преумората - невидим враг №1 - трикове да се борим с нея

Много интересна тема. Ще я следя с интерес,защото Вики е все по-често уморен на последък и аз незнам по какъв начин да му помогна. Карам го да си полежи или да поспи,но като е насила не се получава. Вместо отпочинал го вдигам още по изморен и заяждащ се. Защото това му върви в комплект с умората.

 catnadeen - Нао Син Шу.На фирма вносител "ЕТ Кожухаров.Сутрин, обед и вечер по две ампулки.Вземи си три опаковки общо и когато ги свършиш - ще ми целуваш ръка.  .Търси в аптеките.
За кроасанения изглед - не помага да знаиш, но за другото............

колкото и противопоказано да е ама аз "лекувам"  децата с малко шоколад когато са много кисели
иначе ка ке той с витамините - чувала съм майки да се оплакват от превъзбуда при децата си след приемане на витамини

catnadeen,  витамините са "основното му ядене " пие ги от години. Мисля,че не е от тях. Когато не ги пие ,а почива няма промяна. Това е от основното му заболяване. Колкото повече мускули се заместват от съединителна или масна тъкан толкова по-бързо се уморява. Това го дразни. Затова умората и заяждането са ръка за ръка.


Дай малко повече инфо за тези ампули. За деца стават ли? 

http://www.bilpharm.com/productbg.php?R=36&SR=60&p=1184& … ge1u61mttms39jfl3
http://neo.bgpharmacy.com/index.php?page=145&ref_obj=index2_ … 27b9a9d3fd55ade81

това е интересно
http://razni.bagpipe-bg.com/TKM/13

ЧКАТИНА къде да ги купя

Наде, вчера ми попадна книгата на Мадлен Алгафари "Нямам мира"
Зачетох така отгоре-отгоре и попаднах на следния случай:
"Работя отговорна работа, грижа се за две деца, болен роднина, домакинството и тн. Чувствам се изчерпана, преуморена, нямам сили и тн"
Стана ми любопитно какво й отговаря - да си вземела един час почивка.
Да реши кое от задълженията няма да свърши, но да си почива един час и да прави нещо приятно, дето да я зареди с енергия. Да изисква от мъжа и децата да й помагат в домакинството и тн.
Седя и се чудя - отнесено към моя или твоя случай - откъде да взема този един час...
Накрая измислих - освен да спя с отворени очи на работа... Ама ти, като не ходиш на работа, не знам...
Та, това е съвета на психолога... Аман.
А иначе съвета ми - постарай се да отслабнеш - ще ти е по-леко физически. Нямам предвид да ходиш на фитнес. С децата има друг вид спортуване - тичане по градинките и подобни. За да не те ядосват, опитай да ги изтощиш с физически игри и после да спят непробудно. Един час лудуване и на теб ще ти се отрази добре. Ако ще да е лазене под масата или в кръг около масата, но да е някаква форма на дивеене, и после ще са ангелчета.
Плодово-чайния разтоварващ режим хем води до отслабване, хем изчиства токсини и човек се чувства доста презареден.
Емоционалното зареждане също е от значение. Тук нещата са много индивидуални, един го зарежда влюбване, друг - шопинг и нови дрехи, козметика, трети - планина, четвърти - музика...
Не съм привърженик на разни видове "весели хапчета" - като изтече действието на хапа, всичко ще е пак същото. По едно време един колега пиеше такива работи и изглеждаше като дрогиран, виждаше ми се много притеснително, накрая самия той каза, че е по-добре да се владееш и да не се ядосваш за глупости.
Накрая остава чувството за черен хумор, ама ако можеш да се пошегуваш със себе си, това е знак, че още те бива

