офталмолог

Ако имате желание можете да прегледате:
www.cdc.gov/nip
http://www.cdc.gov/nip/recs/child-schedule.htm#Printable
www.immunize.org

Моля, обърнете особено внимание на този изключително изчерпателен документ:
http://www.immunize.org/catg.d/rules1.pdf

Педиатърът е този, който на базата на проследяване на детето, оценка на рисковите фактори и хода на израстването ще определи кои са необходимите изследвания или консултации със специалисти от други специалности.

тези линкове си ги сложи там където не те огрява слънцето.
а за Бърди - само   (но това е твърде меко казано)
тук всички знаят що за стока си.

статията е писана от доцент-офталмолог, а не от прост педиатър, неуспял да се реализира никъде и останал, заровен в бумагите си, плачещ за пациенти, висейки и търсейки безнадеждно линкове в интернет от скука.

Само истината има значение, а не кой е писал "твоята" статията.
А истината, колкото и да червенееш пак от злоба, е една-НЕ СЕ СОНДИРАТ СЛЪЗНИ КАНАЛИ ДО 8-12 МЕСЕЧНА ВЪЗРАСТ.

За нивото ти нека съдят другите тук...

това не е "моята" статия - а статия на доц. Облашка - офталмолог-специалист, а не прост (в буквален смисъл) педиатър като теб.

                                   
ЗДРАВЕ ЗА ОЧИЧКИТЕ

Едно от най-важните за всеки родител е детето да е здраво. Грижите за очичките започват още от момента на раждането на малкото бебе. Ето и съветите на офталмолога д-р Мариела Облашка МЦ "Вита"-София

В първите месеци след раждането на детето е необходимо да се осигури нормално функционално развитие на очите. Ето защо е добре максимално рано да се откриват вродените или придобитите в детска възраст очни заболявания.

ПЪРВИЯТ ПРЕГЛЕД

Децата за първи път се преглеждат от очен лекар още в родилния дом. Правят се най-общ оглед на бебето за явни лицево-черепно аномалии, включващи очите, и преглед на очните дъна с офталмоскоп. Той е от особена важност за недоносенитте и бебетата, при които се е наложил престой в кувъоз, тъй като те са рискова група за равитие на ретинопатия на недоносеното, която може да довед до ослепяване.

ОТ 1-вия до 12-ия МЕСЕЦ

В периода на новороденото (до 1-вия месец) и до навършването на 1 година детето трябва да бъде прегледано от офталмолог при наличие на проблем с очите - сълзене, зачервяване, залепване от секрет, "кривене" на очите, бяла зеница или ако те изглеждат по-големи от нормалното и т.н.

Специлано внимание бих искала да обърна на продължителнотто сълзене и/или секретиране при най-малките бебета. Основният проблем е , че родителите, вместо да потътрсят очен лекар, сами решават, че се касае за конюнктивит и провеждат самолечение. Но може да става дума и за запушване на слъзния канал на окото вследствие на мембрана, останала от вътреутробния живот (неонатален дакриоцистит). Затрудненото оттичане на сълзите и задържането им създават благоприятна среда за развитието на микроорганизми, предизвикващи възпаление. До определена възраст това може да се лекува консервативно от офталмолог с антибиотични капки и специални хидростатични масажи. Ако лекарят е преценил, че такива масажи са необходими, той показва на родителите как да ги правят и им дава подробни обяснения. Ако до 3-4 месец лечението не даде резултат, се извършва оперативно перфориране на мембраната (сондоране). По приинцип процедурата се провежда в болница (очна клиника) под обща упойка от офталмолог.
След сондирането е необходимо капането на очни капки, чийто вид и продължителност не употреба се определяъ от лекаря, извършил сондирането. Прогнозата е благоприятна, но има случаи, при които заболяването рецидивира.

ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ (по принциип)

АКО НЯМА ОПЛАКВАНИЯ, ПЪРВИЯТ ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОЧЕН ПРЕГЛЕД СЕ ПРОВЕЖДА, КОГАТО ДЕТЕТО НАВЪРШИ 1 ГОДИНА.

