Публикувана: 8 ноем. 2007, 10:33 ч.
Последно мнение: 14 ноем. 2007, 20:14 ч.

Ревността при голямото дете

1 851
32
1

1
2
3
Всички

8 ноем. 2007, 10:33 ч.

София
Мнения: 3 679

Здравейте,

Изчетох доста теми по въпроса, обаче още не мога да си дам отговор и затова пускам нова.
Още докато бях към 6-ия месец бременна каката започна един рев, едно мрънкане за щяло и нещяло. Реших, че е период и отчасти се дължи на бременността ми. Този период обаче продължава и дори положението става все по-зле. Отказва да прави каквото и да било - не иска да се облича, не иска да яде каквото и сложим, не иска да ходи на градина, а после не иска да си тръгва от там, не иска да ми казва какво са правели на балета и на английския, като поиска играчка по мой избор никога не харесва каквото и дам и се тръшва на земята. Това постоянно реване и мрънкане от сутрин до вечер направо ме побърква. Бебето е малко още и и обръщаме достатъчно внимание на нея. Имам чуството, че мрънкането и се е превърнало в навик...незнам как да реагирам, не мога да не и обръщам внимание като реве защото тя постоянно това прави или ако не и обърнем внимание за малко почва да пищи истерично и да блъска и хвърля играчки.
Ох, оплаках се - моля давайте съвети, че просто се изчерпахме с баща и bouquet

# 1 8 ноем. 2007, 11:26 ч.

Мнения: 17 407

Първо честито бебенце, да ти е жив и здрав! При дъщеря ми ревността започна след като ни изписааха от болницата с малката. НЕ искаше да се отделя от мен, наложи ми се доста неща да върша с една ръка, защото огладняваше или искаше нещо все в "подходящи" моменти. НЕ исикаше при бабите изобщо, не можело само с бебе да живеем Simple Smile

Стоеше си при мен, трудно е, но иначе ства по- зле. Постепенно се убеди, че обичаме и нея, но от тук нататък ще й с еналожи дас е съобразява и със сестра си. Ревовете и тръшкането ги проспукам, защото те при нас са ежедневие много преди да се появи бебето. Понякога не и обръщам внимание, но ме изнервя определено. Аз самата все още не съм се справила с проблема, съвети не се наемам да давам.

В момента чета ИЗкуството да бъдеш родител- труден период била възрастта 4 години Mr. Green

# 2 8 ноем. 2007, 11:39 ч.

София
Мнения: 3 679

Цитат на: Дренка в чт, 08 ное 2007, 11:26

В момента чета ИЗкуството да бъдеш родител- труден период била възрастта 4 години Mr. Green

Ще взема да си я купя и аз тази книга.

# 3 8 ноем. 2007, 11:47 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Дренка в чт, 08 ное 2007, 11:26

В момента чета ИЗкуството да бъдеш родител- труден период била възрастта 4 години Mr. Green

в тази книга, споменава ли се, па макар и бегло период, който е супер лесен за родителите? Rolling Eyes

Честит Стефан! Hug

Все си мисля, че Таня не проявява ревност точно сега, след появата на бебето, а просто си е била такава от преди. Синдрома на 1-вото и единствено дете.
Преживява се, само малко повече търпение и кураж.
Правете големите си деца съпричастни и значими в отглеждането на бебето и дано час по-скоро отминат тези трудни и кризисни мигове.

# 4 8 ноем. 2007, 11:49 ч.

Мнения: 17 407

Шани, петата година. Mr. Green

НЕ знам, на мен книгата ми помага, макар и с много малко.

# 5 8 ноем. 2007, 11:49 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Шани в чт, 08 ное 2007, 11:47

Цитат на: Дренка в чт, 08 ное 2007, 11:26

В момента чета ИЗкуството да бъдеш родител- труден период била възрастта 4 години Mr. Green

в тази книга, споменава ли се, па макар и бегло период, който е супер лесен за родителите? Rolling Eyes

Тежка е нашата!!!! newsm78

# 6 8 ноем. 2007, 11:50 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: Дренка в чт, 08 ное 2007, 11:49

Шани, петата година. Mr. Green

НЕ знам, на мен книгата ми помага, макар и с много малко.