catnadeen , благодаря за линковете   

Мамо Раче, стават за деца ампулите. Лекарят, който Катина ни препоръча каза да даваме на Йони(3г 7м) по 1 сутрин, обед и вечер, демек 3 на ден.
Catnadeen, аз отидох и си ги купих директно от вносителя, питах- продават на дребно. В почти всяка аптека трябва да ги има, само дето ще са с около левче по скъпи. От вносителя ги купих за 6лв кутията, като вътре има 10 ампули. Офиса им се намира на ул. "Братя Миладинови"104 ( близо до Лъвов мост), тел. 8324144, 8314664, 9311095. 
Ето малко информация от кутията-  Подсилва организма, подобрява дейността на нервната и сърдечно-съдовата система, подобрява паметта.  Съставки: дрожди от медоносна гъба, пчелно млечице, липов мед, жен шен, уралска солодка.
Много е права Firebird, ако минеш само ден два на сурова храна ще усетиш прилив на енергия. Аз си правя по 2-3 такива дена, плодове, зеленчуци, ядки (накиснатия слънчоглед не отстъпва по нищо на печения). Но не пренебрегвай съня, особенно покрай малчовците. Спиш при всеки удобен случай, това беше желязното ми правило, когато децата ни бяха колкото твоите сладкиши.

Наде, полезна тема - няколко пъти влизам, за да видя какво са ти писали и да дам мнение. И за искам да науча някои трик.
И на мен пресните плодове и зеленчуци ми действат добре. Понеже не ги обичам много, когато усетя, че съм уморена се насилвам да ям. Пия зелена енергия, а при повече стрес и вит. С ампули. Когато ми е нервно пия Невробекс и Валериан, случва се по 1 път в седмицата, не всяка седмица.
Цигари - не, алкохол само 1-2 чаши вино при повече на сутринта съм изморена. Установих, че сладките неща /вафли, сухи пасти и т.н/ много ме изморяват и преминах само на шоколад с над 55% какао.

Ех, за другите неща - емоционалното състояние и теглото - отевам да спя, ще чакам вашите рецепти

Хубаво си го казала Наде /ако не се лъжа за името /
Та и аз да ти обясня (малко на шега) на какво се дължи вси4ко това което пишеш
По психология миналата седмица у4ихме за "средната" възраст която запо4ва около 40 до .. симптомите са отслабване на зрението, напълняване на специфи4ни места, остеопорозис, забравяне и т.н
-психоложката добре го е казала организираи мъжа също да помага в къщи и дезата вклю4ваи
1 4ас на ден за себе си ами това маи и аз трябва да го направя а не само савети да давам
при мен е малко по разли4но
сутрин на у4илище, следобят на работа и ако остане време се 4исти през другото време ....с детето а за голямото дете нйама време
мъжа да се оправя сам това е положението
 

Аз ще препоръчам:
1. Храненето. Да се извадят всички боклуци - кроасани, чипсове и т.н.
Да се ядат повече пресни зеленчуци и плодове. Зеленчуците, разбира се под формата на салата с лимонов сок (ако ви е скъп и оцет става) и зехтин (олио) към това и една ракийка (за нервите).
От сладките изкушения - натурален шоколад или сладолед.

2. Спортуване. Знам, че майки с нашите задължения нямат време за фитнес. Аз самата ходя пеш (дори тичам) по разни задачи. Сутрин 5 минути за малко разтягане и който може (аз не мога) привечер стягащи упражнения (за коремни мускули и тези на дупето). Към гимнастиките добавям секс (тук всеки си знае)

3. Без излишни нерви. защото те скапват духа и тялото. Всички имаме проблеми. С нищо не си помагаме когато допълнително се навиваме.

4. Занимание за разтоварване. Аз ходя на кино (обичам миризмата на салона и големия екран) и по клубове. Дори един път месечно ме разтоварва.

5. ако пушите - ОК. Имам мнение, че е по-добре да запалиш цигара, отколкото да се нервираш, ако това те успокоява. Но принципно мисля, че цигарите изсмукват от положителната енергия на тялото.

Така че, Ако не се чувстваме добре и имаме желание това да се промени - зависи само от нас и от решението ни!

И аз ще следя темата много внимателно, имам същите проблеми, и то много засилени вече!

А по колко часа спите нощем?
няма нито витамини нито спорт, които да компенсират липсата на нощен сън.
Аз сама по себе си съдя - когато успея да спя примерно 5 часа на нощ/разпокъсано разбира се/ на другия ден съм като нов човек. Когато спя 3 - съм парцал. Обаче вече немога и да спя като хората - дори когато ме оставят да се наспивам, немога и немога да заспя. Понякога се будя по навик по 100 пъти на нощ и осъзнавам,ч е не са ме събудили децата...те си спят сладко....
Сутрин първите 60 минути след ставането ми всички у дома ме избягват/дори и децата/ - една сутрин чух големия ми син на казва на вратата  на приятелче - неможеш сега да играеш тук, щото още не си е изпила мама кафето и немога да я питам може ли 

Включвам се и аз. Ще следя темата с интерес. Имам нужда от РЕЛАКСАЦИЯ.
catnadeen ние с теб сме горе-долу на един хал - рожденните ни дати са близки, и рожденните дати на децата ни са близки, така, че абсолютно ти влизам в положението скъпа. 

