Плачете ли си понякога тайно вечер...

Не, Ирра, не плачем...ние останалите сме от камък... Не  ни е тежко и не ни е мъчно. Изключително сме благодарни, че трябва сме мъж и жена в едно, майка и баща в едно и сума ти още други неща в едно.
Някои дори си гледат децата, ама съвсем сами....
И знаеш ли страшното е, когато вече не можеш  и да заплачеш, ей тогава усешащ колко е страшно .... Но пък тогава си   силна...
Друг е въпросът дали това искам...

Ирра, така, както аз ги виждам нещата, за можеш да продължиш напред е нужно да ...пострадаш, т.е. не да търсиш друг човек, който да замени стария, не да се опитваш да заровиш миналото, а да се предадеш на емоцията.
Като ти се плаче, плачи, като то е тъжно-ми нека...това стига да не се увлечеш ...защото в един момент онази душевна дупка, която не си запълнила, а само си покрила с капак се отваря отново.
Трябва си време, за всичко. Ако се наложи да работи-ще работиш, толкова жени работят с малки бебета. Всички се притесняват за бъдещето, това е нормално. Не слагай каруцата пред коня. Ще се справиш, наслаждавай се на дребните неща, моментите с бебо, толкова бързо растат...
И не мисли кой, какво и защо трябва да направи заради теб. Мъжът ти е направил избор-логичен или нелогичен, негов си е. Приеми го. Факт. А след това продължи напред.
И да, страх ме е да съм сама родител, но се справям.
Мисля, че има много повче "сами" родители, отколкото си мислиш. Може да има човек формално до теб в една връзка и пак ще си сам.
  

Абсолютно 

Не, Ирра, не плачем...ние останалите сме от камък... Не  ни е тежко и не ни е мъчно. Изключително сме благодарни, че трябва сме мъж и жена в едно, майка и баща в едно и сума ти още други неща в едно.
Някои дори си гледат децата, ама съвсем сами....
И знаеш ли страшното е, когато вече не можеш  и да заплачеш, ей тогава усешащ колко е страшно .... Но пък тогава си   силна...
Подкрепям Godzilla  в това изказване.Аз напоследък немога да плача,толкова сурова и силна съм станала,а ми се иска да съм просто глезена жена,но уви цял живот ще трябва да бъда силна.Първо бях силно дете на разведени ,сега съм силна разведена майка на две умни и добри деца.Но знам ,че все някога и на моята улица ще изгрее......
моля се само да не трябва като моята маийак да съм силна баба на децата на разведените ми деца .Тях вече няма да позволя никой да нарани!!!!!!

Изглежда повечето от вас не рзбраха какво искам да кажа с темата си,не ви упреквам,че не плачете или,че ви е много лесно,то е ясно,че не вие е...
Имах предвид друго и то е ако ви става мъчно,каква е причината,просто исках в тази тема да споделяме и освобождаваме отрицателната енергия а вие веднага почнахте да укорявате и едва ли не да ме изкрвате глезла,проссто споделих аз за какво плача,може да е тъпо и смешно на повечето от вас ,но на мен ми е мъчно заради тези причини....
И знам,че много майки работят с малки бебета,но нали знаете приказката гледай си детето до 3 години,после да не го гледаш цял живот...
А и аз откак се помня съм работила,последните 2 години само не съм  и то заради бремеността  и защото нямаше как....
Както и да е.....

Ирра, много добре те  разбрахме..
Мисля, че има прекалено много теми, в които мрънкаме достатъчно...
А приказката за детето до 3 години- определно за първия път я чувам и смятам дори да не я запомням... Щото ние дето сами си гледаме децата и сами ги издържаме най-вече, нали се сещаш какви възможности имаме да ги гледаме до три годишна възраст...баси 

Естествено че плача...Много често малкия като заспи просто се разревавам...Няма начин -стресът е голям.Но след като се нарева тегля една майна на всички мъже и се успокоявам.Най-лошо е когато ти се плаче а не можеш.Дано не стигнеш до там...

