чужбински мами на вас трудно ли ви е

..с вяра на "непознати";имам списък от хора на които мога да разчитам за няколко часа,ползвам ги с пълна сила и ясно съзнание каква улуга правя на самите нас
..работя 40 часа на седмица / нямаме баби и пр помощ
..искам 3то дете,трудно не ми е,имам много подкрепа от баща им,знам си приоритетите и не се заглеждам много по кюшетата(в пряк и преносен смисъл)..имам доста ясен план за всеки ден,особено за уикенда,оставям им малко неструрктурирано време защото у нас то води до крясъци..намирам време за мен си всеки ден,пак с план

Сладолед, прочетох някой от предишните ти теми, вкл. и тази за кръста.
Не ти е хубаво там където си, не можеш да свикнеш и съответно много неща ти тежат - децата те дразнят, сума ти неща те болят.
И понеже още не работиш скуката е пълна, дори и да ти се струва, че нямаш време за нищо. Децата не могат да ти заменят общуването с хора на твоя възраст. Ако можеш си намери поне някакво хоби, което да ти дава стимул и да имаш какво да очакваш с нетърпение да направиш, като имаш свободно време. Дали ще е градинарство, писане на стихове, готвене, собствена Интернет страница, фотография, йога или каквото си намериш. Между другото съвсем сериозно препоръчвам T'ai Chi и (или)  Qi Gong.

Напълно те разбирам.
След като нямаш доверие на детегледа4ки, опитай се да ги оставяш за през деня в някоя забава4ница или нещо подобно(не знам то4но под каква форма са в страната където ти живееш). Там поне има обу4ени хора и е по-лесно 4овек да им има доверие. А има и други деца с които да си играят.
И моят сладур ми взема здравето и въобще нямам гузна съвест като го оставям на някого

Това че няма на кого да повериш децата наистина е трудно. На всеки е трудно в началото, но се свиква с гледачка примерно, па макар и да е за 2 часа на ден, за да отделиш време за себе си. Единственото " трудно" е че нямам примерно на разположение роднина 24 часа в денонощието в случай че се наложи. Ама и това до сега не ни е било проблем. Нещата които сме правили преди си ги правим и сега само че с дребната. За гледачка нямаше как да не се престраша, защото ходя на работа. Свиква се и всички са доволни!

Не е лесно, не е и невъzможно. И аz съм съвсем сама с дъЩеря ми. Мъжът ми работи в друг град и само преz уикенда е вкъЩи. Роднини и приятели нямаме тук.  Справям се, свиква се. За себе си не мисля много, но ми е мн мъ4но 4е малката и мъжът ми не могат да прекарват пове4е време zаедно, zа другите роднини да не говорим.
И аz имам моменти когато искам да съм сама, но гледам детето и си викам, 4е то най малко е виновно zа ситуацията и 4е е оЩе малко zа да раzбере, zаЩо мама е иzнервена. И когато съм иzнервена, и детето се нервира и това хи4 не улеснява неЩата    Та гледам да направя най доброто от ситуацията. Все пак имаме само тоzи живот, а детството минава толкова бърzо, а искам дъЩеря ми да има Щастливо детство.

Не zнам на колко години са децата ти, нито zнам в коя страна си, но навсякъде има раzни zанимания zа майки и деца, които можеШ да посеЩаваШ. Там Ще се zапоzнаеШ и с други майки и с малко късмет можеШ с една майка да си редувате в гледането на децата 

Здравей сладолед. Съгласна съм с мнението на ЛаДолче, че трябва да си намериш някакво хоби. Аз имам дъщеря на 5г, която не ходи на градина тъй като няма места и сме по цял ден заедно. За щастие съпругът ми ме отменя вечер и аз се занимавам с лично мои неща. Не излизам сама тъй като нямам много приятели тука, но поне си имам лично време. По някога я водя на детски клубове за да може детето да си изразходи енергията и да бъде сред деца, после в къщи е по- спокойна и се занимава сама. Също има и магазини, в който имат бейби клубове, където можеш да оставиш детето докато ти разклеждаш. Понякога и тези малко часове без деца са от голямо знчение 

