Сключих брак наскоро,мъжа ми има куче/каракачанка/,която на 01.11 роди и 6 бебенца.Искам да попитам понеже мислим за дете, дали ще има проблем за мен съжителството с куче?
- Публикувана: 7 ноем. 2007, 12:25 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2007, 10:58 ч.
За кучето и бебето
Аз бременях с куче, детето ми живя с куче докато пропълзя.
Е тогава стана страшно, защото разположението у дома е такова, че нямаше как да отделя кучо в друга стая или да заключа детето само в спалнята.
Дребо започна да пълзи навсякъде да се опитва да се изправя стискайки кучето за козината и да лапа топки косми...
Дадохме кучето на родителите ми. На нея пък така и хареса там, че сега не иска да се прибере
Е тогава стана страшно, защото разположението у дома е такова, че нямаше как да отделя кучо в друга стая или да заключа детето само в спалнята.
Дребо започна да пълзи навсякъде да се опитва да се изправя стискайки кучето за козината и да лапа топки косми...
Дадохме кучето на родителите ми. На нея пък така и хареса там, че сега не иска да се прибере
Мисля, че след като си против би трябвало да се съгласи. Мсе пак става въпрос за дете. Смешно би било сравнението здравето на детето или сантиментите му към кучето.
Темата ще стане пак за или против кучето в къщи, има такива тонове изписани страници.
По принцип зависи в какви условия живеете,разбира се че ако е гарсониера е по-добре да пратиш кучето някъде.Да правиш кучкарник у вас също не звучи добре.Ако обаче имате повече място и кучето има отделна стая поне за следващите две години е добре.Важно е да не е агресивно по принцип, а и с деца да спазваш хигиена и редовни обезпаразитявания и ваксини не мисля че е толкова страшно.
По принцип зависи в какви условия живеете,разбира се че ако е гарсониера е по-добре да пратиш кучето някъде.Да правиш кучкарник у вас също не звучи добре.Ако обаче имате повече място и кучето има отделна стая поне за следващите две години е добре.Важно е да не е агресивно по принцип, а и с деца да спазваш хигиена и редовни обезпаразитявания и ваксини не мисля че е толкова страшно.
Ние също сме с куче и бебе. През бременноста, както и до ден днешен не сме имали проблеми с кучето. Всичко е въпрос на това дали кучето е възпитано и на желанието на стопаните да си гледат живоитинката. Нашето куче е част от смейството, дъщеря ми като се събуди, първата й работа(след като суче), е да отиде при кучето. Много й се радва, но кучето ни е мирно и спокойно. Трудно ми е защото чистя често, непрекъснато има косми, но не е болка за умиране, слава Богу детето ми няма алергии и неразположения. Нскоро в часът на мама, беше на гости ветеринар, който каза, че няма проблеми да съжителстват куче и бебе. Стига то да е имунизирано. Децата които живеят с кучета страдат по-малко от алергии.
Успех каквото и да решите!
ПС: моите родители също бяха и все оща са против кучето, но това е моето семейство и ние с мъжът ми решаваме тези неща!
Успех каквото и да решите!
ПС: моите родители също бяха и все оща са против кучето, но това е моето семейство и ние с мъжът ми решаваме тези неща!
Ние винаги имаме куче.Първото го поискаха дъщерите ми и така свикнахме,че щом подарим някое и .......взимаме друго.В момента имаме две - старото-болонка и новото 
шелти.Имам и четири внуци - най-голямата 5г отрасна с немска овчарка от бебе.Все още крием ,че кученцето почина миналия месец.Нямахме никакъв проблем с детето и кучето.Другите две кучета - с болонката няма проблем - щом и замирише на бебе и се скрива така,че не можем да я намерим с часове 
Миличката е разбрала,че я мачкат,щипят,скубят и даже хапят и щом ги взема у дома се покрива.Децата само вечер са си у дома при мама и татко.Баба и дядо ги гледат ,защото родителите им работят. С шелтито - също няма проблем.Той е на терасата - голяма е и щом се появят децата започва да препуска като бесен за да не го докопат и него.Понеже се страхуваме повече за болести - редовно се дават тонове хапчета и ваксини на животинките.Имаме и зайче,и рибки.И няма никакви проблеми.По скоро вече ми писна да се занимавам с животинките и съм отстъпила тази екстра на дядото и най-голямата внучка.
шелти.Имам и четири внуци - най-голямата 5г отрасна с немска овчарка от бебе.Все още крием ,че кученцето почина миналия месец.Нямахме никакъв проблем с детето и кучето.Другите две кучета - с болонката няма проблем - щом и замирише на бебе и се скрива така,че не можем да я намерим с часове Миличката е разбрала,че я мачкат,щипят,скубят и даже хапят и щом ги взема у дома се покрива.Децата само вечер са си у дома при мама и татко.Баба и дядо ги гледат ,защото родителите им работят. С шелтито - също няма проблем.Той е на терасата - голяма е и щом се появят децата започва да препуска като бесен за да не го докопат и него.Понеже се страхуваме повече за болести - редовно се дават тонове хапчета и ваксини на животинките.Имаме и зайче,и рибки.И няма никакви проблеми.По скоро вече ми писна да се занимавам с животинките и съм отстъпила тази екстра на дядото и най-голямата внучка. 
Според мъжа ми нямало да има проблем.Кучето е много кротко и послушно,но лично мен ме притесняват дългите косми,които са навсякъде.Майка ми е твърдо против.Но половинката ми е твърде привързана към него,гледа го от бебе и незнам какво да правя. 
Ох, млъквам ,защото се ядосах.
Аз пък имам куче,четири котки и бебе на десет месеца.Съжителстват прекрасно,само на мен чистенето ми е повече,но в никакъв случай няма да ги махна.Моя мъж мрънка много,но да е мислил навреме аз животните ги имам отпреди свадбата.Мисля,че и ти е трябвало да помислиш по-рано.Пък мойка ти няма никакво право да се бърка според мен.Така най-много мъжа ти да я намрази.А за кучето освен ваксини трябват и обезпаразитяващи таблетки на всеки три месеца.
Кучкарите сме особена порода хора. Да накараш някого да се раздели с животно, за което се е грижил и към което е привързан е много гадно. Моето дете израсна с куче и не мога и да си представя друго.
Чувствам, че ти май не обичаш много кучета и това е по-голям проблем. Другите са ти написали вече, че чистенето е повечко.
Един съвсем добронамерен съвет - не позволявай майка ти да се меси. Какво и как да правите е преди всичко ваше право и грижа.
Чувствам, че ти май не обичаш много кучета и това е по-голям проблем. Другите са ти написали вече, че чистенето е повечко.
Един съвсем добронамерен съвет - не позволявай майка ти да се меси. Какво и как да правите е преди всичко ваше право и грижа.
И моя си има куче,и аз поради тази причина си прекарах първите месеци след раждането при майка ми.Да но сега беба ще започне да ходи и да лази навсякъде, а спасение от космите няма,колкото и да пускам прахосмукачка те са се набили навсякъде. Имам чувството , че така ще си прекарам остатъка от живота - в чистене на косми 
. А и като се разлае бебето се стряска 
Знам , че е хубаво детето да съжителства с животинки.. пък и след време тя сама ще поиска.. ама аз да си се оплача.
Сега да не ме нападнете.. ей.. Да уточня , че нямам нищо против животните. То проблема при нас май е това че татито не ми помага в нищо .
. А и като се разлае бебето се стряска Знам , че е хубаво детето да съжителства с животинки.. пък и след време тя сама ще поиска.. ама аз да си се оплача.
Сега да не ме нападнете.. ей.. Да уточня , че нямам нищо против животните. То проблема при нас май е това че татито не ми помага в нищо .
Цитат
ако се поддържа подходяща хигиена, и животното е дисциплинирано и слушливо, няма проблем.
Цитат
Абсолютно съм против съжителството на бебе и каквото и да е животно в къщи/изключвам рибките/.Като порасне вече, вие си решете дали можете да се грижите и за куче,котка или папагал.
Ако има възможност мъжът ти да се грижи за кучето заедно с грижите за бъдещото бебе - защо да не го остави? Много е трудна раздялата с домашния любимец.
Аз имам бебенце и в момента моето кученце е при мама, не защото ме е страх от алергии или нещо такове, а защото не мога да се грижа адекватно и за бебе и за куче.
Разбира се, че бебето е най-важно.
Аз имам бебенце и в момента моето кученце е при мама, не защото ме е страх от алергии или нещо такове, а защото не мога да се грижа адекватно и за бебе и за куче.
Разбира се, че бебето е най-важно.
Ние също имаме каракачанска овчарка,но е на двора.Според мен е мъчение и за вас,а и за кучето,ако се отглежда в апартамент.Самата порода е много издръжлива.От страна на кучето-майка, няма да имате проблем,но виж с малките,които пикат навсякъде...Ние нашето куче го взехме бебе на 1мес.-опикаваше постоянно,но не ми се щеше да го оставим навън само...Ноооо,след 2 седмици в люта борба за определяне на територия-аз мия-то пика,а детето все пак лази по земята,играе си-изселихме го в мазето.Свикна бързо,за около 3-4 дни.Успех, и все пак-децата преди всичко! 
Когато родих дъщеря си,ни изписаха на другия ден(по принцип същия ден изписват тук,но тя беше преносена и доста голяма,трябваше да и направят изследвания).Та на този друг ден имах и акушерка от болницата в къщи,тя веднага качи кучето ни на дивана при беба,и даде да е оближе по бузката 
.Така детето се имунизира 
..и няма никакъв проблем,естествено ако се подържа нужната хигиена в дома 
.Против съм да се махат животинките от дома,като изключа котките(че и без това много са ми противни 
)
.Така детето се имунизира ..и няма никакъв проблем,естествено ако се подържа нужната хигиена в дома .Против съм да се махат животинките от дома,като изключа котките(че и без това много са ми противни ) 
Синът ми беше на 1г 8 мес като си взехме куче - ризеншнауцер. Не сме имали никакви проблеми. Кучето се научи, че детето е важна личност и не го закачаше, детето се научи, че кучето не е играчка и не го тормозеше. Проблемът дойде преди една година, когато кучето умря - беше на 11 години, и синът ми плака със глас и една седмица не искаше да говори с никой.
Препоръчани теми