Разликата между децата в семейството

Между двете ми деца има 4 год. разлика и мога да кажа, че баткото гледа и сеотнася към сестра си като пораснал човек, няма ревност и му е интересно как се променя малката и даже се гордее с нейните постижения. А и за мен е по лесно, защото разбира какво да прави и какво не.

Според мен най-хубаво е с разлика около 5-6 години,не повече  може и 4 но гласувах с последния отговор. Не съм привърженик на малката разлика, може и да е добре за децата, но родителите трудно се справят и винаги се налага много да им се помага, а аз дай Боже да съм добре искам сама да си ги отгледам, а не баби и лели да ми гледат децата.
 

Между моите ще бъде 4г.Дай Боже всичко да е наред.Когато дъщеря ми стана почити изцяло самостоятелна,реших, че вече е време.Не разчитам на ничия помощ.

По-рано мислех "2", заради по-голямата близост между децата. Но всъщност по-добре и за майката е "3". Такава разлика се надявам да постигна и за моите деца

"Каква е най-добрата разлика между децатав едно семейство? "

  тази, която родителите сметнат за най-добра и Господ се съгласи с тях  

П.П:поради това си мислене не съм гласувала конкретно

за мен лично най-добра щеше да е разликата от 5 години, но кой ме пита

За мен добра е разликата 3-4 години.
При нас така се стекоха нещата, че решихме да избързаме малко и живот и здраве, децата ни ще имат почти 3 години разлика.

Гласувах с 5год,но всъщност истината е че искам и по-голяма,може би 6-7години

Според мен най-добрата разлика е по- голяма от 5 години
А нея я няма в анкетата
Между мен и сестра ми разликата е 11 години и се разбираме прекрасно!!!
Надявам се да е така и с моите две момиченца.

Ние сме за това, да е по малко от 2 и по голяма от 7, разбира се това е доста крайно, но казват че тогава децата проявяват най малко ревност. Справяме се успешно, дребосъците много се обичат и не могат един без друг:)  Важното е да са обичани, всеки сам решава каква разлика ще е добре за атмосферата у дома. Ех, много  хубаво нещо са децата, ние след 7-8 години пак ще поработим по въпроса

Най-добра за кого - за децата или за родителите?
Не гласувах, защото за мен не съществува такова понятие като "най-добра разлика" между децата...ами ако децата са 3 или повече...тогава коя ще е най-добрата разлика...

3-4 години според мен е оптималния вариант.

Най-малко 4 години.Много е трудно според мен отглеждането на деца с по-малка разлика.

Скоро ще навърша 31 и искаме да имаме още едно дете /ако имаме финансова възможност и две/. Вече се замислям за следващото. Разликата със сестра ми е 13,5 години. В момента тя е в пубертета и доста ревнува от бебето, защото преди и обръщахме много повече внимание и я глезех като мое дете.

Ох, и аз съм на 31 и също нямам време да се помайвам, а искам поне още едно дете.

Според мен 2, най-много 3 години. Но гласувах за 2
И да не се шашнете, но винаги съм си мечтала за много деца (поне 4   ), а ако трябва да ги раждам през 5, че и повече години....То няма да ми стигне само един живот...

Боже, каква куклааа. Не се помайвай, страхотно ти е детенцето - пожелавам ти още.  

Когато мама и тати са готови и поискат още едно бебе - тогава е най подходящо.
Сега си мисля, че е хубава малката разлика, защото децата са си по-бизки, но ако ме питаше преди 5 години, отговорът щеше да ми бъде "Какво? всторо! Абсурд!!! "
Та и за като теб се стеснах, че съм на 33, дъщеря ми е вече голяма и закъде да чакам. Разликата им е почти 7 години и за сега е чудесно, тя не ревнува много и много ми помага.
Но наистина смятам, че малката разлика е по-удачна. В началото може би е по-трудно, но после ще са си приятелчета, ще си играят заедно и на теб ще ти е по-лесно!
Така че каквото и да избереш - късмет!

не знам каква точно е най-добрата разлика но при мен ще е 13 години, надявам се че няма да има големи проблеми

На мен ми харесва децата да са с по-голяма разлика

Гласувах с 5 - това е разликата между мен и брат ми  

Бих предпочела още по-голяма разлика за децата си, но определено нямам време

При нас живот и здраве разликата ще бъде 3 г. и 8 м. Каката ни вече е много самостоятелна, ходи на детска градина.
С голям ентусиазъм чака. Ще видим след месец и половина....
До две и половина годишната й възраст изобщо не си и помислях за второ, но ето че след това си промених мнението.

Според мен няма най-добра или най-лоша разлика. Всяка си има своите предимства и недостатъци. Моите деца се родиха както ги бях планирала- с разлика 2 год. и 10 мес. Но не мога да кажа, че това е "най-добрата" разлика.

Според мен за децата е най- добре разлика от 2 години. За родителите- 5.

На мойте лапета разликата е 3 години.

Три години ми се струва добра разлика

Според майките колкото повече години толкова по-добре. Трудно се отглеждат деца с малка разлика, но...
ако питате децата колкото е по-малка разлика толкова повече общи интереси имат.
Ние сме с малка разлика сьс сестра ми и се разбираме много добре, както сьм наблюдавала други като нас. Докато когато е голяма разликата децата не са толкова близки което е напьлно естествено защото нямат общи интереси.
Така че не можах да гласувам.
   

Гласувах за 3 години, защото винаги съм си мислела, че това е най-добрата разлика. Макар, че аз все още не съм минала по този път, така че моето е сляпо предположение. А за статистиката и аз искам да имам не по-малко от 2 деца, дай боже защо не и 3( всичко зависи от финансите разбира се)

Според мен между 3 и 4 години. Ако разликата е по- голяма, в определен период децата нямат общи интереси и понякога не се спогаждат- пример сме аз и сестра ми, която е с 8 години по-малка от мен. Едва преди 3-4 години се сближихме много, защото тя попорасна, пубертетските хормончета се поукротиха и вече имаме общи интереси, дори общи приятели.
Мъжът ми и сестра му имат 1 г. 9 м. разлика, винаги са били заедно и имат много силна връзка помежду си. Обаче само свеки си знае какво й е струвало да се справя с две наведнъж; но пък като си гледам мъжа, си мисля, че заслужава отличен
Тъй като искаме да имаме (ако финансите позволят) 3 деца, ще ми се да нямат голяма разлика във възрастта- не повече от 5-6г.между първото и третото.
Божа работа...

И според мен разлика от 3 години е добре.Така планирахме,но нещата се развиха по-различно, сега разликата на децата ми е 2г и 3 мес. Между мен и сестра ми(по-малка от мен) е 1г и 10мес, а с по-големия ми брат 2г и 10 мес. Майка ми си ни е гледала сама, а сега и аз така. Бабите и дядовците са на по 200км оттук, всички работят и се оправям сама с двете деца. Планираме и трето, но поне след 3 год!

еднозначен отговор на този въпрос няма. И голямата и малката разлика си имат своите предимстваи недостатъци.
Все пак гласувах за 3 год-като че от така изброените е оптимална и за родители,и за деца.

Браво! Браво! Много съм щастлива, че някои майчета имат желание за повече от две деца. Моите поздравления!
Колкото до статистиката, гласувах за 5 години, понеже ние с тати искаме две деца, имаме ги вече и си ги гледаме сами. Бабите и дядовците са на 300 км., а и работят, е, ако имаше кой да ми помага можех да се навия и за трето, съвсем естествено е тогава желаната разлика да е по-малка.

Между мен и сестра ми разликата е година и два месеца Много ни е добре, заедно си гледаме бебетата  Само че, до преди да родя не си давах сметка какво и е било на майка ми

И аз така мисля!

Според мен 3 години, но когато решихме да я направим се оказа че сме сложили тигана преди да хванем рибката и сега ако е живот и здраве  ще бъбе 8 . Нямам представа дали ще е добре , но за това вече мисля , че зависи от родителите( имам предвид дали децата ще се разбират или не)

Според мен това е разликата от 3-4 години

Хихи сладурско! Една позната има 5. Раждала ги е през една и две години. Първите 4 девойки, последното мъжко   С мъж ми се майтапим, че ако не беше станало мъжко сигурно и до ден днешен щяха да продължат с бебеправенето  
Иначе по повод анкетата не мисля че има еднозначен отговор  

Или до 1-2 години, или от 5 нагоре- при мен голямата как е на 16, малката е на 5 и половина, а бебо- живот и здраве  е за началото на Октомври- значи първа разлика- 10 и половина год., втора разлика съответно 16 и половина и 6 години! Много ми помагат и като момиченца се грижат за мама, която има бебе в корема...

Непременно искам да имам още поне едно дете. Ако може и трето, ама първо ме спира финансовата страна на нещата. Поне да живеехме в собствено жилище, а тоооо... И после - на 29 години родих за първи път, сега юни, ще стана на 31 и кога ще раждам второто, та и третото - не се знае. Освен да ги родя на куп - близначета, ама незнам как ще се справя .
За мен идеална разлика няма. Едва ли зависи от разликата в годините, кои братя и сестри се разбират повече . Това си е до характери, интереси и възпитание.

На 19год.родих сина си, а преди 6мес. дъщеря си. Разликата им е 17год. и е супер. Баби не ни трябват. Нищо че живеят наблизо. Целият курс от техникума се вълнуваше с нашите колики, а сега и със зъбките.
Каквато и да е разликата няма значение - важното е децата да се правят и гледат с любов.
За съжаление няма за коя разлика да пусна гласа си. Трябва да има възможност и за над 10год. Между другото и на нас с брат ми разликата ни е 10г., но това никога не е довеждало до някакви проблеми.

Незнам.. и ние с мъжа ми това се чудим...   Кога да е второто??? То не че става по поръчка де, макар че бебе момченце си беше точно така, но кога да започнем да действаме по въпроса...   Здраве да е, пък ще видим..

Живот и здраве, ако всичко е наред, Монка ще бъде на 1г и 5месеца, когато родя второто ни дете. Мечтата ми беше и за по-малка разлика, но това е Божа работа. смятам, че така е най-добре както и за мен, защото след 2-3 години ще започна да мисля за себе си, така и за децата, които ще си играят от малки заедно (надявам се!!!). не си правя илюзии, че няма да ни е трудно, знам че ще имаме много труден период, но всичко ще мине!

Това ми хареса много и го поддържам като мнение.
По принцип съм привърженик на по- голямата разлика от 5г., защото според мен всяко дете трябва да си получи "личната доза" внимание, но нали знаете, че човек предполага, а Господ разполага.

Според психолозите е най-добре да има поне 4 години разлика.
До тогава детето още не се осъзнава напълно като отделен човек от майката, а чувства голяма зависимост от нея. Ако в този период се появи друго дете има вероятност първото да започне да се съревновава с него, да се стреми сячески да обсеби майката или да се почувства отхвърлено. Но това е все пак само мнение

И аз така

Разликата с брат ми е 8 години и се разбираме прекрасно но това е според мен не само от разликата а си зависи и от възпитание , характер и още много други фактори.
Сега разликата между дъщеря ми и живот и здраве бъдещото бебче ще бъде 11 години и поне засега мисля че това е много добра разлика.Привърженичка съм на по голямата разлика във възрастта а доводите по горе са засегнати от другите мами привърженички също на голямата разлика
Успех в избора

Живот и здраве ще постигнем разлика от 2г. и 6-7м. Преценихме, че няма какво да чакаме повече.

Аз писах 4, но си мисля, че е най добре 4-5 години. Тъкмо едното дете ще е попораснало и ще е станало по самостоятелно, пък и ще помага на мама. Въпреки, че аз лично не искам второ дете, не искам пак да преминавам през всичко това. Пък и това ми е за 10 деца.  

Двете ми дечица са момче и момиче с разлика 1 година и две седмици, и двамата са през месец май! Определене за родителите е доста трудно с породени деца, но определено с добра организация, всичко се нарежда! За самите деца е супер малката разлика, та те са като близнаци. Много се обичат, ревност никога не е имало, играят си заедно и определено сега ми е много по-лесно. Сама си ги гледах докато не тръгнаха на градина (малката на ясла), аз започнах да работя и си въобразявах, че съм приключила с децата засега. Искахме още едно , но след най-малко 10 години. Да, ама НЕ! Синът ми ще стане на 4, дъщеря ми на 3, а бебето го чакаме през септември. Е, голяма веселба ще падне!

аз не гласувах. имам двузначно мнение по въпроса.
Децата ми са с разлика 2 години - и двете са родени през юни. И двете си ги отгледахме самички с тати. Вярно е че беше трудно да се оправяме с две бебета , ама пък децата израснаха заедно и дори сега вървят с успоредно развитие , защото дъщеричката ми е по малката , а както знаем момиченцата вървят малко напред. Сега обаче очакваме третото си бебче,живот и здраве през октомври и разликата ни ще бъде 10 и 12 години. Мисля че освен че ще е голям купон, както каза Дани, ще ми помагат значително. Но всичко си е индивидуално. Важното е ти да си готова да направиш тази стъпка.

Аз винаги съм мислила за вариант с повече деца (3 или 4) и в този случай вярвам, че е добре между първите разликата да е малка (максимум 3 години), а с третото да е по-голяма. Аз имах късмет между първите 2 разликата да е само 2 минути  , но третото (ако не ни изненада неочаквано) е планирано за след около 7-8 г.

   И аз съм на това мнение и сама си гледам бебето, въпреки, че ми е трудно предпочитам сама.

най добрата разлика според мен е или 1 до 2 години когато детето не разбира още или след 7 год. когато е по самостоятелно,за да не възприема болезнено равниво появата на бебето.Точно тази  преходна възраст нуждата от внимание е завишена.    

Аз мисля, че 3 години е добра разлика за да могат да се рзбират по между си..

Колко години разлика е най-добрата между 1_вото и 2_рото дете?Искаме да имаме и друго дете ,рани4ко е засега,но ме притесняват някои неЩа От една страна за децата е по_добре с малка разлика,за да растат заедно,горе_долу да са с обЩи интереси.Но пък за майката става непосилно две мъни4ета на един акъл А тя трябва да  и оЩе куп други неЩа.От друга страна пък се питам ако из4акам детето ми да порастне ,дали пък ве4е няма да ми се изпари желанието за бебе?ЗаЩото Ще се плаШа от това,4е вси4ко следва наново,малко или много жертваШ по_голямото заради по_малкото,отново изоставяШ работа и ли4ен живот А е хубаво да са две де4ицата,все пак.Незнам кой е по_добрият вариант?Как мислите?

Ами моите деца са с година и половина разлика и мисля,че е една добра разлика.Е,вярно е ,че на мен ми излиза през носа ,ама това е временно,после те ще си играят заедно и ще имат общи интереси...или поне се надявам да е така При всички случаи трябва ти да се чувсташ добре,за да може децата да растат в спокойна обстановка и да можеш пълноценно да се грижиш за тях.При мен вторият път стана случайно(и аз исках второ дете,но мислех да поизчакаме),но пък сега мисля,че стана по-добре.А колкото до домакинските задължения-гледам да съм по-организирана и каквото успявам да свърша,но и се старая да имам поне 5-6 часа сън,че трябва и да си почина все пак.Така че според мен не бива да се притесняваш много,действай смело,после винаги нещата се нареждат-за мен най-важното е дечица да са здрави,другото идва от само себе си.

Според мен една хубава разлика е oт 4 до 6 години. Когато детето е по-голямо може доста повече да ти помага,защото разбира вече малко или много. С породените деца аз лично ще лудна  , две бебета  наведнъж не бих гледала.

И моите като при Хонда са с почти 3 години разлика - 6 седмици по малко
Намирам много добра разлика. Каката вече беше едно малко човече, участва в цялата бременност, беше много щастлива в чакането. Получи подарък малко кошче с бебе и се грижеше за нейното бебе докато аз повивах малкия и успявахме да се справим много добре
Вече като дръпна малко и малкия и сега се заиграват заедно и са един сплотен отбор
Предполагам че и малко по голяма разлика би била добре, но зависи и от самите деца и майката как ще се сработят като екип

Моми4ета,благодаря ви много за хубавите отговори.Всяка от вас има право,аз като размислих май 4е се спирам на 3_4 год.разлика.Хем за тях ,хем за мен добре. Но както казват хората аз предполагам,господ разполага...

Хихи ела да видиш моя осем годишен батко как помага Само се чуди как да събуди бебето, за да го разнася насам натам
А идеалната разлика е тази която вие си изберете и както животът каже.
Недей да го мислиш толкова много   

И последно- една позната сподели, че искали дете, когато сина им бил на 6 години, а той казал, че ще си отреже виженце и ще иде при Господ, защото той повече го обича явно. И така, сега на 12 г. вече се позамислил иска ли брат или сестра...
OЛЕЛЕ,ама това е ужас!Баба ми така след 1_вото 12 години не можала да забременее и това е разликата между майка ми и леля.Тя,моята майка бих казала,4е все едно нямаШе сестра,по_скоро аз имах

Ааа и аз да кажа,имам разлика с брат си 9 год. не мога да кажа,че не сме близки. Зависи от децата си мисля.

Хонди, кроиш ти нещо ама скоро ще се чуе 

Колкото е по-малка разликата е по-трудно за майката и по-добре за децата.
Само да отбележа при нас разликата е 1г и 3 м, много малка а и каката реши да проходи точно като бях в 9 месец. Преди това се ослушваше. Децата ги гледам сама, пробвах да давам каката на дестка градина, но зарази малката и не можехме даже да започнем пьрвите ваксини. Има разни други форми за гледане на деца но засега никаква не ни устройва. Така че пьрво помисли за това. Че е много трудно и физически и психически когато имаш 2 бебета и си в чужбина.

Според мен всичко е до възпитание, ние със сестра ми имаме също 6 години разлика, аз съм по-малката и да ти кажа никога не сме имали с нея каквито и да било караници. Винаги сме се държали и продължаваме да се държим една за друга. Майка ми ни е разказвала как тя самта сестра ми  ме е отгледала и толкова и е помагала. Винаги сме били много близки и сме все още.

Да не излезе първоаприлската шега на Амеи вярна 

Добре.Разбрахме,че повечето от нас искат да имат 2-3 деца.
А каква да е разликата между тях?Споделете и причините

И нека аз започна-3 деца с по 2-2.5 години разлика.Така до 30 години ще съм приключила с раждането.

решила съм,бебе като навърши годинка,да запо4нем с опитите.2 ми се виждат добре,за 3 незнам дали ще имам смелост.

Аз пък мисля за второ към 32, така ще мога да съм с Марти когато е в първи клас /ако си взема болничне за бремеността разбира се/ и да му помагам, а след това и бебето лятото. Хубави сметки, но всичко е божа работа. А и нещо сега не ми се търкаля с големия корем, хем искам второ, хем не ми се слага пак главата в торбата. Май с времето става все по-трудно да се реши човек. За децата е по-добре по-малка разлика, но за такива като мен, които са се устремили към кариера май си остана така по-голяма.

По малката разлика е супер.Аз смятам да запо4ваме със опитите за второ ве4е.А пък когато стане.Ние с брат ми имаме 1.1/2 година разлика и според мен е супер.

Ауу, а тия дето сме родили на 30 и искаме 3?

Няма лошо,че си на 30.Не е гаранция,че и ние ще успеем до тогава.Това са само намерения,а как ще се получи....

Ще споделя с вас моя опит. Със съпругът ми винаги сме си казвали, че ще имаме поне 2 деца, но нещо все не стигаше- време (аз учех, после започнах работа и трябваше да се утвърдя), пари или просто така е трябвало да стане... И така втората ни дъщеря се появи 7 г. след кака си. В началото- още по време на бременността всичко беше наред- каката се радваше, идваше с нетърпение на ехографиите, за да види сестричката си, радваше се, когато я риташе- изобщо мисля, че това ще го запомни за цял живот. Трудностите започнаха после- ревност. Реплики от сорта на "Вие само нея обичате", "С мен няма ли кой да се занимава?" и т.н. Ито при положение, че вниманието към нея не е занижено- живеем с моите родители- четирима човека на две деца- има достатъчно внимание и за двете, но явно усещането, че преди всичко е било нейно, а сега трябва да го дели, не знам... Иначе много помага- гледа я да отида да й приготвя яденето, занимава я, докато заредя пералнята...за по малко време, но си е помощ. Та голямата разлика си има своите недостатъци, от друга страна, не мога да си представя как бих гледала две мъничета...
Честно казано и аз съм на мнение, че това си е божа работа- като стане- стане, но според мен една разлика от четири години ще е оптималния вариант.

Ами 2-3 години разлика между децата мисля че е добре.За тях със сигурност е по-добре,особено като поотраснат, а и за майката  въпреки,че ще и е по трудно пак е добре,че ще ги отгледа докато е набрала инерция с първото...

Това за инерцията много ми хареса!Голямата лудница и мноооооогото грижи да отминат по-наведнъж.

Аз искам трички.Мисля че е супер.По възможност първите две с по-малка разлика,пък третото след известно време.По този начин другите две ще помагат.Говоря от опит-разликата ми с малкия брат е 10години и майка ми можеше доста да разчита на помощта ми.От рано се научих на къпане ,преобуване,хранене ит.н.

При нас разликата стана спонтанно - казах си, че второто по-лесно ще преживея да го родя и да го гледам, отколкото да го махна и цял живот да си отговарям "защо?". Сега е много весело - на един акъл са и като близнаци изглеждат, игрите са им еднакви... Не мога да кажа, че е лесно с тази малка разлика - направо мисля, че ще полудея на моменти, а в други ми се иска да избягам... , но като се разделим за два часа и започва да ме човърка - какво ли правят...и се връщам доброволно Интересното е, че малкия гледа от кака си, но тя също имитира бебешките му навици и на моменти доста се лигави покрай това.
Иначе почти намяше ревност от каката - веднага й обяснихме, че и бебето е НЕЙНО братче, а това, че и тя е негова... кака, го прие естествено. Не мога да кажа същото и за играчките - дано да се обичат като пораснат, но сега се бият постоянно... Те и двамата, дето на чуждо дете не посягат, помежду си се карат и си налитат страшно...А навън в градинките, ако някой бутне малкия, "Голямата" кака,(дето е по-ниска от брат си) веднага се втурва и крещи - "Не го пипай, той Е МОЙ БРАТ!!!"   но в къщи  е готова и сама да го набие... В момента най-много ме дразни невъобразимия шум - направо не си чувам собдтвените мисли на моменти, но със сигурност и този етап ще отмине и ще дойде друг - още по-хубав...
Желая на всички... щастливо майчинство... и мноооооого търпение!!!

Ние мислехме за 3г. разлика. но после решихме да пробваме и ето на....
Мисля, че по-малката разлика е по-удачна, с брат ми разликата ни е 1,10г и винаги сме се разбирали супер.

Подкрепям 4-годишната разлика, може би защото със сестра ми ни е толкова разликата и я оценявам като положителна. И много се радвам, че при нас също живи и здравички да сме с бебата в корема, разликата ще е точно толкова За ревността - мисля, че винаги се появява при по-големия, но с повече внимание и включване на детето в отглеждането на бебо , но без да го натоварваме, а под формата на игра, мисля че може да се преодолее. Но времето ще покаже:)

Ами аз определено исках да е около 3 годинки разликата между първото и второто, Ивето обаче реши да ни зарадва по-рано

Иначе аз искам 3 дечица (мъжо още не се е навил ), ама третото да е след около най-малко 5 години - тогава Дани ще е на 7, а Ива  - почти  на 5.

Ами хайде де, време е за следващите

Аз иначе си мисля, че третото ще е добре, ако го родя някъде към 40-те - сега съм на 27.

Винаги ми е харесвала разликата от 3-4 години.
Живот и здраве, децата ни ще има разлика от 2 години и 10 месеца 

Аз на 32 стигнах заветното число 3. Точно през 6 години. По лесно се гледат с по голяма разлика но нямат общи интереси. Каката е на 15 а малкия на три.Даже са си отделни поколения, но за сметка на това аз мога да разчитам напълно на нея.
Но така се получиха нещата и да са ми живи и здрави .

Моите планове са когато дребосъчка (живот, здраве и късмет) тръгне на училище, да я снабдим с една сестричка, хем да пребирам дребосъчка то училище, хем бебче да гледаме  Разликата ще е около 7 години.
Винаги съм искала деца с голяма разлика, но нямам много време, така че ще трябва да се задоволя с тази 

Разликата с брат ми е 4г. и се разбираме чудесно,а и друго е да знаеш,че имаш по-голям бати,който да те закриля.Но аз не бих искала да има голяма разлика между децата ми,точно ще отгледам дъщеричката си,ще започна работа и ще трябва пак да гледам дете,не че цял живот няма да си ги гледам де,ама после нали ще тръгнат по детски градини.Та затова ние със скъпия вече правим опити и,когато стане-стане-божа работа.

Аз съм за по- малките разлики! При мен за съжаление не се получи така (разведох се) и сега да е живот и здраве през септември ще съм с първокласничка и бебе Честно казано не ви го препоръчвам Първо, че като разход изведнъж ми се струпаха страшно много неща. Втора, каката като първокласничка си изисква много време - да я водиш, да я взимаш, да ходи на английски, танци и т.н. Както се сещате ще е голям зор сутрин да оправям кака и бебе, за да закараме кака. На обяд пак ще трябва бебе да идва с мен за кака. После английски и т.н. Тате ще излиза в 7 и ще се прибира в 7-8 т.е на него няма да мога да разчитам Определено ми се струва, че малката разлика е по- добре и дай боже бебе да стане на 2-3 годинки, ще му подсигорим още компания

Да бе, ама то ако не ти прави кеф да се занимаваш, а само да "отмине", не си струва да ги раждаме тези деца, нали 

Аз си мисля, че 3 години са добра разлика! Тъкмо, ако се върна на работа след 1,5 година и след още толкова пак ще съм в майчинство  Така де, равновесие да има