Единият час само за теб е много важен, но истината е, че няма как да си го осигуриш, ако някой не ти го даде , т.е. татко, баба, приятелка трябва да се навие да погледа децата за известно време. ако не всеки ден, то поне 2 пъти в седмицата/еееей, мечти.../. мен ме разтоварва дори ако приятелка дойде вкъщи и Ния скача по нейната глава, вместо по моята, докато аз готвя.

Ния се събуди...ще пиша по-късно...

Аз се разтоварвам пък като съм си с децата... лягам на пода, зарязвам къщата и играя с тях. На нас никой не ни помага, т.е. не е имало момент в който да сме сами без децата, или сме на работа или с тях у дома. Имало е моменти да искам да ги затворя в гардероба за 5 минути опоне да съм сама...и после ми идва прозрението -  като мажат- мажа и аз с тях  Голяма работа - омазаното се мие после, кефа си остава за нас. като крещят и аз ще крещя, като скачат по мебелите и аз с тях  Когато издивеят из нас много излизаме всички навън. Незнам как щях да оцелея иначе гледайки 3 момчета. Мен ме мори неспането най много...просто от ден на ден осъзнавам че то ми скапва здравето яко... но бавно и полека се преборвам и с това. Господ няма да ме остави да стигна до там , че да не се справям... ще ми даде само толкова, колкото мога да понеса.
забелязала съм,че като съм на ръба от недоспиване обикновенно следва една спокойна нощ...дали защото съм толкова преуморена и не ги чувам като мрънкат...

 Аз имам достатъчно време за спорт(тренирам 3 пъти седмично тае-бо и 2 йога), шопинг, разходки и т.н. , но въпреки това се чувствам кълбо от нерви. Може би много късно взех необходимите мерки и сега няма връщане назад...
 Завиждам на desi за това, че умее да се разтоварва с децата си!
 Ще пробвам с шоколада! Очаквам още полезни практики!

И аз се чувствам адски уморена. Недоспиването ме тормози най-много. И когато нещата започнаха да излизат извън контрол, взех кардинални мерки. Посещавам психолог (само не ме вземайте за луда ), спрях цигарите, в момента съм на диета (хем ще си пречистя организма от токсините, хем ще сваля някое килце ), остава да започна отново да карам колело. Когато детето спи през деня, а хиперактивната ни кака е на градинка, вместо да се втурна към домакинските си задължения, реших да поспивам с него. Или слушам любимата си музика, чета списания (онези женските ме разтоварват най-добре), хубава книга...

Споко, Марианка, не те вземаме за луда.
И аз съм си мислила за психолог, но като си помисля как ще ми каже да си почивам и да правя нещо за себе си си казвам - я да си спестя хонорара на психолога, да си кажа "Почивай си!" и със спестената сума да си купя нещо "за душата". 

това за нощното хранене не го вдявам - задължение ли е или за удоволствие?

Баба (мама) знае две и двеста... Откакто децата започнаха да спят по-добре през нощта, вече не се преуморявам, гледам по-философски на задълженията и приоритетите им и не се ядосвам с мъжа ми, че не ми помага, понеже изобщо го няма... Всичко е в главата... в това число преумората...

