява специален отпуск за дело или изготвяне на документи и ако работодателя не е принципно задължен да осигури поне няколко дни. В "следработно време" инстанциите и институциите не работят. Добре, че социалната работеше в извънработно време за срещите.

Това за обучение, за психолог - изобщо не се коментира. Мислех си, че ако споделя за проблем ще ми вземат децата. Двете години наблюдение след процедурата ми се струваха като заплашително надзъртане - "я да видим дали някои ще стъпи накриво". В този период строихме къща. Сънувах, че ги търся, а са ми ги взели заради лоши битови условия. Мисля, че в периода СЛЕД родителите имат нужда от помощ и подкрепа, които да не заплашват, а да помагат.

Бележките за доход и на мен ми се струваха излишни, но оня ден в предаването на М.Ангелова стана на въпрос, че това е един от основните критерии, по които се гледа кой да получи предимство.

k.dimitrova , аз пък как се молех да дойдат у дома, да се изфукам колко ми "отива" детето на цвета на тапетите в детската стая - ядец. Никой не дойде. Но понеже съм пряко заинтересувана да виждат как си гледам детето, за да ми позволят второ осиновяване аз всеки месец поне по веднъж го водех в закрила. На едно от ходенията Милен беше в безумно тръшкащо се настроение /в периода, в който разбиваше теракота с глава/. Тръшна се на средата на стаята, една от социалните стана да го успокои, аз я спрях с ръка и казах - това е моето дете, аз решавам каква доза внимание да му се обърне, когато си показва рогата. Интересното е, че всички ме подкрепиха и не ми е минало през главата, че това може да ги наведе на мисълта, че съм лоша майка.

Аз пак да се върна на бюрократичната тема.
При тази масова компютъризация  не ми е ясно, защо трябва да се виси по опашки и ние да си носим документите, при положение че с едно запитване по служебен път /с копие до..до..до../ може да се получи веднага. Да не говорим, че по едно време се говореше за единна компютърна система.

Да и аз се чудя за какво им е да ходим и да вадим хиляда документа, при положение, че трябва и на работа да ходим, щото трябва да имаме добри доходи.
Как така банковият инспектор като разглежда искане за кредит сам си проверява клиента в НОИ, в полицията, в БНБ и къде ли още не, има си достъп човекът, така е направена системата, пък социалният работник не може да провери това, което го интересува, без да се налага да разкарва кандидат-осиновителя по сто пъти. За тези малки заплати, толкоз работа, може да каже някой в свое оправдание, само че мен това не ме интересува, щото всеки сам си поставя подписа под трудовия договор.
Срещата с родителите на кандидатите също е пълна глупост, но предполагам, че идва от кривото разбиране, че родителите ни са ни длъжни да ни гледат децата.
Не разбирам и защо им беше нотариалния акт от апартамента ни, при положение, че той дори не е наше име. Опитахме се да откажем да им го дадем, ама не можело. И откъде накъде пък да не може? Това са лични документи, изобщо не им е работа да ги имат.

Майчинството и аз си го искам. И аз плащам данъци на тази държава и имам право да получа помощ за детето си. След като на всички е ясно, че държавата не се грижи за нашите деца, най-малкото е длъжна да ни компенсира за това, защото ние се справяме с проблемите на децата си след престоя им институцията, на институцията й е през оная работа.

Бележките за доход са поредната абсолютна  бюрократщина. И въобще, на журналистите, как им хрумна, че високия доход е предимство. Като знам нашия деклариран доход какъв е, то каква ли сума са представили някои семейства, които осиновиха за "дни"? (нищо лично към стигналите да заветната финална цел). А ние явно сме бедни като църковни мишки щом чакаме вече повече от година.
А какво ще кажете за препоръките от приятели? Като казах на една приятелка по телефона, че ми трябва препоръка, тя такава ми написа, че щях да падна като я прочетох. Казах че няма да ме приемат в комсомола или в партията. Мииии, по наше време за това се пишеха препоръки. Тя се чудила, чудила, върнала се в спомените от училище и сътворила един "бисер".  После в доклада бе записано - 3 броя препоръки от близки семейства. Дали се прави труда да се прочетат, толкова колкото хората да ги напишат?
Разговорите с родителите ни - както и да е. Но това, което ме влуди, беше разговора с дъщеря ни. Да разберат дали няма да има ревност. А, питам се, защо не говориха с Милен (например), преди да дадат на Галка Митето? Има нещо изкривено в разбиранията и тълкуванията. Е, това не преобърна каручката, но сега още една детска душа страда в очакване на "нещо да се случи". Защото Лили, колкото и да е пораснала, разбираща и знаеща е все пак е едно дете. Но "каузата" изисква жертви.

kukuyaka В банките все пак работят с пари, а в Закрила - с деца /-та на България, или може би нейното бъдеще  /
Сами можем да си направим извода,  кое е по-важно за законотворците, наши избранници /не че избора е богат/ - процентите комисионна от качественото банково лобиране,  или ДЕЦАТА.

Маня, ние понеже сме "яки паралии", се уредихме бързо - защо тогава на вашите бележки за доходи сумите са мъничко по-големи от нашите. 

Абе, скапана държава.

