Сряда вечер, изкъпахме Стефи към 21:30 и след час, час и малко тя се събуди. Дишането й беше леко промено, малко по-учестено, но все пак нищо фрапиращо, взехме да си играем с идеята да я поизморя и да си заспи после, да ама дишането се ускоряващо, чуваше се "свиркане" и когато все пак се опита да заспи не успя, защото с давеше като помислих че е от секретите в нослето. Впръсках Низита, даже пратих мъжа ми да купи нова опаковка, че беше на свършване. Все пак дишането не се оправи и накарах Ники да ходим на спешен кабинет.
Отиваме- почукваме на вратата на детския кабинет, от там- момееент и след 5 минути излиза една сънена докторка. Влизаме- обяснявам аз какво ме тревожи и тя през прозявките слуша детето. Отсече, че е с бронхиолит и ни написа направление за хоспитализация и ни препрати към Спешен център. Отиваме там- идва някакъв лекар дежурен- преслуша Стефания на две на три и вика- да, така е. Аз му казвам, че не държа да влизаме в болница и ако има възможност да й направят подходящи процедури и да си ходим. Той обаче- вижте си детето, то е много зле, трябва да я хоспитализираме. При което аз вече се разплаках, защото наистина дишането не беше добро. Той ми вика- алоу, кажете нещо, аз ви говоря, ще я хоспитализираме ли. И аз се съгласих, какво да направя. Прати ни на рентгена, да направят снимка, като се върнахме да си вземем документите й биха за довиждане 40 мг Урбазон, ама така че синка има.
Отиваме ние в 1во детско отделение, звъним на вратата, качват ни горе, някаква сестра идва- почва да пише. Прави проба на детето, праща и мен с тампонче. Дойде и дежурния лекар д-р Жечева. Вече е 2 часа и на Стефи много й се доспа. Дадох й да суче да се приспи. Вече бяха почти приключили с документалната част и се чудеха къде да ме настанят. Отново повторих, че предпочитам да не оставаме, но лекарката твърдеше че детето ми е много зле. Лекарката взе да ми обяснява, че ще ни настани в стая с 3 деца от старите българи /демек роми/ и една майка пак от тях, с детето си, а на сутринта ще ни премести в друга стая. Аз я попитах- А имам ли избор /като естествено въпроса беше риторичен/ а тя иронично ми отговори, че не.
Както си беше заспало детето, сестрата й взе пръста и я убоде с игла, за да й вземе кръвни проби. Милата как се стресна, просто да беше предупредила да я поразбудя, ама не.
Отиваме в стаята другата сестра подава инхалатора да го държа, опитвам се да й го сложа, ама тя още ревеше от онова убождане и тази грубиянка така й го натисна към личицето, че още повече се разплака. Както и да е, мина и това дадох пак да суче, детето заспа.
След малко идва Жечева /повече няма да я нарека доктор/, мисля че й засичаше дишането в какъв интервал е. И тогава я питам- ще могат ли да ми донесат пюрета за детето или сега няма да й давам /имайки предвид, че ще я кърмя/и тя вика- Ооо, ами тука има детска кухня, няма страшно. Аз викам- да, ама моята дъщеря млечна кухня не яде. Тя не яла още глутен, мляко, жълтък, яйце въобще ... При което се почна- ама как няма, то детето ти за това е болно, как на 8 месеца още не си й дала попара, ми то и рахит ще я хване, ти какво си мислиш, че вече няма вероятност ли, сега е във възрастта, в която са най-податливи /това защото й казах, че не давам витамин Д/. Какво иска- като циганките ли да си- дето кърмят до по 2 години, ей виж ги в съседната стая- постоянно са тука, така ще сте и вие, ще имаш "свиркащо дете", то тая кърма след 6 месец нищо не му дава, детето има нужди. Опитах се да я прекъсна, като й казах че аз чета и гледам детето си по новите тенденции в педиатрията, при което тя ми вика- Хайде да не си обясняваме за тенденциите в педиатрията. При което аз се отказах и млъкнах, а тя още 5 минути си помрънка колко вредя на дъщеря си с кърмата и излезе.
На сутринта идват в 6 часа, карат ме да я разбудя за да й сложат антибиотик, така й го заби че имах чувството че е тренирала дартс. Донесоха и сиропче, но вземах аз да й го дам. След час влязоха други две сестри- Стефи пак беше заспала, ама не- събуди я, че трябва да пращаме до 8 часа изследванията. И двата й пръста също са в синини в момента.