Преумората...кой ли от нас не я е изпитвал.Ето как си помагам аз:
-много,много ми помага мъжа ми.Да не звучи самохвално,обаче той ми дава такава сила,каквато не съм мислила ,че изпитвам.Поне веднъж седмично гледа децата вкъщи,за да изляза аз сама или с приятелки.И веднъж седмично поне извежда двете деца,докато аз си седя вкъщи.В началото използвах това време за чистене,обаче вече се изучих -лежа и си пускам Тоника,отварям си прозорците,събувам се боса /така ми е по-лекичко/ и пея колкото ми глас държи .
-не си седим много вкъщи,винаги,когато имаме възможност сме навън,ако ще да гърми и да трещи.Не държа да излизам с приятелки,може и сами да сме,важното е да обикаляме улиците.В това отношение Плевен е чудесен град-има голям център,голям парк...
-изготвям си дневен режим.Това обаче не е за всеки.Аз си падам малко луда на тая тема,обичам доколкото ми е възможно да знам как ще протече деня ми.Като имам някакви рамки се чувствам по-добре
-разходки,разходки,разходки-това ми е най-добрата терапия.особенно събота и неделя,когато сме четиримата
-и нещо малко гадничко може би-като се нервирам нещо,като се ядосам примерно за пустите пари,като почна да се дразня нещо на децата,или на свеки -тогава се сещам за двата най-кошмарни месеца в живота ми,когато Бубка беше много зле,когато искаха да я оставя в дом,когато ръцете ми бяха празни,когато стигах до ръба на лудостта и се замислях да сложа край на живота си/дори си бях приготвила хапчета/.Е,щом онова праживяхме и оцеляхме с мъжа ми и като отделни личности,и като семейство,няма как да не се справим с всичко останало.

Не мога да разбера защо не се наспивате? Съвсем сериозно питам. Спете, когато децата ви спят.
Аз ставам всеки Божи ден в 05.00 часа, защото в 06.00 трябва да съм на работа. Връщам се в 14.00, свършвам някоя домакинска работа, вземам Оли от градинка в 16.00 часа, пазарим нещо, ако е необходимо, връщаме се в 17.00, пускам и картун нетуорк, през това време правя вечерята. Мъжът ми се връща в 18.00 часа, сядаме да вечеряме, в 19.00 къпя Оли, в 20.00 часа мъжът ми я приспива, а аз разчиствам ако има нещо за чистене, ако не вися малко в Интернет и в 21.00 часа лягам да спя.
И това е всеки Божи ден. Толкова е едно и също, че по някога чак забравям какъв ден сме 
В крайна сметка спя около 7- 8 часа. Понякога се будя нощем, понякога не. Зависи. Ако Оли се събуди и иска нещо, разбира се ставам, или пък баща и помага.
Сутрин мъжът ми я води на градина.

Да,забравих и спането .Аз ако не се наспя не ме търси.Парцал.Спя си като пън поне по 10 часа в денонощието.Лягам към 22ч та до 7.Обаче децата ми не се будят.От малки са така,така си ги научих .В осем са по леглата,ако щат да спят,да лежат,да гледат телевизия,да си четат..каквото искат.Това е.

Е, чак 10 часа не мога да спя. Ако спя повече от 9 часа после съм наистина като парцал 

 Сгреших .От десет вечерта до седем сутринта колко прави?Не 10...9 .Спането му е майката.

Аааа, firebird, други работи ми говори психолога
tornerosse, понеже аз съм от вечно недоспалите, веднага ти отговарям на въпроса. Голямата щерка е на 5г. и е хиперактивна. Мнооого трудно заспива. Снощи чак в 01.30ч. и всяка нощ заспиването и се движи в интервала 24-02ч. Съответно, докато не заспи тя, не заспивам и аз. До преди година се будеше по няколко пъти нощем, като бебе. Тъкмо започна да спи по цяла нощ и се роди бебето . А то е решило яко да ме тормози. Буди се на всеки час. Добре, че и мъжа ми става (общо взето се редуваме) иначе до сега не бих издържала психически, пък и физически.

Деси, мисля, че наистина трябва да се успокоиш по някакъв начин.
Незнам, аз просто не мога да си представя как ще реагират мойте хора ако всяка сутрин се събуждам сърдита и нервна и завися от кафето.  И аз съм имала периоди, особенно когато Оли беше бебе, в които не съм си доспивала и съм ходиа на работа. Недоспиването си е истинско мъчение, човек незнае на кой свят е. Но винаги съм се стараела да си легна по- рано, почти, когато тя ли ляга. Така спя точно толкова колкото и тя. А малките деца спят по много часове, дори и да се будят. Ако ти е трудно да заспиш, заради преумора, вземай някакви билкови успокоителни хапчета или пии някакъв чай преди лягане.

Разбирам те и ти съчувствам. Може би защото ние имаме само едно дете и при нас проблемът явно е по-малък.
А голямата ти щерка като заспи в 2.00 кога става?
За нея не може ли да се намери нещо успокоително на билкова основа?
В градината на Оли има едно хиперактовно момиченце, на възраст колкото твоята дъщеричка, то спи на обяд доколкото знам.