Искам да е дошло следващато лято, за да е навършил дребният 5години. Laughing

# 7 8 ноем. 2007, 12:03 ч.

Мнения: 1 931

Честито бебче. Да ти е здраво мъжлето.
Смятам, че почти всяко дете ревнува като се появи по-мъничко и от единственото мъничко детенце става кака/батко. И нашият Йони ревнуваше в началото и винаги гледах да не се почуства пренебрегнат и го включвах във всичко което правехме с малката. Той минаваше покрай нея и така небрежно я удряше по един шамар или хвърляше нещо по нея и затова не го изпусках от поглед дори за миг. Но това бързо отшумя и тя стане неговото бебе и не си я даваше на никой. Ако някой искаше да й обърне внимание който не е от семейството го буташе. Непрекъснато му обяснявах, че сестра му е много мъничка и много го обича и доста често получаваше малки подаръчета за които казвахме,че са от нея. Сега и двамата много се обичкат и се търсят. Ако на него взимаме нещо и той не пропуска да каже ,че и на бебето трябва да се вземе. Вече заедно играят,е сдърпват се от време на време,но всички деца го правят.

# 8 8 ноем. 2007, 12:35 ч.

София
Мнения: 3 679

Изтеглих си тази книга и като имам време ще я прочета, сега набързо прехвърлих за четвъртата година - много добре са ни описали Mr. Green

само дето не дават решения на проблемите освен търпение и здрави нерви Sad

# 9 9 ноем. 2007, 10:44 ч.

София
Мнения: 1 228

Ооох, пред същия проблем сме... Rolling Eyes

А Мартин е шеста година Mr. Green

В началото беше трагедия, явно трудно приемат да не са единствените вече ... Отминаваше темата за бебето, когато му честитяха братчето Rolling Eyes

Разсърди се дори, че заведохме Ивко при "неговата" си педиатърка, че го гушка "неговата си" баба ...
Сега лека полека се оправя, започна да целува бебето, да се грижи (чак ме е страх от грижите му понякога). Не ми дава да пипам количката, когато сме заедно.
И все пак, снощи искаше да му почета, а трябваше да кърмя малкия и той отсече: "Ама и аз искам да съм с теб, да ме гушнеш. Какво си мисли Иво, да не си само негова мама Sad

Обясняваме, говорим ... Много помага при нас това, че му обяснявам за всяко нещо как е било при него... Казах, че той като е бил бебе съм му обръщала много повече внимание, била съм непрекъснато с него ... тогава след кратък размисъл обикновено казва: "Добре, хайде ходи да накърмиш бебето"
Практикуваме и кърмене с гушнат от другата страна батко понякога Crazy

Много е доволен Simple Smile

Вече и в детската градина се хвали и фука с бебето ... в началото избягваше изцяло въпроси и коментари за бебето или се сърдеше, дори госпожите бяха спрели да засягат темата, докато той не я подхвана ... казаха, че е страдал доста Sad

Абе това е - търпение и нерви Mr. Green

# 10 9 ноем. 2007, 11:08 ч.

Мнения: 8 999

От дългогодишен опит с две деца мога да кажа, че четенето на книги не помага. Дори напротив - опитваш се да прилагаш модели, които принципно са неприложими. Никой автор на никоя книга не може да предвиди всички ситуации, или пък да опише всички типове деца.
Единственият начин е емпиричният: проба - грешка.
Вярвайте ми, на маймуни сме се правили с баща им, за да успокояваме обстановката и да преодоляваме кризите. Лошото е, че докато бебето е малко, баткото или каката проявяват ревност /тя дори не винаги е уловима, не е съпроводена с агресия към никого от семейството, а избива към външни хора, затова често родителите се самозаблуждават, че голямото им дете не ревнува и не преживява появата на мъника, а дори напротив - радва му се/, а когато новопоявилото се човече се поокопити, поотрасне, започва то самото да търси своето място под слънцето и тогава ревността е от малкия към големия. Борбата за надмощие е непрекъсната и както е казал поетът - епична!

# 11 9 ноем. 2007, 11:13 ч.

Мнения: 9 990

..а ние просто трябва да я насочим и да е градивна и позитивна. Grinning

# 12 9 ноем. 2007, 11:51 ч.

вкъщи
Мнения: 2 458

и ние сме на същия хал.до истерии не се е стигало,но определено ревнува.не ме оставя да стоя сама сбебето,ако по4н а да му се радва веднага идва и по4ва да търси внимание.като дойдат гости за беб,те обръщат внимание на него и тя мн страда.мн ми е мъ4но и някой път направо ми се приплаква.постоянно обяснявам тя като е била бебе как съм я гледала,какво сме правили,4е тази дрешка,с която е обле4ен бебо е нейна.особено мн ревнува като купувам нещо за брат и,въпреки,4е на нея се купуват в пъти пове4е неща,4е той е още малък и май само от кърма има нужда.
добре,4 е пове4ето като носят подарък за беб,носят и на нея нещо малко,ина4е настава ад.ина4е твърди,4е оби4а бебето,целува го говори му гальовно.но ве4е разбра,4 е мама и тати оби4ат и друг 4овек освен нея.