sladoled и на мен ми е трудно и те разбирам напълно въпреки, че все още нямам деца очаквам бебока догодина. И аз съм си задавала много често тоя въпрос какво правя в тази страна, но после ми минава. Има значение и че скоро не си си ходила в бг, човек се разтъжва и се отпуска поне за мен е така. Въпреки, че роднини и родители понякога ни натоварват с проблемите си, гледам да се откъсна психически и да мисля положително и да си изкарам престоя възможно най добре. Наистина прави са момичета,  че трябва да намериш поне малко време за себе си или да си намериш някакво хоби, важно е за самочувствието ти на жена. Наистина има такива детски кътове в магазините, ако обичаш да се разхождаш. Оставяш детето да го гледат за час, два и ти спокойно се разхождаш в магазина, ако искаш пазаруваш, ако искаш само гледаш, но това си е твоето време без детето. А за гледачка е трудно и на мен не ми се мисли как ще оставя детето си на чужд човек, но ако нямам друг избор ще трябва да го направя. Успех дано намериш решение на проблема. 

трудно е да си сам в чужбина, особено с дете...мен например най ме е страх да не се разболея, че няма кой да ми гледа детенцето, ако татко му не можа да отсъства от работа...
но гледам да не мисля за подобна ситуация и вярвам, че нещата ще се нарядат от само себе си!
 много ми е трудно на моменти , понеже майка ми (бабата) с радост би го гледала във всяка една свободна минута.. но е на 2000км и това е невъзможно...

опитай се да намериш нещо, което да ти доставя удоволствие и да те зарежда с позитивна енергия.. да ти кажа какво ми се случи снощи например.. към 3 часа през ноща след 10-тото събуждане на малкия с 100-то мрънкане, аз казах на мъжа ми... за 5 минути трябва да изляза от спалнята- дойдох и седнах пред компютъра ( а междувременно - о, чудо!- двамата ми мъже заспаха преди края на 5-те минути) и въпреки нуждата от сън... спокойствието на ноща, тишината и отсътвието на стрес( да се бърза- я за кърмене, я за памперс, я за гушкане) ме заредиха толкова позитивно, че съм стояла сама около 2 часа, е после ме боляха очите и си умирах за сън но...ми беше много приятно спокойно

Таzи седмица бях то4но в таzи ситуация, бях мн zле, с висока Т° и 4ак спеШния лекар дойде да ме види една ноЩ, а аz сама с детето, мъжът ми се прибра едва сноЩи. КоШмар, наистина, но и това мина някак си 

Намери си клуб за спорт, който предлага и детска стая. Фитнес, йога, тай-чи или нещо друго. Разсейва, помага, отпуска. Уелнес салон също върши страхотна работа стига да има детска стая и дано да можеш да си го позволиш.
Много е важно да си разпределяш сама така времето, че да намираш и време за себе си през деня - гримиране, маски, маникюр, което можеш да правиш сама примерно.
Не се оставяй на течението, може да изпаднеш в тежка депресия.
На мен също не ми е лесно - съвсем сама, до преди година-две нямах и книжка за кола, вързана с хлапетата като ремаркета.
Много е важно да си промениш и отношението към децата. Докато ти ги преценяваш за себе си като тежест, те ще са ти тежест. Когато ги приемеш като част от живота ти, нещата ще изглеждат вече малко по-розови.
Успех и горе главата!

Тази идея със спортния клуб наистина става. В на6ия има стая за деца с моми4е което ги занимава и може6 да ги остави6 за колкото е нужно докато си вътре. А ти може6 да тренира6 а може и... да поседи6 е самуната примерно. Няма зна4ение, важното е да се отпусне6.
А мисля, 4е проблема с майката, която не е на разположение е обт за вси4ки моми4ета тук. Майката на мъжът ми е по4инала, баба му е на 92. Така 4е, и ние сме без помо6т в това отно6ение, но се справяме.  На мен не ми тежи.
Миналия месец 6тяхме да ходим на рожден ден, детегледа4ката в последния момент не можа да дойде и се наложи един от нас да си остане в къ6ти. Бе6е първия път от месеци, когато 6тяхме да излизаме заедно, но така е понякога. Важното е да сме живи и здрави.

