За анонимността, даряването и борбата..

nani_ обичам те 

Никога не съм правила тайна от проблема. Всички около мен знаят, че имаме проблем и че опитваме това или онова за да го решим. Бих застанала пред камера и без псевдоним. За съжаление живея в Германия и ще има трудности, ако питането ти не е принципно.
Аз лично никога не съм смятала стерилитета за срамна болест и тъй като открито говоря за това, не съм имала и случаи на подмятания или подпитвания. На конкретен въпрос, защо нямаме деца във всичките му варианти, отговарям с истината. И през ум не ми е минавало да се притеснявам.
Въпроса дали бих дарила част от моите оплодени яйцеклетки е вече по-труден. Ако обстоятелствата позволяваха бих. Но:
1) бих ги замразила за евентуални мои по-късни опити.
2) тъй като никой доброволно и безвъзмездно не ми поема разходите по инвитро процедурите, не мисля че бих могла да бъда толкова великодушна. Бих ги продала, за да си финансирам следващ опит, ако се наложи. Ако забременея и родя и имам замразени яйцеклетки, за които съм сигурна, че няма да ми трябват, бих ги подарила. Но ми се струва, че не бих искала да познавам хората.

Вече нямам проблем с анонимноста, имах, но вече не ......... И аз като nat смятам че стерилитетът не е срамна болест, но за съжаление не е това мнението на обществото ..... Никой не ме пита какво чакаме още или защо нямаме деца ...... Мисля вече на всички е ясно и без да задават въпроси. Историята си бих я разказала, но няма много за разказване ...... Виж болка и мъка има в изобилие. За пред камера, не ставам много се шашкам Пробвах, наистина не ставам.

За яйцеклетки, мисля че бих дарила, но това е много много лично и мисля, че ако ще го правя, ще е на близък човек или поне на някого когото познавам. Но пък това си е нож с две остриета .... Принципно бих дарила, да!

Как да се борим с предразстдтците - не знам .... Може би трябва много говорене и истината, а не да си заряваме главите в пясъците като щрауси. Трябва да се говори, май това е единственият начин! Повечето момичета успели от първият път, не разбират и няма как да усетят колко е голяма болката ни. Много майки които познавам най -редовно употребяват фразата „ти ще видиш, като имаш свои ....” и т.н. Ама аз искам да видя искам и аз да не спя по цяла нощ .... Трудно е човек да изпита чуждата болка.....

Именно Верити! Трябва да се говори, а не да се крие! Всички казват "не се притеснявам, не се страхувам", но когато трябва да покажем, че този проблем съществува и да изискваме от институциите се оказва, че проблем няма. Защото не е официално демонстриран. Е как тогава да изискваме помощ и подкрепа?
За даряването - изискване е донора и реципиента да не се познават, за да се случи даряването е нужно донор и реципиент да са синхронизирани. Замразяването на яйцеклетки за следващ опит е хубаво решение - качеството им след размразяване обаче е несигурно..Факт е, че има много млади момичета, които по една или друга причина разчитат само на това и помощ могат да получат не от спонсори, държавна помощ или каквато и да е институция, а от други момичета. Ако нямате намерение да замразявате какво би се случило с  останалите яйцеклетки? Ще бъдат оплодени, пресяти и не всички ембриони ще бъдат ползвани. Замразяване или в боклука...Ами ако реципиентката забременее, а дарителката не..? Доколко очакващите помощ са готови те да помогнат? Не е лесна дилемата..
За общественото мнение - не е тайна, че обществото ни все още възприема проблема като нещо любопитно и пикантно. Клюките и обсъждането  допълнително огорчават и нараняват. За да се промени обществената нагласа трябва да се говори, да се показва..Единици са момичетата готови на това...
Един ужасен кръг на тайна, болка и надежда...
Като цяло същността на питането е до колко сте готови да помогнете на някой друг, въпреки собствената си болка? Защото всяка една стъпчица е част от пътя към сбъдване на нечии мечти!

Нямам проблем с анонимността, нито с камерите, нито с това да разказвам историята ни. Никога не съм и имала, хората около нас знаят и не се притеснявам да говоря. Напротив, точно защото знам, как много двойки се измъчват с този проблем, как не смеят да споделят и губят ценни години в тази борба, искам да им дам кураж. Вече няколко семейства около мен, близки и не толкова близки, потърсиха специализирана помощ в клиника по репродуктивна медицина, само защото им споделях нашата история и им давах кураж, споделяйки също успешните истории от нашия форум.
Знам какъв късмет искарах самата аз, попадайки в този форум. Вместо да чакам години наред и тогава да потърся адекватна помощ, аз я потърсих още на 8 месец. Точно защото искам да спестя годините болка на много семейства, разказвам за нашия случай, въпреки, че още не сме успели, за което вярвам и се надявам, че ще стане
Лошото е обаче, че общественото мнение трудно може да бъде променено. Такава ни е народопсихологията. Колкото и да разказваме историите си, колкото и да обясняваме, че стерилитета не е "срамна болест", колкото и да разплакваме аудиторията с мъката и тъгата, които носим в сърцата си, ние за обикновения човек си оставаме или "ялови", или Господ ни е наказал за нещо си, а също сме и озлобени от годините борба . Всеки е чувал по нещо подобно зад гърба си. Така мислят хората, много ми се иска да се опитаме да променим това мислене, но то е трупано, трупано години, векове. То е като шкембето и чесъна, като ракията и шопската салата .
Колкото до донорството на яйциклетки, с най-голямо удоволствие бих дарила, ако можех разбира се. Но за съжаление първо правя малко яйциклетки при стимулация, второ май хич ги няма като качество


