Баща и се сеща понякога...

  • 1 795
  • 24
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
       Разведена съм със съпругът ми от 4 години.Имаме дъщеричка на 8 години.От тогава той се сеща за нея от време на време.През теза години се стараех да огранича контактите и с него,защото самата тя не се чувстваше добре в неговата компания.Дали е страх,дали е срам или просто не го познава не знам.Тази година за пръв път я взе за един месец през лятото.Този месец беше един кошмар.През това време той почти не е бил с нея-оставяше я на грижите на роднини и най вече на майка си,която от своя страна се постара да оплюе наред мен и семейството ми.След като се прибра дъщеричката ми при мен забелязах голяма промяна в нея и то към лошо.Всички навици които и бях създала с годините бяха изчезнали и сега водя ежедневна борба да я вкарам в правият път.
        След прибирането и баща и не я беше търсил повече от месец.И се пресети за нея на нейният Р.Д.Тя отказа да говори с него защото не искала да си разваля настроението (това са нейни думи) което разбира се се прие като моя измислица.Последици най-вероятно ще има за мен-съдия изпълнители,глоби,нерви и т.н.
         Вече не знам какво да правя и как да се боря с това.Не искам да подлагам дъщеря ми на нови срещи с него,защото не и се отразяват добре.След такива срещи тя е унила и без настроение.
         Моля зя съвет.Благодаря ви предварително.

# 1
  • Мнения: 9 990
Първата ти грешка е, че си ограничавала контактите им в началото още.Разбира се, че детето не го познава вече, не познава порядките в тяхната къща.И е било нормално на 4 г да се чувства объркано-трябвало е да му помогнете в този период да иска да е и баща си и с майка си, въпреки, че се развеждате.И да опознае баща си.И да си спокойна и ти, когато детето е с него, и детето да е нормално настроено.Разбира се-това на думи е лесно, но във вашите обстоятелства вие си знаете кое е било приложимо и кое не.

# 2
От начало аз не съм ограничавала по никакъв начин срещите им.Той просто изчезна от живота ни за близо една година.Дори и в съда не е идвал.След това дъщеря ми не искаше да се среща с него поради ясни причини.Стигнахме до компромисно решение да излизам и аз с тях за да свикне с него.Това беше един път.После пак изчезна за близо половин година.И това положение продължава и до ден днешен.Дори и през лятото когато толкова много настояваше да е с нея един месец за да се опознаят както той каза не е бил с нея.Аз не съм искала да отчуждя дъщеря ни от него-той сам го направи.Сега просто не искам да подлагам щерка ни отново на такова "опознаване".

# 3
  • Мнения: 9 990
Еми то нали самото дете не иска вече, обясни му го, обясни му, че рядкото виждане и нанася вреди, но пък и никаквото...де да знам ooooh!

# 4
  • София
  • Мнения: 171
Защо не се обърнеш към адвокатите тук, ако може по съдебен път да ограничиш свижданията му до минимум, за твое и на детето успокоение

# 5
  • Мнения: 515
Ще ти кажа как беше при мен.След всяка среща с баща си се връщаха с главоболие ,а сина ми тогава на 6 годинки правеше детски истерии ,които завършваха с много нерви и за него и за мен.ПРи свекървата взех да не ги пращам изобщо защото им говореше гадости за мен и майка ми.
Поговорих с баща им след една среща с него ,когато връщаики се от там сина ми ми разказа ,че през цялото време е искал да "му прасне един заради всичко което не и причинил".Тогава разбрах защо са истериите и главоболието.Просто са искали да му кажат много неща ,но не са могли да го направят и това е било сдържан гняв към него.
Реших да не вредя повечена децата си и ги оставихме сами да преценят дали да ходят или не(за което съм благодарна на бившия си мъж).По късно разбрах ,че и той изпитва вина към тях и така не са се виждали вече 7 месеца.Той не иска,те също!!!(не се хваля с това,напротив -тежи ми ужасно)

# 6
  • Мнения: 236
Прощавай мама М не вземам ничия страна, но моето мнение е, че едно дете макар и на 8 е много лесно манипулируемо особено от родителя, с който живее постоянно. Не казвам, че ти си настройвала дъщеря си срещу баща и, но пробвала ли си да казваш отвреме на време и по някоя добра дума за него, да и напомняш за него по някакъв начин. Имам една позната, чийто бивш години не се е интересувал от детето си след развода им, и която на всеки празник е купувала на малката подарък и и го е давала все едно е от тати. Вярвам, че е било за добро...НА ДЕТЕТО. Впоследствие слава богу въпросният БНД, явно преодолял озлоблението си, е започнал по-често да общува с детето си и нещата са се подредили по някакъв начин.
Дъщеря ти има баща и мисля че няма нищо по-важно от това да не им ограничаваш контактите, пък било то и два пъти в годината. След години когато порасне и може сама да прави преценка за това кой е добър и кой лош, тя сама ще реши дали да общува с него или не.

