Публикувана: 2 ноем. 2007, 11:38 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2007, 11:56 ч.

Луда ли съм , глупава ли съм,....?

6 377
28
1

Гост

1
2
Всички

2 ноем. 2007, 11:38 ч.

Здравейте. Извинявайте, че пиша анонимно, но не искам съпруга ми да прочете темата ми.

За какво става въпрос:
От доста време ( вече няколко години) имаме проблемни взаимоотношения със съпруга ми. Не се разбираме, постоянно се караме за какво ли не. Проблемите се задълбочиха особено след раждането на детето ( преди около 4 години). След раждането аз бях в някаква страшна депресия, той ми викаше за всяко нещо, аз изпадах в нервни кризи, не получавах нужното ми внимание от него в този труден за мен период и преживях доста неприятни емоционални състояния.
Иначе той не пие, не ме бие, не ходи по жени, но... въпреки това аз не съм щастлива, чувствам се подтисната, неоценена, неудовлетворена.... Не знам дали заради неговото отношение или пък аз нещо съм се "повредила", но от доста време нямам никакво желание за секс - правим секс рядко, а още пиратско са случаите, в които аз наистина го искам. След раждането на детето се случи така, че аз нямах възможност да работя, доста често съм чувала от него натяквания, че докато аз съм си едва ли не почивала, той издържал цялото семейство, и затова съм нямала право да се сърдя, че не ми помага с домакинската работа, и други подобни неща. Сега пък, когато започнах работа, се сърди, че непрекъснато съм заета, тъй като работата ми е такава, че остават и доста неща, които трябва да свърша у дома, освен,че съм по цял ден на работа.

Всъщност не знам дори защо пиша тук...?! Не искам съвет. Просто може би искам да споделя с някой. Напоследък се чудя дали съм луда, или глупава, или пък мазохистка, след като все още не съм се разделила с него. Не знам, може би изпитвам някакъв страх, че няма да се справя сама, понякога ( когато сме в добри отношения) си мисля, че още го обичам - не знам.... Не помня откога не съм се чувствала като истинска жена, не съм правила нещо за себе си, той не е правил нещо за мен, за да ме накара да се почувствам специална...

Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми и терзания. Благодаря ви, че можах да споделя с вас.

# 1 2 ноем. 2007, 11:45 ч.

Мнения: 417

Без да давам съвети не е моя работа, пробвала ли си да ходиш на психолог...там може да ти се изяснят някои неща Thinking

# 2 2 ноем. 2007, 11:55 ч.

Мнения: X

Самият факт,че осъзнаваш,че има някакъв пробле,говори,че не си нито луда,нито глупава. Но може би си депресирана. Наистина не е зле,ако можеш да поговориш с психолог Confused

# 3 2 ноем. 2007, 12:35 ч.

Честно казано напоследък много се замислям за това. Но не знам къде да отида. Страх ме е да не попадна на някои "професионалист". Мисля, че все още в България не е много разпространено хората да си решават проблемите при психолози, а и съм чувала за доста лоши отзиви от тези, които са го направили.
Моля ви, ако някой познава или е ползвал услугите на добър психолог, да даде координатите му. Благодаря.

# 4 2 ноем. 2007, 12:38 ч.

София
Мнения: 17 283

Аз ще ти дам координати, пусни ми бележка.

# 5 2 ноем. 2007, 12:45 ч.

София
Мнения: 397

Като начало започни да правиш нещо за себе си, не се напъвай да свършиш всичко. Той така или иначе ще ти мрънка, пускай го покрай ушите си и не се задълбочавай в разправии. Просто гледай малко снизходително на него, за да не му се ядосваш, но без да го демонстрираш. Като се погрижиш за своите желания,ще се чувстваш по-добре, а и той ще те приема по друг начин.

# 6 2 ноем. 2007, 12:54 ч.

Мнения: 167

гост, не си нито луда нито некадърна аз съм го изжевяла същото по време на майчинството тази криза се появява поне в 80% от семействата. Наистина за жената е много трудно. Но горе главата аз специално всико преодолях и вече 23 години съм все със своя мъж. Ако си от голям град , а не като мен от затънтено място наистина можеш да потърсиш услугите на психолог. Важното е обаче първо да си отговориш на въпроса дали все още обичаш мъжа си. Ако да то тогава се престраши и започни да му казваш поне веднъж на ден - обичам те. В скоро време ще получиш и ти същия отговор.