Минава визитация- питам, ще погледнете ли рентгена на дъщеря ми, доктора гледа гледа и вика- амииии, може и да се интерпретира като пневмония, може да се интерпретира като бронхиолит
тук вече взех категоричното решение, че няма да останем повече там.
Мина главната да пита за изборите- дали искам да гласувам, и аз й викам- ами не зная дали ще сме тук до тогава. Тя ми се опули и вика- ама вие какво си мислите, няма кой да ви изпише толкова бързо. Ами ако се откажа от вашето лечение и не искам да оставам тук- ами ще трябва да платите 500 лева. Казах- абе ще видим.
След малко дойде сестрата и вика- майче, ще трябва да вземем детето абокат да му сложим, взеха я и след малко се чува писък от сестринската стая, излязох, отивам- те викат, излез, ние ще се оправим. Е хубаво ама почти половин час детето пищи вътре, а те не излизат и не излизат. Вече по едно време не издържах и влязох- Стефания с наметнат върху лицето чорапогащник и анцунг, мята ръце горкото, а три я натиснали в крака да й сложат абокат. Издърпах я и им казах, че ми е достатъчно скъпо детето, за да им позволя да се отнасят така с нея. Онези ме овикаха, че детето ми било ДЕБЕЛО /8 кг и 68 санта на 8 месеца/ и за това било трудно да й сложат абокат. Тук вече тотално ми писна и веднага се обадих на мъжа ми да идва да ме вземе. След малко идва лекаря в стаята- ние следобед ще ви преместим- викам, вие може да искате, ама аз не искам да оставаме, ще си тръгваме- той ме гледа малоумно. Отговаря ми-трябва да дойде завеждаш отделението. Викам- добре, чакаме го. Идва госпожата Димова, преслушва Стефания и вика- следобед ще ви местим. АБе хора, не разбрахте ли- аз искам да си ходя, какво местене. Ама трябва да платите 500 лева пътеката- викам, дайте да видя къде съм го подписала това. Излезе тя и след малко ме вика в сестринската стая- и отдалече ми показва декларация и вика- ето къде си се подписала. Казвам й че искам да прочета- тя вика, ааа, няма да ти дам твоята декларация, че ще вземеш да я скъсаш /мен сърцето ми се е свило заради детето, тя какви простотии си мисли, моля ви се/. Носят ми празна бланка, чета- вътре пише, че при отказ трябва да платя манипулациите, които са извършили. Цитирам го- обаче веднага, ми ние можем по наша преценка да задържим детето, ако му застрашаваш живота- викам, вие добре ли сте бе, с какво му застрашавам на моето дете живота, кажете ми каква му е диагнозата в крайна сметка. Те почват- детето ти е зле, няма кой да ти помогне ту в града, ние сме квалифициран персонал, търа търа- викам, абе не искам детето ми вие да го лекувате, това е моето дете, аз решавам какво ще правя с него. Взеха да търсят още някакъв документ, явно бяха пропуснали да ми дадат да се подпиша при приемането и Димова изсъска да си отивам в стаята, те ще се оправят натам. Това беше в 11 часа, аз съответно веднага се обаждам на мъжа ми, който е на работа да идва да ни взема. Идва той, онези а сега, а после никакви не идват, най-накрая в 12:30 пристига старшата сестра от счетоводството- 102,84 ни дължите, обадих се на Ники да ходи да ги плаща- ние като арестанти, а той ни плаща "гаранцията". Плати я той, обажда се- вика, качи се старшата с копие от фактурата нагоре, ха да дойдат ха да дойдат- няма братче. Мъжа ми трябва да отиде на работа, отива взема брат ми, оставя го той на работа и идва брат ми да ни чака. В 14:30 благоволиха да ми подготвят документите и аз изчезнах по възможно най-бързия начин от там.
Заведох детето на пулмолог, изписа лекарства за 30 лева и инхалации, които ще ни костват 36 лева, детето ми в момента се чувства страхотно- зная, че е при добри хора и зная, че я лекуват правилно.
Копи от това ще разпратя по всички възможни предавания, както и в понеделник пускам жалба срещу Жечева. Дано някой му пука, че лекарите станаха търгаши и заради една клинична пътека от 500 лева са склонни да лекуват дете от болест, от която то не е болно.