Попораснаха ми вече децата и нещата поулегнаха. Ама имало е период, който тежко съм го изкарвала.

ставам в 8 - лягам в 24ч
Мими и ДАни ако заспят следобед - то малката заспива по-рано, а брат й- около 1ч-1.3ч по-късно и съответно аха да легна -0 тя е станала и давай да я пазя да не събуди брат си...
Мими ляга в 21ч но Дани не по-рано от 23.3ч
храня Мими към 24.30-1.00 - понякога ако не съм заспала преди ДАни - предпочитам да не заспивам още 30-40мин за да не се будя
след това я храня в 5 сутринта - това е свързано със ставане итоплене на мляко, чакане да го изпапка и допълване на шишето зца второто хранене
ако имам нещастието и да ми се припишка във време различно от това за хранене - значи представи си - веднъж съм спала 4-5ч, после още 3ч
да не говорим че ако стана и да я завия, ако се събудя и ДАни да завия....мда само си го представи
Дани се храни също по два пъти нощем до 1г2м - тогава забременях и от втори месец почна тичане до тоалетна минимум по три пъти на нощ...и никнене на зъби, а когато Мими се роди - вече нощното хранен бе по три пъти май по едно време - щото ядеше малко и гледах да е често....а после колики
та това е - систематично недоспиване вече от 3г, че и малко повече

извинявам се че съм подробна, но просто това - аз не виждам кога и как да открадна време да поспя...
мъжа ми няма как да ме отмени защото ходи 6 дни по 12ч на работа и като сложим 2ч пътуване - и после ми помага - и той спи не повече от 6ч така че няма как...а и не е почивал годсина и половина имай тая година няма и да почива....

ето ти днешната програма - ВСЕ ОЩЕ чакам малкия батко да заспи... тук сега е 1:36 сутритнта. Вече е почти задрямал - като заспи ще го преместя и ще се мушна в леглото. В което спи малкото ми момченце. То ще се събуди около 2...после около3..после около 4...после около 6 ще е станал окончателно. това е събуждане, ядене, после приспиване...после ас се опитвам да се преспя...Това, ако малкия батко не реши да се събуди междувременно. И той ще събуди и другите 2ма... после ще приспивам него, после тях... ако остане време ще спя. На мен 4 часа разпокъсани ми стигат. Другите ще ги "Спя" през деня права.
идеята да "спим с децата" е добра, освен ако децата не са няколко и да спят по различно време, както се получава при мен 
И моя мъж  е на същата натоварена програма нато на catnadeen, плюс командировки(които са ми най-ужасния период, като остана сама за няколко дни и трябва да разнасям сутрин недоспали деца по училище, градини, ясли....
Ей затова съм преуморена. лекарството  е само едно - да спя повече. Ама кога 

ДЕСИ нямаш ли др стая - аз з0аради това отместих Мимчо в др стая - щото иначе е еневъзможно да спим...
а и тя не може вече да спи с др в стая че не знам после пък как ще свиква с брат си...

От безсъние страдам откакто се е родила Наталия, а после и брат й като се появи - съвсем не мога да ги наглася нещата. Само че не това се оказва проблема при мен. Ако децата са нервни, дори и само едно от тях, направо се скапвам.
Най-добре ми действа разходката навън, по възможност с каката или само с едното дете (от малките). Това е възможно само ако са на ясла и градина, което не е много редовно, заради вечните сополи (спирам ги при хрема, за да не се влошат) и вечните ваканции. Всъщност най-добре ме разтоварва голямата кака,обичам да излизам с нея,  обикаляме магазини, хапваме сандвичи, пием айрян и се смеем за глупости.
Когато времето е хубаво, водя децата на голяма поляна между блоковете, там почти винаги е празно и не се налага да ги пазя от други деца или да пазя децата от тях , оставям ги да тичат и се търкалят на воля, тичам с тях, играем заедно доколкото е възможно.
Друго спасение ми е компютъра. Сядам често и по малко, защото децата се сърдят много , като ме видят там, особено синът ми
catnadeen, със спането нещата ще се променят след известно време, аз бях в същото положение. Реших до известна степен проблема, като приготвях млякото преди да легна и не го топлех при събуждане. Като се будеше по 2 пъти да яде (до година  иполовина някъде), приготвях 2 шишета.Пиеше си го със стайна температура, не съм отказвала хранене, за да не реве и да не буди останалите. ПРивикнах го от рано да спи по веднъж на ден (точната дума  май е изтормозих го), за да мога да ги приспивам - с половин един час разлика. Научи се и по-късно да заспива, за да стават по едно и също врме. На Наталия режима не мога да променя затова тормозя брат й Не че сега съм се наспала, но е по-поносимо, а и не това ми влияе на настроението

