Нищо не излезе!!!

Както напоследък с много хора споделих, именно от това ме е страх ужасно.
Някак си мисля че нямам сили повече за тези иди ми дойди, опит проби и броят жаби, дето трябва да целуна, докато срещна принца.....
Ма - нямаме някакъв кой знае какъв избор.
Животът си продължава.
Та такам.
Или който го е страх от мечки да не ходи в гората. 

Тази болка ми е най- противната.И все си обещаваме,че ще се предпазваме да не ни сполети,ама то пусто като те удари не пита То пък и ако не опиташ,после ще те гризе че може да си пропуснал нещо истинско.
Абе ни така,ни така...сложна работа..
Пожелавам ти  времето бързо да те излекува ,а защо не и друг човек който  да се окаже истинския

Минава и това, преживява се и се претръпва и все по-лесно става. И аз в началото на септември преживях едно такова отдръпване след 3 месеца заедно, и той сега си има девойка, ама пострадах седмица-две и ми мина. След като съм преживяла раздялата след 9-годишен брак, къде ще му страдам за трите месеца. И ти така да направиш – пострадай си, но не прекалявай. 

Следващия път ще се получи!    Със сигурност! 

Нищо не трябва да се изяснява повече. Всичко е ясно: млад мъж с пари и нужда от себедоказване (което при повечето се прави с непрестанно нарастващ брой похождения и завоевания от женски пол); хич не му е до сериозни неща като семейство, щото не се е наиграл; а ако е тоз модел, дето цял живот ненаиграли се... (дюшеш му е таз девойка, дето не ставала, и най-вероятно му обяснява, че тя сериозни намерения няма, ами само ей-така за купона - припадат си от кеф мъжете като ги убедят някои хубавелки, че така им се живее...небрежничко...)

към авторката:... налагай си да не мислиш много за това, доколкото е възможно, и да не се чувстваш виновна, че ТИ нещо не си донапрвила, обяснила, видяла...

така е - много малко са т.нар. family men, които могат да са щастливи в семейство, а останалите...не ни трябват!

мдам Траянка
и те вече са заети нали

всичко ,що има нещо между краката-на разстрел

абе, нищо не го плаши човека - просто така е мно'о гот! да си похойква, а иначе - голям гъдел по самолюбието - "глей я тая как си умира за мен, пък и умна, и хубава; и приятелски разговор мога да проведа, да подпра главица на рамо за утеха,...а като няма къде...и в леглото й да легна......"

"а тя и с детенце - къде ще ми избяга" 

Е, НЕ Е ЧЕСТНО!!!!

ако е почтен човек, няма да допуска да се измъчваш по него!!!!!! Ако наистина има чувства към теб, както казваш, няма да допусне да страдаш! Няма да те търси, няма да иска да ти е приятел, защото знае, че си влюбена и такова едно "приятелство" e просто терзание за теб. Но! огромна рядкост са мъжете, които се лишават от такова помпане на самочувстието си - да се опиват от възхитен влюбен поглед!!!!! 

На мен героят, по който изживях същата драма ми каза: "ми не ме гледаш с достатъчно възхита"......"и сега не ми е до сериозни неща"
и не беше на 25, на 45 беше..........които са си такъв модел, не се променят с времето!!!!!!!!!!!!

ами като цяло съм съгласна с теб Траяна, но практиката показва, че все пак има и такива мъже "от червената книга"... виж този какъв модел е аз не се наемам да твърдя щото не го познавам човека, а и от 3 изречения няма как да ни стане ясно на нас

Каси, пълна си с оптимизъм напоследък, много ме радваш 
Иначе и аз съм съгласна с Траяна и зцяло - и за типа мъж и за отношението. Това да сме приятели е пълна глупост, бъз ги е да скъсат докрай.
Пфу

Не съм пълна бе... само се правя. 
Напоследък просто оправдавам всичко и всички.