# 7 2 ноем. 2007, 13:10 ч.

Мнения: 2 401

Я тия които те пращат на психолог бързо да си запишат час при такъв. Naughty

Мацка, не си нито едното от двете, просто имаш кофти период. Всички сме имали такива. На първо време не се връзвай на мъжа си, защото това може да го кара (и несъзнателно) да се държи така. Помисли си малко правенето на какво ти носи радост и гледай непременно да намериш време да се занимаваш с него. Можеш да се намериш някоя книжка от типа "самоусъвършенстване", има някои, които действат доста мотивиращо... такива ми ти работи. Не си внушавай само, че ти самата нещо не си наред.

# 8 2 ноем. 2007, 13:16 ч.

Мнения: X

При психолозите ходят хора с психични разстройства,което не ги прави автоматично луди. Това,че в България трябва тотално да си изперкал вече,за да се решиш да потърсиш съвет от психолог и може да се окаже прекалено късно,е друг въпрос. Аз също бих отишла в някакъв момент на депресия, само не знам дали бих могла да си го позволя финансово.Не виждам нищо лошо в това.

# 9 2 ноем. 2007, 13:41 ч.

Бургас
Мнения: 891

Не мисля че си луда нито глупава.Защо не поговориш с мъжа ти за тези неща.Какво ти липсва от преди,защо се е стигнало до тук.
Отидете някъде само двамата.Върнете лентата назад коагто сте били в прекрасни отношения,когато сте правили неща от който сте били щастливи...и говорете.

# 10 2 ноем. 2007, 13:52 ч.

Мнения: 474

Цитат на: санела в пт, 02 ное 2007, 12:45

Сани - не се живее така.... Naughty

Питаща се - детето е едва на ~ 4 годинки - и вече си в такива настроения, като чета и преди не е било по-добре...... Я си помисли - виждаш ли се с него след 7-8 години, и ако ДА - как........

# 11 2 ноем. 2007, 14:15 ч.

София
Мнения: 397

Мммм да, като препрочитам авторката и се замисля- може и да си права. Като се дистанцира от мъжа си, отношенията може и съвсем да охладнеят. Той едва ли тепърва ще стане нов човек. А и прекалено дълго са продължили този семеен модел,трудно ще разчупи напластената рутина...Но пък аз съм й предложила това само за начало,като си "стъпи на краката" и не се получи,поне ще има сили да го напусне, да си хване любовник или каквото там реши.

# 12 2 ноем. 2007, 14:24 ч.

Мнения: 4 292

Един живот живеем. Просто... прецени какво искаш за себе си. Simple Smile

# 13 2 ноем. 2007, 16:25 ч.

Мнения: 55

Мила питаща се, едва ли има семейство, което не е имало кавги...... Не си нито луда, нито глупава, просто си в криза. Преди време и аз попаднах в този омагьосан кръг ..... Изходът за мен беше да си спомня защо съм с този човек, осъзнах че го обичам такъв какъвто е, и че като се опитвам да го променям според моите представи и идеали се отдалечавам от него, и така приех го с всичките му качества и недостатъци, престанах да предявявам претенции, да се дразня, просто го обичах и нещата си дойдоха на мястото, той също спря да изисква от мен и сега нещата са ок. Двойките се отразяват в отношенията си един към друг, ако промениш своето отношение, реакцията от среща няма да закъснее. Обичай себе си и съпруга си и не му мисли много Hug

П.П Шопинг също помага. Peace

# 14 2 ноем. 2007, 16:29 ч.

Вчера се чувствах точно като теб, защото не мога да се отърва от мисълта че нещо в мен не е наред. В момента съм пред дилема няма да те занимавам с моите проблеми, но вместо да се чувствам желана, специална и силна аз се чувствам като употребена, сдъвкана и ненужна. Естествено това не е от вчера, мислех си само да има с кого да споделя как се чувствам и какво искам, но няма на кой. Тогава седнах да пиша - пишех и плачех не знам колко време беше така обаче днес се чувствам нов човек макар че не съм си решила проблемите.
Успех мила и не си нито луда, нито глупава. Едно семейство дава много, но и иска много жертви и компромиси ти ще решиш как да се бориш и какво да направиш за да се чувстваш добре и в мир със себе си.
И още един път не глупава и луда, не се натоварвай излищно

# 15 2 ноем. 2007, 17:52 ч.

Мнения: 1 942

Ако нещата са така както ги описваш ... не виждам как можеш да издържиш. Без топлина, без разбиране, без сродна душа, без опра, без помощ и подкрепа ... Намери начин да изградиш живота си самостоятелно и тогава прецени дали имаш нужда от него и как ще понесе детето това. Имам предвид да наблегнеш на работата си, да се справяш с домакинството и нуждите и грижите на децата и да не ти пука той какво мрънка и иска. Явно той все нещо ще иска и недоволства Thinking