# 7
  • Мнения: 623
Прощавай мама М не вземам ничия страна, но моето мнение е, че едно дете макар и на 8 е много лесно манипулируемо особено от родителя, с който живее постоянно. Не казвам, че ти си настройвала дъщеря си срещу баща и, но пробвала ли си да казваш отвреме на време и по някоя добра дума за него, да и напомняш за него по някакъв начин. Имам една позната, чийто бивш години не се е интересувал от детето си след развода им, и която на всеки празник е купувала на малката подарък и и го е давала все едно е от тати. Вярвам, че е било за добро...НА ДЕТЕТО. Впоследствие слава богу въпросният БНД, явно преодолял озлоблението си, е започнал по-често да общува с детето си и нещата са се подредили по някакъв начин.
Дъщеря ти има баща и мисля че няма нищо по-важно от това да не им ограничаваш контактите, пък било то и два пъти в годината. След години когато порасне и може сама да прави преценка за това кой е добър и кой лош, тя сама ще реши дали да общува с него или не.

Моето мнение е ,абсолютно същото... хм, тогава за какво ли се обаждам newsm78

# 8
  • Мнения: 9 990
ще си позволя и тук да пусна този линк....

http://www.cwsp.bg/htmls/page.php?category=443&page=2

# 9
Ще напиша и една подробност която пропуснах,а е съществена.
Дъщеря ми има база за сравнение.Аз се омъжих за втори път и въпреки че голямата не е от сегашният ми съпруг разбира какво е да има баща до себе си който да се грижи за нея и да я обича.Как би могла тя да търси контакт с биологичният си баща който не полага никакви грижи за нея като в къщи си има баща който е за пример и тя се чувства сигурна с него.
Относно това дали съм говорила нещо за бившия-да говорила съм.Много пъти дъщеря ми ми е задавала различни въпроси за него на които аз съм отговаряла честно като никога не съм си позволявала да казвам за него лоши неща.
Не съм склонна да подарявам подаръци от негово име,защото това е чиста форма на лъжа,която един ден може да излезе на яве.
Много пъти съм се опитвала да говоря с бившия и да решим как ще е най-добре да постъпим спрямо дъщеря ни и когато стигнем до някакво решение той се консултира с майка си и всичко отива по дяволите и започваме наново.

# 10
  • Мнения: 9 990
Да, аз видях снимките в подписа ти и ми стана ясно това, което си уточнила.Ами значи-още по- лесно.Имаш мъжко рамо, имаш мъжки пример.Детето само отсява, няма страшно.А е и достатъчно голямо за да можеш честно да говориш с него.Значи-проблемът е решим, временен е. Hug

# 11
  • Мнения: 515
 мама М ,и моите деца така решиха да не го търсят повече.Имат приятеля ми и обичта му и мъжкото му рамо,нежноста му на баща .Просто правят сравнение и виждат разликите.

# 12
  • Мнения: 236
Добре де, някой има ли тогава отговор на въпроса, защо по-голямата част от осиновените деца /или поне от тези, които аз познавам или за които съм чувала/ в един момент когато пораснат и по-един или друг начин са разбрали за своята съдба и това, което се е случило в миналото им, дават мило и драго да разберат кои са биологичните им родители. Нищо, че тези които са ги отгледали са им дали всичката любов и внимание, на които са били способни.
Все си мисля, че нищо не може да компенсира мястото на биологичния родител в душата на детето. Колкото и обичано и обгрижвано да е от другите мъже до нас.

# 13
Добре де, някой има ли тогава отговор на въпроса, защо по-голямата част от осиновените деца /или поне от тези, които аз познавам или за които съм чувала/ в един момент когато пораснат и по-един или друг начин са разбрали за своята съдба и това, което се е случило в миналото им, дават мило и драго да разберат кои са биологичните им родители. Нищо, че тези които са ги отгледали са им дали всичката любов и внимание, на които са били способни.
Все си мисля, че нищо не може да компенсира мястото на биологичния родител в душата на детето. Колкото и обичано и обгрижвано да е от другите мъже до нас.