Мисля си, че когато човек е отчаян и озлобен няма такова нещо, което би го зарадвало.Винаги би бил преуморен и неудовлетворен.Аз също минах през този етап.Бях озлобена, бях отчаяна, нямах желание за живот, за борба, за нищо.Слава на бога преодолях го.Беше отдавна.Когато човек изпадне в това състояние - сам трябва да се пребори - никой не може да му повлияе на психиката, ако той сам не реши да излезне от дупката./това го знам от психиатър/.Не визирам никого конкретно, а говоря по принцип.

Черпя сили и жажда за живот от хора с които ми е приятно общуването.Много добре ми действа общуването с майки на деца с проблеми, но не със същата диагноза.Ако са със същата диагноза - неизбежно се получава момент, когато се притеснявам какво и колко да се похваля или оплача.Случвало ми се е да си похваля гарджето и да чуя - "ами то моето отдавна го може това" или обратната ситуация.Когато диагнозите на децата ни са различни тогава "не си го мерим", а сме си по полезни една на друга.Отвреме на време  си правим един лечебен добър спор по скайпа с една от мамите пишещи във форума - и чудесно изпускаме излишната пара.Мисля, че и на двете ни добре се отразява.Сега до колкото я познавам ще ми поиска да и плащам за тези "сенси" с привкус на истерични скандали  .

Аз от безсъние страдам откакто се роди малкия. Той беше обърнал ноща на ден и деня на нощ! Докато нещата с него  се пооправиха и излязоха проблемите с батко му. Тогава не спех от притеснение,отчаяние,не виждах изход от тунела и по цели нощи ревех за да не видят децата. Докато и това премина Вики започна да неможе да се обръща и ни буди по 3-4 а понякога и 5 пъти. Обикновено ставам аз. Имаше един период в които се чувствах гроги. Чувам,че ме вика но немога да стана,немога очите си да отворя. Тогава сръгвах съпружеското тяло. И така докато един ден се оплака ,че ходел на работа и неможе да си почине от нас.  А ми аз кога да си почина.
Когато отида при мама и таате? Детето станало неволен свидетел на нашия разговор и вечерта казва тате тази нощ ще викам тебе. И така милото ни е сложило ред. Така и аз се наспивам през вечер и той не мърмори.
Само когато е пълнолуние и трудно заспива да не кажа,че понякога изобщо не заспива аз съм дежурна. Свикнала съм и малко да спя без да се пробуждам ми е достатъчно.
Искам обаче да помогна на детето си. Да не се уморява и нервира. Защото при него умората е съпроводена с раздразнителност. Сега като започнат училище и направо ми иде да се гръмна. У нас настава една малка лудница.

Любознателна, вървя по твоите стъпки
ама пробелма не ми е настроението - а това че ямно мозъка ми е претоварен и забравям...думи, неща, имена....какво трябва да направя...
най-зле е обаче с думите - като забравих на телефона думата цитонамазка - ходи обяснявай какво изследване търсиш
умрях от срам, блокирах тотално и най-накрая казах на жената че съм забравила и ще се обадя по-късно....
това ме накара да почна гинкобилоба
не усещам разлика - все още като се опитам да си спомня нещо и мозъка ми става като калейдоскоп от неща които трябва да свърша или е трябвало да свърша - тотално объркване на време и случки и необходими неща...просто ужас
и поне за няколко секунди всичко се вихри докато ЕВЕНТУАЛНО се избистри нужното нещо...или не го открия колкоти  да се напъвам
чак се чувствам леко замаяна след силно напъване да си спомня...и уморена - сякаш мозъка ми е смачкан