Мда, точно този израз използвах миналата седмица сред няколко момичета от форума, с които си говорихме по този въпрос. Нани, все едно си ни прочела мислите Един омагьосан кръг, това се получава.

аз лично никога не съм се притеснявала да говоря за проблема си.
Факт е, че хората, които не са пряко засегнатри не могат да разберат сериозността му.
За повечето това по-скоро е някаква прищявка и дават до болка познатият съвет "успокой се и ще стане".
За даряването на яйцеклетки - да, бих дарила!

Мисля, че Диана е права. Малко хора са наясно, че това е диагноза, болест, също като диабета и хипертонията. Че тя влошава качеството на живот, инвалидизира те в някаква степен, чувстваш се непъноценен... Но не е дамга, печат, присъда. Когато слушам съвета "Успокойте се, почакайте, млади сте още" ми и де да крещя! Сякаш ако не мислиш, няма да си белязан, а ако говориш за това си част от бездетните и няма изход.
Не се срамувам от проблема ни, срамувам се от реакцията на голяма част от хората около нас.
Бих излязла пред всички с лицето си, с името си, но тъй като това е проблем на нашето семейство, трябва да го обсъдя с мъжа ми. При нас факторът е мъжки, за това от самото начало съм се чувствала леко неудобно да говоря по въпроса. Все пак, това засяга основно него и решението трябва да е негово. Но много от приятелите ни знаят, семействата ни знаят, мисля, че той не крие проблема си, макар и да не го афишира без нужда. Мисля, че е много важно да се говори за стерилитета, да се знае. Няколкото поредни репортажа по различни телевизии тези дни ни подействаха добре - аз имам форума, но той няма своя група и затова е важно да знае, че не е сам, не е само той...
Трудно е... Трудно е да преминеш през това, но алтернатовата е да се откажеш. Едва ли някой би я приел.

Не съм сигурна дали бих дарила яйцеклетки. Или по-скоро не съм сигурна дали бих дарила оплодена яйцеклетка - все пак, това е вече наше дете, на нас двамата... Как да го дам  ?

Рокси, става въпрос за яйцеклетка, не за оплодена такава.

Всички наши близки и познати са запознати с проблемите ни. В началото ми беше неудобно да разговарям за това. В един момент си дадох сметка, че от всички нас зависи промяната на общественото мислене и нагласа. Започнах открито да говоря за стерилитета. Правя го винаги с усмивка. Да, срещам съжалителни погледи, но те бързо отминават. За сега успявам да убедя обкръжението си, че стерилитетът не е присъда, не е наказание или нещо, от което се срамуваме.
Проблемът се корени в незнанието. Хората не са запознати, неизвестността и липсата на каквато и да било представа за заболяванията в тази област, ги плаши.
Повечето хора не реагират адекватно, защото са объркани и не знаят какво точно да кажат. Тогава идват репликите - "Успокойте се, ще стане, когато не очаквате", "отидете някъде на почивка", "не го мисли и ще стане".......Сякаш има пряка зависимост между спокойствието и показателите на спермограмата!  До това води незнанието. Затова трябва да се говори! Аз започнах от обкръжението си. Ако всяка една от нас го направи, все ще е нещо!
Съпругът ми също не крие проблема, въпреки, че никак не му е лесно да говори за това.
Сблъсквала съм се и с хорската злоба - "ето на, те си имат всичко, но най-важното нямат". Опитвам се да не обръщам внимание, но понякога не се получава.
И аз като Верити, съм чувала приказки - "ти ще видиш като си имаш свое..." или " ти ще видиш, колко е трудно да си бременна...".  Какво да видя и какво да разбера! Сигурно е трудно да си бременна, да си майка може би е още по-трудно, но нима на нас ни е лесно! Сякаш повечето операции и манипулации, на които се подлагаме, са като разходка в парка! Сякаш някой ще ни върне разбитите нерви и безсънните нощи!
Или - "ще видиш, колко разходи има по едно дете" - сякаш ние не правим разходи - по клиники, за прегледи и манипулации!
Не, ние си живеем охолно и се наслаждаваме на свободата си, свобода, която не сме искали!
Какво не бих дала да будувам цяла нощ, заради дете, да сменям памперси, да целувам мокри от плач очички!
За голяма част от обкръжението ми, аз съм едва ли не маниачка, отделям твърде много време и енергия на този проблем. Незнайно защо, хората си мислят, че ако поставя проблема в периферията на живота си, то той ще се реши от само себе си!