На тази възраст то е още много малко за изследване на зрителната острота с таблица с картинки. Профилактичният преглед се състои в оглед на очноте дъна и няколко теста, свързани с кривогледството.
Изборът на специалист е изцяло в ръцете на родителиите. Препоръчително той да е детски офталмолог или да има опит в работата с деца. Достатъчно е родителите да го заведат в кабинета на офталмолога.

За съжаление много често профилактичните прегледи се пропускат. А те са добър начин за ранна диагностика на заболявания на очите

доц. д-р Мариела Облашка
Болница "Вита"

Моите уважения към колежката, но истината ми е по-скъпа (и махни този скачащ среден пръст, освен ако не е предназначен за теб... )

Освен това, колежката допуска съществена грешка пишейки:

"Но може да става дума и за запушване на слъзния канал на окото вследствие на мембрана, останала от вътреутробния живот (неонатален дакриоцистит)".

Под понятието "дакриоцистит" се разбира непроходимост на слъзният канал като общо понятие. Съществуването на мембрана е само една от причините, водещи до непроходимост на канала, но не и единствената.


http://www.drgreene.com/21_1035.html
Цитат:"Blocked tear ducts usually disappear on their own by the time a child is a year old."

http://conception.parenthood.com/articles.html?article_id=2269
Цитат:"If the tear ducts remain blocked much past your baby's first birthday, she may need to have them surgically opened, which is an outpatient procedure."

http://www.aapos.org/pubresources/Nasolacrimal+Duct+Obstruction.htm
Дават възраст между 6-12 месеца по избор и в зависимост от конкретният пациент, а не на 3-4 месечна възраст.

http://www.lehighvalleyphysiciangroup.com/scottricemd/infant_care_guide.pdf
Цитат:"If the tear duct does not open by 1 year of age, we will send your child to an ophthalmologist."

http://www.kidshealth.org/parent/system/surgical/tear_duct_obstr … t_surgery_p3.html
Цитат:"If your child still has excess tearing after 6 to 8 months, develops a serious infection, or has repeated infections, the doctor may recommend that your child's tear duct be surgically probed. This procedure has an 85% to 95% success rate for children who are 1 year old or younger; the success rate drops as children age."


Който може да чете, може и да оцени кой е прав...

Не можеш да се стъпиш и на малкия пръст на "колежката" за съжаление, колкото и да ти се иска.
а останалото е една емотикона, използвана по предназначение (както е в случая).
и по-добре отговаряй на майките адекватно, а не да предписваш антибиотици он-лайн във форума - нещо недопустимо за един "Велик педиатър" като теб

Хайде Бърди, напрегни си малко сивото вещество, ама понеже няма начин да стане това, потърси линкове  и отговори на тази майка, която чака....

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=23765

Ами като си изправена пред ГОЛАТА ИСТИНА, какво друго да кажеш, освен да ме обиждаш.

 

Ето тук няма да се стърпя и ще проявя солидарност с "Бърди". Дъщеря ми също бе със запушен слъзен канал и по този повод прочетох достатъчно литература, за да твърдя, че съм "умерено компетентна" по въпроса. По принцип се препоръчва опреативна интервениця след навършването на една година, освен ако няма допълнителни усложнения, които налагат по-скорошна намеса.

Промяната направих аз съобразно правилата за участие във форума. Моля да се въздържате от обиди - от тук нататък ще се трият всички постинги нарушаващи добрия тон.
Справка виж .:: ПРАВИЛА и ПОЛИТИКА на форумите! ::.

Мисля , че  статията трябва да се разбира така
след 3-4 месецА ,
а не
след 3-4 месец

Аз също доколкото съм чела , винаги след няколко месеца масаж , ако не се оправи се налага сондиране .
Понеже моя близка имаше този проблем с детето си , разпитах близки офталмолози ( поне 10 човека ) и всички ме посъветваха , да не се бърза с интервенцията , а поне няколко месеца да се процедира с масаж + капки .

