Затруднена съм как точно да кажа на сина си, че ще си имаме бебе. Незнам защо, но той има страшна неприязън към бебетата. Още откакто беше на 6 години, с едно дете си говорили в детската градина, че "мразят бебетата" и така е оттогава. Много пъти, когато е ставало въпрос, че искаме да си имаме бебе, той започва да се цупи...ама сериозно цупене ви казвам. Обяснявала съм му, че това не означава, че ще спра да го обичам, и че като види бебето и ще се влюби в него, и че и той самият е бил ревливо бебе.....Направо незнам с какви думи да подходя. Разбирам, че има някаква ревност, но как може думата "бебе " да предизвикава такава омраза в едно осемгодишно дете?! Трябва да подходя много деликатно, а незнам как точно.
- Публикувана: 19 окт. 2007, 13:46 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2007, 14:40 ч.
как да кажа на 8годишния си син, че ще имаме бебе?
Смятам, че е добре да поизчакате с казването. Така ще си спестите мърморенето от рано.
По същество, създайте му приятна предразполагаща обстановка и му съобщете радостната новина. Междувременно можете да започнете да го "агитирате" от сега като му давате добри примери с роднински или приятелски семейства. Когато се роди бебето купете хубав желан от баткото подарък, който да му дадете при срещата с бебето, можете да минете с номера, че е от бебето.
Успех и търпение!
По същество, създайте му приятна предразполагаща обстановка и му съобщете радостната новина. Междувременно можете да започнете да го "агитирате" от сега като му давате добри примери с роднински или приятелски семейства. Когато се роди бебето купете хубав желан от баткото подарък, който да му дадете при срещата с бебето, можете да минете с номера, че е от бебето.
Успех и търпение!
Като начало опитай се да му представиш добрата страна на бебетата. А това е истинско предизвикателство за възрастния. 
Примерно, изрови негови бебешки снимки. Нека види, че и той е бил бебе, и изобщо не е толкова "ужасен".
Излезте няколко пъти с приятелски семейства с бебета. Нека види, че не са опасни и гадни, а безобидни същества.
Гледайте весели филмчета с бебета - игрални и анимационни. "Бебето беглец" май имаше, или "Виж кой говори 2"...
Обръщай му внимание на семейства с по две деца - братя, сестри и братя - как си играят заедно, как не скучаят у дома, как си имат свои тайни, свой език на общуване, как нощем не спят до късно, защото си говорят и разправят приказки. Представи му детството с брат/сестра като нещо интересно, вълнуващо и пълно с пакости.
После, ако сметнеш, че е "поомекнал" му съобщи, че и той няма да расте самичък, а ще си има партньор в игрите и белите.
Направи го съпричастен към бебето преди неговата поява. Дори можеш да го вземеш на видеозон да го види как изглежда примерно в 5-6 месец. Това ще събуди любопитството му много.
Ще има да разправя на приятелите си за мърдащото бебе в корема на мама. Ще бъде уникален в своите очи, защото другарчетата му не могат да се похвалят с такова нещо.
По-натам изберете общо подарък за бебето.
Когато бебето се роди, нещата малко ще се усложнят, разбира се. Ще има и ревност, и сръдни, но за тази страна на нещата, трябва да потърсиш с търсачката други такива теми - има много.
Примерно, изрови негови бебешки снимки. Нека види, че и той е бил бебе, и изобщо не е толкова "ужасен".
Излезте няколко пъти с приятелски семейства с бебета. Нека види, че не са опасни и гадни, а безобидни същества.
Гледайте весели филмчета с бебета - игрални и анимационни. "Бебето беглец" май имаше, или "Виж кой говори 2"...
Обръщай му внимание на семейства с по две деца - братя, сестри и братя - как си играят заедно, как не скучаят у дома, как си имат свои тайни, свой език на общуване, как нощем не спят до късно, защото си говорят и разправят приказки. Представи му детството с брат/сестра като нещо интересно, вълнуващо и пълно с пакости.
После, ако сметнеш, че е "поомекнал" му съобщи, че и той няма да расте самичък, а ще си има партньор в игрите и белите.
Направи го съпричастен към бебето преди неговата поява. Дори можеш да го вземеш на видеозон да го види как изглежда примерно в 5-6 месец. Това ще събуди любопитството му много.