За яйцеклетка - да, бих дарила, стига да е анонимно.

Цветунчо, аз съм голяма бяла птица на моменти...  признавам си, че не съм наясно с момента с донорството  Кой какво дарява, как и на кого... Извинявам се за тъпото изказване по-горе 

А стерилитета болест ли е? За мен и мъжа ми не е болест...просто състояние. Никога не съм го възприемала като болен...нито той себе си е възприемал така.
Да даря яйцеклетка - незнам...мисля, че не. Много е лично за мен.

Една приятелка ми каза: Ама какви са тези изследвания, какво е това чудо с тия клиники? Много се грижиш за “кожата си”! Казах й какви са. Казах й и за всички перипетии и процедури, през които сме минали. Казах й за причините, поради които не става. Не споменах нищо за болката. Мислех, че ме разбира – първото й детенце почина малко след като беше родено, а с второто, което е на 2 годинки вече, проблемите продължават и до сега. И какво ми отговори? – Яжте много червени чушки, там има витамин С, много помага. Повтори ми го поне десетина пъти. Въпреки това, което се опитах да й обясня. И накрая за капак ме попита – “И като не стане, какво? Трагедия ли е ?” Отговорих й, че е забавно, както и всичко онова, през което минаваме. Затова не обичам да говоря. След като собствената ми сестра, когато се чудеше дали да прави аборт или не, ми каза, че вместо да гледам котка, да взема да й отгледам детето, и без това си нямам друга работа.....  Още ме боли. Не говоря, не защото ме е срам, а защото все още не съм се научила да показвам болката си. Може би всички ние, или поне по-голямата част от хората, трябва да се учим да говорим – да показваме болката си и да разбираме чуждата, да "съчувстваме", без да нараняваме. Тогава може би ще се научим и по-лесно да прощаваме или да приемаме, когато някой волно или неволно бръкне с пръст в раната.

За яйцеклетките – да, бих дарила. Мислила съм вече за това. Но възрастта ми не го позволява.

За осиновяването, макар че това се дискутира в друга тема. Бях още дете, когато си представях, че осиновявам не едно, а много деца. Питам се дали това е било под въздействието на някой филм, или съществото вътре в мен е знаело какво ме очаква?  Или просто усещането да бъдеш майка е по-силно от всичко и не зависи нито от възраст, нито от гени? А дали пък това ми желание не е причината за днешните ни проблеми? На тези въпроси също бих искала да си отговоря. Може би там някъде е написано, само че аз не мога да го прочета.

Шоши,

Днес ми е крив ден...  В такъв ден ми се "развихря перото" и ми е лесно да си излея мислите.
Споделих си мнението в темата на Киа за репортажите по телевизията и защо не сме активни в тези изяви. Темата ми е много близка и много съм мислила по нея.... Ще копирам и тук това, което написах там - малко по-различен поглед... Все пак има и друга страна. 

"Момичета, много силно ви подкрепям и ви се възхищавам за смелостта да направите това, което правите. 
Аз също съм една от потърпевшите - наложи се д-р Попов да ми подправи диагнозата, за да имам право на инжекции (защото видите ли преди 13 години съм забременяла и това за касата не е стерилитет!!!), после си купувах Диферелин, защото чаках 4 месеца за полагащия ми се, а сега се налага него да го продавам.
Но пиша не толкова, за да разкажа това, а за споделя защо аз не съм толкова активна в тези инициативи. Подозирам, че за доста момичета, причините може би са сходни. Нека само не ви звучи като оправдание. Публичността е това, което ме плаши. Плаши ме това, че трябва да застана и да кажа пред всички, че имам проблем - пред всички, които ме познават в другия ми живот - роднини, колеги, приятели от компании, тези, за които съм безгрижна и щастлива. Не говоря за срам, не ме разбирайте погрешно, говоря за страх. Страх, че всички ще започнат да гледат на мен като на нещо счупено, което трябва да се поправи, като на обект, който трябва да бъде съжаляван, който трябва да бъде разпитван час по час как е и има ли някакви хубави новини и т.н.
И, разбира се, никак не е маловажен проблема с работата. За съжаление в кариеристичния свят, в който работя, да обявиш, че искаш дете, искаш го сега и дето се казва може да стане всеки момент (дай боже) не е точно най-доброто, което можеш да направиш за себе си и за професионалното си развитие. Това моментално ще те изхвърли от всички дългосрочни и добре платени проекти, от всички планове за бъдещо повишение (особено ако става въпрос за някаква управленска позиция), от планирани повишения на заплатата и очаквани бонуси. Да не говорим, че ако заявиш публично, че имаш проблеми, за работодаделят ти това означава евентуална проблемна бременност, означава болничен, означава излизане в майчинство по-рано от предвиденото. И ако бременността се случи тогава когато я искаме, ще си кажем "Майната им! Да си мислят и правят каквото си искат, аз съм бременна!". Но не става така. Чакаме, чакаме дълго. Аз например чакам от 3 години и междувременно в работата не трябва да показвам, че най-много от всичко искам да спра да работя. И докато чакам не мога да си позволя в работата да ме забравят когато планират бюджета за отдела, когато резпределят новите проекти и след това възнагражденията от тях. Работата и доброто отношение ми е нужна - най-малкото за да мога да си платя безумно скъпите прегледи, манипулации и лечение. И най-лошото е, че не знам колко дълго ще ми е нужна, защото не знам още колко ще чакам...