Е, да си кажа и аз, като препатила майка.
Синът ми от раждането си имаше сълзене и гурлясване на оченчето. Налагаше се непрекъснато капене на капки (които са антибитични) и непрекъснати масажи.
Офталмолозите в моя град (от "дълбоката провинция") препоръчаха, ако до месец, най-много два след интензивни масажи, не настъпи подобрение, да се направи сондирането.
Същото ми каза известен офталмолог от Варна, при когото заведох сина си на консултация.
Аз лично проявих малко инат и известна доза страх, изчетох хиляди материали за отпушване на слъзно каналче от само себе си, и така отложиш интервенцията за по- късен етап (за което в момента съжалявам). Продължих с масажите, които вече започнаха да тормозят и измъчват бебето ми. Капехме през седмица капки, защото непрекъснато се развиваше инфекция. Проблемът си оставаше.
Когато най-сетне узрях за идеята, че няма да се отпуши това каналче от само себе си, бебо се разболя, и по този начин загубих още 2 месеца, през които пак същите неприятни неща се налагаше да правим: масажи нон- стоп и капене на антибиотични капки (които непрекъснато трябваше да сменяме).
Сондирането го направихме, когато бебе бе на 8,5 месеца. Всичко мина много бързо, нетравмиращо за детето ми. Офталмоложката, която извърши интервенцията, каза, че мембраната е била толкова дебела, че чак се чуло едно силно изпукване при спукването й, т.е. нямало е никакъв шанс да се отпуши от само себе си.
Сега оченцето ни е добре, не съм слагала капки повече от 3 месеца, направо чудо!
Радвам се, че не чаках повече. А ако трябваше да чакам според някои теории до годинката, какво? Още травмиращи детето процедури и накрая пак сондиране??? Не, благодаря!!!
За нашият случай знам, че направих каквото беше нужно, единствено съжалявам, че закъснях с решението си.
Така че, според моето нелекарско мнение, всеки случай трябва да се разглежда сам за себе си.

           

Напълно правилно сте постъпили с манипулацията. Навсякъде подчертаваме,че решението как да се действа и кога да се сондира не е абсолютнта догма ( но не е и абсолютно правило) и зависи от тежестта на симптомите. Но и от тежестта на симптомите ние се ориентираме каква може да е причината...
Ако едно дете е с подобна тежка симптоматика, налагаща незабавно уточняване се действа незабавно. Но случай като Вашият са сравнително редки и се касае за патологично наличие на мембрана, докато в останалото, преобладаващо болшинство от случаи, се касае за обикновена непроходимост, коригираща се с времето.

Именно, това мисля и аз: всеки случай си изисква отделно разглеждане. И това става от специалист-офталмолог в най-ранна възраст. А не да си мирувам и чакам детето ми да стане на 1 годинка, та дано се окажем в тези преобладаващи проценти на обикновената непреходимост.
Това така или иначе го решава специалистът, а родителите са тези, които трябва да направят стъпката и да посетят офталмолог в случай като нашия.
Не мога много да схвана идеята за спора ви с Lio   , но смятам, че е възможно при тази ситуация (с вашата тема) някои родители да се объркат. Има доста майки във форума, които са преминали през сондирането преди 1 год. възраст и съм убедена, че са щастливи от факта, че рано са потърсили специалист да им помогне в разрешаването на проблема.
Световните практики са едно, нашите случаи са си отделни и са нещо съвсем различно. Важното така или иначе е окончателното излекуване на детето, нали?

"Миличка", в тази специалност има канони, има развитие, има истини и неистини. И който не го разбира си стои в ъгъла и му се смеят всички, и където и да се покаже, и се помъчи да каже нещо всички се изнасят, или казват:
-"От къде е колегата?"
-"От БГ..."
-"А ха...хм..."  и отиват да изпият по едно кафе, или учтиво, но без никакъв интерес Ви изслушват и после не Ви обръщат внимание, като че ли не присъствате в пространството. И не си мислете, че ако Вас слушат, те Ви слушат наистина...

В специалността ни се ЧЕТЕ, чете всеки божи ден (както и във всички други специалности)- без четене се говорят само нонсенси, както за теста на Томас например при ADH, който отдавна вече е изоставен по ред причини, докато на страницата на МНЗ е на видно място (за срам)...

Имай смелост-логни се с истинското си име, и спори с аргументи, а не с персонални обиди и квалификации. Изразих мнението си с уважение, сдържаност и само факти. Обори ме-дай факти!! Всичко друго е общо лафче.