та това са симптомите и се чудя ако гинкобилобата не помогне какво да правя

Наде, забравянето на думата е неуслужливост на паметта.
И на мен ми се случва, обаче се опитвам да опиша какво искам - наскоро исках да кажа "контейнерче с чекмеждета", обаче казах "онези малки шкафчета, дето са на колелца и стоят под бюрото"... Като ми изчезне думата, обяснявам я и отсреща ми подсказват.
И забелязвам, че колкото по-малко се вглеждам в това, толкова по-лесно си намирам думите.
За недоспиването - таткото се прибира късно и гледа телевизия до още по-късно, или виси на компютъра, а малкият се буди рано сутрин.

catnadeen, мисля, че наистина основният ти проблем е недоспиване... Недоспиването най-много допринася за системна умора... И при мен беше така - системно недоспиване поне 2-3 години... На каката и на малката последното им хранене (мляко с каша, за да е по-хранително и да не огладняват бързо) беше в 11 вечерта, а първото в 5 или 6 сутринта, през лятото - по-рано... Отделно, дето през нощта ставам да проверявам дали не са се отвили... Или пък почне някакъв необясним рев примерно в 2 през нощта - свързвала съм го най-вече с никнене на кътници... Сега, с напредването на есента, първото сутрешно хранене на малката е в 6:30 - 7. Правя й мляко с каша, давам й го в леглото, тя си го взема в ръчички, започва да си го пие, а аз си лягам. Като го изпие (тя пие бавно), пуска шишето някъде в леглото, а аз вече съм заспала. Каката спрях да я храня първо в 11 вечерта (на 2 години и 8 месеца) и 6 сутринта, като стана на 3. Причината да я храня извънредно толкова дълго беше, че тя е зле с килограмите (междукамерен дефект), иначе през деня се храни прилично, но слабо наддава.

Така че, catnadeen, според мен вече е време да се замислиш да преместиш последното хранене малко по-напред, а първото хранене по-късно. На тази възраст, ако са се нахранили с нещо питателно вечерта, вече би трябвало да могат да изкарат по 6-7-8 часа в спане без хранене...

tornerosse, обикновено се събужда около 8-8.30ч., но се случва понякога да спи до 9ч. Обаче бебето е като часовник. В 7-7.30ч. вече се е наспало и аз и да искам, няма как да продължа да спя.
И нашата кака поспива на градинката, но учителките казват, че заспива много трудно и за малко. А у дома е пълен абсурд да заспи на обяд.
Затова се старая през седмицата, когато е на градинка и сме само с бебето, да поспивам, когато и то спи. Иначе е трудно да се издържа.
Обичам да се разтоварвам като мисля за бъдещето оптимистично. Може да ви звуча странно, но си представям как един ден голямата ми дъщеря ще е напълно здраво и нормално дете, малката е поотраснала...

а някой ползвал ли е иглотерапия?
аз на времето бях пир жена която още по Тошково време бе ходила в Китай и бе учила и бе иглотерапевт на Тошко /бивш/
та си спомням че напр главоболието ми минаваше но временно...след часове пак бе същото

МАМОРАЧЕ много ми става тъжно че не мога да ти помогна поне с инфо...мисля да пусна темата и в здравния - и дано пък някой знае нещо което би помогнало на детето ти
ако то се чувства така както аз в този разговор...нищо чудно че е раздразнителен. пак е герой малкия!

И аз мисля, че недоспиването е основния ни проблем, аз го имам от години, от както Мишо ми пострада и се започнаха операции и висене по болниците, там бяха първите ми "25" часови дежурства около леглото му, после се продължиха проблемите му, обикновено по цяла зима е болен, а това неминуемо е свързано с нощни пристъпи, давения при спане, и съответно моите скачания в съня ми за да спасявам детето си. Така че, се натрупаха още тогава, и когато започнаха да затихват проблемите, се роди малкия ми син, който след трудната бременност, се роди болен и хранех денонощно, защото успяваше да изпие само по 20 мл кърма на моменти. Гушкахме се непрестанно и покой нямаше, не че го и търсех през това време, толкова бях отчаяна, че никой доктор не иска да ми помогне. И сега усещам как се сринах и то много, дори и в минутите когато имам възможност да спя, не мога като Деси да го направя, смятам, че нервната ни система е виновна за това, тя винаги е на нож, готова за бой, и не може да се разтовари и успокои. Зъбите ми падат бавно и сигурно, косата ми е зле, килограмите ми се качват, вместо да слизат, и  дори и да не ям е така, сутрин нямам сили да стана от леглото, кръста ме подлудява от страхотни болки, както си вървя започва да ми се вие свят и имам чувството че ще започна да повръщам и ще падна, а и толкова други неща, като например това, че нощем се събуждам от жестоки болки в ръцете си, от лактите надолу все едно ги няма, толкова са изтръпнали. Като кажа за всичко това на джипито и  той започва да ме лекува с разни неща, които не помагат, или само ме ядосва, какъв е смисъла да отида при него, като знам че на специалист няма да ме прати. Така че, хроничната умора е най-големия ни враг и просто трябва да я преборим, но тревогите и болките ни, къде да оставим, с гумичка не можем да изтрием?