Не знам, защо го написах всичко това - явно съм имала нужда да го изкажа.   
Сигурна съм че не всички мислят като мен и много от вас ще ме разпънат на кръст заради страха и за това, че заради такива като мен е трудно и с отношението на касата, и на околните, и на обществото като цяло. Сигурно ще са прави, но аз не съм толкова смела, колкото вас.
Възхищавам ви се искрено и ви подкрепям духом във всичко, което правите.   
Но хората сме различни и аз просто не мога да бъда такава. "

BAN, тук няма място за сърдене, нито за упреци. Всички сме различни и всеки си носи кръста, както може. Няма универсална рецепта. Няма панацея.

Тази част все едно аз съм я писала. И понеже имам едно дете, тези които знаят за проблема казват нали си имаш едно, какво толкова като не става. Истинска подкрепа получавам от приятелки, които не могат да забременеят. За съжаление около мен имам две такива и то сред най-добрите.
За даряването на яйцеклетки, не знам, не съм мислила, може би по скоро не, ама те май ги взимат от по-младички /от 36 годишни, едва ли/.

Аз не говоря за проблема почти с никого извън приятелките ми от форума. Откак не живея в родния ми град, не мога да се сближа нито със съседи, нито с колеги достатъчно, че да им споделям за такива неща. Роднините въобще не се интересуват от мене. Освен мама и татко, разбира се. Но и с тях не говорим за проблема. С малкото хора, на които съм разказала, също не говорим за проблема. На приятелите, които са ми споделили за лични проблеми като липсата на половинка, също не споделям, защото чувствам, че за тях моят проблем не би изглеждал сериозен - впрочем, за всеки неговият проблем си е най-страшен. Много пъти, когато някой започне да ми се оплаква за пореден път, ми иде да изкрещя: "А на мен знаеш ли какво ми е вече 4 години!!! Това, че не съм се оплаквала, не значи, че трябва да ме третираш като кошче за отпадъци". Но аз съм си такава, трудно говоря за себе си.

Както и да е, де, темата беше всъщност за срама от безплодието и подлагането на АРТ процедури. Все се заричам, че когато успея (ако), буквално ще закача на блузата табелка "Бременна от ин витро" и ще разкажа на всички, даже на тези дето не се интересуват, за моята история. А до тогава, нали знаете как е - правя се на приятно разсеяна всеки път като се заговори за бебета, и се преструвам, че темата изобщо не ме вълнува. Правя ги заради необходимата доза суеверие да не се говори за нещо преди да е станало факт... Или поне така си успокоявам съвестта.

А за даряването на яйцеклетки, мисля, че никога няма да ми се наложи да изпитам дилемата "да даря, или да пазя за себе си". Млада съм, но с 1 яйчник, ендометриоза и зле реагирам на стимулация. В някой други живот може би

Чета тази тема откакто е "пусната". И се чудя какво да кажа. Не че нямам позиция по въпроса... При мен проблемът е "двоен" - мъжки и женски фактор. За себе си вече свободно обяснявам какъв ми е проблема, но за половинката - и дума не обелвам. То, аз съм си самодостатъчна за оправдание, но мъжа ми не иска да се знае нищо, не ми позволява и аз да говоря. Родителите му не знаят нищо по въпроса... Защото неговата позиция е следната: пред теб ще съчувстват, ще проявят разбиране, а зад гърба ти - пак познатите приказки, които момичетата вече са цитирали...
За даряването - бих дарила, но годините ми не го позволяват (за съжаление). Дори се бях уговорила с една моя приятелка, че ще направя такова нещо, но така се стекоха обстоятелствата, че тя се отказа от каквито и да било повече опити в тази насока....

Зная, че трябва да се говори по проблема, но... винаги има едно такова "но" - ето, в моя случай нещата са пример доста добър, щото като сме с мъжко-женски фактор, показваш и двете страни на проблема, но все пак за мен спокойствието и желанието на мъжа ми са по-важни от "отварянето" на очите на хора, за които аз съм никоя.... А както споменават и другите момичета - за всеки неговия си проблем си е най-важен и най-голям.

