Чудя се на каква възраст трябва да започнем да говорим с децата за това,какви искат да станат.Дали трябва да настояваме да се ориентират и да мислят за бъдещата си професия и от каква възраст?По какъв начин да стане това?
- Публикувана: 6 ноем. 2007, 13:31 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2007, 00:57 ч.
Децата и бъдещите им професии
...накрая да излезе при бате Енчо и да каже, че иска да стане Батман...Предполагам, че докато станат на възраст, когато наистина могат да решат каква ще е професията им ще променят мнението и решението си 100тина пъти.
И все пак мисля, че когато сами започнат да събират информация за света, например в ранна училищна възраст, ще проявят интерес в различни насоки.
...накрая да излезе при бате Енчо и да каже, че иска да стане Батман...
или Спайдърмен. Моят дребосък имаше период, в който искаше да стане състезател във Формула 1. 
Мисля,че е много по-важно да дадем възможност на децата си да се "докоснат" до много неща,а с времето ще разберем какви са по-изявените им способности и тогава ще можем да се пробваме да ги насочим към нещо или да говорим по-сериозно по въпроса.Моите родители ни бяха записали със сестра ми на школа,в театрална трупа за деца,на спорт,в кръжоци разни по изкуства и езици,най-различни неща,според възрастта.С времето отсяхме какво е за нас и какво не е-отписвахме се от едно,записвахме се на друго,някои неща развихме и ни станаха професия...Мисля,че това е правилния подход.
Мисля,че е много по-важно да дадем възможност на децата си да се "докоснат" до много неща,а с времето ще разберем какви са по-изявените им способности и тогава ще можем да се пробваме да ги насочим към нещо или да говорим по-сериозно по въпроса.
моята баба през голяма част от живота ми ми промиваше мозъка, че трябва да стана лекар. кандидатствах, добре че не ме приеха, това не е моето призвание.
та в този ред на мисли, няма да го насърчавам да прави каквото и да е, ще чакам сам да се ориентира. отсега виждам, че рисуването не му е силна страна, но пее много вярно
та в този ред на мисли, няма да го насърчавам да прави каквото и да е, ще чакам сам да се ориентира. отсега виждам, че рисуването не му е силна страна, но пее много вярно
Много хубава тема. Също имам чуденка по въпроса. Родителите ми не са ме насочвали, не са ми се месили когато дойде време да кандидатствам. И в резултат мразя професията си. Когато трябваше да я избера, изобщо не се замислях, че това предопределя в голяма степен бъдещето ми и че на работното ми място ще мине голяма част от живота ми... Сега чак си давам сметка, че бих могла евент. да се пробвам като архитект или здравен работник и това да ми доставя удоволствие, но..късно е чадо. А много обичах да играя на лекарка и да строя със строител. Сега предлагам на дъщеря ми максимално много и рознообразни занимания и следя как се справя и какво й харесва. След някоя и друга година ще си поговорим сериозно и за професиите - каква подготовка предполагат, какво е естеството им... Но крайната дума ще има тя разбира се.
И аз не знам кога наистина сериозно може да се води такъв разговор. Моят избор от една страна беше предопределен сякаш, от друга страна майка ми и до ден-днешен не разбира как така завърших и работя точно това. Космонавт да бях станала, по-понятно щеше да е за нея. 
Опитвали са се да ми влияят родителите ми, в известна степен са успели, ама не съвсем. В този ред на мисли, не знам аз как бих могла да влияя на моите деца.
Моят син иска да стане лекар /изобщо не го виждам лекар, но пък по наследство има логика да върви натам/. Дъщеря ми иска да е като мен. Нея пък съвсем, ама изобщо не я виждам да се занимава с нещо подобно. На този етап не се влагам особено в разисквания по темата, защото от собствен опит знам как нещата могат да се извъртят в последния момент и да ме изненадат в гръб.
Иначе, доколкото се познавам, няма начин да не се опитам да повлияя на техния избор. Но не сега, а по-по-натам.