Отиваме- почукваме на вратата на детския кабинет, от там- момееент и след 5 минути излиза една сънена докторка. Влизаме- обяснявам аз какво ме тревожи и тя през прозявките слуша детето. Отсече, че е с бронхиолит и ни написа направление за хоспитализация и ни препрати към Спешен център. Отиваме там- идва някакъв лекар дежурен- преслуша Стефания на две на три и вика- да, така е. Аз му казвам, че не държа да влизаме в болница и ако има възможност да й направят подходящи процедури и да си ходим. Той обаче- вижте си детето, то е много зле, трябва да я хоспитализираме. При което аз вече се разплаках, защото наистина дишането не беше добро. Той ми вика- алоу, кажете нещо, аз ви говоря, ще я хоспитализираме ли. И аз се съгласих, какво да направя. Прати ни на рентгена, да направят снимка, като се върнахме да си вземем документите й биха за довиждане 40 мг Урбазон, ама така че синка има.
Отиваме ние в 1во детско отделение, звъним на вратата, качват ни горе, някаква сестра идва- почва да пише. Прави проба на детето, праща и мен с тампонче. Дойде и дежурния лекар д-р Жечева. Вече е 2 часа и на Стефи много й се доспа. Дадох й да суче да се приспи. Вече бяха почти приключили с документалната част и се чудеха къде да ме настанят. Отново повторих, че предпочитам да не оставаме, но лекарката твърдеше че детето ми е много зле. Лекарката взе да ми обяснява, че ще ни настани в стая с 3 деца от старите българи /демек роми/ и една майка пак от тях, с детето си, а на сутринта ще ни премести в друга стая. Аз я попитах- А имам ли избор /като естествено въпроса беше риторичен/ а тя иронично ми отговори, че не.
Както си беше заспало детето, сестрата й взе пръста и я убоде с игла, за да й вземе кръвни проби. Милата как се стресна, просто да беше предупредила да я поразбудя, ама не.
Отиваме в стаята другата сестра подава инхалатора да го държа, опитвам се да й го сложа, ама тя още ревеше от онова убождане и тази грубиянка така й го натисна към личицето, че още повече се разплака. Както и да е, мина и това дадох пак да суче, детето заспа.
След малко идва Жечева /повече няма да я нарека доктор/, мисля че й засичаше дишането в какъв интервал е. И тогава я питам- ще могат ли да ми донесат пюрета за детето или сега няма да й давам /имайки предвид, че ще я кърмя/и тя вика- Ооо, ами тука има детска кухня, няма страшно. Аз викам- да, ама моята дъщеря млечна кухня не яде. Тя не яла още глутен, мляко, жълтък, яйце въобще ... При което се почна- ама как няма, то детето ти за това е болно, как на 8 месеца още не си й дала попара, ми то и рахит ще я хване, ти какво си мислиш, че вече няма вероятност ли, сега е във възрастта, в която са най-податливи /това защото й казах, че не давам витамин Д/. Какво иска- като циганките ли да си- дето кърмят до по 2 години, ей виж ги в съседната стая- постоянно са тука, така ще сте и вие, ще имаш "свиркащо дете", то тая кърма след 6 месец нищо не му дава, детето има нужди. Опитах се да я прекъсна, като й казах че аз чета и гледам детето си по новите тенденции в педиатрията, при което тя ми вика- Хайде да не си обясняваме за тенденциите в педиатрията. При което аз се отказах и млъкнах, а тя още 5 минути си помрънка колко вредя на дъщеря си с кърмата и излезе.
На сутринта идват в 6 часа, карат ме да я разбудя за да й сложат антибиотик, така й го заби че имах чувството че е тренирала дартс. Донесоха и сиропче, но вземах аз да й го дам. След час влязоха други две сестри- Стефи пак беше заспала, ама не- събуди я, че трябва да пращаме до 8 часа изследванията. И двата й пръста също са в синини в момента.
Минава визитация- питам, ще погледнете ли рентгена на дъщеря ми, доктора гледа гледа и вика- амииии, може и да се интерпретира като пневмония, може да се интерпретира като бронхиолит
тук вече взех категоричното решение, че няма да останем повече там.Мина главната да пита за изборите- дали искам да гласувам, и аз й викам- ами не зная дали ще сме тук до тогава. Тя ми се опули и вика- ама вие какво си мислите, няма кой да ви изпише толкова бързо. Ами ако се откажа от вашето лечение и не искам да оставам тук- ами ще трябва да платите 500 лева. Казах- абе ще видим.