Всяка наркоманка /това го бях писала някъде/ може да роди до кофите за боклук,в момента в който си слага /болкоуспокояващо  / поредната инжекция и после да го влачи като парцалена кукла с нея, в търсене на дозичката, /и то при положение, че оцелее/, а ние трябва да доказваме че сме годни за родители.

Разговори с родителите - защо, защото е валидно правилото, че никой не е длъжен да гледа внуците на бабите ли?

Разпених се и дори иронията не може да ме отпени.

Аз пък се чудех за какво трябва да вадя документ че не съм лишавана от родителски права     как може да ме лишат от нещо което не съм имала никога         

Да бе, това пък е пълна простотия, бях го забравила. Но може да го има, обаче за хора, които имат вече деца.

Когато започнахме "процедурата" по вадене на документи и осиновяване на дете в края на 2005 година ми обясниха, че моделът е "европейски" и нов за България. Нямам нищо против "европейските" неща стига да са "европейски" до край. Ясно ми е, че трябва да има начини и средства за проучване на евентуалните осиновители, но ...

Първият път, когато се сблъсках с бюрокрацията не бях намерила този сайт и се бяхме оплели с моя като пилета в кълчища. Правехме всичко "слепешката" и ни отне много време (от подаване на молби за документи до получаването на всички общо 1 месец). Използвахме за ходене по институции седмицата мужду Коледа 2005 и Нова Година. Доста зор видяхме, но и доста добронамерени служители. Не ни отне много пари (около 60 лв общо).

Сега свършихме цялото чудо за 1 ден (благодарение на споделения от вас опит мили мами  ). Скапахме се от тичане (аз даже съм с контузия - изритах едно циментово колче предпазващо от паркиране). Сумата е драстично различна ...  (всичко е станало платено, но стойността на психическия ни статус ме възмути ужасно - по 25 лв на човек!!!). Хората са пак добронамерени, но парите които даваме са просто "служебно" раздавани. Ако имаше интернет база данни за нашето здравословно (психическо състояние, белодробен статус и т.н.), съдебно състояние и др. - разбирам. Но от този вид "бележки" може да си извади всеки и не виждам тежестта и на тяхната стойност в този си вид.
Всъщност това май е проблем на бумащината в държавата като цяло на всички нива, а от тав в частност рефлектира и върху нашите проблеми. 
 

За абсурдните документи няма да пиша защото се повтарям,но за тях някак има логично обяснение.Но нещото за което си мисля от доста време насам е - след толкова проучване,странни документи и т.н и крайния резултат е,че си одобрен за осиновител,не може ли след като ти се обадят за дете и вие отидете да го видите,защо това дете остава в институцията неопределено дълъг период.Защо след като си одобрен не ти разрешат да го вземеш в къщи при положени е че си дал съгласието,а нека си текат тромавите процедури.Докато мине делото ние ще сме приемно семейство или sos или както искат така да го нарекат,но в момента на срещата и съгласието от страна на родителите детето да бъде изведено от "добронамерената" институция.Дори така социалните по-биха се ориентирали дали са направили правилния избор отколкото с безбройните свиждания и травми остващи в душичките на рожбите.

Когато осиновихме Лъчи и отидохме да си го приберем след делото,се оказа че е болен за пореден път и не могат да го изпишат.Въпреки дългите разговори и молби от наша страна отказаха-закона е такъв.Да закона трябва да се спазва,а детето дали оздравява или се влошава е друго нещо.Чакахме една седмица да се оправи,но...естествено няма подобрения и тогава аз полудях.Изпуснах си нервите по телефона,защото дори не ми даваха да го видя.След два дни ми се обажда юристката на дома и ми казва,че щяли да ме съдят и да заведат дело за разсиновяване  Първо онемях,но след това си определих среща с юристката и и казах че нямам против да се съдим.Попита ме защо съм вдигала толкова пара и защо съм ги обвинила в некомпетентност,та ние така и така ще си го получим това дете просто трябвало да изчакаме.
А аз на свой ред я попитах-ако вашето дете се разболее и някой ви го прибере в някаква инстиуция и не ви дава да го видите,не ви казва как е,не знаете дали лечението което се провежда е най-доброто за него вие госпожо ще можете ли да спите,ще седите ли кротко и ще чакате да ви се обадят някой ден.Това е моят син и ми позволете аз да преценя как да бъде лекуван и как да се грижа за него-или го изпишете веднага или ще се видим в съда.
Единствената и реакция беше- не знаех че от първия ден той ще стане ваш син все пак не е истинското ви дете. Без коментар.....но май повечето служители си мислят точно така- това дете не е тяхно и те ще го заобичат чак когато си го приберат и мине време.Що да не ги помотаем малко и тях и детето.........

Стана много дълго,но се отвори стара рана    но и тези камъчета не преобърнаха моята каруца,чакам си третата рожба и ще се боря за нея със зъби и нокти.

Нека променят проучването,нека то включва приемно семейство или нещо подобно  и когато ни извикат за дете и ние дадем съгласие нека това дете тръгне с бъдещите си родители а не да седи и чака месеци тромави процедури,дела и разни безобразни щуротии забавящи процеса на изписване.

Значи измъчва ме и една друга мисъл. Защо ако забременея от мъж, с който нямаме брак, закона го признава за баща на детето ми и дори ми позволява да го съдя за бащинство, ако откаже да го припознае. В същото време, ако човека, с който живея изяви желание да осиновим дете заедно, закона не позволява и двамата да му бъдем родители, ако не сме семейни.
Дано да съм го написала разбираемо.

