Чувствали ли сте се някога че нямате сили да продължите, че не виждате смисъл в живота, че винаги сте от страната на победените, че никой не се нуждае от вас, дори самите вие ........
- Публикувана: 18 окт. 2007, 17:46 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2007, 19:19 ч.
Губещите в живота
Ама се ядосвам после, що трябва аз да съм такава,а не някой друг например и се мобилизирам. 
Разбира се.
Няма човек, който да не е усещал отчаяние и безизходица някога в живота си.
Въпросът е дали ще се поддадеш и ще се превърнеш в "губеща", или ще изживееш тежкия момент и ще продължиш.
Силните хора не са такива, които нямат тежки моменти, а тези, които умеят да се справят с тежките моменти.
Дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват.
Това, което не ме убива....
Няма човек, който да не е усещал отчаяние и безизходица някога в живота си.
Въпросът е дали ще се поддадеш и ще се превърнеш в "губеща", или ще изживееш тежкия момент и ще продължиш.
Силните хора не са такива, които нямат тежки моменти, а тези, които умеят да се справят с тежките моменти.
Дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват.
Това, което не ме убива....
Чувствали ли сте се някога че нямате сили да продължите, че не виждате смисъл в живота, че винаги сте от страната на победените, че никой не се нуждае от вас, дори самите вие ........
Просто никоя-аз съм стигала до етапи в които почти съм извършвала самоубийство-до такава степен съм била смазана,та да ми говориш,за смазване.Накрая или се хвърляш под влака,или нямаш друг избор-мобилизираш се-едно от двете.Трябва ти да намериш силите-друг няма да го направи.
Губещите сме слабите хора, на които трудностите вместо да ги правят по-силни, ги смазват; Но докога...
Няма да е вечно, бъди сигурна. Мисля, че не си била никога наистина смазана.
И аз бях някога слаба (или разглезена, наивна, не знам). След едно две наистина яки смазвания (някои мислеха, че няма да оцелея) станах това, което съм сега. Кураж!
Да, доста често ми се случва напоследък, но това ,което ме крепи е детето- не мога да си представя да го оставя...!Точно ,когато си помисля, че съм излязла от дупката, ме връхлита нова вълна с още по-голяма сила. Не знам дали ти олекна от факта, че не си единствена, но дано намериш светлина в тунела!
Животът е кръговрат, днес си горе, утре долу. Всеки има моменти на слабост, на безизходица, на отчаяние. Трябва да се бориш, да ги изстрадаш и да продължиш напред! Аз в такива моменти винаги си мисля, че има и по-лошо , това ми помага да съм силна.
Никога не съм мислила за себе си като за губеща, това е моят живот и трябва да го живея, какъвто и да е той!
Никога не съм мислила за себе си като за губеща, това е моят живот и трябва да го живея, какъвто и да е той!
Така не съм се чувствала, но понякога усещам как непрекъснато се редуват хубави и не особено хубави моменти. Всеки човек е победител в нещо, всеки човек знае нещо, което другия не знае, всеки трябва да намери смисъла на своя живот, щастието за себе си. Аз се чувствам щастлива от нещо, което е незначително за друг. Паднала си духом, намери нещо с което да се заредиш.
Напълно възможно е. Поне веднъж в живота на всеки му се случва, друг е въпросът колко си го признава пред себе си.
Някои по дебелите книги казват, че всъщност депресираните и песимистите имат по-реална преценка за ситуациите. Защото оптимистите и успяващите са в такова приповдигнато състояние на духа, в което често недооценяват рисковете. А това било по-опасно за индивида, отколкото песимизма и депресията.
Някои по дебелите книги казват, че всъщност депресираните и песимистите имат по-реална преценка за ситуациите. Защото оптимистите и успяващите са в такова приповдигнато състояние на духа, в което често недооценяват рисковете. А това било по-опасно за индивида, отколкото песимизма и депресията.
Ами не съвсем. Била съм в безизходица, без пари, без жилище, сама... Но не съм се чувствала едва ли не като изтривалка на съдбата. Все ми се смеят, че съм прекалена оптимистка, но се оказа, че именно оптимизма ми дава сили в лошите моменти, надеждата, че ако се напъна малко, и всичко ще си намери разрешение 
Мдам сега се чувствам по подобен начин...
Не чак като губеща, амаааа
Периода ми е "Защо все на мен", но вече доста дълго продължава. Знам, че ще мине, но знам и че за да мине трябва да се взема в ръце и да променя нещата, сега обаче от хормоните ли що ли си ми е добре и уютно в дупката.