Аз самата не съм мислила сериозно с какво бих искала да се занимават, защото просто още не са показали ярко изявени някакви определени наклонности и заложби.
Опитвали са се да ми влияят родителите ми, в известна степен са успели, ама не съвсем. В този ред на мисли, не знам аз как бих могла да влияя на моите деца. Моят син иска да стане лекар /изобщо не го виждам лекар, но пък по наследство има логика да върви натам/. Дъщеря ми иска да е като мен. Нея пък съвсем, ама изобщо не я виждам да се занимава с нещо подобно. На този етап не се влагам особено в разисквания по темата, защото от собствен опит знам как нещата могат да се извъртят в последния момент и да ме изненадат в гръб.
Иначе, доколкото се познавам, няма начин да не се опитам да повлияя на техния избор. Но не сега, а по-по-натам.
Аз самата не съм мислила сериозно с какво бих искала да се занимават, защото просто още не са показали ярко изявени някакви определени наклонности и заложби. ... а дали трябва да ги караме да се замислят какви искат да станат...
Точно де!
За мен нещата са ясни - казвам на моите, че могат да станат каквито си поискат, стига да се стараят и каквото и да си изберат, да го работят с желание. Или накратко - насила хубост не става.
Децата така или иначе наблюдават света около себе си и си изграждат някаква представа за професиите първо от най-близките си хора (родители, баби и дядовци, роднини), а после разширяват според постъпващата информация.
Мисля, че не е много добре родителите да "насочват" професионалните желания на децата си, защото престижността или печалбата от една професия днес, може да не важи след 20 години, а и отмират едни професии и се появяват други. Затова, по-добре да оставим децата да си решават сами. А ние да имаме смелостта и мъдростта да приемаме изборите им.
Децата така или иначе наблюдават света около себе си и си изграждат някаква представа за професиите първо от най-близките си хора (родители, баби и дядовци, роднини), а после разширяват според постъпващата информация.
Мисля, че не е много добре родителите да "насочват" професионалните желания на децата си, защото престижността или печалбата от една професия днес, може да не важи след 20 години, а и отмират едни професии и се появяват други. Затова, по-добре да оставим децата да си решават сами. А ние да имаме смелостта и мъдростта да приемаме изборите им.
не съм говорила за професии, аз съм о4еваден пример за грешка на родител, призванието ми са хората, грижата за 4овека! контактът с тях!готвех медицина, но се наложи да стана инженер, никога не станах заради тихата революция и скапаното ни управление! но продължавам да се грижа за хората, помагам, давам вси4ко, което знам, морално подкрепям и стимулирам, така правя и за децата си! 4акам да се самоопределят, те знаят, 4е съм до тях, каквото и да станат, само да искат да у4ат! важното да се реализират!
Аз също не завърших и не работя това,което искам.По редица причини.Може би трябва да се сърдя само и единствено на себе си.Затова искам по някакъв начин да помогна на дъщеря ми да намери най-верния път за себе си.Тя сега е в 4 клас и от време на време говоря с нея за това,че трябва да избере нещо,което обича,но някак не мога да намеря точния начин....не знам.
Ако изобщо може да се прави избор за професия, евентуално най-рано в седми клас, въпреки, че и за този период съм много скептична. Дори и 18-годишните не са наясно с желанията си за професия. А както се случва дори завършващи висшето си образование не са сигурни в правилността на избора си.
Излиза, че във всеки момент от живота си може да е на различно мнение за професията си. Твърде много внимание се обръща на тези неща.
Излиза, че във всеки момент от живота си може да е на различно мнение за професията си. Твърде много внимание се обръща на тези неща.
Според мен истинското професионално ориентиране става на доста по-късен етап, най-рано 6-7 клас, че дори и по-късно. В крайна сметка професията е нещо, което ще отнема като време поне 1/3 от целия ти живот, трябва да ти доставя удоволствие, в същото време да ти осигурява средства за живот, да отговаря на характера и светоусещането ти... Освен това има хиляди професии, за които например не се и замислям, че съществуват, а всъщност са много по-жизнено важни от "прехвалените" IT-специалисти, юристи и икономисти (нищо лично към хората с тези професии, и моята е между тях)... Така че намирам занимаването на децата от ранна възраст с тези въпроси за ненужно, освен ако те самите нямат някакъв конкретен интерес към темата.