Креми     
И аз мисля, че в момента, в който кажеш да и подадеш молбата за съда, детето може да бъде изписано и настанено в дома ти като в приемно семейство, докато тече процедурата.
Не съм чак толко емоционална, защото емоциите ми по точно този въпрос ги четохте, докато чаках 2 пъти по 4 почивни дни за да си вземем Митко.

Таня, щото...Защото по света вече официално се признава, както там по различните дъжави го дефинират: "фактическа двойка", "съжителстващи" и т.н. и дори при раздяла пак имат подобни права за издръжка, както при развод, но у нас, ако не си турнАл подпис, държавата да те признае за семейство - ти не си такова!

Айде бе... толкова ни се е впило онуй комунистическото: Вие, другарко, какво правите тук, при този другар, щом не сте семейни... Помните ли, а?

Това, че законния ми бивш съпруг си е питал ушите какво е това семейна отговорност, а настоящия ми партньор е най-стабилния и отговорен НЕсъпруг, е алабала...

Когато ме тормозиха в ОЗД-то защо не ща да се женя (значи не му вярвате?), попитах, дали не са чували за разводи? И дали след евентуално такъв, 50 лева на месец ще гарантират на това дете повече сигурност?
Дали този човек, събрал всички документи и идващ всяка седмица да рисува къщички, да го подлагат на тестове по 3 часа всеки път, не е мотивиран? Дали е по-несигурен от някой башибозук, сложил подписа си до моя???

Да разказвам ли още резили?

Щото...

По въпроса на Креми, също си струва да се замислим сериозно. Добре, че ни подсети, Кремко.

По въпроса за съпрузите, хм, само да споделя практиката във френско, че там ми е най-позната. Ми живеят си хората заедно, не в брак, а в конкюбинаж, отиват в кметството, казват, че живеят заедно и от кметството им издават сертификат за конкюбинаж и вече всичко им е като на семейна двойка - осигуряват се взаимно, на един договор, изплащат им се обезщетения като на семейство, децата са си на двамата, осигуряват ги и тях, въпросът си е уреден.
Измествам темата, щото говорим за осиновяването, но те нещата така или иначе са навързани. От едно неуредено като хората нещо произтича второ такова и като се навържат на редичка, става мазало.

Предложението на Креми ми се струва страхотно. Времето от първата среща до Големият ден за мен беше безкрайно.
Не знам тук ли му е мястото, но втората среща с децата ми се е запечатала не като камъче, а не знам като какво. Нас ни деляха повече от 500 км. Бях служебно в София една седмица след първата ни среща, бях обещала на децата да отида да ги видя и тръгнах с градски автобус по обед. Оказа се, че в 8 и нещо вечерта бях насред планината на около 10 км от дома. Влязох в една кръчма /очите ми подпухнали от реването през целия ден/ и попитах кой ще ме закара. Не помня дали видях някои, само си спомням гробната тишина - жена, по тъмното в кръчма, с цигара, разревана на всичко отгоре. "Децата ми са там, а аз цял ден пътувам" и съвсем ревнах. Един човек стана от масата и ме качи в колата си. Цял ден бях звънила на докторката, да я моля да ме пуснат когато успея да стигна. Когато звъннах на вратата сърцето ми беше спряло. Оказа се, че те се разбудили малко преди да дойда.
На Креми предложението е страхотно.

Онзи ден социалната имаше среща с поръчителите ни /като че ли съм в банка / и питала едната поръчителка дали мъжът ми ще бие детето което евентуално ще вземем    беше направо шокирана от този въпрос. Аз незнам какъв коментар да дам, а може би ще трябва предполагам и нас ще ни пита. Сигурно трябва  да сме някакви идеални хора, за да ни дадат дете, което пък ме притеснява щото ние сме едно обикновено средностатистическо семейство, живеем в къща, имаме куче, няколко котки, патици, кокошки /дали да не ги скрия може да е неправилно бъдещи осиновители да гледат селскостопански животни    /. Имам усещането че каруцата ми тръгва по някоя от ония алеи насипани с чакъл и всяко камъче е нещо от рода на "вие карате ли се вкъщи" , "как ще реагирате ако детето се напишка" , "баща ви като е по-консервативен дали ще обича детето"    Какво ли още ни чака 

Изпаднала бях в лека паника, преди социалната да дойде у нас. Апартамента не е лош, вече почти бяхме ремонтирали стаята, която заплюхме за детска, да ама из апартамента скитат две сибирски хъскита. Чудех се дали да не ги скрия някъде и да се опитам да залича следите от присъствието им, обаче единя ни поръчител толкова образно беше описал в препоръката си как се грижим с родителска обич за двете си кучета, та нямаше начин.
За ваше успокоение /аз вече съм спокойна/ социалната каза, че ако детето не прояви някаква алергия, куче у дома е нещо много положително.

Косси, и нас ни питаха. Мъжа ми отговори много бързо - разбира се, само да го видя да бърка в контакта и така ще го плесна, че да забрави за контактите. Аз се изпотих триста пъти. А той продължи - вие имате ли дете? Никога ли не сте го изтупвали?
И като по поръчка и двамата бяха много заети да ровят в контактите с шините от колите и съответно доста им зачервявах ръчичките, докато се отучим.