Нещата са много прости- на мен като практикуващ педиатър не ми трябва офталмолог, за да ми каже, че когато детето има толкова изразени симптоми те сочат към конкретната диагноза-аз сам го разбирам. От това следва, че без забавяне при подобно развитие на нещата, аз сам ще Ви сключа час за изследване при офталмолог, защото активно ще търся разрешение на проблема Ви. Но ще Ви изпратя с точна (или широка)диагноза-това е мое задължение. Мое задължение е да разбера например, че детето Ви не вижда (например) или има катаракта (друг пример), или страбизъм и колкото по-рано, толкова по-добър съм. И разбира се,че ще Ви насоча към специалист. Просто е...Не Вие търсите специалист-аз като ваш лекар ви посочвам проблема и търся решение (други специалисти, специални изследвания и т.н.). Иначе ние какво правим? само теглим и мерим, а сестрата прави ваксинации?

И затова е трудна специалността ни-защото трябва да се знае много от други специалности...
И когато добрите световните практики=БГ практики, тогава наистина нещата ще се променят. Това разделяне на "наши" и "световни" ни остави толкова назад- на най-срамната опашка.
И не мислете, че в другите страни не се интересуват от излекуване на децата-интересуват се, и от резултатите им личи колко...
Който чете ще ме разбере и прости за дългото изложение.

  не си разбрал - сестрата тегли, мери и ваксинира.

Бърди, само искам да отбележа нещо преди да продължите спора за направленията и БГ педиатрите!
Да, ти като ПЕДИАТЪР преценяваш какви направления да даваш и можеш да поставяш диагнози.
Обаче в БГ ситуацията е друга, но не защото лекарите са некадърни и с остарели виждания, ами защото има нещо наречено НЗОК. Та.... джипито на дъщеря ми е педиатър (специалист по детски болести). Жената е с голям стаж като специалист. Работи в поликлиниката от 20 г., че и повече.... Когато промениха здравната система тя стана джипи (общопрактикуващ лекар). Общопрактикуващите лекари са като един вид разпределително звено. Те поставят диагнози, но в повечето случаи дават направления за специалист. Т.е. ако детето ми се разболее от грип или ангина те поставят диагноза и назначават лечение, но ако се налага консултация с педиатър трябва да ми даде направление за педиатър. Ето тук е парадокса, моята лекарка е педиатър, но според НЗОК не може да си издаде сама на себе си направление. Все едно джипито ми да е кардиолог и аз да имам проблеми със сърцето. Той трябва да ми даде направление и аз да ида на друг кардиолог. Ето оттук идва спора за направленията...
Не знам дали успях да го обясня точно...

Не мисля че може да се обобщава. Навсякъде има и добра, има и не толкова добра медицина. Всеки си има "трески за дялане". Не знам конкретният случаи, за да изразя мнение. Но с изолация и поза на "бодри, недоволни" няма да имаме никакъв прогрес. Никой не ни забранява да мислим, или да усъвършенстваме това което събираме като знания. И различия винаги ще има. И който дава по-добри резултати, негово ще е предимството. Такива са реалностите->голям ръст трябва да имате, за да ги промените. Всичко останало ни прави само за смях... А и едно ценно мнение може да се изкаже по много начини, за да привлече внимание и оценка.

И тук не мога да се съглася с Вас. Правилата съществуват, за да има ред-те са концентриран опит на много хора и са предназначени да упътят, да насочат, и да се избегне правенето на вече известни грешки. Правилата са най-голямата свобода. Но и те се променят с времето и се осъвременяват.

Нивото на известните школи се дължи на колективното им мислене, на традициите, които имат, както и на умението им да работят и гледат сферично на проблемите. Плюс почти перфектна организация и работа, само работа-сериозна и организирана. Ако Вие по всеки проблем можете да предложите добро решение ще Ви изслушат и ще Ви обърнат внимание-докажете, че сте по-добри... просто е.
Можете ли обаче? Можете ли в БГ или Гърция например да почнете да издавате списания като "Лансет" или NEJM ? Те са големите-и го доказаха и доказват-докажете,че и Вие сте на същото ниво и ще Ви признаят.
Българите в чужбина поради финансови причини, в голямата си част, нямат достъп до висококвалифицирана помощ и попадат на средните и ниски звена на всяка здравна система. За съжаление навсякъде качеството е много високо платено....