Съдя по себе си - исках да стана лекар, после зъболекар, после криминален инспектор, после певица
Не станах нито едно от трите.
Синът ми засега иска да стане костенурка-нинджа. Обясних доколкото можах, че първото е невъзможно, та работим само по въпроса за нинджата. Но той се самоуспокои, че като стане нинджа, ще изпие от разтвора за мутанти, и ще стане и костенурка
Съдя по себе си - исках да стана лекар, после зъболекар, после криминален инспектор, после певица
Не станах нито едно от трите. Синът ми засега иска да стане костенурка-нинджа. Обясних доколкото можах, че първото е невъзможно, та работим само по въпроса за нинджата. Но той се самоуспокои, че като стане нинджа, ще изпие от разтвора за мутанти, и ще стане и костенурка
Аз също съм далеч от идеята да се налагам, но голяма част от децата, които кандидатстват, не си дават сметка, че това, в кой ВУЗ ще учат, до голяма степен предопределя професията им. Спомням си как в 8-9 клас жално гледах една линейка от прозореца и си мислех, че никога не мога да стана лекар, защото бях чувала, че е много трудно. На фона на изпитите, които ми се наложи да взимам по-късно, разбрах, че съм можела поне да вляза. И към архитектурата съм имала влечение, но понеже там се влизаше с математика, изобщо не съм го имала като вариант. А впоследствие, като инж.-химик, ми се наложи да взема доста висши математики. Всъщност избирах какво да кандидатствам възоснова на приемните изпити и зорът ми беше да не "хартисам", за да не се сърдят наще. Затова на дъщерите ми хубаво ще обясня, че кандидатстване=професия и ще им набия в главата, че са умни и могат да се справят с всичко.
Синът ми заяви, че иска да става работник, блокове да строи. Викам "дай поне някой шеф в строителна компания", не - работник иска човека. Да гради Еми явно поне има нюх за пазара детето, ориентирало се къде са високите заплати сега 
Докато порасне сигурно ще се променят нещата, надявам се и тогава да се покаже така добре ориентиран
Дъщеря ми иска да става учителка по танци в детска градина
Отсега се е профилирала много тясно
Сериозно по темата - смятам, че първо родителя трябва да напипа дали детето е с хуманитарно, или математическо мислене. От там да се дава възможност да се развива това, да му се осигурят различни занимания, пък то само ще се ориентира. Т.е. ние само да насочваме, без да се месим.
Еми явно поне има нюх за пазара детето, ориентирало се къде са високите заплати сега Докато порасне сигурно ще се променят нещата, надявам се и тогава да се покаже така добре ориентиран Дъщеря ми иска да става учителка по танци в детска градина
Отсега се е профилирала много тясно Сериозно по темата - смятам, че първо родителя трябва да напипа дали детето е с хуманитарно, или математическо мислене. От там да се дава възможност да се развива това, да му се осигурят различни занимания, пък то само ще се ориентира. Т.е. ние само да насочваме, без да се месим.
Да, и аз подобно на повечето, мисля да не се бъркам в желанието на децата си. На мен ми се бъркаха, малко но от сърце. Не излезе нищо добро, в смисъл, че не получих професия по призвание, както се казва. Получих икономическо образование, но имам заложби в друга сфера.
По мое мнение е добре да се даде шанс на детето да се запознае с различни сфери от живота. Така ще се види и то какви заложби и интереси проявява. И тактично да се насочи нататък, ако е нещо неориентирано.
Дъщеря ми иска да стане балерина. Синът ми е още далеч от професии.
Мисля, че повечето деца на тази възраст искат да са балерини, танцьорк, певици, защото това е лъскавото нещо, което виждат. После идва ред на учители и лекари. А за не толкова популярните професии идва време на по-късен етап. Аз исках да стана стюардеса, ама пусто, не станах.