# 13 9 ноем. 2007, 12:31 ч.

София
Мнения: 1 352

Ох колко добре те разбирам. Минах през този период. Не искам да те отчайвам, но Христина започна да се държи по-човешки чак
когато Митко започна да разбира и да се заиграват заедно.
А тя се държеше ужасно като се роди бебето - скачаше по леглото докато кърмех, реше безпричинно /по-скоро виеше/ с часове, всяка сутрин опищяваше входа и баща и я изнасяше на ръце за детска градина...
Абе не искам въобще да си спомням.
Аз мисля, че Таня още не се е адаптирала към новите обстоятелства.
Все пак промяната и за нея е голяма. Търпение и разговори. Hug

# 14 9 ноем. 2007, 12:40 ч.

Мнения: 742

Цитат на: Jutoo в чт, 08 ное 2007, 12:35

само дето не дават решения на проблемите освен търпение и здрави нерви Sad

Моите са със същата разлика. Едва преди два-три месеца каката започна да се държи като кака. Не ми е се е тръшкала имятала развни неща, но хленчене, мрънкане, чупки и пози- позната картинка.
За съжаление единствения лек е гореописания...

Не спирай да й повтаряш, че много я обичаш. При всеки удобен случай. Моята и до сега понякога ми изстрелва: мамо, ти Ива повече ли я обичаш?

# 15 9 ноем. 2007, 12:45 ч.

София
Мнения: 3 679

Цитат на: Gercho в пт, 09 ное 2007, 12:31

А тя се държеше ужасно като се роди бебето - скачаше по леглото докато кърмех, реше безпричинно /по-скоро виеше/ с часове, всяка сутрин опищяваше входа и баща и я изнасяше на ръце за детска градина...

Същата работа...целия вход вече сигурно ни знае.

# 16 9 ноем. 2007, 13:41 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: Jutoo в пт, 09 ное 2007, 12:45

Цитат на: Gercho в пт, 09 ное 2007, 12:31

Същата работа...целия вход вече сигурно ни знае.

Миличка, нас ни знаеше целият квартал! Приятелите ни се шегуваха, че заради нас паднали цените на недвижимите имоти в района.

# 17 9 ноем. 2007, 13:48 ч.

София
Мнения: 3 679

Цитат на: baibibi в пт, 09 ное 2007, 13:41

Цитат на: Jutoo в пт, 09 ное 2007, 12:45

Цитат на: Gercho в пт, 09 ное 2007, 12:31

Същата работа...целия вход вече сигурно ни знае.

Еми то нищо чудно и нас да ни знае вече квартала, като знам че реве от градината до вкъщи почти непрекъснато.

# 18 9 ноем. 2007, 17:45 ч.

Мнения: 71

Общо взето при всички е еднакво. Само, че моя калпазанин като се ядоса ми казва, че щял да си събере багажа и да отиде да живее при баба си. hahaha

Но няма точна възраст, за която може да се каже, че ще приключи лошото държание. Така някой казват, че тр. да стане на 3, други - на 4. Абе чакахме, чакахме, но ей го - направи 5 и си е все същото магаре. Но 60% от лошото поведение идва от градината. Някой от майките са ми приятелки и по дехните думи, а това което виждам по градинките - е абсолютно същото. Просто поколението им е такова - нахакано и агресивно.

# 19 10 ноем. 2007, 10:02 ч.

София
Мнения: 3 679

И Таня като се ядоса ми казва, че ще ме изхвърли на боклука и ще си вземе нова мама Rolling Eyes

или че излиза и няма да се върне...

# 20 10 ноем. 2007, 12:37 ч.

София
Мнения: 1 228

Мартин като се ядоса, започва да си обува обувките с думите: Отивам да си търся други родители, все някакви ще намеря, вие явно не ме искате. Ето тръгвам!"
Явно с малки вариации повечето реагират по един и същи начин Rolling Eyes

# 21 10 ноем. 2007, 14:11 ч.

Мнения: 5 103

Като Ви прочетох и не смея да се замисля за второ Mr. Green

Коя е най-добрата разлика, според мене като големото е по-голямо 6-7 годишно по-лесно разбира.

# 22 10 ноем. 2007, 14:14 ч.

Мнения: 742

ами четири години според мен е малка. 7-8 г. е екстра(смятам аз), но то си е и до дете.