Мисля че това се дължи на любопитство.Тези деца просто не са познавали родителите си,а моята дъщеря и други деца в нейното положение познават бащите си.


Относно това,че не е проблем щом тя не иска не е точно така.Дори и когато тя му го е казвала лично пак е излизало,че аз не я пускам и я настройвам така.И се започва едно ходене по съдия-изпълнители.

# 14
  • Мнения: 274
Може би и на него не му е особено лесно да бъде баща-мечта, защото няма опит, защото няма пример в живота си за такова бащинство, защото дъщеря ви е вече голяма и не улеснява контакта.
Мисля обаче, че ако можеш да отговориш положително на въпроса дали той може да я подкрепи някога, когато й е много тежко и дали все пак би направил най-доброто за нея, не е редно да ги лишаваш от контакт.
Вероятно си убедена, че ти познаваш и обичаш дъщеря си най-много и ти си човека, който ще направи всичко най-добре за нея, вероятно си права, но ако нещо се случи с теб някога, тя ще отиде при баща си. Освен това, ако ограничиш връзката им, мисля, че лишаваш детето си от контакт с човек, който я обича, макар и да е неумел като родител.
По-скоро бих те посъветвала да постъпиш въпреки себе си и да я поощриш да контактува с него, като направиш максималното, за да се чувстват те двамата комфортно един с друг - дъщеря ти ще живее по-лесно с мисълта, че е дете на разведени родители, ако не правите от техните контакти трагедия.

# 15
  • Мнения: 274
Защо не опиташ посещение при психолог? Много често децата ни си спестяват някои свои чувства, за да ни предпазат, а пък после се оказва, че ако сме ги знаели щеше да е по-лесно... Говоря от опит Simple Smile

# 16
    Едва ли би я подкрепил за нещо.Поне до този момент не го е правил.Досега един път се е случило да го помоля за помощ за нея и той категорично отказа.Отказва за всяко едно нещо за което го помоля което е извън решението на съда.Тази година на дъщеря ми и се отвори възможност да отиде на екскурзия в чужбина и го помолих за декларация която той не подписа.Не е ясно защо.Нямаше вариант дори и да си помисли,че ще я изведа в чужбина и няма да се върне,но той отказа.
    Опитах се да говоря с него и да му помогна да контактува с нея,но нямаше кой да ме чуе.След този един месец при него щерка ми не иска и да чуе да ходи при него по простата причина,че той не е бил с нея.А да не говорим,че са говорили за мен и за родителите ми лоши неща и са се опитвали да я настроят срещу мен.Тя ме попита защо го правят.Какво да и отговоря?!?Сега ще послушам съвета на НЕ ЩА и ще я водя на психолог.

# 17
  • София
  • Мнения: 4 493
МамаМ  повечето деца минават през такава фаза, но съветите който са ти дали - да купуваш подаръци и да говориш хубави работи за бившият си и т.н. - според мен са едно изкуственно подържане на един измислен образ на бащата и това ми се струва изцяло погрешно. Детето ще усети /рано или късно/ и тогава ще се обърне срещу теб - никой не обича лъжата.
Това за провалените навици - ще го наваксате, това че не иска да говори с баща си - не я насилвай, когато е готова тя сама ще му каже, че не иска да говори с него и ще му покаже аккво чувства.
Защо детето не ти се е обадило лятото да си я вземеш след като той не се е грижил за нея, а е оставил на баба й. Моята дъщеря миналата година си тръгна на третият ден след уговорка за две седмици и оттогава не е стъпила там - просто казала баща си  - аз дойдох тук за сме заедно, а теб те няма, така че искам да си ходя в къщи - там поне си имам приятели за да си играя.
Дай право на избор на детето - тя ще си реши как да постъпи.
Много е хубаво, че имаш човек до себе си да те подкрепя и че тя всъщност си има баща   bouquet

# 18
  • Мнения: 274
    Тази година на дъщеря ми и се отвори възможност да отиде на екскурзия в чужбина и го помолих за декларация която той не подписа.Не е ясно защо.Нямаше вариант дори и да си помисли,че ще я изведа в чужбина и няма да се върне,но той отказа.
   

Разбирам те. Когато на мен ми се наложи да искам такава декларация, избрах нотариус срещу неговия офис, отидох при нотариуса да приготви декларация и му звъннах да го помоля да мине оттам в удобно му време през седмицата само да подпише. Отиде в последния момент, в петък в пет Simple Smile но все пак отиде. А, и моята майка звънна на майка му да й каже колко е хубаво за сина ми да пътува. Понякога се налага да сме изобретателни.