По мое мнение е добре да се даде шанс на детето да се запознае с различни сфери от живота. Така ще се види и то какви заложби и интереси проявява. И тактично да се насочи нататък, ако е нещо неориентирано.
Дъщеря ми иска да стане балерина. Синът ми е още далеч от професии.
Мисля, че повечето деца на тази възраст искат да са балерини, танцьорк, певици, защото това е лъскавото нещо, което виждат. После идва ред на учители и лекари. А за не толкова популярните професии идва време на по-късен етап. Аз исках да стана стюардеса, ама пусто, не станах.
Няма да налагам мнението си на дъщеря ми! Въпреки че се надявам да стане стоматолог...
Винаги много съм се чудела на това, че родителите искат децата им да станат нещо конкретно. Просто аз не мога да си представя да искам, и то отсега, точна професия за децата си. Това несбъдната твоя мечта ли е, как я избра? 
Много се притеснявам синът ми да не поиска да наследи професията на баща си. Заразителна е, така да се каже, а и почти всяко момченце като малко иска да стане такъв Ще ми се да не се меся, но ако видя, че се ориентира натам, ще направя всичко възможно да го разубедя. Виж, ако поиска да налседи моята, много ще се радвам
Майтапът настрана, не мисля, че може да се ориентира какво иска едно дете преди 7-8 клас. Важното е да им се осигуряват възможности.
Ще ми се да не се меся, но ако видя, че се ориентира натам, ще направя всичко възможно да го разубедя. Виж, ако поиска да налседи моята, много ще се радвам Майтапът настрана, не мисля, че може да се ориентира какво иска едно дете преди 7-8 клас. Важното е да им се осигуряват възможности.
Бих искала децата ми да реализират моите мечти - всичко онова, за което имах желание, но не ми достигнаха сили и амбиция, за да го постигна.
Единственото, което мога да направя за тях в момента е да ги науча на постоянство, труд, полагане на системни усилия за постигане на някоя цел, да ги насърчавам в избора им, да ги информирам, да ги финансирам.
Но мисля, че изборът на професия /или поне някаква основна насока/ децата трябва да имат още при кандидатстването след седми клас - съществуват много професионални гимназии, където ще бъдат по-добре подготвени за бъдещата си професия, отколкото ако изберат просто езикова гимназия. Затова е добре и ще се постарая да проследя интересите им от по-рано /добре ми звучи например в 4ти клас/, да ги побутна в някоя посока, ако видя, че не са съвсем наясно или че не се колебаят /като взема предвид естествено личните им качества/.
Единственото, което мога да направя за тях в момента е да ги науча на постоянство, труд, полагане на системни усилия за постигане на някоя цел, да ги насърчавам в избора им, да ги информирам, да ги финансирам.
Но мисля, че изборът на професия /или поне някаква основна насока/ децата трябва да имат още при кандидатстването след седми клас - съществуват много професионални гимназии, където ще бъдат по-добре подготвени за бъдещата си професия, отколкото ако изберат просто езикова гимназия. Затова е добре и ще се постарая да проследя интересите им от по-рано /добре ми звучи например в 4ти клас/, да ги побутна в някоя посока, ако видя, че не са съвсем наясно или че не се колебаят /като взема предвид естествено личните им качества/.
Нямам никакво намерение да се бъркам в мечтите или плановете им. Човек трябва сам да си избере пътя.
Освен това, смятам, че професията те избира, а не ти - нея.
Освен това, смятам, че професията те избира, а не ти - нея.
Напълно съм съгласна. От мен се иска да дам възможност да избира, не да насочвам избора.
Все си мисля, че една намеса обърква всичко, особено ако е груба, натрапчива и най-вече ненавременна. По-скоро мисля да подкрепям безусловно и да насърчавам детето си, ако то проявява интерес в дадена посока. Бих му давала повече информация , за да поддържам интереса му, тъй като това хем ще го радва и забавлява, хем ще го обогатява и развива. Намесата винаги прецаква нещата.....Ние имаме едни амбициозни баби и дедита, по-скоро там ще трябва да се намеся и да ги възспирам навреме, че......лошо.