Траяна, кефиш ме здраво! Напълно споделям твоето мнение - мнооого добре го каза...и аз имах такава двумесечна забежка в необятното минало.....ааааа преди 3 години! Точно БНД се беше изнесъл и аз хоп - съученик, който цял жевот ме беше ухажвал...И хоп-троп като стана момент за нещо по-сериозно - ама аз си имам девойка от 9 години дет стои и чака....какво точно не е ясно... А той си щрака назад-напред!....Така че аз повече сили за опити нямам

аз се изказвам толкова категорично, щото внимателно следих "щастливата" темичка, пусната преди време от мама Криси, че даже и акъл й давах как да му помогне да преживее завръщането си от чужбина и пр. Тогава всички се втурнахме да разнищваме какво го плаши, защо така, пък онака...

ама...

Ама Морги една птичка пролет не прави. 
И две не правят. 

Благодаря, благодаря, че следихте внимателно щастливата, а сега и депресивната ми темичка, помагате ми, повярвайте!
И е така и не е така, аз не го обвинявам, ок, приемам, че неиска сериозна връзка и се отдръпвам, обаче много ми се иска за себе си да разбера наистина кое точно го уплаши, щото точно той беше този дето ми обяснява, че държи на мен и на отношенията си с мен, че иска нещо по-различно от досегашните му забивки, че иска човек до себе си, че трябва да порасне и ... после хоп, ама аз още не съм дорасъл за връзка с тебе
Е, да ама не! Аз пък няма да съм тая дежурната дето седи и чака, дето има дете и нямя къде да ходи, той знае, че това няма да го допусна. Може и да сбъркаме пак някой път, ама не когато той иска, а когато аз реша, за да види, че и аз мога да манипулирам неговите чувства.
Ама си е тъпичко иначе, щото си развалихме хубавите отношения, а бяхме много близки наистина (като приятели). Ама това е положението, разочаровах се от поредния принц, май ще се наложи да търсим следващия!

щом това преживяване не те е отказало от търсене на принца, значи ще го намериш! дет се вика - който търси - намираа
за справка - МОФ 

Уффф, хич не го и търся принца, ама нали трябва все пак да си вярваме малко, че и на нас ще ни се случи нещо хубаво, да го очакваме и да се борим за него, иначе  за какво живеем?
Дето вика моето братче: Сестра ми, той и идеалния да дойде, ти пак ще го отрежеш, преди да си разбрала, че е той!
Иска да каже, че трудно допускам мъже до себе си и не им давам никакъв шанс, но по-лошото е, че като реша да допусна някой, го допускам твърде близо (това и този хубавец ми го каза, точните му думи бяха: Не ме допускай толкова близо до себе си!).
А за това, кое точно го уплаши, мисля, че и обвързването го плаши и това, че той си няма вяра сам на себе си и другото, което му влияе е, че в момента нещата му тук в България са много омотани и не се знае кога и къде ще се наложи да замине. Няма да го оправдавам, това е положението, ще го преживея!

Криси, без да искам да те отчайвам, няма да разбереш.... поне от него не. Ние догадки можем да си правим колкото си искаме, но само той знае каква е точно причината.
Надявам се че ти е добре днес...

Старая се да ми е добре, Каси, нали знаеш как, запълвам си времето с моите си неща, работя възможно най-много, излизам с приятели и така. И днес така, запълних си деня с неща, които трябва да свърша, а за довечера се уговорих с приятелки да отидем някъде по женски и ... Абе, ще го преживея и сега, нали вече вървя по утъпкана пътека, знам как става и че зависи от мен дали ще седя да рева и да се тръшкам, или ще продължа напред. Мисля да не се тръшкам много, а да си карам както до сега.
А за причините, ще се опитам да разбера и то от него, ако ми се отдаде удобен момент, разбира се. Иначе хич не смятам да ходя да ровя. Сега аз ще се държа студено и дистанцирано, пък да видим той, "най-добрият ми приятел", дали ще се чувства добре, мисля, че ще му стане неприятно.