Аз пък не плача. За мен тайната е да не се гледа в чуждата паничка... Знам, че бившия ми мъж кисне през вечер в Син Сити, докато аз гледам детето ни. И какво от това? Аз съм направила своя избор и не се оплаквам.

Един единствен път ме хвана много яд на мене си: Преди повече от година се връщах от дело от Варна. На магистралата спуках гума... беше зима, привечер. Прищя ми се да си седя у дома и да готвя, да гледам деца и... обадих се по телефона на бившия си мъж, на гаджето си, на един приятел и пустосах всички. Междувремено спря един младеж и без да ме пита каквото и да било ми смени гумата, а аз му дадох 20 лева... Половин час по-късно си бях на топло в колата и съвсем щастлива от това, което съм и където се намирам...

Моя принцип е, че трябва да се опиташ да извлечеш най-доброто от ситуацията, в която си, а не да се оплакваш и да завиждаш на другите. винаги ще има някой, който е по-добре от теб... Така се обричаш на вечно нещастие.

Това за 3-те години е абсолютна глупост и също го чувам за първи път. Гледах си детето сама само 4 месеца и смятам, че от това и двете сме извлекли повече ползи, отколкото вреди.

  И аз много ревах-от безсилие,мъка,тъга...Ревях си денем,нощем,на музика или на тишина,но САМА-никой не трябваше да разбере.Сама си се утешавах,навивах,пак рев-просто ужасен кръг Най-тежко ми  беше,когато и баща ми почина и тогава наистина нямаше как-трябваше да поема отговорност за семейството(дори и сега ми се насълзяват очите..)и не само за детето,а за майка ми,която също не беше добре,и в следствие на травмата получи амнезия...Не искам и да си спомням как се прибирах,а тя не помнеше и питаше къде е татко...А идваше Коледа и Нова Година,а ние бяхме толкова зле.После заради екстремни изпилнения от БНД,работодатялят не ме изтърпя и ми каза да си тръгвам,така че си загубих и добре платена работа-не вярвах,че има накъде по-зле...
   Аз плаках,ама много и болката все още  е с мен,но се надявам тя да си остане там,на дъното и да не плача повече Стискане ми е майката и -пълен напред!

и на нас ни е мъчно заради тези причини
и заради други причини
мойта майка не напусна работа като си родих детето
нито тя нито който и да е друг ме е издържал финансово дотук
ами - трудно е - ще се борим докато можем
пък после като спрем да можем - .. е за тогава незнам

Не плача, защото нямам сълзи и когато ми е много мъчно единственото, което става е да ми се свива сърцето до болка.  И тогава се мотивирам и започвам да действам по простата причина, че ако не аз - няма кой друг да оправи нещата.

Аз се върнах на работа след като ми изтекоха болничните, въпреки че тогава бях с мъж и въпреки че той изобщо не ме подкрепи тогава. Според него сме щели много добре да живеем тримата с неговата заплата (което беше пълен абсурд - 300 за трима). Случих на шеф и работех 3 дни по 4 часа в офиса и през останалото време от нас. Когато стана на 8м и половина смених работата и започнах на цял ден. Кърмех, гледах си детето и така. След като се разделихме не е дал и лев и сега пак втори месец се бави, но не разчитам на неговите пари. Финансово никой не ми е помагал, за мен е ... въпрос на мъжка чест (ако мога да се изразя така) да съм финансово независима. А иначе мисля че и в момента давам най-доброто от себе си на детето.

Това за гледането до 3 години за пръв път го чувам. Японците казват, че възпитанието на детето започва от утробата и че първите три години са най-важни, защото тогава детето трябва да получава най-много любов. Е, не мисля че съм го ощетила, напротив. Освен това през деня е с човек/хора, които го обичат и всяка вечер е с мен и играем, гледаме филмчета и се забавляваме (не винаги разбира се, защото е маймунче и прави много бели).

Бившият не ме интересува стига да не вреди по някакъв начин на детето или на мен. Не искам да знам къде ходи, с коя спи, колко изкарва, дали е здрав или болен. Толкова мъка ми причини този човек от чиста злоба, че просто не желая да си тровя живота повече с него. Дано бъде щастлив и нека само да не е за сметка на моето щастие.

