Трябва да кажа на някого иначе ще избухна. 
Омъжена съм. Преди години (почти вече 4 на брой) започнах неангажираща връзка с колега. Няма да обяснявам, че у дома по това време имаше доста разправии за какво ли не. Той също беше семеен по това време. Нещата с жена му обаче не вървяха и няколко месеца след началото на нашата връзка те се разделиха. Дори аз трябваше да съм посредник при конфликта им, да моля нея да не се стига до крайности. Но въпреки опитите те се разделиха окончателно. Нашите виждания с него бяха редки, но затова пък много бурни и диви. Нищо не получавах от тази връзка освен секс, а какво давах!? Ами бях до него в най-кофтия му момент, когато загуби надежда да запази семейството си и когато му беше най-мъчно за детето. Неговия интерес към мен е на приливи и отливи. Смятам, че връзката ни е чисто сексуална и нищо повече. Абсолютно съм убедена, че не съм влюбена, но все пак нещо ме гризе от вътре като ме забрави за по-дълго време. Аз не го търся, той ме търси. Но след като сме заедно не мога да се овладея и да приключа веднъж за винаги с това. Сега има нова жена и дете, но отново се случи да сме заедно няколко пъти. Не ме питайте "защо? как можа? за какво ти е подобна връзка?" защото не мога да отговоря. Който не го е сполетяло той може да се изказва високопарно, че на него няма да се случи. Искам да приключа с това и когато ме потърси следващия път да не отговоря на обаждането, но не знам как да се преборя с желанието си да сме отново заедно. Той е мъж, който никога няма да "си седне на г.за" грубо казано. Просто винаги е бил такъв и живее като свободен електрон. Новата му жена е доста (как да кажа, за да не прозвучи гадно) грозновата, а той е хубав мъж. Тя явно осъзнава, че човек като него трябва да се контролира възможно най-стегнато, защото иначе ще му изтърве съвсем юздите, но едва ли подозира, че всъщност той продължава да живее предишния си живот. И сега всичко което се е случвало до момента ме изяжда. Кашата е забъркана от тук нататък какво да правя!?
Омъжена съм. Преди години (почти вече 4 на брой) започнах неангажираща връзка с колега. Няма да обяснявам, че у дома по това време имаше доста разправии за какво ли не. Той също беше семеен по това време. Нещата с жена му обаче не вървяха и няколко месеца след началото на нашата връзка те се разделиха. Дори аз трябваше да съм посредник при конфликта им, да моля нея да не се стига до крайности. Но въпреки опитите те се разделиха окончателно. Нашите виждания с него бяха редки, но затова пък много бурни и диви. Нищо не получавах от тази връзка освен секс, а какво давах!? Ами бях до него в най-кофтия му момент, когато загуби надежда да запази семейството си и когато му беше най-мъчно за детето. Неговия интерес към мен е на приливи и отливи. Смятам, че връзката ни е чисто сексуална и нищо повече. Абсолютно съм убедена, че не съм влюбена, но все пак нещо ме гризе от вътре като ме забрави за по-дълго време. Аз не го търся, той ме търси. Но след като сме заедно не мога да се овладея и да приключа веднъж за винаги с това. Сега има нова жена и дете, но отново се случи да сме заедно няколко пъти. Не ме питайте "защо? как можа? за какво ти е подобна връзка?" защото не мога да отговоря. Който не го е сполетяло той може да се изказва високопарно, че на него няма да се случи. Искам да приключа с това и когато ме потърси следващия път да не отговоря на обаждането, но не знам как да се преборя с желанието си да сме отново заедно. Той е мъж, който никога няма да "си седне на г.за" грубо казано. Просто винаги е бил такъв и живее като свободен електрон. Новата му жена е доста (как да кажа, за да не прозвучи гадно) грозновата, а той е хубав мъж. Тя явно осъзнава, че човек като него трябва да се контролира възможно най-стегнато, защото иначе ще му изтърве съвсем юздите, но едва ли подозира, че всъщност той продължава да живее предишния си живот. И сега всичко което се е случвало до момента ме изяжда. Кашата е забъркана от тук нататък какво да правя!? 
Има хора, които правят същото като теб, без да се притесняват изобщо... 
Според мен той е за теб начин да компенсираш ежедневния стрес и рутината в семейството си - някои го правят с алкохол, цигари, излишно ядене, нет, пазаруване... ти си намерила друг начин, но той те тормози морално. Опитай да спреш, няма да съжаляваш 