 

и още по-точно...и той не знае!  и не го и вълнува особено има ли причина, няма ли, каква ли пък ще да е тя. като може нехайно да си се весели без ангажименти, защото...няма за къде да бърза! фертилният му цикъл не е към края си, майчински инстинкт не го измъчва, крои планове за бизнес и т.н, а най-вече не му е ясно на кой свят е - ще остава ли, няма ли да остава

а това е наистина много мъчителен период и аз го разбирам (колкото и да не ми е на сърце туй момче), че не иска нищо сериозно, преди да е решил, че повече няма да заминава

Съжалявам много за това как се чувстваш. Но ти не съжалявай за човек, който е склонен да си поиграе с чувствата ти. Знам, че ще се съвземеш бързо. Желая ти въпреки всичко да се усмихваш.

И аз го разбирам и не го обвинявам, ама от това не ми става по-добре. Имаше един кратък период, в който бях страшно щастлива и имах точно това, което искам, той ми го даваше без да съм му казвала какво искам, държеше се точно така, както аз исках и ... беше ни хубаво заедно. Ама ... явно това се оказа проблем!
И сега сме пак на стартова позиция, пак сама и малко тъжна, но... ще трябва ди ми мине, пък и аз вече не го искам него специално, той ми разби представите, които си бях изградила, немога да разчитам на това, че днес ме иска, ама утре ... не се знае! Щом го е страх, ок, с малките тъпи фръцли е по-лесно, тях може да ги врътка и да ги лъже, когато реши, негова работа, да се оправя! Аз нямам нерви да се занимавам повече с глупости, може сега да ми е тъпо, ама ще се оправя!

 

ЕВАЛЛА ти пра'им на големия акъл на тез малките години!

 

  Благодаря ви, момичета, за подкрепата!
И на теб Траяна за всичко, което сподели!!!
        

Още в петък исках да ти пиша, но не успях.

Аз съм на принципа "всяко зло - за добро". Така де, може да не е бил твоят човек просто. Де да ги зная и аз мъжете от какво толкова се плашат и какво им става в главите. Вече не желая и да ги разбирам. Аман от страхливци! Какви мъже са, щом се страхуват от жени?!

Лично за себе си мога да кажа, че с времето ставам все по-голям егоист и все по-трудно ми става да се съобразявам с някого и да правя компромиси. Поне се научих да си казвам всичко, което ме дразни и да не си премълчавам и трупам. И да, не се притеснявам от егоизма си. Ако аз не помисля за себе си - кой .

Сега ще те боли известно време, но ще ти мине. Горе главата и не се предавай!   

Може би  се плашат от това , че сме силни, плашат се от това че сме с деца /които са си ангажимент все пак/, плашат се от това че след като успяваме  да се справим без мъже - значи те са ненужни.
Аз имах доста разговори на тази тема с приятелят ми - той каза че не го е страх от мент а от детето, защото незнаел какво да прави с нея, как да се държи, какви са отговорностите му, правата и т.н. /наистина говореше много объркано на тая тема и определено не му е било лесно/. Каза , че не може да мисли за мен и да иска да бъде с мен, без да помисли за детето, защото ние с нея сме едно. Искам да подчертая, че в началото на връзката ни - повече от 6 месеца, аз дори не го запознавах с детето, държах детето настрана, даже не исках да говоря за детето с него.
Може би точно това плаши и този човек, които така наранява mama_chrisy  сега.