Трудно е когато си в чужбина и няма хора на които можеш да разчиташ. Не разбрах в товя случай с бащата на децата ли живеете и дали той не може да те отменя понякога. На мен като ми дойде много нагорно оставям детето на мъжа ми и или намирам някакъв случай да излезна някъде или си стоя вкъщи, но се занимавам със себе си. Понякога просто лягам и спя и то в стаята в която играят. Но дори и това ми стига.
За съжаление много от предложенията които са ти дали са свързани с пари. Чудесно е да отидеш на фитнес и да оставиш детето си в стаята за деца, но на мен това удоволствие би ми струвало такива пари, които в момента не мога да си позволя. Освен това зависи от възрастта на децата. Моята е на възраст на която не мога да я оставя нито на такова място, нито в детски клуб. Но пък когато имам нужда от малко време за себе си мога да я заведа при жената която я гледа когато съм на работа. Ако можеш да си позволиш поне някаква форма на детегледачка или детска градина, според мен ще се успокоиш. Мисълта че при нужда има къде да оставиш децата си, дори и ако не се възползваш от тази възможност, много успокоява. При всички случаи трябва да намериш външен човек и да свикнеш че децата могат да остават при него. Това е добре и за тях и за теб.

Иначе аз пък мислех да пускам тема за да питам майките в чужбина как се справят с 2 деца. На мен ми е трудно и с 1, а мъжът ми много иска още едно. Само че при мен стресът и проблемите идват основно от това че работя и че сутрин детето трябва да се води при гледачка, вечер да се прибира и това всичкото под час и със страшно тичане.  А както разбирам ти не работиш, тъй че ситуацията май не е съвсем същата.

Избягвах да пиша в темата, за да не започна да се оплаквам.
Но съветите на момичетата са страхотни и аз бих се възползвала от някои от тях.
Иначе - и аз като авторката, понякога се чувствам така - натоварено ми е, трудно ми е...всичко което е познато на повечето от вас. Имало е моменти, когато съм се чувствала в абсолютна безизходица. Тази седмица например - аз съм болна и едвам гледам, трябва да се грижа за двете деца, мъжът ми в експеримент (тогава го няма денонощно , прибира се за 2-3 часа за да поспи и пак изчезва). Или преди 2 седмици, когато аз бях здрава, но двете деца болни и пак мъжът ми в експеримент. Тогава включвам на режим "оцеляване", стискам зъби и се справям. Няма как, трябав да се справям, няма кой да помага.
Има и хубави моменти. С повече организация, позитовно мислене и странични занимания, хубавите моменти даже са повече!

..искам да ви кажа едно друго наблюдение..бяхме си в бг за 3 седмици,само аз и Ния..има баби,ходих на театър и по кръчми,хубаво..но пък настана едно бъркане зловещо по темата "защо даваш на детето само 1/6 вафла" (а те са дълги като питона в зоо-то)и ред пдобни..детето нещо обърка авторитетите,забрави да благодари и казва моля,глезотии големи..не знам дали беше само от бабите,най-вероятно не,но тук ни е по-добре..оправяме се сами,каквото си дробим-това си сърбаме..

*
сладолед,мисля че помня че си в Щатите..има групи на майки (мопс например,к е национална),бордове по инет локални, вестници безплатни за родители к дават график кое къде става и за какви пари,в книжарниците правят какви ли не занимания, тук имаме и детски и арт музей, по парковете редовно се запознавам с майки и се случва да си разменяме гледане за по час.. Всеки си избира,аз лично бих се посъветвала да поработиш върху вярата в непознати,тя се предава и на децата, и не като цяло не могат да се избегнат(освен ако не мислиш да хоу-скуулваш)
*
за организацията назад има 2-3 теми,аз съм малко прекалена в това отношение,но работи за нас...планирам всичко-ядене,дрехи,мероприятия поне 3 дни напред,ядене 1 седмица , и наистина намираме време за всичко...
*

Много съм съгласна с горното изказване на Анет1104 за каквото си дробиш - това ще сърбаш!

Да си призная, и на мен не ми е лесно, но в един момент реших, че това е едно от предизвикателствата, които животът ми отправя и че ако успея да се справя с всичките задължения сама без да изпушвам, ще бъда много горда със себе си а и за всички ще е по-добре.

Не съм се справила още съвсем, но се опитвам и постоянно си повтарям, че може би трябва да погледна на нещата от по-различен ъгъл, да се сетя за всичките майки и деца, които са в още по-трудно положение от мен и да не се оплаквам и отчайвам, ами да се организирам по-добре, да намеря сили за шеги, когато ми иде да се разкрещя,  и за тайм-аут, когато стане съвсем напечено.

Тази тема трябваше аз да я поставя. При мен нещата стигат до лудост с крещене, а детето все още е само едно. Мъжът ми ходи по командировки, понякога със седмици. Тук приятели нямам. От торбата с бебетата най-ревливото и мрънкащото съм извадила. Дори цял ден да се държа и всичко да е относително добре, вечер съм нервна и кряскъва. Планирам, планирам и пак планирам, и като изоставам от плановете ставам още по нервна. Когато не планирам нещата се натрупват и пак става зле. Преди ходихме на сбирки с майки и бебета, с музика и пързалки,на приказки за бебета и какво ли не. Сега ходя на работа, малкия на детска и пак като се прибера вечер се започва с мрънкане, рев и от моя страна с крясъци. Изчела съм хиляди статии, книги и какво ли не. Лесно е като четеш, изпълнение немога да приложа никакво. Мисля, че проблема си е в мен и моя характер, някои се раждат майки, други не. Аз предпочитам 10 деца да родя, ама друг да ги гледа. Гледането само ме изнервя и изход няма. Трябва приоритетите да си сменя, и цялото виждане по въпроса, ама досега не съм успяла. Иска ми се да съм различна и не толкова изнервена. Май трябва да започна с успокоителни да се наливам, само дето не мисля, че това ще помогне също. Трябва ми и психолог сигурно.
Всички пишат и казват, че са се променили в името на децата и т.н. Ей богу, как става този номер? Аз немога да го разгадая. Да обичам го детето, да всичко бих направила за него, да, да, да ...хиляди да, разбирам идеално, че трябва промяна, чета много по въпроса, чувствам се добре за кратко и после хоп, случва се нещо и се изнервям за секунди.

Извинете ме за излиянието. Просто подминете "лудата" майка и се радвайте, че вие сте друг случай!

Иначе към изброените съвети мога да добавя ходене по парковете. И не гледайте телевизия и не ползвайте компютъра през деня -когато децата са при вас това ги изнервя и тях и вас. Още повече, когато се опитваш да правиш нещо и не им обръщаш внимание, тогава са най-изобретателни в поразиите и са най-плачливи и мрънкави.

С промяна на приоритетите и ценностната система, макар и да звучи като клише. След като би направила всичко за детето си, значи всичко останало може да чака. Като започне да мрънка вечер това обикновено е по 2 причини: или е уморено или иска внимание. Ако е уморено, го сложи да спи и след това е лесно. Ако иска внимание, обърни му внимание и зарежи всичко останало. Поне при нас е така. Това не значи че и на мен не ми се случва да развикам. Понякога и моите нерви не издържат. Всички сме луди макйки на моменти. И как иначе: ставам рано сутринта, не спирам цял ден да тичам за да го заведа при гледачката, да отида на работа, да го прибера, да го заведа на площадка след това и единственото което искам е малко тишина. То обаче мрънка и не мога по никакъв начин да угодя. И това дни наред. Ако мъжа ми е вкъщи, се справяме някак, но ако го няма атаката спрямо мен е много агресивна. И в такива моменти ми се случва и да избухна. Ако обаче зарежа всичко останало и реша че ще се посветя на детето и на нуждите му, нещата са по-различни.

