До мамите на плачещи бебета - разказа на една много изнервена и отчаяна мама...

Аз малко се изплаших от написаното. Все пак става въпрос за малко бебче. Не е някакъв звяр. То неразбира, че братчето му е болно и в момента се налага да остане сам поради тази причина.Разбирам те много добре, осъзнавам колко ти е трудно и не мога да се поставя на твое място, с едно дете съм и ми е безкрайно трудно, а пък с две не си го и представям...Но въпреки всичко, не си го изкарвай на бебето. То не заслужава и не е виновно за нищо. Просто е бебе, с труден характер, ревливо, всякакво, но е твоето бебе. На мен ми стана малко мъчно и за него в тази ситуация. Да ,затруднявате и на теб ти тежи, изморена си и изнервена. Но горкото бебче, то е абсолютно беззащитно ине знае, че пречи толкова...

Искам да ти кажа че ти се възхищавам за мен ти си майка ГЕРОИНЯ аз може би на на твое място щях да се побъркам а ти успяваш да се справиш с това трудно положение.Пожелавам ти всичко това съвсем скоро да свърши!!!

Не мога да се въздържа вече,опитах да си затрая ,но ..........
Четох първата страница от тази тема,сега и последната ,другите ги пропуснах,незнам кой какво мисли , и тъй като ,на база първата и последната страница, не видях промяна в състоянието на майката ,даже положението става все по зле ,в смисъл , вашите мили думи /като гледам предишния пост-майка героиня/не и действат,та реших да се намеся.Не знам за вас ,но мен, определения към най- свидното ни ,като: Ега ти хлапето! Направо ме отвращава вече. , ме отвращават.Мило майче,вместо да се оплакваш постоянно от бебето си,гледам че го правиш с истинска неприязън към него,помисли си колко малко месеци остават ,докато това приключи и бебето вече ще е самостоятелно дете,ще се смее и ще тича и ще си играе само ,а ти тогава ще му се радваш истински,защото има хора, които са в твоето положение дълги години.Що не почетеш малко във Форума за деца с увреждания,там ще видиш родители, които си носят децата в ръце с години и нито една майка от тях не се оплаква, нито пък ще си позволи да говори ,че  детето ия отвращава,повярвай ми Господ те е надарил с невероятното щастие да имаш здрави ,жизнени деца с индивидуален характер и само ненормален човек ,би се оплакал от подобен късмет като твоя.
Аз не говоря празни приказки,защото съм от онези родители и истински се ядосвам на хора като теб,неспособни да овладеят собствената си депресия ,не осъзнавайки ,че инстинктивно я предават и на децата си.Не те обиждам ,а ти казвам СТЕГНИ СЕ и се радвай на децата си,те го заслужават И ДВАМАТА.
А ,*майка-героиня* в момента не си ,но можеш да станеш,ако го искаш истински

П.п. Извинявам се ,ако на някой не му допада моето виждане и се е почувствал обиден по някакъв начин:peace:,а и осъзнавам че и вероятно мястото ми не е тук,простете ми

не мисля, че можеш да си позволяваш да удряш бебето, то няма никаква вина, че батко му е болен и ти си нервна. Носи го в кенгуро и обгрижвай брат му, но не си изпускай нервите така върху детето.

Да, и аз мисля, че има нужда да се оплаче на някого.... думите, които е написала за детето си, не са много нормални и за мен  ...все пак има много майки с породени деца, които се справят ... някои са с по 3 деца