Да, така е. Винаги е било така и така ще бъде. Който живее с илюзии почти винаги е само губещ, освен ако не е толкова голям, че сам да трасира пътя на другите.
Навсякъде е проблем да попаднеш на добър лекар-просто в "другият свят" шансовите ти са по-големи, защото общото нивото е  мъничко по-високо и няма толкова разлика столица->периферия. В момента БГ има най-лошата възможна за Европа здравна система-расистка, корумпирана, система която убеждава гражданите, че лекарите са алчни,некомпетентни и некадърни. Няма страна в Европа където, когато влезеш в болница да те принуждават да си купуваш лекарствата или носиш чаршафи. Няма страна в Европа, където гражданина да плаща толкова много от джоба си за лекарства. И въпроса не е до пари-пари има, а до корупция, мафия и типове, които само ако ги видиш ти се иска незабавно или да емигрираш, или да хванеш оръжие.
И сметни- аз плащам 2200 лв на 6 месеца държавни задължителни здравни застраховки->>пенсия+здравно осигуряване. Срещу това получавам напълно безплатно лечение във всяка държавна болница и ред частни също, както и от всички  лекарства плащам на аптеката само 25% от моя джоб. Имам покритие за зъболекар (за определени неща). Не казвам,че е розово или перфектно, но аз съм доволен. Мога свободно да си ходя при който лекар искам-не завися от никого.
Ако искам нещо повече-моля има частни застраховки. Е, Дания или Щвейцария не можем да станем толкова бързо (поне в моят живот, ти гост може би си по млад/а).

И аз самият нямам илюзии, че ще получа най-доброто, ако един ден имам нужда... Но от друга страна, и аз искам да съм добре платен, аналогично на резултатите ми.
И в това е борбата-да докажеш, че си по-добър.

Off: Вие явно никак не сте в час с нашата система Като не знаете, по-добре не приказвайте! На Запад за да отидеш при специалист чакаш с месеци, а тук отиваш на същия или следващия ден (стига да има свободен час, разбира се). В болница те преглеждат напълно безплатно при спешност дори и да не си здравноосигурен. Расистка? Спрямо кого, драги Бърди? Защото днес бях свидетел как на едно момиче от ромското малцинство любезно му се обясни какво да направи и къде да отиде. Хайде по-полека с квалификациите и приказките Не се хабете, знам че няма да отговорите - може и да не ви стиска. Но аз поне мога да подкрепя мнението си с факти, с моите истории и с тези на близки хора зад граница. И много Ви моля - престанете да плюете, защото така само си навличате гнева на хората, които Ви четат

Ужас, изтръпнах като прочетох за .....(няма да споменавам името му), синът на д-р Гьорев (познавам го лично ....момчето , така и баща му, семейството му). Понеже знам цялата история,.... "Гост", ако имаш желание драсни ми едно ЛС (ама, ти пък си Гост , нищо ако имаш регистрация, драсни ми един ред).

 

Нито съм лекар, нито смятам, че здравеопазването в България е добро   Не познавам Birdie нито лично нито като лекар, но в случая съм абсолютно на неговото мнение Ама това, че цитирате за някакво момче, което било обявено с мозъчна смърт на Запад, та не знаете ли, че в нашата страна има мноооого, ама мноооого по-драстични случаи, но тук лекар не може да се осъди, нали Ето ви Хигия в Пазарджик, двама души умряха след пластичните операции там, ама болницата просперира и наказани няма. Правят ни на луди и си правят безнаказано експерименти с нас. В САЩ например, където между другото е най-развитата медицина в света това не може да се случи НИКОГА     Аман от лесен достъп до специалисти, които те чакат с протегната ръка и после се чувстват задължени да си оправдаят паричките със страшни диагнози и т.н., та евентуално пак да се върнеш и да ти измислят по-сериозен проблем Е, има и изключения...

Мила оди апни една баклава.

няма да те разбере, аз се отказах, няма смисъл.
имам чувството, че ако обясня на Ади ще ме разбере по-добре.