За капак днес сутринта ми спря водата докато се къпех, а бях цялата в душ гел, но не топлата а всякаква вода... баси тъпотията
Не чак като губеща, амаааа
Периода ми е "Защо все на мен", но вече доста дълго продължава. Знам, че ще мине, но знам и че за да мине трябва да се взема в ръце и да променя нещата, сега обаче от хормоните ли що ли си ми е добре и уютно в дупката.
За капак днес сутринта ми спря водата докато се къпех, а бях цялата в душ гел, но не топлата а всякаква вода... баси тъпотията
Оооо, да, точно така съм се чувствала преди много години.Зарекох се, че ще се хвърля на врата на първия срещнат-това в една лятна сутрин. До вечерта бях забравила за тази своя закана. Точно тази вечер срещнах съпруга си. Преди това може и да си ми минавали разни страшни мисли, но до мен винаги е бил друг близък и обичан от мен човек-сестра ми.И сега след толкова много години си давам сметка, че колкото и самотна да съм се чувствала-никога не е било точно така... Огледай се и ти!
Всеки е имал такива моменти. Аз също.
Мисля, че най-добре е, щом си в такава депресия, да се замислиш колко по-важни неща имаш - здраве, нечия любов, какъв късметлия си, че имаш добро семейство.. Много често не се замисляме за тези неща. А те са най-важните. Ето без тях наистина бихме изгубили смисъла на живота! А и плюс това, ако нямаме падения, как ще оценяваме хубавите моменти?
Усмихни се! "Няма нищо по-хубаво от лошото време!"
(И не забравяй, че слънцето винаги изгрява!)
Мисля, че най-добре е, щом си в такава депресия, да се замислиш колко по-важни неща имаш - здраве, нечия любов, какъв късметлия си, че имаш добро семейство.. Много често не се замисляме за тези неща. А те са най-важните. Ето без тях наистина бихме изгубили смисъла на живота! А и плюс това, ако нямаме падения, как ще оценяваме хубавите моменти?
Усмихни се! "Няма нищо по-хубаво от лошото време!"
(И не забравяй, че слънцето винаги изгрява!)
В подобен момент,дори много по-лош,когато реших,че съм стигнала дъното,че няма път нататък и пр.,една приятелка ми каза:"Това не е безпътица,не е липса на път,а просто кръстопът!Избери посоката нататък и тръгни отново!"
Без да знам подробности,ми е трудно да преценя дали този съвет ще свърши работа и на нея,но реших,че може да я накара да се замисли.Горе главата!
Без да знам подробности,ми е трудно да преценя дали този съвет ще свърши работа и на нея,но реших,че може да я накара да се замисли.Горе главата!
Една приятелка на майка ми един път ми разказа нещо като притча : Един човек бил много беден. Помолил се на Господ за мъничко късмет, Той му отговорил : Прибери се вкъщи и си сложи един надпис на стената : Няма да е все така! Ще мине време, ще забогатееш, но....като станеш богат пак поглеждай надписа - че няма да е все така!
Възходът и падението са част от живота. Късмет!
Възходът и падението са част от живота. Късмет!
Понякога,да не кажа в повечето случаи съм Марко Тотев,но чак пък да не мога да продължа...Що така бе момиче? Винаги има някой,който се нуждае от теб,не може да няма!А пък и сама от себе си 
,това не го разбирам.Нали всеки е най-важен за себе си,животът е прекалено ценен,за да се отказваме от него. Просто съм приела,че не може всичко да е идеално и се радвам на това,което имам.
,това не го разбирам.Нали всеки е най-важен за себе си,животът е прекалено ценен,за да се отказваме от него. Просто съм приела,че не може всичко да е идеално и се радвам на това,което имам. 
Чувствали ли сте се някога че нямате сили да продължите, че не виждате смисъл в живота, че винаги сте от страната на победените, че никой не се нуждае от вас, дори самите вие ........
Пожелавам ти по-бързо да излезеш от това състояние , всичко е в твои ръце !
Чувствали ли сте се някога че нямате сили да продължите, че не виждате смисъл в живота, че винаги сте от страната на победените, че никой не се нуждае от вас, дори самите вие ........
Когато човек се чувства неудачник, обикновено съвсем започва да потъва- каквото и да направи е грешно, каквото каже е неуместно и т.н. стрес до побъркване. Не си позволявам да стигам до такова състояние на духа. Колкото и да ми е тежко в даден момент се старая да намеря нещо, за което да се хвана и да ми даде сили. И просто спирам да мисля за това колко ми е трудно и безизходно.
Случвало ми се е да, но тогава се замислям за детето си, това винаги ми е давало сили.