Стискай зъби, мила! Много ти съчувствам, да знаеш. Моето е също диване и на моменти много се изнервям, сега особено й никнат зъби и е ад А като се замисля, то и без зъби, няма нощ, в която да съм се наспала, откакто съм родила без поне сто пъти да стана. По някой път си свиркам и не обръщам внимание, но има дни, в които малката ми е направо черна (като днес!) и съм пред нервна криза. Какво да се прави, период, ще отмине, не знам кога! Такива са ни хлапетата, ревливи, но си казвай, че реват, защото са просто по-будни и интелигетни Ако словестната агресия ти помага, давай смело - аз на моменти такива епитети лепя на дъщеря ми пред мъжа ми (не си го позволявам пред никой друг), че той   Така обаче ми олеква, просто изразявам по този начин цялото си нервно напрежение. И въобще не се връзвай на възмутени приказки от рода каква щастливка си и прочее, че въобще видиш ли си родила. Оплаквай си се на воля, просто така ще ти олекне, споделяй, това е начинът да се поотпуснеш. Пожелавам на малкия Алекс скоро да се оправи, а на бебе Момчил - повечко усмивки вместо рев!

Твоето мнение винаги е ценно. Точно тук ти е мястото. Ти си истинска майка - героиня и би трябвало да послужиш като пример за всички останали.

Абе честно казано, съвсем не мисля, че го е ударила! Но сте прави,че то не е виновно и не разбира, но и майката не е от желязо, все пак. Страшно буквално приемате думите, бе момичета.

Аз дадох съвет на лични на майката, но като гледам май не може да го приеме ... и предпочита да раздава шамарчета. 

Извинявай, ама ще ти се скарам малко.

Когато трябва да сипеш чай - остави го - 2 минути са, няма да му стане нищо.
Какви са тия шамарчета????? Я се осъзнай, това е бебе все пак!
Стегни се малко.
Пускай музикални играчки, носи го при теб в кошницата за кола.
Сигурна ли си, че не са колики?

Е не е ли щастливка,или това е най -кошмарния миг от живота и-че е родила . Боже какви мнения,ама аз ли не съм наред ,или ти като пишеш не мислиш

колкото и да са ви различни мненията, всичките сте прави

само, че като казвам шамаря, нямам предвид истински шамар, а направо като погалване /ама сериозно ви го казвам/ по бузата - но! придружено с караница, защото не се сдържам, и да - виновна съм си.

Вики и мама - всеки ден си го мисля това и не пропускам случай да го напомня и на мъжа ми, че колкото и да ни е трудно, ние не сме затруднени чак толкова, като други семейства. И наистина съм благодарна на Бог за дечицата си. Поста ти определено ми подейства отрезняващо, но повярвай ми - правя всичко възможно да се сдържам.
Влизах в подфорума на родители, изгубили дечица, тогава имах доста време - бях бременна и будувах с нощи - преди да родя беше. И съм плакала толкова много, разстройвах се всеки път щом зачетях. Оттогава не съм влизала там. Ще ми е много трудно пак ... Съжалявам за всичката тая мъка ...

Анче-мамче, писах ти относно идеята, която ми предложи ...

Ми кво да ти кажа, сигурно не мисля, като пиша   , щото не бих допуснала определено, че не си наред Не всички са перфектни и уравновесени, хората по различен начин реагират, всеки от своята камбанария, от своята ситуация. Едно време бях пуснала една тема за моето ревливо бебе, е, не се размина без упреци. Просто ми е жал за авторката на темата, знам много добре какво е по цял ден да търпиш рев. Много трудно е да останеш спокоен, особено ако това се повтаря денонощно. А иначе - да, децата са голямо щастие, смисълът на живота!

джули, не е проблема в оставянето за 2-те мин., а в шума, който настава
големия го боли главата, лошо му е, малкия не разбира, и си се дере като всеки път, като пробвам да го сложа в шезлонга, та си сервирам на алекс с една ръка

колики не са

музикалните играчки ни помагат, вярно че е само за 5 мин., но действат. Нямаме една заредена батерия у нас, обаче, изгубихме си комплекта с презареждаемите батериите, та още по обяд днес звънях на мъжа ми да купи пакет батерии за играчките - дано се прибере днес, че пак сме в командировка  

Първото ми хареса определено /кой знае може и да не съм наред вече /,за другото си абсолютно права,хора различни,но аз точно това целях:
Сигурна съм ,че ще се справи,дето викат някой хора,понякога едно "конско" действа страхотно
Вярвам ,че ще се справиш,повярвай си и ти