Ще има да разправя на приятелите си за мърдащото бебе в корема на мама. Ще бъде уникален в своите очи, защото другарчетата му не могат да се похвалят с такова нещо.По-натам изберете общо подарък за бебето.
Когато бебето се роди, нещата малко ще се усложнят, разбира се. Ще има и ревност, и сръдни, но за тази страна на нещата, трябва да потърсиш с търсачката други такива теми - има много.
Free Soul ти е дала добър съвет.Въпреки това аз не постъпих така,когато изпаднах в твоето състояние.Разликата на моите деца е осем години.Аз просто съобщих на сина си,че ще става батко и толкова.Не съм се впрягала толкова.Все пак е на възраст ,на която са му ясни вече някои неща.На осем години би разбрал каквото и да му кажеш,не се притеснявай.Синът ти може да казва,че мрази бебетата,но все пак става въпрос за чужди деца.Когато разбере,че му говориш за бъдещия член на вашето семейство съм сигурна,че ще се държи по разумно.
Като начало опитай се да му представиш добрата страна на бебетата. А това е истинско предизвикателство за възрастния.
Примерно, изрови негови бебешки снимки. Нека види, че и той е бил бебе, и изобщо не е толкова "ужасен".
Излезте няколко пъти с приятелски семейства с бебета. Нека види, че не са опасни и гадни, а безобидни същества.
Гледайте весели филмчета с бебета - игрални и анимационни. "Бебето беглец" май имаше, или "Виж кой говори 2"...
Обръщай му внимание на семейства с по две деца - братя, сестри и братя - как си играят заедно, как не скучаят у дома, как си имат свои тайни, свой език на общуване, как нощем не спят до късно, защото си говорят и разправят приказки. Представи му детството с брат/сестра като нещо интересно, вълнуващо и пълно с пакости.
После, ако сметнеш, че е "поомекнал" му съобщи, че и той няма да расте самичък, а ще си има партньор в игрите и белите.
Направи го съпричастен към бебето преди неговата поява. Дори можеш да го вземеш на видеозон да го види как изглежда примерно в 5-6 месец. Това ще събуди любопитството му много. Ще има да разправя на приятелите си за мърдащото бебе в корема на мама. Ще бъде уникален в своите очи, защото другарчетата му не могат да се похвалят с такова нещо.
По-натам изберете общо подарък за бебето.
Примерно, изрови негови бебешки снимки. Нека види, че и той е бил бебе, и изобщо не е толкова "ужасен".
Излезте няколко пъти с приятелски семейства с бебета. Нека види, че не са опасни и гадни, а безобидни същества.
Гледайте весели филмчета с бебета - игрални и анимационни. "Бебето беглец" май имаше, или "Виж кой говори 2"...
Обръщай му внимание на семейства с по две деца - братя, сестри и братя - как си играят заедно, как не скучаят у дома, как си имат свои тайни, свой език на общуване, как нощем не спят до късно, защото си говорят и разправят приказки. Представи му детството с брат/сестра като нещо интересно, вълнуващо и пълно с пакости.
После, ако сметнеш, че е "поомекнал" му съобщи, че и той няма да расте самичък, а ще си има партньор в игрите и белите.
Направи го съпричастен към бебето преди неговата поява. Дори можеш да го вземеш на видеозон да го види как изглежда примерно в 5-6 месец. Това ще събуди любопитството му много.
Ще има да разправя на приятелите си за мърдащото бебе в корема на мама. Ще бъде уникален в своите очи, защото другарчетата му не могат да се похвалят с такова нещо.По-натам изберете общо подарък за бебето.
И аз мисля, че Free Soul ти е дала много добри съвети. Мога да добавя само, че не трябва да изчакваш много с казването. Осемгодишните знаят (или скоро ще разберат) , че бременността трае 9 месеца и не е хубаво да си мисли, че сте крили от него. Освен това съм сигурна, че когато разбере че бебето ще е ваше , а не чуждо, отношението му ще е съвсем различно. Всички деца се гордеят, че имат братчета и сестрички.
А-а-а, и още нещо - не му съобщавай с чувство за вина, а напротив - много радостно и гордо!
Ако му кажете скоро, пиши как е реагирал.