Иги вземи малко витамини да попиеш. Моят ендокринолог ми каза, че жените пролет и есен задължително по една опаковака Мерц да изпиват.

Аз  преди години се чудех на колежката как така не открива думата по време на разговор, и то някоя широко използвана...ето ме и аз съм същата    Моят мъж даже ме закача с един сладък прякор, който всъщност си значи, че съм блейка Непрекъснато забравям разни неща, разсеяна съм, по-бавна съм. В къщи често се шегуваме, че аз трябва да пия Гинко, не Наталия Мислила съм по въпроса и моят извод е, че освен умората, влияние оказва и еднообразието, не тренирам мозъка си по никакъв начин.  Възможно е и да е някакъв вид бягство от действителността.
Не си го слагам много, имам нагласата, че е период, който ще отмине Но нали съм любознателна, реших да се поровя в интернет, за да търся причината, и открих, че има хора, които по рождение са такива Някак успокоително звучи http://bglog.net/BGLog/4263 (подминавате текста в лилаво и четете текста в синьо)
Отивам да си го дочета и продължавам да търся
...................................................................................................

Мда...след известно търсене стигнах пак до съня. Нашата невроложка също е казвала по повод безсънието на Наталия, че при недостатъчен сън умират нервни клетки и човек остарява по-бързо Ето до кое стигнах:

Сънят е нужен, за да се презаредим с енергия за следващата работна фаза. Ако фазата на захранването липсва, то всяка следваща работна фаза е с по-малък коефициент на полезно действие и резултатност. Недостигът води до сънливост, намален обем и концентрация на вниманието, неуслужлива памет, забавена мисъл и реакции, намаляване на продуктивността, раздразнителност, физическо и психическо изтощение. Най-големият проблем в случая е, че последиците от тези злоупотреби в съня се появяват много по-късно, когато повредите са вече необратими

И какво правим сега?

По повод тренирането на мозъка.Когато споделих на личната си лекарка, че напускам работа и оставам в къщи за да се грижа за Мишо - тя ми препоръча да решавам много логически задачи, да решавам тестове.Не само да чета информация, но и да го тренирам с ребуси.За да не се получи това закърнение на мозъка.Препоръча ми да намирам начин да оставям децата поне един път седмично при някого и да излизам сама без тях - с приятелки или дори сама на разходка.Колко беше права.......... .Чак сега се сетих за тези и думи.

по повод думите на  ari_anka, че се разтоварва с мисли за децата, когато пораснат - това е една истина, че докато децата не пораснат, няма как да оправим много положението. Аз също се зареждам от мисълта, как Дара ще порасне и ще ми остава повече време. В Дом и семейство имаше една тема "Преоткрих себе си...", темата не е много интересна, но когато я зачетох видях лентичката на потребителката - деца й са станали на 11 и 8 години и тя започва ном живот.
По повод на любознатена, че сме много разсеяни, това също ми се струва последствие от майчинството и че няма как да го преодолеем. Преди да родя имах 10 години много задълбочена кариера, а сега чувствам, че не мога да работя същото, защото мисълта за детето ми е все около главата. Но това също ми се струва даденост, та трябва да си направим живота според новите условия.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=236666.msg5403597#msg5403597

Да, това е темата, взима съвсем друг обрат, но ми направи впечатление, че децата й са вече пораснали. Явно периода на порастването е много сложен за жената и често у свързан с преоткриване, приемане, промяна. Замислих се, че докато детето ти е преди 6-7 години, или да приемеш даденостите около него,  просто няма как да кажеш преоткриеш себе си....