чака ви дете............. не унивай, светът е пълен с хора, задаващи идиотски въпроси.

Поредното разделяне . Ние сме друга порода, може да ни спъват и повече. Къде сме тръгнали да се правим на Донкихотовци и да се борим с вятърни мелници. Имаме си деца, що искаме да вземем някое "чуждо". Нищо лично към никой. Но защо трябва да се подразбира, че семейство в което няма дете в момента, причината е само в здравословен проблем, а не в отнемане на родителски права.
Нали всичко е за доброто на детето? На приказки - да. В действителност - да, да!!!
Искат да съберат максимално информация - добре. Ама нали живеем в 21 век, има компютри, правят се единни регистри - да си я изискат информацията по служебен път, що трябва нас да ни влудяват с тази бюрократщина. Е, и това може да стане някой ден. С темповете на развитие на обществото ни - след някое и друго десетилетие.
Тези дни съм бясна от един факт. Но може би ще споделя на по късен етап. Сега наистина съм много, ама много бясна. И двата дни прекарани на вилата, в непривичен за мен труд (стоително-ремонтни работи), чист въздух и тишина, не успяха да изтрият негативния ефект.
Успех на всички в преодоляване на малките и не толкова малки камъчета по пътя към вашето дете.

manja_66, не чакай, сега му е времето да кажеш какъв е проблема. В момента е много важно да съберем колкото може повече опит от различни хора, за да сме наясно къде и какво не работи.

Става въпрос именно за това деление. Те си имат дете, а има толкова много бездетни семейства, които чакат. За съжаление това няма да е от полза. Нали се сещате, че информацията, която стигна до мен е неофициална. Официално всичко е в името на детето. Избират се родители за детето, а не дете за това семейство. Всички, като подавахме документи казваха "Ах, ох, колко хубаво, браво ..... да, няма проблем, това не е проблем" и т.н. Но в действителност всички разсъждават точно така - деца осиновяват тези който не могат да имат свое.
Всъщност, няма да оставя нещата така. Ще продължавам да се боря с вятърните мелници. Писмото, което бях написала и не можах да изпратя (техниката ми беше обявила бойкот и реших, че днес ще разпечатам, ще похарча 100-тина лева за обратни разписки), ще преработя и няма да е толкова "меко". Явно съдбата си знае работата. За това не успях да се справя с техниката. За да се случи това и да се премине към други действия.
Живеем в илюзии. Вярваме на закони, членове, алинеи, в красиви слова.
Всъщност, извинявам се. Всичко това не е за тази тема.

точно за тази тема е маня. ще се борим, като няма кой да ни чуе, ще вземем мегафони. тва е положението.

Нещо не ми е ясно.
Съвсем наскоро получих достоверна информация от човек работеш в системата, че ако "нямате претенции за произход" - докладите се разглеждат веднага и предложението не закъснява. Поне за София е така.

Но иде реч наистина за нямане на претенции за произход. Всичко това е логично, разбира се. Ако децата с ясно заявен и доказан български произход са малко или почти липсващи, не възможно да се насмогне на молбите на кандидат - осиновителите.
По мои спомени, вие нямате подобни изисквания.

Но, ако наистина има подобна пречка - наличието на билогично дете в семейството - това е абсурд, който е във всякакъв разрез с интересите на детето!

Абе аз имах такива подозрения... ама недоказани

Ако подозренията на Manja_66 са верни то това е камък не камъче. Семейство имащо биологично дете и желаещо да осинови е явление което не се среща особено често.  Manja_66 не се отказвай    нали за такива препъникамъни е борбата.

Ооо, не съм се отказала, само беснея. Именно за това става въпрос - за принципните неща, който онези чиновници, наречени социални работници и решаващи съдби, тълкуват малко по - свободно, по свой си начин.
Успокоението ми е само, че в случая съвета е взел решение за това дете, предценил е, че другото семейство е по- добро. Това дете ще си има дом, мама и тате. Е, няма да си има кака (например или може би, знае ли се). 

Всъщност някой знае ли на какъв принцип се пресяват кандидат-осиновителите. Как се решава кое сем е добро точно за това дете. Все пак в съвета работят хора във всяко едно решение има доза субективизъм.

Да ви кажа едно изречение, което чух докато течеше процедурата по осиновяването на Милен - "късметлии сте вие, има хора, дето ги явявам по 10 пъти на съвет и още не са одобрени. Пък в 99% от случаите докладите и социалното положение и парите и всичко са им като на другите"

Някой да тълкува, че аз две години след като съм го чула, още не съм намерила отговор за себе си - защо???

Manja, ако всичко това е вярно ще се ядосам много и аз и вече няма да съм толкова любезна и толерантна при разговорите си със социалните. Мата, не мегафони, ами направо озвучение като за рок-концерт ще им закарам пред службата. Щото с тия две деца на мъжа ми от първия му брак, нали се сещаш как ще ни "огрее" нас!?