Изобщо не се колебай за второ, като изключим гореописаните странични ефекти Mr. Green

, няма по-голямо удоволствие от това да видиш двечките събрали глави да чопкат нещо, или пък да те напълзят като буби и да те гушкат...

# 23 10 ноем. 2007, 15:19 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Ох, моя син още не ревнува, само гали корема ми и казва: О-о-о! Докога ли ще е мил и любезен? newsm78

# 24 10 ноем. 2007, 20:41 ч.

Мнения: 163

При нас разликата е 9 год.и положението беше още по - тежко,като разбра че ще имаме бебе само се обърна към нас и ни попита"Как можахте? Щом е така аз се изнасям "- обърна се, излезе от стаята ,отиде и си обу ботушките,намъкна якето и тръгна - даже и асансьора си извика.Цялото изнасяне трая около 3 минути, след това се върна мина покрай нас,все едно ни няма и дотам.От там нататък темата БЕБЕ беше табу за него.След като малкия се роди не искаше дори да го погледне,защото му бил съсипал живота.
С времето нещата се промениха и сега не дава прашинка да падне върху малкия.Така,че както са ти писали и другите - търпение му е майката!!!Успех и дано по - скоро се преборите с този проблем!

# 25 10 ноем. 2007, 22:13 ч.

Мнения: 5 391

Още не съм се сблъскала с този проблем, но усещам как се страхувам това да не се случи съвсем скоро.
Вярвам, че голяма роля в това дали голямото дете ще ревнува или не, имат самите родители.
Дано съумеем, няма да понеса скоро започналите тръшканици, гарнирани с ревност.

# 26 11 ноем. 2007, 07:46 ч.

Мнения: 742

Цитат на: Филип@ в сб, 10 ное 2007, 22:13

Още не съм се сблъскала с този проблем, но усещам как се страхувам това да не се случи съвсем скоро.
Вярвам, че голяма роля в това дали голямото дете ще ревнува или не, имат самите родители.Дано съумеем, няма да понеса скоро започналите тръшканици, гарнирани с ревност.

Голямото дете ще ревнува независимо от родителите си. От тях зависи по-скоро да го разберат и да му помогнат да се справя с новото усещане по градивен начин. Настройвай се психически, че детето ти неизбежно ще реагира. Как- зависи от много неща, може ревността му изобщо да не се прояви. Но това не означава, че не ревнува.

Няма дете в такава ситуация, което да не е объркано и уплашено. Дете е. Затова всички казват- търпение му е майката. Търпение, разговори, търпение...
Говоря от позицията на майка и на по-голямото дете в семейството. Не съм проявявала агресия, тръшканици и др такива, когато се роди сестра ми, но още помня онова чувство.. бррр.. Ужасно бях объркана- хем си я гушках, играех с нея, хем ме жегваше, когато майка и татко я обгрижваха. Много трудно.

Ще съумеете, сигурна съм Peace

# 27 11 ноем. 2007, 09:59 ч.

София
Мнения: 5 191

Цитат на: baibibi в пт, 09 ное 2007, 11:08

Лошото е, че докато бебето е малко, баткото или каката проявяват ревност /тя дори не винаги е уловима, не е съпроводена с агресия към никого от семейството, а избива към външни хора, затова често родителите се самозаблуждават, че голямото им дете не ревнува и не преживява появата на мъника, а дори напротив - радва му се/, а когато новопоявилото се човече се поокопити, поотрасне, започва то самото да търси своето място под слънцето и тогава ревността е от малкия към големия. Борбата за надмощие е непрекъсната и както е казал поетът - епична!

Благодаря на всички писали по темата! Тя е и нашата тема! И сме в описанието на baibibi.
Ние си мислим, че е достатъчно да не намаляваме вниманието към баткото, но той така агресивно си е присвоил правата върху грижата за бебето, че гони баби и дядовци, приятели и т.н. Скандалите и страданията са безбройни...