Винаги съм говорила за проблемите ни свързани със стерилитета. Не мога да забравя през какво съм минала, а и не искам.
Опитвам се да помогна с каквото мога, но почти няма с какво . Надявам се поне, че давам мъничко надежда на тези, които все още не са успели. Затова и продължавам да влизам в Проблемно и да пиша в част от темите. 
Имам проблем с публичността, но това не е свързано със стерилитета - характер.
Яйцеклетки бих дарила категорично. Никакви съмнения и притеснения нямам. Но диагнозата ми май не го позволява.
Гордея се, че децата ми са толкова чакани и желани, а второто е ин витро.

Аз на всеки казвам, че нашето бебе е от ИКСИ и че освен с нашата огромна любов ( моята и на мъжът ми), то е правено и с любовта на лекарите.

Чудя се наистина защо се преструваме, че нямаме проблем, просто защото вече ни иде да крещим от болка, когато хората ни подкачат с обикновените думи: Айде няма ли да имате бебе! Отнасят се с нас като че ли ние не искаме да имаме деца. Затова ние не се впускаме в подробности, за да не ни казват да се успокоим и да не мислим за това. Анонимността не е истинска анонимност, имайки предвид, че хората около нас години наред ни гледат без бебе. Но откъде накъде всички клюкари трябва да ни знаят диагнозите
За яйцеклетка, бих дарила, стига със сигурност да си имам и собствени деца.

Някъде някой по-горе беше казал, че собствените проблеми, винаги са по-големи от тези на околните ... Ами да така е!

Миналата година, когато направих спонтанен аборт, един приятел и жена му претърпяха раздяла. Та той минаваше покрай нас, ние тъкмо се връщахме от гости (където имаше и бебе) и бяхме паркирали и аз нещо бях много разстроена, та си поплаках в колата .. отплеснах се ... Та точно в този момент дойде въпросният приятел, влезна на гости и започна да се оплаква, за раздялата и колко му било трудно и т.н Аз видимо поддута от рев и той тръгна да ми обяснява, че нашата загуба не била толкова голяма, пак сме щели да си имаме дете, а видиш ли неговия си проблем е на светлинни години напред от нашият. .... Какво да му обяснявам .... В последствие се оказа, че преди да се ожени за въпросната дама, тя е правила аборт - решението е било на двамата Е как такъв човек би разбрал болката ни ...???? Няма как. А за съжаление това не е еденичен случай

Съвсем не става дума да се "развяват" диагнози насам и натам, а за изграждането на истински регистър за двойките с проблем и то такъв, че когато отидем в министерството да поставяме проблема на дневен ред да е възможно при проверка да се потвърдят данните. Само при един истински и пълен регистър можем да претендираме за сериозна намеса от страна на институциите.
За дарените яйцеклетки - никой не може да гарантира, че даряващата жена със сигурност ще забременее. Какво ще стане, ако дарителката не забременее, а приемателката да?

Зависи от дарителката, от нейното благородство, от личните качества на отделния човек.

Колкото до създаването на подобен регистър, определено съм съгласна
Само си мисля дали ще има ефект , дали ще трогнем някой чиновник/чиновници, защото те и болните деца от рак знаят кои са, но това не пречи да не им се отпускат средства за адекватно  лечение.

Ами какво? Божа работа, бих казала. Остава радостта, че си помогнал на някого, който се е борил също като теб. То и без да даряваш пак не знаеш какъв ще е резултата. Можеш само да се молиш.

Възможно ли е да се направи такъв регистър и по-скоро доколко той би обхаванал всички двойки с репродуктивни проблеми?

не съм имала вашите проблеми, но бих изпитвала горните чувства, без страха от приятели - щото ако не ме кефи отношението им ще го кажа направо в очите /но това вече си зависи от човека и неговите приятели/
но за работата съм съгласна - крих 3 месеца /доста трудни за мен - с повръщане и гадене/ и работех като вол, от страх да не изгубя работата си. и съм срещала неразбиране - въпреки добрите чувства на шефовете към мен, просто когато им трябвах да работя - това, че съм бременна и минава 15ч - и трябва да хапна все пак за обед - нямаше значение.....а държа да кажа, че моите шефове са наистина добри хора и не са го правили от лошотия...а какви има.....бих казала че съм работила като вол въпреки проблемната си бременост и дори колежките не проявиха кой знае какво съчувствие /все млади и всичките БЪДЕЩИ майки..../ - дето на тях пък въобще нищо не би им струвало. дали беше че не знаеха как да помогнат, дали от незаинтересованост, дали от др .... но е факт

така че БАн - разбирам те за работата на 100% - и поради тази причина ако иам проблем бих предпочела  и аз да остана анонимна

за дарение на яйцеклетки

- нека има повече инфо за процедурата
- за това всъщност какво даряваш - те.е генетично до колко детето е твое при такава бремност....
- повече публичност за всичко около такова даряване - от това дали е легално, до това къде и кой може да го извърши и въобще всичко свързано с него

аз не знам дали бих дарила защото нямам инфо по въпроса - ако имах повече знания щях да кажа
и затова давамъ съвет - почнете поне от тук - повече публичност за това даряване, повече информираност и възможност човек да реши - иска ли да дари или не
иначе инфо имат обикновено хора с порбелми със забременяването, а това стеснява кръга на възможните дарители

catnadeen, кръга на потенциалните дарители е точно от хората с проблемно забременяване. Защото даряването на яйцеклетки не е като даряването на сперма.
То става при АРТ процедури със стимулации, когато жената прави достатъчно на брой фолкули и качествени такива, и освен за собственото си забременяване може да помогне за това и на някой друг.
Детето от бременност с донорска яйцеклетка носи гените на мъжа, генетично няма да има нищо общо с жената, освен ако донора не е роднина /незнам тук закона как е уреден/.

До колкото знам в България не се прилага стимулиране на здрави, млади жени и използването на яйцеклетките им единствено за дарение. Гледала съм филми в САЩ, където очевидно е законово установено.

Излязох от анонимност.
Застанах пред камера и веч не крия нищо за себе си .Не крия,че станах и донор на 2 яйцеклетки при първото си инвитро!Не ми пука от никой и от нищо!
Гордея се със себе си!!! 
 

krista6, искрено се надявам да не чакате много и да започнете процедурата колкото може по-бързо. Успех и късмет ти желая

Здравейте и аз като krista6, съм една от тези които се нуждаят от донор, няма да приповтарям това което тя е казала. Сега знам,  бих дарила яйцеклетки стига да можех, може би това е мнение до което съм достигнала, предвид моето положение.
А на другия въпрос за анонимността - мисля, че трябва да има повече информация, която да достигне до ушите на тези от които зависи съдбата на стотиците хиляди български семейства, които са в нашето положение. Знаете ли преди година или две прочетох нещо в един вестник  - един от народните представители, забележете  - лекар / не помня кой точно но не беше Щерев/ как се беше изказал, не мога да цитирам съвсем точно но беше нещо в стила че не е необходимо да се отпускат толкова средства от бюджета за ин витро, това било по - скоро козметична операция, като оправянето на бюста..... и все в този дух. Това моя съпруг не искаше да ми го дава да го чета за да не се разстройвам, не аз не се разстроих, аз побеснях може ли един човек, при това лекар да се изказва по подобен начин..... е докато това битува ,нещата няма да се променят. Вероятно няма достатъчно пари в бюджета, но пък говорим за демографски праблем, ами нали той може да бъде преодолян ако се раждат деца, та мисълта ми е че ако държавата ни помогне , тя напрактика ще помогне на себе си. Може би трябва да не сме толкова анонимни, да болката ни е наша и никой няма да  разбере точно как се чувстваме, но този проблем не е само наш.

valikir има за какво да се гордееш!

Аз лично не намирам достатъчно инфо доколко процедурата е "опасна". Замислих се върху това, когато моята приятелка изяви желание да ми дари яйцеклетки, ако се наложи. Няма да забравя жеста й, но се колебаех мога ли да я подложа на това, при положение, че беше готова да се стимулира само, за да ми помогне /има си две дечица/.
Доколкото знам няма проблем да си доведеш "донор".

Даряването на яйцеклетки,личен избор ли е или на двамата?
Аз не се и замислих когато ми предложиха да стана донор,но мъжът ми имаше резерви.
Все пак го направихме ,защото нищо не се знае как след това при нас ще се развият нещата.
След около седмица разбрах ,че моя позната не се повлиява на стимулация с Пурегон 500 ,а друга в същото време си имаше около 15 яйца.
Опитах се да стана посредник  между двете,но дамата с яйцеклетките не се съгласи,не била готова ,а най вече мъжът и. Какво щял да  я направи,ако го била направила  и без негово знание,защото по принцип и не се иска.Аз попълних декларация и подписах пред нотариус ,без мъжът ми да знае ,после разбра .Не сме имали конфликт ,просто се поставихме на отсрещния бряг и решението бе готово.
Та затова момичета не го мислете толкова,никой от нищо не е застрахован !Ако сърцето ви води,направете го!
Малко объркано стана пак,за да е по кратко ,но дано сте ме
разбрали!

Valikir, наистина има с какво да се гордееш 

Вале,
поздравявам те! Малко хора събират достатъчно смелост, за да станат донори! Още по-малко биха се изправили и заявили открито "Аз дарих яйцеклетки"!
Прегръщам те и ти пожелавам скоро да гушкаш мечтата си!

Въпросът не е да станеш и да кажеш "аз дарих". Все едно "вижте ме, добрата самарянка". Явно повечето го приемат като силно личен момент да дарят. Аз бях готова да се подложа на стимулация и да ми извадят яйцеклетки (естествено, ако има), само и само да ги дам на една моя близка. Е, оказа се, че така и така ще правя ин-витро, но ако се наложи да ме стимулират, пак бих отделила част от яйцата, но проблемът вече идва във възрастта ми - никой няма да ми ги вземе. Както и да е. Не го написах това, за да се изтъквам или нещо подобно. Просто не мисля, че нужно да се тръби кой иска да дари, а да се обърне внимание, че има нужда от даряване на хора в нужда. Трудно ми е да разбера размисли с идеята, че мъжа на дарителката има нещо против, но въпрос на лично разбиране.
Оплетох се малко в разсъжденията си, но все пак се разибра какво съм искала да кажа.