След малко дойде сестрата и вика- майче, ще трябва да вземем детето абокат да му сложим, взеха я и след малко се чува писък от сестринската стая, излязох, отивам- те викат, излез, ние ще се оправим. Е хубаво ама почти половин час детето пищи вътре, а те не излизат и не излизат. Вече по едно време не издържах и влязох- Стефания с наметнат върху лицето чорапогащник и анцунг, мята ръце горкото, а три я натиснали в крака да й сложат абокат. Издърпах я и им казах, че ми е достатъчно скъпо детето, за да им позволя да се отнасят така с нея. Онези ме овикаха, че детето ми било ДЕБЕЛО /8 кг и 68 санта на 8 месеца/ и за това било трудно да й сложат абокат. Тук вече тотално ми писна и веднага се обадих на мъжа ми да идва да ме вземе. След малко идва лекаря в стаята- ние следобед ще ви преместим- викам, вие може да искате, ама аз не искам да оставаме, ще си тръгваме- той ме гледа малоумно. Отговаря ми-трябва да дойде завеждаш отделението. Викам- добре, чакаме го. Идва госпожата Димова, преслушва Стефания и вика- следобед ще ви местим. АБе хора, не разбрахте ли- аз искам да си ходя, какво местене. Ама трябва да платите 500 лева пътеката- викам, дайте да видя къде съм го подписала това. Излезе тя и след малко ме вика в сестринската стая- и отдалече ми показва декларация и вика- ето къде си се подписала. Казвам й че искам да прочета- тя вика, ааа, няма да ти дам твоята декларация, че ще вземеш да я скъсаш /мен сърцето ми се е свило заради детето, тя какви простотии си мисли, моля ви се/. Носят ми празна бланка, чета- вътре пише, че при отказ трябва да платя манипулациите, които са извършили. Цитирам го- обаче веднага, ми ние можем по наша преценка да задържим детето, ако му застрашаваш живота- викам, вие добре ли сте бе, с какво му застрашавам на моето дете живота, кажете ми каква му е диагнозата в крайна сметка. Те почват- детето ти е зле, няма кой да ти помогне ту в града, ние сме квалифициран персонал, търа търа- викам, абе не искам детето ми вие да го лекувате, това е моето дете, аз решавам какво ще правя с него. Взеха да търсят още някакъв документ, явно бяха пропуснали да ми дадат да се подпиша при приемането и Димова изсъска да си отивам в стаята, те ще се оправят натам. Това беше в 11 часа, аз съответно веднага се обаждам на мъжа ми, който е на работа да идва да ни взема. Идва той, онези а сега, а после никакви не идват, най-накрая в 12:30 пристига старшата сестра от счетоводството- 102,84 ни дължите, обадих се на Ники да ходи да ги плаща- ние като арестанти, а той ни плаща "гаранцията". Плати я той, обажда се- вика, качи се старшата с копие от фактурата нагоре, ха да дойдат ха да дойдат- няма братче. Мъжа ми трябва да отиде на работа, отива взема брат ми, оставя го той на работа и идва брат ми да ни чака. В 14:30 благоволиха да ми подготвят документите и аз изчезнах по възможно най-бързия начин от там.
Заведох детето на пулмолог, изписа лекарства за 30 лева и инхалации, които ще ни костват 36 лева, детето ми в момента се чувства страхотно- зная, че е при добри хора и зная, че я лекуват правилно.
Копи от това ще разпратя по всички възможни предавания, както и в понеделник пускам жалба срещу Жечева. Дано някой му пука, че лекарите станаха търгаши и заради една клинична пътека от 500 лева са склонни да лекуват дете от болест, от която то не е болно.
айде...ей такива знайш ли как ги обичам. Тяхната работа е да сложат абоката без да не насинят..не да критикуват теглото ти. Като неможе да слага абокат да си ходи в къщи 
.Категорично отказах, мъжа ми също. Изписа ми клацид, днес няма вече температура, мисля че овладяхме положението 
.Цяла седмица бяхме по изследвания, пневмонията била вирусна и не се лови със слушалки, установихме я с рентгенова снимка.Освен температура от 37,5 до 38 други симптоми нямаше.Добре че не тръгнахме за болницата, като чета какво си преживяла там,както ми беше причерняло,не знам какво можеше да им се случи тези некадърници... 
!
Малката невинна душичка, превърната в инструмент за печелене на пари. 
Така е навсякъде, приемат със и без причина, пишат манипулации и лечение, което не е правено, диагнози, които носят повече пари от касата, абе ужас. Докато си паникьосан дават да подписваш празни амбулаторни листове, после дописват каквото им се иска. 
НЕ стъпих повече там. И жълтеницата си мина сама, без глюкози и фенобарбитал. Според тях може би се дължи на чудо..
. Всичко това, което изчетох е пълно безобразие. Това ли заслужават децата ни господи.. 
Кратко и ясно, браво! Господ да ни пази! 