Аз също не мисля да определям професията, но бих насочвала тактично с примери, а не да го оставя в 12 клас да не знае какво иска. При мен се получи точно така и съм много благодарна на баба ми работя, това което искам и считам за свое призвание. Когато бях малка около 5 клас, баба ми ми разказваше как майка ми в 9 клас решила, че иска да стане адвокат и направила всичко, за да стане (днес е един добър адвокат по призвание). И аз очарована от тези разкази и искайки да реша по-рано от майка ми каква ще е професията ми, в 7 клас също твърдо заявих, че ще стана правист и в момента съм точно такава, е не адвокат за съжаление, но никога не е късно да стана.
Тайно се надявам и моя син да поеме по същия път, но няма да го насилвам и определям. Все пак целия род са прависти - и дядо му, и вуйчо му и леля му и първия му братовчед.
Тайно се надявам и моя син да поеме по същия път, но няма да го насилвам и определям. Все пак целия род са прависти - и дядо му, и вуйчо му и леля му и първия му братовчед.
Аз искам единият ми син да стане,най великия треньор по футбол на света,дъщеря ми известна адвокатка,а малкия ми син втори доктор Хаус,но............какво искам аз няма значение.
Малко са познатите и приятелите ми ,които са се реализирари успешно в някоя област и да са учили конкретно за нея.Училището и по конкретно доброто образование може да ти помогне да откриеш това ,което е за теб,това което ще ти помогне в конкретния момент.
Едни хора работят за парите преди всичко,а при други парите са на по заден план.Зависи доколко може да си позволиш едното или другото.
Важното е да научим децата си да се справят с различни ситуации,да им дадем добро възпитание и да се помъчим да им дадем добро образование според възможностите им.А по нататък нека живота ги научи какво да правят и нека сами изберат бъдещето си
Малко са познатите и приятелите ми ,които са се реализирари успешно в някоя област и да са учили конкретно за нея.Училището и по конкретно доброто образование може да ти помогне да откриеш това ,което е за теб,това което ще ти помогне в конкретния момент.
Едни хора работят за парите преди всичко,а при други парите са на по заден план.Зависи доколко може да си позволиш едното или другото.
Важното е да научим децата си да се справят с различни ситуации,да им дадем добро възпитание и да се помъчим да им дадем добро образование според възможностите им.А по нататък нека живота ги научи какво да правят и нека сами изберат бъдещето си
Аз искам единият ми син да стане,най великия треньор по футбол на света,дъщеря ми известна адвокатка,а малкия ми син втори доктор Хаус,но............какво искам аз няма значение.
Малко са познатите и приятелите ми ,които са се реализирари успешно в някоя област и да са учили конкретно за нея.Училището и по конкретно доброто образование може да ти помогне да откриеш това ,което е за теб,това което ще ти помогне в конкретния момент.
Едни хора работят за парите преди всичко,а при други парите са на по заден план.Зависи доколко може да си позволиш едното или другото.
Важното е да научим децата си да се справят с различни ситуации,да им дадем добро възпитание и да се помъчим да им дадем добро образование според възможностите им.А по нататък нека живота ги научи какво да правят и нека сами изберат бъдещето си
Малко са познатите и приятелите ми ,които са се реализирари успешно в някоя област и да са учили конкретно за нея.Училището и по конкретно доброто образование може да ти помогне да откриеш това ,което е за теб,това което ще ти помогне в конкретния момент.
Едни хора работят за парите преди всичко,а при други парите са на по заден план.Зависи доколко може да си позволиш едното или другото.
Важното е да научим децата си да се справят с различни ситуации,да им дадем добро възпитание и да се помъчим да им дадем добро образование според възможностите им.А по нататък нека живота ги научи какво да правят и нека сами изберат бъдещето си
Много точно си го казала!