Защо пък да не кажеш "Аз дарих". Наистина е нещо голямо. Може би не толкова за дарителя, колкото за реципиента. Но във всеки случай си заслужава да бъде разказано и чуто. И колкото повече се говори по темата, толкова по-добре. Защото има хора, които не знаят, колебаят се, страхуват се.

Аз също подкрепям тези, които обявяват, че са дарили яйцеклетка. В повечето теми в Бг Интернет пространство хората разсъждават само хипотетично, че биха дарили, и човек остава с впечатлението, че всеки си остава само до там. Друго си е да се изправи някой и да каже: "Аз го направих, не болеше!"...

Всъщност, аз не знаех, че може към края на стимулацията да решиш спонтанно да дариш яйцеклетки. Мислех си, че е задължително заедно с рецепиента да се подготвяте заедно. Но всъщност има логика ако аз имам добър отговор на стимулацията и съм направила много яйца, да мога да даря на друга жена, която не е могла да реагира правилно на стимулацията.

А относно дилемата какво ще стане, ако реципиентката забременее, а аз не - ами нали донорската програма задължава лекаря да не предоставя такава информация на двете страни? Както и да не разкрива самоличностите им. Или греша?

Няма нишо лошо да дариш аз бих го направила, а и няма лошо да го кажеш

valikir,имаш пълното право да се гордееш със себе си!
krista6 искрено се надявам да успееш
За себе си не се замислям,да бих дарила,но годините ми не позволяват това!Няма нищо по хубаво от това да направиш ДОБРО!

Вале, трябва да се гордееш!
Човек може много да си говори, но съвсем различно е да го направи!. Гледах едно предаване на "Искрено и лично" - дават награда за благодаятел на годината (приемат се номинации до края на месеца). Та смисълът на тази награда е хората да кажат БЛАГОДАРЯ ,на човека, който им  е помогнал, който е дал нещо от себе си, за да бъде полезен  другиму. Без значение за какъв вид помощ става въпрос. Просто помощта трябва да е от сърце. Много ми хареса.  http://www.blagodeyatel.net/ 
А за такива хора трябва да се говори. Защото самите ние имаме нужда от това.

Предаването е от 17.10.07   http://www.neterra.tv/bg/show.php?id=99&bm=2
Извинявам се, че се отклонявам от темата, но много ми хареса това, което видях, и реших, че тук е уместно да го споделя.

Съжалявам, че пак ще се отклоня от общото мнение, не искам да се заяждам, нито да споря, просто мен са ме учили да съм скромна и винаги са ми казвали "НаправИ добро и го хвърлИ в реката". Мисля, че вариантът да дариш и да си замълчиш е по-благороден, отколкото да дариш и да го разгласиш. А би трябвало този, на когото си дарил да се сети, че си му помогнал и той да търси начин да го кразгласи и да ти благодари. Не говоря само за донорство, а по принцип за всичко, което подаряваме.

А в България не се ли даряват замразени яйцеклетки? По света това е честа практика. Жени, които са се повлияли добре от стимулациите и са извадили повече от 8-10 яйцеклетки замразяват винаги (ако са с добро качество, но ако не са има матурация). Връщат се 2-3, ако не се получи бременност се ползват замразените, ако се получи се ползват и за следващи деца. Но в един момент решаваш че семейството ти е пълно и с толкова членове колкото искаш и трябва да решиш какво да правиш с яйцеклетките - и за някои хора се оказва проблем.Защото никой не може да ги пипне без твое съгласие.Могат да се дарят за инвитро, могат да се дарят и за научни цели, но има хора които отказват и двете от различни съображения.
Лично аз бих замразила и дарила след като съм приключила с детеродния процес.Ако не се замразява то тогава наистина е добре да се дарят останалите яйцеклетки иначе какво - загиват си геройски...

И аз не искам да се заяждам ,но ще ти кажа някой неща които мисля.
Мисля ,че ще има и хора, които също  мислят като мен.
Българинът като цяло живее на стаден принцип,нали?
Ако една овца тръгне ,всички останали тръгват след нея,освен ако някоя  не се заблуди и вълците не я изядът.
Ето съвсем пресен пример с учителската стачка.Вчера се разбра ,че и от 01.12 и лекарите излизат с искания.........
Затова иде реч.
Казах го,споделих  го с цел и други да постъпват по този начин.Така се дава и шанс на повече хора да се докоснат до щастието си!
Аз лично отдавна забравих скромността и мълчанието като добродетел.В днешния ден не  са ми добър спътник.
Мишинка,не те разбирам погрешно и не е обърнато към теб ,това което пиша.Пиша го за хора които не искат,не са решили или още мислят.

valikir , не съм искала да се заяждам с теб, а и не приемам изказването ти като такова с мен. Говоря го по принцип, заради общото мнение. Даже бях забравила, че ти си дарила. Казано с идеята и по начина да накараш и други да се замислят, за да те последват - да, но да си бием барабана ей така, за да ми кажат "евала", това не го разбирам.
Всъщност, като се замисля, май това сте имали предвид, ама аз да не съм ви разбрала....