Таня, вече не знам кое е вярно. Нали се сещаш, че по закон не е така. Сигурно аз ставам параноична.
Спокойно момичета.
Сигурно при мен така трябва да са нещата, по пътя да има не камъчета, а морени. То не беше грешка при записване на датата във вх.№ на заявлението, грешка в доклада, грешка за претенциите ни за етнос.  Не обобщавайте проблемите. (Таничка, а като гледам възрастта на децата на мъжа ти - може скоро и баба да те направят.  - това какво ???? Споко, дишай дълбоко - така ми казва моята скъпа щерка, като почна да беснея.)
Хайде да гледаме с повече оптимизъм. Съветите по осиновяванията вече работят, починаха си хубаво и сега с нови сили прехвърлят съдбите на деца и хора.

Направо ти завиждам на оптимизма     мен периодично ме връхлита такъв песимизъм че чак аз се стряскам

Абе, аз съм си оптимистка - иначе нямаше да съм тук сега (в отбора на чакащите), ама понякога такива неща ме изкарват извън релси.
А за "бабата" - нямам нищо против, Маня! Какво пък - ще си гледаме внуче и бебе наедно. Отсега си представям как ще ме погледнат хората като им кажа - това е детето ми, а това - внучето (аз съм на 32)

Удостоверението от НСС- отне ни 5 седмици докато го получим. Изрично с  големи букви бях написала, че е за осиновяване.

Удостоверението на съпруга ми, че не е лишаван от родителски права от Община Враца. Служителката, която го приемаше ми каза, че ще е готово след 1 месец. Оказа се, че това май е оптималния срок, ако лицето е живяло в няколко общини. Благодарение на съфорумките отидох да си търся правата и изненада- беше готово за 1 работен ден.

Аз също, господина на портала дори ми записа телефони на които да се обаждам да проверявам дали е готово /явно си ги знае/ обаче това не попречи документа да го вземем след три седмици и половина и няколко телефонни разговори. Въобще чудя се защо ли са им компютри на тия хора в Следствената 

Ми да редят пасианси, как защо? И то не само там.

 

Всъщност е жалко, защото загубата на време за документи е загуба на време за още едно дете, но кой ли го интересува, те си пият кафета и си редят пасианси

и да си гледат и свалят пиратски филми.
Ние с "връзки" (мъж ми е все пак колега), извадихме удостоверенията  от НСС "много бързо" - за десетина дни. Все си мислех, че като имат компютри и се прави справката за минути. Аз, като дойде колега за някакво удостоверение при мен, му го правя веднага.
И въобще това предварително набиране на пълен набор удостоверения е тъпо. Някаква порочна теория - що да се хабим да почваме проучването - срещи, разговори, пък то после да се окаже че напразно сме се трудили - те са лишавани от род.права, имат заведени дела или ... т.н. Я предварително да отсеем к`вото може. Все си мисля, че ние сме здравомислещи хора, стигнали до решението за осиновяване, не просто така - я да си вземем нова занимавка. Формуляра - заявление се взима от АЗД, от някой служител. Може да се проведе един предварителен разговор, запознаване с условията. Всеки от нас знае дали е съден, следствен, луд, от какво е болен и къде се води на отчет.
kossi го е написала много точно и вярно - "загубата на време за документи е загуба на време за още едно дете, но кой ли го интересува"

Нещо започвам да се чувствам човек "втора ръка".  Колкото повече чета толкова повече си мисля, че Маня е права за разделението: родители и осиновители, осиновители с биологично дете и такива без деца. Документи връз документи та чак и декларация че не осиновяваме с цел материална облага    Ромски семейства си признават че жените раждат заради помощите. Ама ние не може.
Някои раждат дори в затвора, ама ние не трябва да сме осъждани и да имаме заведени дела. Някои живеят с 50 лв. на човек за месец, ама ние трябва да имаме доходи. Жени всякакви раждат и болни и здрави, ама ние трябва да сме здрави психически и физически. Социалната ще идва да види дали ще осигурим самостоятелна стая за детето/децата, а други живеят 4 човека в  стая. Пиша и се ядосвам, но няма да се откажа, колкото и камъчета да има, колкото и да се мъчи тая държава да ни прецаква отвсякъде.

Че разделение негласно има - това е факт - когато ни се обадиха за Исак, аз се обадих на нашата социална да й кажа, че са ни го предложили и й съобщих и че съм бременна. Изрично ми каза, да не го казвам на софийската дирекция и в дома, докато не се задвижат нещата за делото

Това е направо възмутително. Факта, че имаш/ще имаш биолигично дете не те прави по-лош родител. Напротив за такова решение се изисква нещо повече /дори незнам как да го нарека/. В каква държава живеем. Важат някакви неписани закони дето за сульо и пульо може, а за други не може.    

Това, което се случва в НСС не е нормално. София имам предвид. Няма готови бланки-молби, написваш си сам молбата, ако си носиш лист, де. Мизерните два лева ги внасяш по банков път, и за превод ти вземат 2,50 лв. Смях. Бабката в будката бе изключително нелюбезна, сума пъти ме пита за коя община става въпрос, аз казвам район Сердика, тя - не, община ми кажи /да, говори ми на ти!/ и накрая ми надраска три телефона, на които да сме се обадели след 15 дни за да проверим, дали са ни удовлетворени молбите. Нямало да бъдат, ако "са нечетливо написани"!!  И всъщност за какво са ни тези свидетелства, че не сме следствени, та нали всеки е невинен до доказване на противното
А всички други документи са ни почти готови, само мед.изследвания не сме направили още. А то какво трябва да изследваме? Днес пуснахме за спин и васерман. Всъщност каква бланка точно трябва, има за сключване на брак, за шофьор...
Удостоверенията, че не сме лишавани от родителски права ни ги направиха веднага, въпреки, че явно съм глуповата, защото не вдявам как може да ме лишат от нещо, което не  притежавам. Хайде мъжът ми има син от предишния си брак, и скоро дядо може да го правим, ама аз?..