# 19
  • София
  • Мнения: 4 493
    Тази година на дъщеря ми и се отвори възможност да отиде на екскурзия в чужбина и го помолих за декларация която той не подписа.Не е ясно защо.Нямаше вариант дори и да си помисли,че ще я изведа в чужбина и няма да се върне,но той отказа.
   

Разбирам те. Когато на мен ми се наложи да искам такава декларация, избрах нотариус срещу неговия офис, отидох при нотариуса да приготви декларация и му звъннах да го помоля да мине оттам в удобно му време през седмицата само да подпише. Отиде в последния момент, в петък в пет Simple Smile но все пак отиде. А, и моята майка звънна на майка му да й каже колко е хубаво за сина ми да пътува. Понякога се налага да сме изобретателни.
Само, че в повечето случай това не е достатъчно - а трябва и да сме упорити, че и досадни и накрая пак може  и чрез изнудване.
Аз 2 години се правих на изобретателна и накрая като го направих чрез изнудване стана за 2 дни  Twisted Evil

# 20
  • Мнения: 9 990
За мен всичко е много просто.Всеки е положил додтатъчно много усилия според възможностите си.Едни обаче имат насреща по-разумни бивши половинки.Простичко е.Други и челна стойка да му правят-все тая-винаги ще саботира.Не е тук вече до желание, усилия, изниджане и прочее.Ако изнудването сработи днес, утре моье и да не сработи, а то е последен вариант на практика.Та-ако имаш щастието човека срещу теб да е "нормален", усилията, които полагаш ще се възвърнат, то е ясно, че ще успееш.Ако имаш обаче пълен катил насреща си-забрави...

# 21
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Мама М,  аз се намирам в доста сходно с твоето положение. Нашия БНД по същия начин се ПРИСЕЩА за нея, което смятам, че е пагубно за нейната психика. Не мога да приема, че един баща може да разиграва детето си , както разиграва жена си да речем. Иди ми дойди ми - 2 дни е с нея, после ще намери време след 1 месец!! Това е отвратително и натоварващо не за мен, ЗА НЕЯ! Тя вече малко по малко се откъсна от него съвсем и напоследък категорично отказва да го вижда, дори и да го чува. Аз съм тази, която се мъча да я накарам поне да му се обажда от време на време, на което тя реагира по следния начин - ами не искам, щом той не се грижи за мен и го няма и аз няма да му се обаждам! Е мога ли да кажа на бялото черно?? Едно дете може да прецени ситуацията, а аз да я кривя ли?
А това, да й купувам подаръци от негово име, без той и хабер да си има, ми се струва пълно безумие, незнам  #Crazy.. Смятам, че за нея е далеч по-полезно да знае кое е редно и кое не в тези взаимоотношения, а поведението на баща и в случая, както и в твоя, мама М, НЕ Е РЕДНО! Те са момичета и един ден ще бъдат от страната на жените, а не от страната на бащите си и какво тогава- ще смятат за редно поведението на някой недорасъл екземпляр подобие на баща им ли??? Категорично мисля, че не е полезно за тях да бъдат залъгвани колко са добродетелни бащите им, ако те не са.

# 22
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
според мен са едно изкуственно подържане на един измислен образ на бащата и това ми се струва изцяло погрешно. Детето ще усети /рано или късно/ и тогава ще се обърне срещу теб - никой не обича лъжата.
Изцяло подкрепям   bouquet

# 23
  • Мнения: 1 425
... Не мога да приема, че един баща може да разиграва детето си , както разиграва жена си да речем...
Разиграва жена си, разиграва теб, ще разиграва и дъщеря ти. Приемаш/не приемаш - това е ситуацията.

# 24
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
... Не мога да приема, че един баща може да разиграва детето си , както разиграва жена си да речем...
Разиграва жена си, разиграва теб, ще разиграва и дъщеря ти. Приемаш/не приемаш - това е ситуацията.
Изобщо незнам какво приказваш. Не го приемам и не съм подвластна на някаква "ситуация", особено що се отнася до детето ми. Нека не се обиждаме.
Извинявам се за изкривяването на темата.
Мама М на верен път си, създала си семейството от което детето (децата) ти се нуждаят.

Последна редакция: вт, 30 окт 2007, 10:34 от Christine

Общи условия

Активация на акаунт