Аз работя това, което винаги съм искала - компютърен програмист. Нашите бяха категорично против, но аз успях да се наложа - и съм страшно доволна, няма и секунда, в която да съм съжалявала.
Синът ми от малък иска да става учител (сега е първа година студент). Против съм, защото виждам какво е отношението на обществото ни към учителите, но - за разлика от майка ми - стискам зъби и нищо не казвам. Все пак той самият трябва по-добре от мен да знае какво му се ще да прави цял живот...
Синът ми от малък иска да става учител (сега е първа година студент). Против съм, защото виждам какво е отношението на обществото ни към учителите, но - за разлика от майка ми - стискам зъби и нищо не казвам. Все пак той самият трябва по-добре от мен да знае какво му се ще да прави цял живот...
Аз също не завърших и не работя това,което искам.
Заради това често срещано явление в България, няма да може да намерим правилния подходи и правилното време за разговори с децата.
Чудя се на каква възраст трябва да започнем да говорим с децата за това,какви искат да станат.Дали трябва да настояваме да се ориентират и да мислят за бъдещата си професия и от каква възраст?По какъв начин да стане това?
Ние си говорим по този въпрос още от времето, когато синът ми започна да разбира какво означава "работа", т.е. от около три и половина годишен. За нас това е тема, като всяка друга. Интересното е, че от тогава, почти пет години вече, желанието му е все свързано с динозаврите /първо/ и след това изчистено- археология и палеонтология. Никога не го е променял.
За истинско професионално ориентиране обаче мисля, че може да се дискутира една в края на основното училище, когато могат да бъдат определени с по- голяма точност интересите и наклонностите на децата. Те трябва да са придобили практически опит с редица учебни дисциплини и практически занятия, да са имали времето и възможността да се "пробват" в различни насоки. Тогава те по- обективно и осъзнато могат да направят избор.
Въобще не говоря за МОЙ или на ТАТКОТО избор тук, той няма място. Аз мога само да го ориентирам относно това, какво представляват отделните професии и каква подготовка и ресурси са необходими за нея. До тук съм. Дължа това на собствените си деца, тъй като настоящата си професия съм избрала и аз сама. Дори в момента и не мисля сериозно за конкретна професионална реализация на децата си.
Споделянето на личния родителски опит също може да е от полза. За себеси мога да кажа (и за баща им), че сме си казвали и грешките в професионалното си ориентиране, а не говорим само за легендите, в които от деца някои са знаели какво ще правят като пораснат и праволинейно са следвали желанието си. Мисля, че това са съвсем малък (дори статистически предебрежимо малък %) % хора, които са имали късмета да знаят какво искат още от деца. Точно затова тези малко на брой примери са се превърнали в легенди, но може да подведат родителите да имат очаквания децата им веднъж изрекли някаква професия още в първи клас, да се придържат към нея. И ако не се случи, да се получава родителско разочарование, което да се прехвърли и върху децата след време.
Всеки прави своите моментни избори, които му се струват най-подходящи за конкретния момент. Затова дори се говори, че няма грешки, а само натрупване на опит. До голяма степен съм съгласна, но и аз не мога да изляза всеки път от стереотипа да наричам грешка неща, които не са довели до някакъво определено състояние на нещата.
Всеки прави своите моментни избори, които му се струват най-подходящи за конкретния момент. Затова дори се говори, че няма грешки, а само натрупване на опит. До голяма степен съм съгласна, но и аз не мога да изляза всеки път от стереотипа да наричам грешка неща, които не са довели до някакъво определено състояние на нещата.
Аз съм решила да му направя на моето чудо психологически тестове за професионалната ориентация, продават такива и по книнжарниците, преди кандидатстването в 7 клас, има мнооооооооооооооооого време до тогава, но.... Много ми е мъчно, че моите родители не ми обърнаха внимание в тази посока, за да се насоча по-правилно към професията, за която имам данни.
Тук също можете да откриете такива ако се интересувате, но голяма част от тях са срещу сериозно заплащане.
Тук също можете да откриете такива ако се интересувате, но голяма част от тях са срещу сериозно заплащане.
И моята дъщеря е в 4 клас и аз се замислям по тези въпроси. В 5 клас се сформират нови паралелки според интересите и знанията на децата. Приемането ще е съответно с покриване на тестове. Тя търси моето мнение и съвет и много се притеснявам да не е тласна в погрешна посока.Лично тя искаше български и английски език, а сама се записа на курс по математика с което много ме изненада и взе друга насока.
И аз ще се радвам на съвет и ще следя всички мнения.
И аз ще се радвам на съвет и ще следя всички мнения.
Разбира се, че говорим много за различните професии. Но по-скоро в плана на "какво би било, ако..." Разиграваме ги понякога като ролеви игри - нея я кефи да бъде балерина, космонавт, палеонтолог и художник на животни
Не бих я насочвала към нищо конкретно. Сега-засега искам да пробудя интереса й към множеството възможности и към идеята, че работата може да бъде нещо интересно.
А, и че е важно да има професия и да си печели парите сама.
Не бих я насочвала към нищо конкретно. Сега-засега искам да пробудя интереса й към множеството възможности и към идеята, че работата може да бъде нещо интересно.
А, и че е важно да има професия и да си печели парите сама.
Ама всички вие в 7 клас ли сте се ориентирали
Откровено казано моята ориентация започна около 9-ти клас
, когато АЗ се замислих за какво ме бива.
Според мен родителите трябва:
- да предоставят на децата си разнообразна палитра от познания (като тук не визирам само обучение - екскурзии, различни видове спорт и извънкласни занимания, различни видове преживявания също водят до трупане на опит и изграждане на личността),
- да обясняват в свободен разговор плюсове и минуси на отделните професии,
- да наблюдават, както някой по-горе беше казал, склонността на детето към хуманитарни или точни науки, артистични заложби и т.н.
- да подпомогнат детето в избора му къде да завърши средно образование.
Зрял избор на професия може да се направи в по-зряла възраст.
За себе си твърдя, че сигурно ще насочвам, но няма да предпоставям.
Засега наблюдавам у дъщеря ми силно влечение към живата природа и човека. Гледа с истинско желание филми на медицинска тематика (Хаус, Спешно отделение), но се ужасява от кръв и операции. Искала да стане джи-пи ветеринарка или в краен случай джи-пи. 
IvelinaAtanasova, наскоро с дъщеря ми гледахме такъв филм, в който децата правиха тест за професионална ориентация. Всички деца бяха потресени от резултатите им, защото не проявяваха интерес към съответните професии. Накрая се оказа, че тестовете били сбъркани;-)
Не искам да омаловажа значението им, но не бих и разчитала на тях.
Откровено казано моята ориентация започна около 9-ти клас
, когато АЗ се замислих за какво ме бива.Според мен родителите трябва:
- да предоставят на децата си разнообразна палитра от познания (като тук не визирам само обучение - екскурзии, различни видове спорт и извънкласни занимания, различни видове преживявания също водят до трупане на опит и изграждане на личността),
- да обясняват в свободен разговор плюсове и минуси на отделните професии,
- да наблюдават, както някой по-горе беше казал, склонността на детето към хуманитарни или точни науки, артистични заложби и т.н.
- да подпомогнат детето в избора му къде да завърши средно образование.
Зрял избор на професия може да се направи в по-зряла възраст.
За себе си твърдя, че сигурно ще насочвам, но няма да предпоставям.
Засега наблюдавам у дъщеря ми силно влечение към живата природа и човека. Гледа с истинско желание филми на медицинска тематика (Хаус, Спешно отделение), но се ужасява от кръв и операции. Искала да стане джи-пи ветеринарка
или в краен случай джи-пи. IvelinaAtanasova, наскоро с дъщеря ми гледахме такъв филм, в който децата правиха тест за професионална ориентация. Всички деца бяха потресени от резултатите им, защото не проявяваха интерес към съответните професии. Накрая се оказа, че тестовете били сбъркани;-)
Не искам да омаловажа значението им, но не бих и разчитала на тях.
Ама всички вие в 7 клас ли сте се ориентирали
не всички. Аз и до ден-днешен не съм ориентирана. В 7 клас ми щукна да ставам археоложка. Питах майка какво трябва да уча за целта, а тя ми каза - НГДЕК, ама няма да те пусна в София. Вярно бях на 13, и мен май не ме блазнеше да уча в друг град.
В подготвителен клас прочетох едно преведено по два начина стихотворение и реших, че ще ставам преводачка. Баща ми рече - аааами, за преводачка трябва филология, а който учи филология, става учител. Илюстрира го с примери (майка ми, леля ми и куп техни приятелки) и реши да подходи научно към моето професионално ориентиране, съчетавайки две от силните ми страни (по това време математика и рисуване) и ми предложи да стана архитект. Даже ме води в ателието на своя приятелка архитектка да видя кво е
Аз реших, че е гот, тръгнах на курс по рисуване, но за всеки случай си кандидатствах и филологията. Английска, ама щеше да ме кефи и китайска. Ето ме преводач 11 години вече
(нещо не се оказа така трудно) Но и архитект, и археолог пак би ме кефило. 
Да внеса малко хаос в подредената ви тема Моят едногодишен син ще е дюлгерин. Като го попиташ "Как прави майстора?" маха с ръчичка като мазач. До нас има строеж и явно силно се е впечатлил. "Как пробива майстора?" показва как се хваща бормашина. Аз се провалям във всичките си усилия да го науча да махва с ръка за довиждане.
Моят едногодишен син ще е дюлгерин. Като го попиташ "Как прави майстора?" маха с ръчичка като мазач. До нас има строеж и явно силно се е впечатлил. "Как пробива майстора?" показва как се хваща бормашина. Аз се провалям във всичките си усилия да го науча да махва с ръка за довиждане. IvelinaAtanasova, наскоро с дъщеря ми гледахме такъв филм, в който децата правиха тест за професионална ориентация. Всички деца бяха потресени от резултатите им, защото не проявяваха интерес към съответните професии. Накрая се оказа, че тестовете били сбъркани;-)
Не искам да омаловажа значението им, но не бих и разчитала на тях.
Тъй ама на мен пък съвсем нищо не ми казаха и аз хич хабер си нямах какво искам да уча, избрах си "желанието" по-скоро според звученето. Щях да се радвам ако можех да се докоса до "кухнята"
Учех МИО и Маркетинг, пък и аз вече 4-та година основно с преводи се занимавам
Нямам претенции относно бъдещата му професия, нито ще я определям аз. Но бих му помогнала с информация за избраната от него професия: колкото се може по-обективно мнение, колкото се може по-разбираемо за него. На мнение съм, че човек трябва да си изкарва парите с труд / дейности, които са му приятно. Затова е и редно сам да определи с какво иска да се занимава.
Познавам много хора с престижни и необичани от самите тях професии. Завършили еди-какво си заради натиск от страна на родителите им. Такова нещо не бих причинила на собственото си дете. Не искам детето ми да има престижна професия, а да може да си осигури добър (според неговите разбирания) стандарт с професията, която най-много му харесва.
Познавам много хора с престижни и необичани от самите тях професии. Завършили еди-какво си заради натиск от страна на родителите им. Такова нещо не бих причинила на собственото си дете. Не искам детето ми да има престижна професия, а да може да си осигури добър (според неговите разбирания) стандарт с професията, която най-много му харесва.
Когато беше малък, синът ми беше убеден, че ще е космонавт като Юрий Гагарин. Вече е забравил. Сега последно ги питали в училище за бъдещите професии и той изтърсил таксиметров шофьор, е, аз се втрещих. Но спокойно питам "Защо бе, маме", а той "Абе, какво да им обеснявам, искам авиоинженер, ама като казах таксиметров шофьор, спряха да ме питат". Така че и аз съм да ги "насочваме" (леко манипулираме), ама и те така си ни "пързалят", май.