А-а-а, и още нещо - не му съобщавай с чувство за вина, а напротив - много радостно и гордо!
Ако му кажете скоро, пиши как е реагирал.
Аz бях почти на 8 като се роди сестра ми.
Идеята да си имаме бебе вьобще не ми допадаше. Ама никой не ме пита.
Не бях очарована... да не каzвам по_ силни думи.
Нашите неволно допуснаха толкова мнгоо грешки в отглеждането ни. Т.Е. колкото и да искаха да се раzбираме и обичаме, това нямаше как да стане, zащото раzликата ни е голяма и беz да искат ни делят.
Сега уж не го правят ама.. то един пьт като се е zагнеzдило...
... живели сме 20 години zаедно, а абсолютно не се поzнаваме... колкото и странно да иzглежда.
Всьщност не zнам zащо го и раzкаzвам... едва ли му е тука мястото...
Идеята да си имаме бебе вьобще не ми допадаше. Ама никой не ме пита.
Не бях очарована... да не каzвам по_ силни думи.
Нашите неволно допуснаха толкова мнгоо грешки в отглеждането ни. Т.Е. колкото и да искаха да се раzбираме и обичаме, това нямаше как да стане, zащото раzликата ни е голяма и беz да искат ни делят.
Сега уж не го правят ама.. то един пьт като се е zагнеzдило...
... живели сме 20 години zаедно, а абсолютно не се поzнаваме... колкото и странно да иzглежда.
Всьщност не zнам zащо го и раzкаzвам... едва ли му е тука мястото...
Кажи му, че скоро ще имаш нужда от неговата помощ, на която много разчиташ...децата обожават да се чувстват полезни и значими. Сигурна съм, че ще е прекрасен батко
MeryLu както и да го кажеш-второто дете винаги предизвиква така наречения в психологията-"ефект на детронирания крал".Не отлагай с обсъждане на въпроса-добронамерено,честно и открито му покажи как се чувстваш от мисълта за появата на нов член в семейството-детето наблюдава и усеща твоите емоционални реакции-ако ти подходиш към темата като твърде проблемна-каквото и да казваш,детето ще усети,че нещо не е наред.Възможни са всякакви реакции след появата на бебето-ако голямото ти дете ти заяви,че го мрази-не му се карай и не го насилвай да се извинява-просто спокойно му кажи,че няма нужда то да го обича,защото бебето си има майка и баща,които ще го обичат./също както обичат и по-голямото си дете./Позволи му да изрази негативните си емоции към бебето/чрез игри,рисунки/,говорете открито за тях.Нека детето знае,че може да каже,че мрази бебето,но не и да се опитва да го нарани физически.Тоест-наказва се поведение,а не емоции.Успех!
Честно да си призная, синът ми прие бебето по-лесно от мен. Аза непрекъснато страдах за всичко, което ще изпусна с баткото, докато малката расте...
Въпреки това синът ми прие добре новината, говореше на бебчо през корема, сега, когато реши играе с нея, гука й и така.. Не му натрапвам нищо, свързано с бебето, или поне не се опитвам.
Разликата със сестра ми е 9 години и цял живот имам чувството, че съм й майка. големите деца са в доста нераввностойно положение, опитай се да разбереш какво м.у е в душичката и да го накараш да излее чувствата си , каквито и да са те. Синът ми ходи от 2 години на sands play -игра с пясък при психоложка, завършила престижен университет,. Мисля , че нейните разговори с мен много ни помага, а той чрез пясъка излива каквото ми се е събрало. Това също е средство за изразяване, ако си затруднена, помисли за помощ от специалист. В нашия случай мисля, че аз съм за помощ повече от баткото...
Въпреки това синът ми прие добре новината, говореше на бебчо през корема, сега, когато реши играе с нея, гука й и така.. Не му натрапвам нищо, свързано с бебето, или поне не се опитвам.
Разликата със сестра ми е 9 години и цял живот имам чувството, че съм й майка. големите деца са в доста нераввностойно положение, опитай се да разбереш какво м.у е в душичката и да го накараш да излее чувствата си , каквито и да са те. Синът ми ходи от 2 години на sands play -игра с пясък при психоложка, завършила престижен университет,. Мисля , че нейните разговори с мен много ни помага, а той чрез пясъка излива каквото ми се е събрало. Това също е средство за изразяване, ако си затруднена, помисли за помощ от специалист. В нашия случай мисля, че аз съм за помощ повече от баткото...
Free Soul ти е дала много добри съвети .Възползвай се от тях и няма да сбъркаш.При нас съобщаването на новината си дойде някак естествено.Може би защото винаги сме и казвали че ще има или братче или сестриче.Тя искаше братче ,че да не и пипал куклите(беше тогава на 6 и половина някъде).Роди и се братчето и всичко си беше наред.Но не съм преставала да губя контакта с нея ,въпреки бебето.И сега си имаме дни ,в които сме само двете.
arrows, на мен ми стана иантересно. Дали, ако те бяха питали, щяха да се съобразят с желанието ти...?
Имам наблюдения върху няколко мои познати с по- малки сестри( 8г)- като малки изобщо не са се разбирали, родителите са ги деляли волно или не. След определна възраст обаче си стават близки. Аз си мисля, че 8 г е много голяма разлика, но дали тя е определяща за проблемите после? Не знам...
Имам наблюдения върху няколко мои познати с по- малки сестри( 8г)- като малки изобщо не са се разбирали, родителите са ги деляли волно или не. След определна възраст обаче си стават близки. Аз си мисля, че 8 г е много голяма разлика, но дали тя е определяща за проблемите после? Не знам...
Четейки предните постове се позамислих.. Ние със сестра ми имаме 7 години разлика. Вярно, че нямахме общи игри, но мисля че никоя от нас не се чувствала пренебрегната. 
Бях 4-ти клас, когато тя отиде да учи в друг град, после се ожени, а аз учех. Никога не сме били очуждени обаче!Мисля си, че в този случай ролята на родителите е решаваща, да научат децата си да се обичат, да мислят един за друг дори когато са далече...
А след 17-та ми година станахме най-добри приятелки. Сега тя е един от най-близките ми хора с който споделям всичко, помагаме си.
Мисля, че разликата е добра! Обичай децата си и те ще се научат да се обичат!
Успех и бъдете здрави!
Бях 4-ти клас, когато тя отиде да учи в друг град, после се ожени, а аз учех. Никога не сме били очуждени обаче!Мисля си, че в този случай ролята на родителите е решаваща, да научат децата си да се обичат, да мислят един за друг дори когато са далече...
А след 17-та ми година станахме най-добри приятелки. Сега тя е един от най-близките ми хора с който споделям всичко, помагаме си.
Мисля, че разликата е добра! Обичай децата си и те ще се научат да се обичат!
Успех и бъдете здрави!
Мисля, че прекалено много се впрягаш. Просто му кажи, че ще имаш бебе и приключвай драмата. Колкото повече отлагаш, толкова по-неприятно може да се получи накрая. Та синът ти е част от семейството и не трябва да криете от него нищо - всичко трябва да се споделя.
аз пък бих била по-предпазлива. Имам предвид, че ще изчакам да стана поне в 4-5месец, да ми проличи и тогава. Децата, макар и на 8г. са малко нетърпеливи. И ако го оставиш и него да чака 9м. ще се изнерви.
Предложението на Касиди си го бива.
Цитат
arrows, на мен ми стана иантересно. Дали, ако те бяха питали, щяха да се съобразят с желанието ти...?
Ми естествено, че нямаше да се сьобраzят с моето желание. Точно zатова и не ме питаха
Даже си спомням, че видях бебето дни (или седмици) след раждането му. Бях си на село zа лятната ваканция и дума не дадох да се иzдума да си ходя в града, че някакво си там бебе се било родило, па било то и сестра ми
Имам наблюдения върху няколко мои познати с по- малки сестри( 8г)- като малки изобщо не са се разбирали, родителите са ги деляли волно или не. След определна възраст обаче си стават близки. Аз си мисля, че 8 г е много голяма разлика, но дали тя е определяща за проблемите после? Не знам...
Да, раzликата е голяма и се раzминахме.
Сега долу горе сме на един акьл, ама като досега не сме постигнали някаква блиzост, сега е почти невьzможно. Още повече, че живеем и доста далеко една от друга.
Пьк и в крайна сметка сме страхотно раzлични, може да се каже противоположни по характер. как да се раzберем като нямаме дори една обща тема?