Борим се с живота и той ни бори. В крайна сметка друго не ни остава. Горе главата!

И през ум не ми е минавало да те изкарваме глезла. Да се плаче е нормално, когато не се чустваш добре. Сега си давам сметка, че като бях с любимия плачех повече от сега, макар че по "разделно време" оревах света....Сега го карам по-спокойно.

Имах предвид да не чакаш да ти стане хубаво, светло и леко ей-така. Трябва да се изтрада със или без сълзи.

И най-вече позитивна наглада. Светът не сършва с един мъж, един брак, една работа...
Всеки ден се опитвам да изброя 4 хубави неща, които са ми се случили-не питай защо 4:)
Дребни, дори незначителни, но хубави....и като ги търся ги намирам, така ми е по-леко.

Аз като един истински последовател на моя приятелка, луда по ню-ейдж философиите знам така - когато ти се плаче - плачеш, когато ти се смее - смееш се! И забелязвам, че помага много да се отърся от ежедневния стрес. Понякога се хиля като идиот до задавяне за нещо съвсем дребно...а понякога и за нещо дребно и незначително да рева! Затова избягвам вече да гледам новините, че там има материал за реване (ако някой има голяма нужда от реване да прочете Изабел Алиенде - "Паула" - реването е гарантирано!
Ирра, напълно те разбирам и аз съм в сходно положение, още повече, че моята майка вече си е почти обездвижена. Сега комбинирам между разни съседки как и кой точно да гледа малката и вече вярвам в приказката - когато господ затваря врата, отваря двери! Наистина нещата се нареждат от само себе си! Затова и ти недей да го мислиш сто крачки напред и да плачеш за това! Аз плача с днешна дата, пуша цигара и заминавам да спя - това ми е ритуала за лека нощ и всичко в рамките на има-няма 5-7 минути!

Колкото и силна да се правя,понякога-да,вечер когато си легна плача.Разликата обаче е ,че вече не плача за ;онзи; а за мене си.От яд на мене си плача .Това вече е различното при  мен.......!!!!!

Май всички плачем
Като бях с бившия плачех от него и от неговите изпълнения, като се разделихме пак плачех, не за него, а за разбитите си мечти. С времето и това отмина, имаше един период на спокойствие при мен, изобщо не се и сещах да плача. После дойде таз новата тръпка, тогава не плачех, бях много щастлива, имах всичко, което исках, ама много за кратко и сега пак плача, май почти всяка вечер плача, ама защо плача и аз незнам Просто ми е криво, не се чувствам добре, наистина вече много яко ми писна да съм все сама (и имайте предвид, че аз не съм съвсем сама, живея при родителите си, а неискам и да си представям какво щеше да ми е, ако наистина бях съвсем сама). Мъчно ми е, щото като ме погледне човек отстрани, кво ли си вика: Я виж тая, намахана мацка, нагласена, токчетата, поличките, бръм с колата вози си малкия, кара го на ясла, айде на работа, луди пари изкарва, вечер по кафета с приятелки, че и на дискотеки си позволява да ходи... Ама вечер като си легне таз намаханата мацки пак сама и й се иска да има на кой да се поглези, да има някой друг да е силния, а тя просто да седи до него, ама няма... Страшно много ми писна да съм силна, да си давам вид, че всичко ми е наред, а всъщност аз си знам какво ми е. Ама какво да направя като немога да мрънкам, да ходя и да рева на приятелките ми, да ги затормозявам и тях с моите проблеми, това няма да ми помогне, оправям се както мога и чакам и аз да изгрее и моето слънце!

Това за трите години идва от съвсем друго място. За пояснение става въпрос, че през първите 3 години детето се развива най бързо и тогава трябва да се полагат най-много грижи за него, да се внимава с храна, наранявания, болести и всякакви таквиа неща, защото те са бъдеща предпоставка за проблеми.
Няма нищо общо с това кой точно ще го гледа детето, стига да се грижи добре за него и да му даде добър старт.

За съллзите - плачех докато бях бременна, понякога от самота, понякога от болка по нещо, което изгубих. Сега ми се случва много рядко. Затворих много неща в себе си и не допускам повече да ме нараняват. Не мисля, че е по-добре обаче.

мен пък през ум не ми е минавал друг вариант
квот ми се прави правя- па който не му харесва....
той затова и оня не ме издържа .. много истина му станаха

Каси, не си единствената - и аз така си правех и на БНД....и аз му дойдох в повече. Ама той беше просто емоционален инвалид и още повече не знаеше какво става! И аз хиляди пъти му обяснявах нещата, ама....
А аз явно нямам проблем с това дето трябва да съм силна и сама да се справям с всичко. Може би идва от там, че съм живяла много години сама и без родители и съм свикнала....Даже ми е странно, ако някой друг вземе да ми свърши някоя задачка Но аз адски добле мога да рева за глобални неща  ама това е друга тема

Ако проблема е в това, че сме силни, че си вършим работата сами, че сме открити и честни, че когато ни се смее се смеем, а когато ни се плаче, плачем и си казваме всичко в прав текст, явно и аз ще вляза в това число!
И аз все им идвам в повечко на мъжете около мен и... кво друго ми остава освен тайничко да си порева вечер като заспи малкото зверче!

A аз плаках снощи,защото вече дори и тука няма да мога да влизам в тоя форум заради бащата на детето,чете постоянно какво съм написала и ме тормози,поне тука имах утеха,сега вече край и с това,няма да пиша повече за да не знае какво става с мен повече,да не знае плачем ли смеем ли се с малкия....да няма информация за нас..искам просто да ме остави да си живея живота,тогава сигурно ще спра да плача за разбитите ми кули....
Вчера плаках също и затова как може да  е такъв комплексар,яд ме беше на мене си,че съм се доверила на такъв човек,е така от яд за първи път плача,дори си се развиках сама на себе си,абе момиче ти в час ли си,къде го намери тоя боклук дет ти отрови живота и айде пак рев... .
И да ви кажа плача не заради него,а заради неясното бъдеще,никога не съм се плашила от бъдещето,ама сега съм уплашена,което е много лошо....
 
вече само ще ви чета.....

Бе ти нормална ли си?Веднъж казваш,че бащата на детето не се интересувал от вас,а сега че се интересувал и ти видиш ли искаш да направиш "информационно затъмнение" така да се каже!....Нещо не наред при теб и май идва от главата проблема.......Ама какво ли се учудвам?!...То почти всички жени са такива-не знаят какво искат,а дори и да знаят не знаят защо.....

AL,

не се хаби! ние каквото имахме да му казваме на момчето му го споделихме вече, ама...то горкото няма гънка и от удар, та...няма смисъл да му се повтаря. зАрежи!

Ей,Фреди както ти е казал Al ти друга работа нямаш ли си? Ако е така я вземи си намери и се махай от тук.
Можеш да останеш ,ако обаче се държиш адекватно!!!

Не плача вече. Не мога. Понякога просто се моля да мога да заплача за да ми олекне. Истината обаче е че напоследък не ми се плаче. Щото теглих една голяма м..на на БНД и всичко, което можеше да ме разревава и много ми олекна. Винаги съм била на принципа, че освен сина ми засега, никой няма правата да ми краде от съня-нито с идиотските си действия, нито с мислите които ме връхлитат след това. Затова го разкарах БНД за да живея спокойно и пълноценно. Пак припомням, като ви стане мнооооого мъчно за това което сте изгубили, веднага се сещайте от какво сте се отървали и веднага ще ви стане леко 
Ирра, не прави тази глупост да подчиняваш живота си, избора си и желанията си на един нищожен , смешен човечец. Нямала да влиза във форума. Я стига! Ама да си воайорства смешникът,до толкова му стига  фундамента-само да бъде воайор. За истински участник в живота ти няма качества и той си го знае. Затова зяпа иззад ъгъла. Гледай си живота, радвай се на малкия бонбон,срещай се с хора, и се усмихвай! Апък ако ти се плаче понякога- поплачи си, но не вкарвай прекален драматизъм в тази естествена разтоварваща реакция на тялото И заведи/ изпрати майка си на лекар. Щастието ви ще бъде по-пълно ако сте заедно и здрави повече години!