 
Мише за теб!

не успявам да видя къде е връзката между излизането на проблемно забременяващите от анонимността и даряването на яйцеклетки?

как да се борите срещу предразсъдъците ли - например, станете член на сдружение Зачатие (www.zachatie.org) и участвайте активно в неговите инициативи.

бихте ли дарили яйцеклетки, ако не сте сигурни, че с тях няма да бъде злоупотребено (тоест, продадени)?

от постинга ти става ясно, че ти бъркаш замразени яйцеклетки със замразени ембриони.

а инвитро със замразени яйцеклетки има извънредно ниска успеваемост под 3% в световен мащаб.

еее, сега, пък и реклама....

Има връзка между излизането от анонимност и даряването.  Търсят се начини за решение на проблемите. Не се изисква от някой ( институция, каса, държава) нещо, защото бил длъжен. Търсят се начини двойки с проблем да помогнат на други такива. Викам неволята. Защото излизането от анонимност (не парадирането насам-натам с диагнози) в смисъла на официален регистър и даряването на яйцеклетки са стъпчици към нечий успех. Успех, който не е обезателно с персонална полза, а за всички!
Ако дариш "свежи" яйцеклетки ти даряваш ( а не продаваш) точно толкова голям шанс на приемателите , колкото е и твоя. Ако дариш замразени яйцеклетки даряваш шанс, равен на твоя със замразявани яйцеклетки - т.е. нищожен.

  Наистина съм объркала ембриони и яйцеклетки - през цялото време мислех за ембриони, а писах яйцеклетки. 
Тук даряването и на яйцеклетки и на ембриони е забранено - бил спорен въпроса с бащинството. И затова нуждаещите се ходят в Щатите за тази процедура.
А наистина дали възможността да продадеш яйцеклетките си няма да реши проблема с недостига им, опасения дали няма да се злоупотреби с тях и да даде възможност на повече хора да могат да си позволят инвитро - стимулацията е доста скъпа, може двете жени да си поделят не само яйцеклетките, но и разходите по стимулацията?
Валикир наистина си постъпила много човечно!

 Валя, 

Чета, чета, чета.....мъка, болка,мъка, болка......Не омагьосан кръг,ами кръгове, от които трудно се излиза.....

Винаги като чета Проблемното и винаги си казвам,че много малко ми трябва за да помогна на семейство да има дете.......Лекси знае за какво говоря, но все още май не е уредено законово това в България......

???

Здравейте отново.
Не можах да разбера защо тази тема така изпадна и не предизвика по голяма дискусия?
На мен ми е  много интересна.
Я побут лекичко!

темата е интересна, толкова, колкото и болезнена, може би затова не ни се говори много по нея, защото е и свързана с много емиционални моменти, пак казвам вероятно нямам право да я обсъждам защото самата аз имам нужда, разбирам и двете страни колкото и странно да звучи и може би проблема не е дали искаме да дарим или не по скоро ако нормативната уредба в това отношение е добра вероятно няма да се предизвикват толкова дискусии, според мен има празнина в законодателството, което кара и всички нас да се притесняваме. Така както са притеснени тези които искат да дарят, дали няма да се използва това не како са уверени, че ще стане, така и аз се притеснявам дали този който ще ми даде знае че го прави........ много моменти се крият зад този въпрос - емоционални, психологически нравствени, медицински , финансови...............ох притеснявам се дали съм обяснила това което искам да кажа по разбираем начин.............

Според мен nani е търсила именно идеята да проговорим,да помислим,да разберем.
Аз лично говоря и споделям.
Така ми олеква на душата.
Пробвайте ,има смисъл!

Докато няма законова уредба за това нещо, няма как да има повече дарители. За съжаление. Аз също съм готова да даря. Даже предложих на приятелка - докато правят нейната стимулация, да стимулират и мен. Бих ги дала безвъзмездно, дори и на някой друг. Пред мен такава дилема не стои. Не знам дали е защото вече имам дете или просто не се притеснявам от факта, че може да се злоупотреби. Ако моите яйцеклетки донесат щастие на някой друг, то готова съм да го направя без да се обърна назад. Бих се радвала да успее и някой друг освен мен.
Колкото до излизането от анонимност - нямам такива проблеми. Винаги съм говорила открито, честно и без заобикалки. Без значение, че и ние сме с мъжки и женски фактор. Моя мъж вече е свикнал и не се притеснява да говори за това. По-важно е да се помогне на такива като нас да не губят време.

Вали 

Geia