Бери, поздравления за решението и пожелания всичко да мине бързо, леко и без нерви! Ще бъдеш щастлива мама!
gulieta от Зачатие

Wildberry за медицинското СПИН, Васерман и обикновено медицинско за брак при нас свърши работа.
Бабката в НСС е направо кошмар - на мен втория път отказваше да ми приеме молбата, защото тя изрично ми била казала да пиша да послужи пред закрила на детето, а аз не съм спазила указанията и съм написала СГО. Не можело така, тя казвала!
Леле, бях пощуряла. Сега като писа за бабката се сетих, иначе в тарапаната беше минало между капките.

 Жулиета, слънчева ти, как се радвам, да те видя! Благодаря ти, с нетърпение ще намеря и прочета твоята история!

А какво друго в самото медицинско? Кой го попълва? Личният лекар?

Значи тая бабка се е сдобила с популярност

на медицинското - кожен, вътрешни болести и личен лекар прави заключението като описва и Спин и Васерман-а.
В НСС тази бабка действа на принципа - царя дава, пъдаря не дава. Тя коли, тя беси, добре че ми е голяма устата /и не само/ 

Мерси мама Галя! В понеделник ще видим за какво ще ме върнат
Така поне прекарвам повече време с мъжа ми, инак не можем да се засечем.

внимавай какво си пожелаваш

маня, моето удостоверение от НСС беше говото ако се не лъжа за един ден. кажи на мъж ти да си изяде фуражката неговото би трябвало да е готово за една минута.
майтапа настрана. ще се борим да направим нещо именно заради тези кретенски документи, които макар и отчасти необходими би трябвало да се изискват по служебен път от социалните. все ще се намери начин да се измисли решение......

Мата, ще го напиша и тук, за да не го забравя като предложение - при наличието на единна система, може поне документите, които се вадят от държавни учреждения, с ЕГН напред, да се вадят служебно. Ясно е, че няма да се вади служебно СПИН и Васерман, но половината дукоменти са от категорията "да раздуем щата", така че няма оправдание.

Ей това много ми се иска и на мен да се случи, но когато архивите, системата и държавният апарат са в "каменната ера", всичко това е просто МЕЧТА. За бележката от НСС чакаме 15 дни, в белодробния диспансер ваденето на бележка е просто глупава формалност - нямат регистре и нищо не питат - просто разписват, подпечатват и таксуват (налице е неудобството единствено, че като отидеш може да се окаже, че твоят район е в другата смяна ?).

На първо място сме по хакери и компютърни специалисти. Срамота 

Дано съм полезна с включването си!?
Моята каруца май нищо не може да я обърне! Колкото повече камъчета-толкова повече инат(побесняла воля) да ги преотдолея!
Затруднението при мен беше на основа: предлагане на дете без оформени документи! И от там насетне на основа безхаберие, липса на професионализъм и отговорност. По закон за моето дете е имало вратичка за осиновяването му след 6м. възраст. Първата поканена за него осиновителка бях аз. Детето беше вече на 1г.9м. Подозирам да са го задържали заради прословутата бройка деца, защитаваща домския персонал от съкращения!?

Предложенията ми са две (изван горното и във връзка с него-донякъде):
Първо и второ са произволно номерирани, а не по значимост:

1. Осиновителите да имат право на социалните придобивки:

*ползване на майчинство без оглед на възрастта на детето(подкрепям ДарЗаМен)! Логично е: колкото по-голямо дете се осиновява (а и за малките е в сила), толкова по-необходимо е близкото и продължително присъствие и грижата на родителя(те)!;

*Осиновителите да имат право да получават еднократната помощ при раждане на дете. Това може да да се отвоюва лесно-само като в съответните текстове след родител в скоби се постави(осиновител).

Не съм съгласна с алтруистичните мнения от моя тема по въпроса, "...че е добре тези пари да отиват и да се ползват в дома, в който е настанено детето..."! Това няма как да стане защото касае различни закони и пера от бюджета!
В крайна сметка да не се пренебрегва факта, че има осиновители с различен статут и социален стандарт!... И в крайна сметка тези пари НЕ са и за осиновителя, а за посрещане първоначални потребности на пристигащото в дома на родителите, които ще го отглеждат дете!

2. Предлагам в графа произход да не се отразява етноса(практиката е там да фигурира единствено и само той). Ние осиновяваме изоставени и ничии деца! Имат ли те и защо им е необходимо да имат етнос в страна нетолерантна към различието! Който и да ги е раждал и създавал тези деца, основното и важното е, че те са БЪЛГАРИ!
В графа ПРОИЗХОД да се набират и отразяват максимум данни и информация за история на биологичното семейство (родител, баби, дядовци, братя, сестри...) и не на последно място факти за болести в него...

Успех в борбата за промени в законодателството!