Да детето е нещото, което го кара да гледа на мене сериозно и освен това той е съвсем наясно с моята история, връзката ми с бившия, чувствата ми към него, неговите издънки, моите прошки, сълзите, изпълнянията дето имахме докато се разведем и се уточним... Той знае, че ми беше трудно да го преживея, защото точно в този период ми сподели за чувствата си към мен и съответно след няколко дни излетя за чужбина, но беше с мен през цялото време, макар и от разстояние ме подкрепяше, колко съм му ревала по телефоните, колко смс-и летяха, той даже незнае колко ми помогна тогава Всъщност искам да му го кажа, но не е сега момента.
Въпроса за детето никога не е поставян от него, аз съм го поставяла, но той винаги го е огхвърлял като пречка в отношенията ни, приема ме такава каквато съм с всичките ми отговорности, не се е притеснявал от това, че имам дете, поне не ми го е показвал. Случвало се е 2-3 пъти  да пием кафе и аз да съм с малкия (той беше достатъчно малък да не разбере кой е този чичко ), а чичкото го закача без да показва притеснение, нито пък прекалена загриженост. Всъщност аз това искам от евентуалния човек до мен, да приеме факта, че имам дете и толкова!
Но, да, мисля, че това са нещата, които го плашат и то защото той не е сигурен в себе си във всяко едно отношение.
Между другото, днес се засякохме на едно място, където сигурно в близко бъдеще ще се засичаме почти ежедневно, говорихме си съвсем небрежно, честити ми новата кола, бъзика ми се нещо, прави се, че нищо не е ставало, ама и аз така, правя се на чук, придавам си важности и викам: Айде чао, че бързам, имам работа!
Маргарита, за егоизма какво да кажа? Така е, трябва да сме малко егоисти, аз също немога да си представя нова връзка като тази с бившия Учим се от грешките си!
Като си помисля от колко неща съм се лишила заради него и колко компромиси съм направила и... , а какво получих в замяна - нищо! До тука беше с тия връзки, сега аз съм важна и детето ми! Аз си имам вече изграден начин на живот, навици, принципи и т.н., който ме иска ще трябва да ме приема такава, щото нямам намерение да се променям. Ей затова му се кефех на този екземпляр, щото не ме е ограничавал за нищо, уважава ми работата, приятелите, личното пространство... ама се уплаши , ама и аз нали съм  !

Сори, ама когато има дете- няма място за думи като "и толкова"...преосмисли си приоритетие..това дете винаги ще бъде твое , ще бъде до тебе...човекът до теб, съответно ще трябва да повече от "И толкова" Най-искрeно ти Желая ти да го намериш!

Тук бъркаш много - ти си фактът да гледа на теб сериозно, а не детето. За мъжът чуждото дете е отговорност, а не го кара да гледа на майката сериозно.
Това ще е само началото, аз си мислех същото - само да приеме факта, че имам дете, после беше - искам да я харесва, да е мил и грижовен към дъщеря ми, да се занимава с нея, да и  бъде приятел и т.н. и сега не спирам да искам от него 
Ще намериш човек, който ще отговори на твоите изисквания, но първо трябва ти да му покажеш колко много цениш себе си и какво е за теб детето ти - тогава и той ще те цени и ще се държи посъщият начин и към детето ти 
Всички сме минали по тоя път, и знаеш ли - след бурята когато небето е най-тъмно изгрява слънце - то ще изгрее и на твоята улица   , само не бързай - изчакай

ОК, съгласям се, че аз съм тази, която да го накара да гледа на мене сериозно, но детето ме поставя в различна категория. Вярно държа се и изглеждам съвсем като момичетата на моята възраст, но аз си имам и отговорности, това че излизам и се забавлявам не означава, че пренебрегвам тия отговорности и това той много добре го знае. За мен детето е и винаги ще бъде на първо място!
И може би си права, че сега просто искам да приемат детето ми, но с времето ще искам още и още. Но не очаквам от който и да е мъж да приеме детето ми като свое, това е невъзможно, не и на такъв ранен етап от отношенията. Ако имам по-сериозна връзка или заживея с някого, тогава летвата съвсем ще се вдигне. Чак се чудя на моменти, дали се е родил тоя дето го търся?
Ама какво друго ми остава освен да вярвам, че и за мен ще изгрее слънце!
В интерес на истината, май вече приех факта, че нищо няма да излезе и гледам на нещата по-спокойно, не се ядосвам и не се тръшкам, не че ми е минало съвсем, ама и това ще стане!

Жалко, че така се е случило.
Всичко ще се нареди, ако ви е писано - ще порасне скоро, ако не - ще дойде друг, имаш време
Желая ти много щастие