Аз лично съм на обратното мнение. Когато започнат да се правят прекомерни жертви в името на децата става,според моя опит,лошо. По тази причина и съвсем целенасочено се стараем да не променяме важните ни неща (кариери,пътуване,готвена храна,купони,време за мен си) ; променихме/нагодихме по-маловажните(кино 3/седмица, ски по 2/сезон ,джаз концерт ей сега и пр). Така децата и времето прекарано с тях е само бонус,не отнемане на важни дадености..

Sladoled, всичко става с МНОГО добра организация. Аз работя поне 45 часа на седмица на salaty съм и могат да ме юркат до полуда), съпруга ми 40 часа (но има пътуване около час в едната посока). Имаме 4 (четири деца). Докато голямата живееше в къщи беше лесно-тя с кола, може да закара малките на у-ще, да ги прибре. От септември е на общежитие към университета. Ама баба знае две и двеста . Попромених си малко schedule, за да карам децата на у-ще, половинката ги прибира. Бебокът пак е "синът на полка", който е в наличност го гледа. Намираме време да щъкаме тук- там в почивните дни. Единственото неудобство в целият ни подреден свят внесе идването на свекървата-уж да помага . Сега и нея трябва да я вкл. в графика за гледане . Няма шофоьорска книжака, скучаела в къщи (ами хоро ли да и изиграя за да не скучае ). Бандата взе да се ослушва по отношение на здълженията си . Чакат ме да се прибера- да НАПАЗАРУВАМЕ, да пусна миялната и перлнята (те и сами могат, но сега са в почивка-нали имаме "помощник).  Да не говорим, че ако сготви нещо-то е една шепа-колкото тя да "хапне".
Така че-организирай си времето, НЕ КАНИ помощници (баби и т.н), гледач (baby siter) е добро решение. Голямата щерка така си изкарваше доста прилични парички докато беше в HS

Vjara и аз съм забелязала, че като му обръщам внимание нещата са различни. Въпроса е, че понякога неможеш да зарежеш това, което правиш /примерно: приготвяне на вечерята за него самото/. А и аз не съм клоун, доста пъти дори да си играя с него пак мрънка, пак нещо което не е позволено иска /да играе с компютъра например или с обувките, или нещо още по дразнещо/
Иначе и ние искаме второ, ама да видим. Пък казват, че като са две си играели заедно и не било много по тежко отколкото с едно. Но това мамите с повече деца ще кажат. На  dessivl направо и се чудя как се справя, явно трябва днешните родители и жонгльори да станат. А за помоща в къщи и аз мисля, че бабите доста пречат понякога. Та дори съм щастлива, че съм далече - та да можем с мъжа ми сами да си решаваме, а не всеки да се бърка.

Аз пък мисля, че човек трябва да ползва всяка изникнала възможност за да си облекчи живота. Какъв е смисълът да се правим на герои, да си разсипваме здравето и нервите...  .
Сладолед, защо не викнеш майка си при теб да ти помага, ако сте в добри отношения. Аз с моята не съм ама е тук, щото и аз съм от страхливите да си поверят децата на чужд човек. Ама като се замисля има много по-кадърни детегледачки от майка ми. Моята е голяма досада ама предимството е, че не се събразявам с нея, мога да я помоля за всичко, др е въпросът, че си прави квото си иска и по нейния си начин. Ама е 24 часа на разположение и това е най-хубавото. С мен е от денят когато родих близнаците. Само 2 седмици не беше с нас и тогава едва оцелях. Ама оцелях де и ако я няма пак ще оцелея. Обаче се чувствах толкова ужасно, притисната и нямах 1 сек свободна. Ужас, който не искам да преживявам отново, не ми харесва просто, не че се мре от него, въпреки че сигурно може човек да се поболее сериозно. Наистина не виждам защо на всички трябва да им е гадно - на майката, на децата заради изнервената им майка, на бащата заради изнервената му съпруга, която не става за нищо и т.н. Животът е достатъчно гаден за да си го усложняваме зорлям допълнително с извратените мазохистични амбиции