Здравейте, сладури! Ще попиша малко тук, защото от една страна искам да излея душата си, от друга-да говоря с такива като мен, на които се е случило същото...
Моето/нашето бебе днес става на 9 месеца-Валерия-смисъла на всичко в този свят за мен. А нашия татко ни изостави-изнася се до дни от нас. Наистина, много неща се случиха откакто се роди Валерка, но баща й така и не можа да понесе отговорността да си баща. Само семействата ни знаеха както за връзката ни, която започна преди три години във фирмата, където работех тогава /а където той продължава и сега/. Просто той реши, че ще е по-добре да запазим в тайна от колегите, шефовете /най-вече шефката/, за да не го уволни. Аз след време напуснах въпросната фирма, за да не стават неща от типа: Абе и в живота заедно, и на работа, да не му омръзне един ден да сме заедно... След като се роди детето, той така и не каза в работата си, че е станал татко. Криеше от всички около него-и така да ден днешен, през което време нито един път не сме излезли навън заедно тримата, нито той пък от друга страна е излязъл с мен някъде, нито с детето... Валерия нямаше и месец навършен, когато той започна събота и неделя да си ходи в родния град, защото едва издържал-ми, бебето плачеше много, защото коликите не го оставиха на мира до четвъртия месец...
И така започна една поредица от "приятни" изживявания, заплахи /не знам вече колко на брой/, че ще си остана самотна майка /които започнаха една седмица след прибирането ни в къщи от болницата
/. Започнаха постоянните извинения за дългото работно време, и всеки път, когато се връщаше късно-късно, и като го питах защо не ми е пратил смс, че ще закъснее /никога нито съм го карала да ми обяснява с кого е, нито къде е/, и съответно започнаха обвиненията, че съм ревнива, вдигала съм скандали за нищо и т.н.
Три пъти, за около три месеца, той ми каза, че ни напуска, а аз го молех винаги да остане... До сега, докато се прибра от поредното си ходене в родния град, и заяви, че окончателно е решил и ни напуска, защото вече не можел да издържа.
Може и да се е получило хаотично написаното, но в момента и да искам, не мога особено добре да се справя с подреждането на мислите си.
От друга страна, преценявайки всичко и премисляйки наново нещата, виждам, че няма друг начин, освен да се разделим. И двамата имаме своите грешки, но аз се опитах да си запазя семейството. Аз се борих, и поне за това ми е чиста съвестта...
Ако има момичета като мен, които са в подобна ситуация, ще се радвам да си обменим по някоя дума-все ще е от полза...
Благодаря Ви, че ме изслушахте/прочетохте де
Моето/нашето бебе днес става на 9 месеца-Валерия-смисъла на всичко в този свят за мен. А нашия татко ни изостави-изнася се до дни от нас. Наистина, много неща се случиха откакто се роди Валерка, но баща й така и не можа да понесе отговорността да си баща. Само семействата ни знаеха както за връзката ни, която започна преди три години във фирмата, където работех тогава /а където той продължава и сега/. Просто той реши, че ще е по-добре да запазим в тайна от колегите, шефовете /най-вече шефката/, за да не го уволни. Аз след време напуснах въпросната фирма, за да не стават неща от типа: Абе и в живота заедно, и на работа, да не му омръзне един ден да сме заедно... След като се роди детето, той така и не каза в работата си, че е станал татко. Криеше от всички около него-и така да ден днешен, през което време нито един път не сме излезли навън заедно тримата, нито той пък от друга страна е излязъл с мен някъде, нито с детето... Валерия нямаше и месец навършен, когато той започна събота и неделя да си ходи в родния град, защото едва издържал-ми, бебето плачеше много, защото коликите не го оставиха на мира до четвъртия месец...
И така започна една поредица от "приятни" изживявания, заплахи /не знам вече колко на брой/, че ще си остана самотна майка /които започнаха една седмица след прибирането ни в къщи от болницата
/. Започнаха постоянните извинения за дългото работно време, и всеки път, когато се връщаше късно-късно, и като го питах защо не ми е пратил смс, че ще закъснее /никога нито съм го карала да ми обяснява с кого е, нито къде е/, и съответно започнаха обвиненията, че съм ревнива, вдигала съм скандали за нищо и т.н. Три пъти, за около три месеца, той ми каза, че ни напуска, а аз го молех винаги да остане... До сега, докато се прибра от поредното си ходене в родния град, и заяви, че окончателно е решил и ни напуска, защото вече не можел да издържа.
Може и да се е получило хаотично написаното, но в момента и да искам, не мога особено добре да се справя с подреждането на мислите си.
От друга страна, преценявайки всичко и премисляйки наново нещата, виждам, че няма друг начин, освен да се разделим. И двамата имаме своите грешки, но аз се опитах да си запазя семейството. Аз се борих, и поне за това ми е чиста съвестта...
Ако има момичета като мен, които са в подобна ситуация, ще се радвам да си обменим по някоя дума-все ще е от полза...
Благодаря Ви, че ме изслушахте/прочетохте де
много съжалявам за това, което ти се случва.
Има една приказка:"По- добре сама, отколкото зле придружена!" Тук има много майки отглеждащи сами децата си,сигурна съм че ще получиш много съвети и подкрепа.Бъди силна,пожелавам ви много щастие и без "таткото" 
много съжалявам за теб. хубаво е , че си се опитвала да си спасищ семейството , но по-хубавото е , че ( може би вече) си се отървала от него 