# 16 2 ноем. 2007, 18:24 ч.

София
Мнения: 2 217

Грешката, ако мога да я нарека така, на повечето от нас е, че очакваме от мъжете да разберат какво ни е - няма как да стане. От това очакване идват големи разочарования. Много рядко има мъже, които по -женски разбират жените - не, не са само педалите има и нормални такива. Но пак казвам, много рядко. Колкото и да е добър един мъж, в повечето случаи не му достига природна заложба да разбере жената напълно, особено в периода на бременност, майчинство.
Налага се да се справяме сами. Така е за съжаление. Поне аз съм стигнала до този извод от себе си, от познати.....

# 17 2 ноем. 2007, 18:36 ч.

Мнения: 4 053

Алекса го е казала вместо мен
това с природата и мъжете - не е шега работа Wink

# 18 2 ноем. 2007, 18:37 ч.

Мнения: 2 761

Виж,няма да ти стане добре от думите ми,но ти си забъркала вси4ко това,затова трябва да го оправи6 пак сама.Купи си незабавно това:
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=21840

И никакви психолози!

# 19 3 ноем. 2007, 03:31 ч.

Мнения: 108

Тези мъже нямат угодия...
Когато не работиш - мръщят се, защото те се грижели за цялото семейство. Когато работиш - защо не си гледаш домакинската работа.... пък "не дай Боже" и повече пари от тях да изкарваш - КРАЙ, депресия... Ужас!
И все пак нали са ни половинки, трябва да си ги обичаме Simple Smile

# 20 3 ноем. 2007, 09:33 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: Omega в пт, 02 ное 2007, 18:37

Що пък никакви психолози? И една среща би могла да и е полезна - хората отиват на психолог /не психиатър!/ за да си изяснят неща, които не могат сами да си обяснят, а не защото са психично разстроени. И помага - аз така се излекувах от следродилна депресия, и то два пъти. Купи си книжката - защо не? Но и ако искаш, ще ти дам координатите на човека, който оправи мен - в София е. Пробвали ли сте да говорите откровено за това?

# 21 3 ноем. 2007, 09:57 ч.

София
Мнения: 4 412

Мисля, че това е период, през които минават повечето жени, докатото детето стане на 5-6 години.
Можеш да опиташ няколко неща, малко повече време за себе си, намери първо по 5 мин. на ден, постепено повече. За това "чувствам се подтисната, неоценена, неудовлетворена...." на първо време намери друг начин да получиш удовретворение, работа приятели, не е казано, че само мъжа ти трябва да те оценява. Бъди по търпелива, ако се карате за някоя глупост, кажи "да, така е и се съгласи". Също леко му отваряй очите, че в западните общества средната класа жени с деца, не работят, или не работят на пълен ден. Сигурна съм, че около вас има много жени, които не работят, небрежно обръщай внимание, че има и такава категория и ти правиш много като си се нагърбила с 2-те неща. Това трябва да е много внимателно - от една страна да не си мисли, че той е направил всичко, а от друга да покажеш колко много правиш ти. Да не е като мрънкане, а да покажеш колко много работиш. И се възползвай от всички улеснения - за приготвяне на храна, почистване и т н.
Не знам дали това е правилно, психолог не пречи да посетиш.

# 22 3 ноем. 2007, 17:22 ч.

Мнения: 1 674

Послушаи сърцето си.Решението е твое.Не бъди повлияна от никого newsm10

# 23 4 ноем. 2007, 15:42 ч.

Благодаря ви за отговорите.
В повечето от тях открих по нещо, с което на първо време да започна. Ще се опитам да променя нещата, пък ще видим какво ще стане. Жалко, че не съм човек, който може по тънкия начин да "опитомява" ( извинявайте за израза) мъжа си. Аз съм много открит човек и обикновено казвам това, което мисля. Не обичам да тая емоциите в себе си. Но .. ще се опитам да бъда по-тактична и дипломатична в тоя случай. Защото знам, че ако и това не помогне, накрая ще трябва да се разделим, а не съм сигурна, че го искам.

Цитат на: Цвете от Луната в сб, 03 ное 2007, 09:33

Но и ако искаш, ще ти дам координатите на човека, който оправи мен - в София е. Пробвали ли сте да говорите откровено за това?

Да, говорили сме много пъти. Нещата обикновено се оправят за малко и после пак се започва - старата песен на нов глас. Ще ти бъда благодарна, ако ми дадеш координатите на твоя психолог. Надявам се, че не е проблем да ги напишеш тук. Благодаря.