Venecias, браво за 3-та точка! Мисля го от много време, но ще срещне силен отпор, вярвай ми.

ще срещне. да. но З А Щ О.

това са ничии деца. деца без произход, без родители. когато има данни за тях, те са единствено и само по думи на биологичния инкубатор, които може да се самоопредели и като марсианка. и социалните са длъжни да впишат това в документите.

писна ми. писна ми от този расизъм. вчера чух една жена да казва, че ако бай тошо бил довършил възродителния процес, сега тези проблеми нямало да ги има. и това човек, претендиращ да мисли.............нямам думи. има адски много хора сред нас, които оправдават тръгването на танковете. боже, в каква държава и сред какви хора живеем.
да сме затворели на циганите достъпа до домовете за да не влизат децата в тях, пък да отворим изхода за чужденците да ги взимат. така ами, те ще вземат и циганетата и децата с увреждания. щото са по-прости. ние ще си имаме арийчетата. повръща ми се.
не оставяли българки деца. ми как ще оставят, те се купуват още от родилното. припознаване, осиновяване пълно и край. детето никога не научава факта, че е осиновено.
много ми е накипяло, ама много.
вчера бях в дом в драгалевци. има белички, има и чернички деца. ми просто има деца........едно анче, дето очите му са като палачинки и миглите като завеси го гушках през цялото време. детето има тремор, намерено е с братчето си на улицата преди няколко месеца. на 3 е. когато отпуснех прегръдката си и тремора започваше. крачетата и са като клечки. казва само думата ДА. докато и оправят документите ще минат 2 години. КОЙ после ще я вземе, а. ем циганка, ем на 5, че и докато мине всичко ще е на 6.
аз съм за въвеждането на драконовски мерки по отношение на етноса. никаква графа етнос и толкова. който иска русо да взима русо, който иска черно да взима черно, въпрос на вкус. обаче графата етнос не трябва да я има и толкова. повечето осиновители, като чуят етноса и без да са видели детето се отказват.

 за премахването на тази графа съм.

То май изискването за етноса не е много законно ама юристите трябва да кажат, че аз не съм сигурна. Друг е въпросът, дами, че ако отпадне етносът и много българчета, мургавки, но българчета, няма да намерят дом, щото когато човек има предразсъдъци, той ще търси етноса във всичко, така че аз лично силно се колебая. И друг проблем има - представете си човек с предразсъдъци взима детенце, но не е сигурен, че е българче, все повече се съмнява да не е ромче, не може да живее с тази мисъл - ад и за дедето и за осиновителя. За съжаление отчитайки обстоятелствата в България и нашенския манталитет, не мисля, че отпадането на етноса към настоящия момент е добра идея . Всичко това го пиша от гледна точка на децата в институции. По-скоро трябва социалните да отделят повече време на този въпрос при проучването, защото има хора, които биха стигнали до отказ от етнически изисквания, но никой не говори с тях за това на предварителното проучване. Така нещата се проточват и за тях и за децата.

Графа етнос и сега няма. Дори и да я махнат, това няма да реши въпроса, защото кандидатите просто ще отказват децата ако имат претенции за етнически произход. И ще потърся други начини за сдобиване с дете. А циганчетата в домовете ще си стоят. Насила нищо не става, всеки има право да има предпочитания за различни неща. Начинът на мислене също не може да се промени. Така че тази точка за мен е просто едно добро пожелание.

Просто е, Фокси, но няма да се хареса на никого: когато у нас проучванията траят години и единствения шанс да осиновиш е дете от Индия (примерно, в нашия случай - ромче), тогава и предрасъдъците ще си заминат. Както е в т. нар. западни държави.

Засега няма такава опасност, затова сме махнаджии.


Какяка, графи няма за нищо, но има критерии, изисквания и етноса влиза в тях! Инак, тази дискусия нямаше да съществува. А мисленето не е нещо, което се променя в условия на свободен избор, хората разширяват мирогледа си само в условия на криза...

Дар за мен, някои от осиновителите с по-специални желания и в момента чакат с години, така че съм готова да споря по въпроса - по скоро е въпрос на етническа непоносимост (грозно, но факт). А и така, както  прочетох стратегията за детето, етническият проблем ще се задълбочава.

Иначе аз съм с две ръце за по-добро проучване, а не това, което е в момента - проформа. Трябва разговор с кандидат осиновителите, много работа на социалните с кандидатите, сегашната среща с психоложка е голям майтап, обучението трябва да бъде задължително и  истинско, да се проиграва, какво става когато детето дойде в къщи, особено ако е по-голямо. Такива ми ти работи... все неприятни и увеличаващи времето за проучване, но важни за детето, когато дойде в къщи. Да, това може да доведе до отказ на някои кандидати от осиновяване, но ако едно проучване примерно едногодишно не могат да изтърпят, как ще се справят с огромната промяна, която става с живота им, когато детето дойде в къщи.

Всъщност аз не съм забелязала нито една от активно участващите в темите мами да е против качественото и детаилно проучване на кандидат-осиновителите. В повечето случаи роптаем за глупостите с които ни занимават, но мисля, че никой не отрича необходимостта от правилна работа на кандидат-осиновителите със социалните. Забележете - правилна!!!
Малко са професионалистите, или претупват нещата, или издевателстват над кандидатите.
Аз съм ЗА с двете ръце за провеждането на обучение успоредно с проучването.
Докато ни проучваха ме питаха дали имам желание в последствие да се включа като реален осиновител в обучението на кандидат-осиновители - явно е имало такава идея, но после - нищо.
В някои градове се прави обучение, в други не се прави, а задължително кандидат осиновителите трябва да са наясно с нещата преди, а не постфактум.
Но в никакъв случай да не се провежда обучението като самоцел за убиване желанието им - демек, вижте колко е трудно, що ви трябва да се захващате.
Три мисли изтекоха в едно, дано съм била ясна, че децата се събуждат. 

По кой въпрос ще спорим? Аз виждам абсолютно припокриване на вижданията. Щом сега чакат години, после пак ще чакат години - значи къде е проблемът?
То чакането не винаги е отрицателен фактор, зависи разбира се, кой, кога и как е стигнал до края на търпимостта.
Алтернативата на отказването каква е? Така, че дали ще чакаш години или ще се откажеш да чакаш някак не се съвместяват.

Аз не се боря да доказвам нищо на никой. Фактите са такива. У нас има избор, навън - не.

Всичко е ясно. Ама, Галче, как да стане като много от социалните първо трябва да минат през сериозно обучение, за да обучават после нас!

Ами да ги обучат социалните. Или да ни ги дадат ние да ги обучим.
Или да им платя за неограничен интернет достъп, да изчетат форума и сами ще се обучат.
Въпрос на желание е.
Аз имах късмет със социалните - не съм чула някой да се е оплакал от Люлинските социални като внимание, вежливост, донякъде поназнайване на материала, но като знам ти колко можеш да разказваш....

Аз бих дооформила идеята и за едно обучение след като кажете да за дадено детенце - тогава вече се знае, колко е голямо, какви трудности ще срещнете когато дойде в къщи. Ох, дано не се повтарям, с някой споделих, май с мъж ми, но детето го изписват с психо-профил (в нашия случай нямаше нищо общо с действителността), но да предположим, че има психолог в дома, който познава детето - би трябвало той да проведе няколко срещи с осиновителите, на които да ги запознае с особеностите на детето, как да реагират на различните му хммм (тая бременност ми изпи ума и забравям думите, така че се извинявам) да кажем искания, или по-скоро желания или .... настроения, така че да можем да посрещнем нуждите на детето и да му нанесем най-малко вреда като дойде в къщи.

Фоксче, като пожелателна идеята е върха.
Като реално изпълнение - май и там ще опрем до проблема за малкото време на психолога и невъзможността му да се сети за кое дете е готвил въпросния профил.
Май имат шаблонен такъв.

Като написа профили се сетих за един камък, дето не ни спъна. Не знам защо на Милен в картона му бяха писали в психо профила проценти за развитие - 35 психическо и към 50 физическо развитие. Това с цел отказване на кандидат осиновителите или... Никакво обяснение не изтръгнах, освен че умеел да чука кубчета едно върху друго и на тази база му е турен процента. 

... състояния?

Това би било перфектното решение. Най-вече за децата, нас би предпазило от груби грешки от незнание.

П.П. Аз психопрофил на Ирина нямам. Нейде в епикризата пише, че се развивала нормално...предполагам за условията и в нормите за институционализирани деца...

П.П.П. Тази тема, да я наречем, е засегната вече в новите ни официални предложения.

П.П.П.П. Фокси, защо върлуваш извън леглото???

Състояния, да, благодаря Дар за мен

Много искам да споделя за етноса - ние имаме проблем с идеята за дете от ромски произход. Особено за мъжа ми това е планина, която не може да се отмества. Нямахме проблем с идеята, че детето ни няма да говори, че е със забавено развитие, че има вълча уста, но с етническите си предразсъдъци не можем да се справим. Навярно всички тези изисквания, които се описват дават възможност човек да погледне някак отстрани на собствените си ресурси, на възможностите си за компромис, на комплексите и предразсъдъците си.

А къде ли са загрижените социални?

Прибират ги социалните, но не знам, какво става след това с тези деца.
В дома на Исак имаше едно прибрано от пазара - не беше много в час детето, лошото беше, че беше едричко и нямаше обувки за него, та бяха го извели бос...
Имаше и няколко бебенца от светофарите, заради които седеше една полицейска кола, че ги беше страх родителите да не нахлуят в дома, но колата стоя седмица - две и се махна и тежкият режим също, така че или са ги преместили, или са ги върнали, не знам.

Е нали осиновителите вадим документ че не сме лишавани от родителски права, а други си държат децата по сфетофарите та чак страх да не си ги вземат.
Хм, май имаше нещо като отнемане на родителски права ама явно е за други неща   
Държава майка за едни, мащеха за други

kossi, вайкането не помага. марш в другата тема

Делото за родителски права приключва когато детето навърши пълнолетие, защото "избирането" на законен представител след отнемането на правата е друга процедура, свързана с време, пари и висене по гишета.
Децата, израстнали на улицата и в бедност остават с психични изменения за цял живот. Нещо като че ли се счупва в тях и остават "улични". Наистина в тези случаи институцията е по-добрия вариант, но тези деца не могат да живеят под покрив. Имат нужда от много високоспециализирана и продължителна терапия, за да се социализират.