Няма да успееш в живота, докато не си промениш начина на мислене! Когато човек си казва: " От мен нищо не става, аз съм слаб, страхлив, без самочувствие " и т.н в тоя дух, той, и да не е, става такъв! Когато си повтаря обаче: " Аз струвам нещо, способен съм, силен съм, ще имам успех в живота" и т.н, той става такъв, започва да действа по съответния начин и наистина нещата потръгват! Но преди действията трябва да има подходящите мисли, които да ги подтикнат! Успех!
Според мен, чувството за нещастие, неудачност, изобщо някаква депресивност, е сигнал за човека, че има нужда да си почине, да остане сам със себе си, дето си вика, да си преболедува това състояние. Значи нещо не е съвнем добре в обстоятелствата и може да има промяна към добро само след обмисляне на спокойствие. Не виждам смисъл човекът да бъде "разтърсван" с приказки от сорта "стегни се", защото това според мен би усложнило нещата. Явно тялото у душата са се изморили на този етап и трябва да се възстановят.
Ние сме различни. Ако на един му помагат някакви активни стъпки (бягане, скачане или излизане с приятели), то друг има нужда от някаква самоизолация за известно време, за да може да погледне в себе си.
Ние сме различни. Ако на един му помагат някакви активни стъпки (бягане, скачане или излизане с приятели), то друг има нужда от някаква самоизолация за известно време, за да може да погледне в себе си.
Случвало ми се е да, но тогава се замислям за детето си, това винаги ми е давало сили.
Да, в момента ми е едно такова.... пропаднало............. 
Това което ми дава сили е, че има много други хора, с проблеми милиони пъти по-тежки от моите, с тонове тежка съдба на гърба си, живеещи в мизерия и глад и въпреки това.... са щастливи и достойни ХОРА.... Такива хора ме вдигат! И такива истории ме карат да обичам отново света и да повярвам, че доброто все още съществува. И зависи единствено от теб да го привлечеш - с положително мислене и поне малко усилия....
лесно е да се каже нали?
Това което ми дава сили е, че има много други хора, с проблеми милиони пъти по-тежки от моите, с тонове тежка съдба на гърба си, живеещи в мизерия и глад и въпреки това.... са щастливи и достойни ХОРА.... Такива хора ме вдигат! И такива истории ме карат да обичам отново света и да повярвам, че доброто все още съществува. И зависи единствено от теб да го привлечеш - с положително мислене и поне малко усилия....
лесно е да се каже нали?
Често ми се случва...но не искам детето да ме гледа такава,та веднага се вземам в ръце.Цял живот живях с черногледството на майка ми,която винаги казваше "Ние сме хора без късмет",все това повтаряше и наистина го мислеше,което е по-гадното.Като пораснах един ден се вбесих и я попитах не е ли късмет това,че има мен и брат ми?
Докато се възприемаш самата ти като prosto nikoq, няма да излезеш от тая въртележка.
Първа стъпка - като пишеш следващия си постинг, бъди prosto niАkoq
Дано това състояние при теб е само временно, но имай предвид, че лесно се затъва в депресантската дупка,
и понякога самосъжалението действа опияняващо.
Много е вярна една мисъл - понякога едва когато ни се случи нещо наистина страшно, осъзнаваме, че много от
нещата, за които сме се тровили, нямат значение.
Радвай се на слънцето и гледай напред!
Първа стъпка - като пишеш следващия си постинг, бъди prosto niАkoq
Дано това състояние при теб е само временно, но имай предвид, че лесно се затъва в депресантската дупка,
и понякога самосъжалението действа опияняващо.
Много е вярна една мисъл - понякога едва когато ни се случи нещо наистина страшно, осъзнаваме, че много от
нещата, за които сме се тровили, нямат значение.
Радвай се на слънцето и гледай напред!
Мн често ми се е случвало, но гледам да не се замислям много тъй като в живота всичко си има равносметка и винаги след нещо лошо идва нещо мн хубаво...и обратно.Колелото просто се върти за това аз имам една мн хубава мисъл (знам я от дядо ми) "Когато ти се случи нещо мн хубаво изживей го до край, а когато се случи нещо лошо, не унивай" Всеки има трудни моменти...нормално е, просто понякога се натрупват прекалено мн и ни се струва че нищо няма смисъл (повярвайте знам го от личен опит)...но рано или късно всичко се оправя просто не унивайте!
просто не унивайте! О,дааа милион пъти съм се чувствала безсилна да продължа напред.И уморена да се справя с всичко .Потъвам си в дупката ,наревавам се хубаво до подуване и после поемам пак .Какво да се прави ?Живота колкото и да е лош,трябва да се изживее.Нали затова сме създадени.