# 24 4 ноем. 2007, 16:07 ч.

Мнения: 45

Цитат на: питаща се в пт, 02 ное 2007, 11:38

Здравейте. Извинявайте, че пиша анонимно, но не искам съпруга ми да прочете темата ми.

.....

Всъщност не знам дори защо пиша тук...?! Не искам съвет. Просто може би искам да споделя с някой. Напоследък се чудя дали съм луда, или глупава, или пък мазохистка, след като все още не съм се разделила с него. Не знам, може би изпитвам някакъв страх, че няма да се справя сама, понякога ( когато сме в добри отношения) си мисля, че още го обичам - не знам.... Не помня откога не съм се чувствала като истинска жена, не съм правила нещо за себе си, той не е правил нещо за мен, за да ме накара да се почувствам специална...

Извинявайте, че ви занимавам с моите проблеми и терзания. Благодаря ви, че можах да споделя с вас.

Даааа това е "началото на края" и повярвай ми знам защо го казвам. Не ти трябва психолог, не и на теб само, ако нещо подобно може да помогне, то е семейни консултации, заедно, но да чакам ли да напишеш, че мъжът ти не би се подложил на такива? Няма да го направи. Wink

Състоянието не е и в резултат на депресия някаква, но може да доведе до такава, не си и в "някакъв период", ега си и периода повече от четири години #Crazy

.

Това, което ти се случва се случва на много. Някой постояват, кой по-дълго, кой по-кратко в надеждата, че нещата ще се променят. Други остават и търпят какво ли не, коя заради дете, коя заради хората, коя заради положението. Тези вторите или си намират някой, който да ги кара да се чувстват жени Heart Eyes

, или стават някви зомбита. Twisted Evil

Съвет не искаш, няма и да ти давам. Но съм сигурна, че това не е живот, ако ли да не те бие, лъже и т.н. Луда не си, дано обаче не се окажеш глупава, да търпиш това повече от необходимото. Hug

# 25 4 ноем. 2007, 20:40 ч.

Уважаема Питаща се, дотук единствено дона бонбона изказа нещо смислено, ще трябва да я черпиш един бонбон some day. Единствено ако отидеш сама на психо си задай въпроса на темата и сама си отговори и друго, ако мъжът ти си мисли че той няма нищо общо със състоянието в което се намираш... мисля, че има над какво да се замислиш... в смисъл дали е със теб сега, когато имаш нужда от подкрепа, разбиране и топлина... и в зависимост от отговора да действаш
Ако моята половинка отговаря ня следното желание:
Не ми стига чувството за едновременно съществуване.
Искам понякога да съществуваме заедно.
със същото желание, тогава аз съм с нея... всеотдайно, ако ли не, жалко за моето всеотдайно...
понякога съм проницателен Wink

...

# 26 7 ноем. 2007, 19:35 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: питаща се в нд, 04 ное 2007, 15:42

Не ми е удобно, че излиза като реклама. Пиши ми на мейла и ще ти ги дам - chess@micronic.bg.
Ще бъде много добре, ако успееш да убедиш и мъжа ти да дойде с теб, но дори и да не го направи, една-две срещи ще са ти от полза.

# 27 8 ноем. 2007, 10:43 ч.

Бургас
Мнения: 5 642

Ей това не го разбирам. Кога ще се научи българския мъж, че домакинската работа и отглеждането на детето са работа по 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата. Нямаш право нито на отпуск, нито на болнични. Писна ми да слушам и чета за такива "калпазани". Издържал семейството. Ми като е много важен да си "почива" той вкъщи, а ти ходи на работа.
Не ти си човека с проблеми. Как ще искаш да правиш секс, като не си машинка на пружина.

# 28 8 ноем. 2007, 11:56 ч.

Мнения: 2 761

О6те Фройд е казал,4е съпрузите се карат, и от древни времена е имало съветници,които да съветват как да се живее и оби4а.И въпреки тях караниците продължават.
Но Фройд е открил,4е за да съ6тествува лъбов,има и омраза.И съпрузи,които не се карат,са като 2 успоредни линии,които никога не се сре6тат,т.е. двойката е умряла.
Затова ако се кара6,се кара6 докрай,за да освободи6 после място за любовта.Но никога не си лягайте скарани.
И не на последно място вси4ки проблеми се разре6ават...между 4ар6афите.
Ти твоя мъж едва ли 6те го промени6,но може6 да промени6 твоето отно6ение към вси4ко,което ти се слу4ва.

Препоръчани теми

За умението да се изказваш.....

Липсва ми самоувереност🙁

Нова работа

Как се преживява и забравя?

Причина:

Причина: