бият детето ми в градината!!как да постъпя?

Аз щях да я заведа малко по-рано сутринта, за да мога да говоря едновременно с учителката, родителите и децата.

Имай предвид, че детето може да ревнува от бебето и нарочно да изтъква като причина това, че я бият в градината. А всъщност просто да иска да си остане вкъщи с вас. 

иска ми се да беше така,но наистина има проблем...мин седмица една братов4едка на свекърва ми заместваше в тяхната група и в4ера като я питах също потвърди,4е детето е много кротко и се оставя на по буйните да го бият 
защо навън е толкова оправна и не се оставя,а там то4но обратното...

Това си е гаден проблем. Ние имахме едно зрънце в групата, ужасно хлапе- биеше, хапеше, риташе наред. Оплакахме се на учителката, на майката- не винаги обаче успяваха да го задържат да не направи някоя поразия на друго дете.
 Със сина ми спря да се закача, тъй като сме му се карали няколко пъти персонално. Говорихме лично с хлапето /бяха на около 5 години/ и нашата баба, която вземаше тогава сина от градина, му заяви, че ще се оплаче на баща му. Може и да се е постреснало.
Никога не съм излизала с постановката "Като те бият- бий ги и ти.", защото знам много добре и другото: "Всеки бати си има бати.". Намесвала съм се, когато съм считала за необходимо, лично. Не мисля, че живеем в джунгла, където правото е на по- силния физически. Не се каня да оставям някого да ми тормози децата. Не желая да превръщам същите в зверове.

имахме подобен проблем- моят син и друго момченце все нещо не можеха да разделят. два- три дни и двамата се оказваха нахапани и надрани, госпожата ги е наказвала на столчета без игра всеки път, но ефект нямаше. говорих с моя син у дома, а после и с другото дете в градината, без да занимавам родителите. вече няма поражения.

Уф, във всяка група има побойници. НЕ че те успокоявам, ама опитай да обясниш на дъщеря си просто да ги игнорира.

Трябва да се обърне специално внимание за случая на учителките, според мен.

Имаше един младеж в детската на дъщеря ми, който не я биеше, но я тормозеше. Говорих с майката - с много неприятен тон. Така, че да ме запомни, а също така и да запомни какво съм й казала. Следващата ми стъпка /няколко дни по-късно/ беше да приклещя въпросния вагабонтин в ъгъла на двора и да му заявя, че ако още веднъж чуя, че пресира някое дете, ще изяде лично от мен всички шамари, които майка му му е спестила. Мисля, че и двамата - майка и дете, ме разбраха чудесно.

Методите на байбиби ми се виждат малко крайни.
Моето хлапе също не е от най-кротките и има нужа от напомняне за внимание и кроткост,но..
Грижата е с истинските разбойници, агресивни и злички.
 Дано случаят не е такъв и нормален разговор с учителките, Теди и разбойниците да свърши работа.

мъжът и сутринта е говорил с едната госпожа,тя потвърдила деянията на мом4етата.не били спрямо моето дете само.тя е говорила с майката на едното дете.да видим ще има ли ефект,ако не аз ве4е доста остро ще се скарам на това дете.не ми пука дали ще обидя някого,все пак става въпрос за дъщеря ми,не искам да я виждам свита и наранена.а и тя трябв а да с е нау4и да се защитава и  в градината ,не само като е навън.

Аз имах подобен случай преди години с дъщеря ми. При нас беше системен тормоз от едно момченце, което беше рецидивист, ако мога така да се изразя. Не знам имаше ли ден, в който това дете да не нарани, обиди, удари, блъсне, наругае някого. Всички се бяха видяли в чудо от него. И имаше един период, в който той беше буквално обсебен от моята дъщеря. Госпожите са се опитали да я спасяват, когато успеят да видят, но детето се оказа безкрайно изобретателно в опитите си да я докопа. И така се стигна до един драстичен случай, на който са били свидетели други родители, станала беше голяма дандания и аз пристигнах в ДГ точно в разгара на целия екшън. Тогава, госпожите вече напълно безпомощни и пищисани, благоволиха да ми кажат, че проблем има, и то голям, че те не могата да се справят и че мога да се чувствам свободна да предприема "каквито стъпки сметна за нужни". Естествено, никой не си направи труда да ми каже какви са тези стъпки. Всъщност, дадоха се някои предложения, които за мен бяха крайно неприемливи и не се възползвахме от тях.

Първо, говорих с тях на дълго и на широко и им обясних съвсем пространно, че от тях очаквам достъпа на това дете до моята дъщеря да бъде абсолютно прекъснат. Ако искат да дежурят с лелката на смени, но или тя, или той да са винаги под надзор и само бегъл опит да има за контакт от негова страна, очаквам те да го осуетят своевременно. После с баща й говорихме и с неговите родители. По-точно с баща му. Човекът си знаеше, че детето му е "проблемно" и в интерес на истината се опита да направи каквото е по силите му. За съжаление не особено ефективно в началото. След това говорих и с директорката. Там общо взето същата теза изложих. И накрая говорих много и с дъщеря ми. Набих й в главицата руса как да реагира във всяка предвидима ситуация, към кой да се обърне и какви превантивни мерки да взема. Може да ви звучи смешно, но дори за ходенето до тоалетна, например, бяхме разработили план.

После, в продължение на поне 4-5-6 месеца всяко взимане от ДГ започваше с въпрос към Наталия "как мина днес? той доближавал ли те е". И това високо, ясно казано, пред госпожата, за да не остане тя с впечатление, че ми е минало. Накрая вече предполагам им е идвало да ме удушат, но това беше положението. Имаше и един случай, когато го заварих да я влачи пак и да издевателства. Тогава вече много сериозно, на висок тон и категорично обясних на жената, която го взима какво може да очаква като реакция от наша страна, само ако още един път той си позволи да я доближи.

Това е. Беше изтощителна битка, изключително неприятна и много тежка за нас. Лошото е, че госпожите обикновено са като фурнаджийски лопати, директорите не искат скандали, родителите са безрезервно зад децата си... Много е сложно. Не знам колко е сериозно при вас, но ти пожелавам успех. 

Аз също имах такава случка с дъщеря ми.Говорих с родителите и с детето (побойника) пред госпожата.При мен имаше ефект.Пожелавам ти успех.

Много е сложно това положение,след като учителките знаят,би трябвало да поговорите и с родителите-трудно е да се оправи човек в подобна ситуация ,особено ако недоразуменията са между деца на такава възраст.Тези проблеми се решават със съдействието на родителите и разбира се с персонала отговарящ за групата-нали затова си оставяме децата при тях ,за да не бъдат без надзор и за да сме спокойни на работното си място или там каквито ангажименти имаме,иначе какъв е смисъла да ходи на детска?

Аааа, не си права. Ако познаваше хлапето и методите му на действие, то със сигурност ще се съгласиш с мен, че съм била ужасно мека и деликатна.

В нашата група има едно момченце, което тормози другите. Говорих с госпожата и с директорката. Казаха ми, че знаят за проблема, че детето имало нужда от специални грижи, че било емоционално нестабилно. На моменти изпадало в някакви състояния- започва да блъска някое от децата без да може да обясни защо. Следяли го, не го изпускали от поглед. Родителите на детето също знаят, т.е  те си го познават детето и го вземали на обяд, т.е стои там по половин ден и пак успява да докопа някого и да го заблъска. Лорена един ден се прибра със синина на гърба- блъснал я и тя се ударила в ръба на една от масите.
Много неприятна ситуация- някак си все не мога да събера кураж да говоря с родителите на детето, особено след като разбрах, че полагат всякакви усилия да променят поведението му. Във вашия случай за такова дете ли става въпрос или по-скоро за някое тип "гаменче" ?

Ако трябва обърни внимание и на директорката.

по скоро за много буйно дете.родителите на едното дете ги познавам бегло,разумни хора са.ще видим дне с как е миналои ще говорим с децата и родителите .

аз съм на мнението на Байбиби- почти винаги децата, за които родителите им не са авторитет, много се впечатляват от други възрастни. и обикновено заплахата(макар и фиктивна) от по- възрастен, по- силен, по-едър непознат , ги респектира.

Аз напълно подкрепям това мнение-не е нужно да се заплашва със саморазправа конкретно, но определено разговор с детето би му въздействал. Но трябва да се знае границата-аз лично не бих позволила на никого да заплашва с наказания, шамари и ли други подобни методи моето дете.
И мисля естествено ,че трябва и с персонал и с родителите  и с директорката.

в нашата детска в момента има такъв скандал, един родител си позволи да обижда детенце и то пред другите дечица доста грубо и доста ги изплаши
сега е написал жалба и иска дисциплинарно уволнение на учителките ни
честно казано съм раздвоена
детенцето побойник е буйно, но не напада безпричинно и не е агресивно без да е предизвикано от детските им дразнения
другото също е буйно, но е момиче, и в случая се води жертвата
госпожите ни са свестни и гледат децата добре, с еднакво внимание и грижа и имат подход и към буйните и към кротките, пазят да няма конфликти, но все пак 25 човека в една стая- случва се
обаче този татко се накара на децата, вместо да говори с родителите на детето, и децата доста се стреснаха
това според мен не е правилния начин, има си родители и педагози, никой няма право да се кара и да заплашва чуждо дете
аз лично бих говорила първо с учителките, после с родителите и накрая с директорката, но няма да се карам на детето!вие бихте ли искали някой непознат да дойде и да заплашва вашето дете в детската градина, където сте го оставили на сигурно място?!или може би по този начин ще му дадете много добър пример как да се държи- да се саморазправя

Ако детето наистина се травмира толкова, вземи мерки! Първоначално бих поговорила с госпожите.

  Според мен първо поговори с учителките. Ако няма резултат се обърни към родителите. Но не знам с родителите какъв успех ще имаш. То децата са копие на родителите.