# 28 12 ноем. 2007, 15:08 ч.

Мнения: 71

Честно казано доста четох преди да вземем решение за второ. Аз дори исках да е момиченце, защото той вероятно щеше да се държи покровителствено. Но многото таблици публикувани в нета не ми помогнаха, както се вижда.
Та някъде четох, че най добрата разлика е 4-5 год. Защо? Защото дете на 2 години е привързано прекалено много към майка си. Т.е. То се чувства като част от нея и е прекалено трудно да да я дели с още някой. Аз си сполням синътми навремето как блъскаше баща си и викаше : "Махай се, това си е моята мама". А, когато разликата е по-голяма пък, самите деца като че ли не се чувстват толкова добре. Това са и мои лични наблюдения.
И за това на 4-5 год. възраст те хем се чувстват ка то отделни личности, хем пък след време ще бъдат задружни.
А, за тези, които се плашат - ами тя трудната възраст не ги отминава със или без второ дете. Тръшкането и отговарянето си го има при всички случаи. Просто е по-трудно когато бебето в др. стая реве, защото е гладно или мокро.
А иначе баткото много си го обича и от врата право при него ходи за да го погали.

# 29 14 ноем. 2007, 13:05 ч.

София
Мнения: 1 285

Разпознавам ситуацията вкъщи в много от по-горните мнения. Само ще добавя един щрих.

Алекс: " Мамо, искам да дойдеш с мен да пишкам."
Аз: " Не мога миличка, нали храня Теа."
Алекс: " Не го искам това бебе. Искам да го върнем. Да го върнем на докторите дето го извадиха."...

Или пък крайно изморена се опитвам вечер да дам бебето на таткото, за да приготвя дрехи за къпане и на двете. Като ме вижда, че подавам бебето заявава: "А ти сега гушни Алито."

Но току що прочетох в съседна тема две тъжни стихотвирения за това как след години ще ни липсват тези моменти. И си обещах да не пропускам нито едно " Мамо, моля...", дано да имам сили да изпълня обещанието си.

# 30 14 ноем. 2007, 14:15 ч.

zdraveite mami,izvinyvam se za latinicata predvaritelno,bih iskala da vi spodely i druga revnost....razlikata mejdu moite sinove e 4god.i polovina,prez proletta golemiyt beshe bolen,uj ozdravy,pravihme vsykakvi izsledvaniy i pregledi-zdrav e,no prodaljavashe da kashly poveche ot mesec....nakray se okaza che kashly ot revnost....sled nykolko seriozni razgovora kashlicata izvednaj spry-ei taka ot samosebesi....imaite i tova pred vid.blagodary che me izchetohte makar i na lat.,sorry

# 31 14 ноем. 2007, 19:07 ч.

Все на втория етаж
Мнения: 5 894

Аз все още нямам второ дете, но знам за какво говорите. Племенницата ми и Алекс са като сестри, вярно разликата им е малка , точно 1 год. но положението е същото. Племенницата Бети, непрекъснато се сравнява с Алекс, чувства се пренебрегната и гледа да е все по- напред. А повярвайте ми, и на двете не липсват ласки и внимание, играчки и т.н. Всичко купуваме по две, нищо не им липсва, а все се карат. Коя първа да направи това, коя първа да вземе другото и така. А сега ако им рода и една сестра/ братовчедка сигурно ще бъда нападната и от двете. По цял ден са заедно, много се обичат, една без друга не могат, а вечно се съревновават. Sad

# 32 14 ноем. 2007, 20:14 ч.

Мнения: 7 263

Jutoo

Най-напред честита ви радост!!!
Жив и здрав да ви е малкия Стефан, много късмет да има, много радост да ви носи!!!

Иначе по темата ти и така си чела и още ще четеш, тепърва ще имате нелеки моменти в тази насока. Добрата новина е, че Таня проявява агресията си, а не я таи в себе си.
При моите деца поне най-много помага метода на отразяване на чувствата. Когато уловя дадено настроение у тях директно отварям дума и не оставям недоизказани неща да витаят в главичките им.
При нас беше трудно това, че в началото Боби не проявяваше никакви негативни чувства към Лъката поне привидно. Но имаше избухвания, мрънкания и други номерца от тези които описваш в обилно количество. На нас ни трябваше време да осъзнаем причината, но след това нещата влязоха някак в релси.
Винаги като избухнеше аз му казвах приблизително следното:
-Знам, че се ядосваш че мама трябва да храни \къпе, разхожда и т.н. \ бебето точно сега когато на теб ти се слуша приказка или ти се гушка. Но ти си моя най-голям приятел и помощник и знаеш колко много се обичаме. Така обичаме и бебо и заедно ще ни е по-весело, а ти ще имаш с кой да си играеш и т.н.
В този стил...
Да ти кажа като разбере едно дете, че родителят го разбира. Че чувствата му срещат разбиране се кротва и се успокоява и преима нещата по-спокойно. Още повече Таня е все пак момиченце, а при тях е заложено повечко от доброто и милото общуване на човечеството така че спокойно Hug

ще влезете в релси. Дано е скоро!

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: