Публикувана: 20 ноем. 2007, 21:04 ч.
Последно мнение: 1 дек. 2007, 20:14 ч.

нека ви разкажа

2 825
22
1

Гост

1
2
Всички

20 ноем. 2007, 21:04 ч.

Та случката се развива в метрото-качвам си се аз от Люлин и насреща ми една позната.След обичайните банални фрази казвам на мацката че сме се разделили с моя хубостник-и от там като се почнаха едни приказки ---как съм могла сега ЦЯЛ живот сама как ще се оправям?ами хората( то уж младо момичето и в СФ расло ама на да не очаква човек де)то в наше време мъжете ги е страх да се обвързват та мен ли с дете ще ме вземе някой-брей казвам ви оцъклих се насреща и Shocked

усмивката ми замръзна не можах изобщо да реагирам.Добре че трябваше да слиза та тирадата приключи ама ме остави доста Crazy

Абе какво да ви кажа и познати и приятели давали са ми кураж ама такова нещо Thinking

Ейййййй на никого не пожелавам таквиз познати целия ден могат да ви го сгов.....сат

# 1 20 ноем. 2007, 21:34 ч.

Мнения: 463

Боже опази!В състоянието което съм в момента,ако срещна такова чудо незнам къде ще я навра.Колкото съм ядосана и озлобена ще съжали че ме е заговорила.Толкова "деликатна дама" къде я намери?Другия път,моля те другия път и кажи че много жени се оправят,и още толкова живеят с надеждата че ще се оправят.Не и оставяй длъжна! #2gunfire

# 2 20 ноем. 2007, 21:57 ч.

Мнения: 651

Горкото момиче, явно ЦЯЛ живот ще му се налага да живее подчинено на някой друг (пореден тъпак най-вероятно) и на таз велика и "много важна" в живота на всеки човек масовка- "хората"!!! Дано по някое време все пак се научи да живее и за себе си.
....добре че метрото се движи бързо и че не си я срещнала в автобус 310 например в някое задръстване.... Wink

# 3 20 ноем. 2007, 22:08 ч.

София
Мнения: 593

Нищо и тя ще се сблъска с действителността някой ден въпрос на време е .
Тогава сигурно ще свали капаците...

# 4 20 ноем. 2007, 22:47 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: яхнала метлата в вт, 20 ное 2007, 21:57

....добре че метрото се движи бързо и че не си я срещнала в автобус 310 например в някое задръстване.... Wink

Аз така се оцъклих, когато една моя приятелка каза, че не "нормално' с бившия да сме приятели... Хъках, мъках...и вече не й се обаждам като отида в Бургас.

Моите познати и приятели ми дадоха кураж. Само майка ми - не Sick

# 5 20 ноем. 2007, 22:55 ч.

София
Мнения: 12 554

Първо да се извиня, че пиша тук, макар че не съм самотна майка. Но точно тази вечер имах подобен случай. Бяхме се събрали пет майки и една от тях ме убеждаваше, че било нормално, ако мъжът ми ми изневерява да му прощавам и да не го гоня, заради детето и защото било нормално в една връзка това да се случва. И въпросната мама е на 24 години.

Явно аз не съм нормална де, защото такива неща не ги считам за нормални.

# 6 21 ноем. 2007, 00:01 ч.

Мнения: 357

Е, аз също не съм изключение! Принципно мен всички ме подкрепиха, и родители, и приятели, че дори и не чак толкова близки хора са ме поздравявали за смелостта толкова бързо и категорично да взема такова важно решение. Обаче... имаше една девойка, с 1 година по-малка от мене, дъщеря на наше приятелско семейство, та идват ни те на гости, говорим си двете с нея, става въпрос нещо за бившия и тя ми заявява: Ами видя ли ти? Ние като ти говорихме, да го оставиш навреме, че не е за тебе, да не се жениш, ти не ни слушаш! Виж сега в какво положение си!!!
При което аз избеснях!

И само я попитах, какво ми е на положението??? Какво ми е на мене? Чула ли ме е някога да се оплаквам от положението си, от това че имам дете и се грижа за него??? И тя млъкна! Обаче аз не млъкнах, продължих да и обяснявам, че откак съм се развела съм много добре и че по-щастлива от това никога не съм била и тя просто зяпна! Shocked

# 7 21 ноем. 2007, 13:08 ч.

Мнения: 1 327

avives, доказано е: простотията ходи по хората Joy

Аз съм имала още по-фрапиращи случки Laughing

Единия път един познат, на когото имах неблагоразумието да кажа, че ще си гледам сама детето, ме разпитва 10 минути с тъпи въпроси от типа "ама бащата що не се интересува" и тн.. Най-мразех пък и когато започваха да ме убеждават на висок глас как не е страшно да си сам родител, как "бащата" щял да се сети някой ден и дрън дрън дрън и то в разговори, в които не си проявил и грам притеснение Sick

сещаш се как те гледат околните..
и аз като mama_chrisy никога не съм се притеснявала, че ще си гледам сама детенце, напротив - чаках го с нетърпение, ама на - хората си мислят друго...
не обръщай внимание на подобни индивиди Hug

# 8 21 ноем. 2007, 13:42 ч.

Мнения: 1 809

Ей такива "съветници " и "доброжелатели" много обичам да ги слагам на мястото им.Режа ги на секундата и дори и не си правя труда да им обяснявам колко щастлива съм,въпреки че си гледам детето сама.Не знам защо хората толкова много обичат да си навират носовете в неща,които изобщо не им е работа.Едва ли на някой от тия,които много ги разбират колко е трудно и бла бла,му пука за отсрещния.Изобщо не обръщам внимание на такива ,аз съм си щастливо разведена и трудно или не на мен ми харесва Wink

# 9 21 ноем. 2007, 14:20 ч.

Мнения: 32

Около мен пък преобладават точно обратните мнения, които понякога да си призная чак ме дразнят - аз съм умерен човек и затова Simple Smile

Вчера например ме среща съседка, с чийто син сме израстнали като деца, но не знае развитието на моята връзка и започна: "Как е с мъжа?", на което аз отговарям: "Ами как, не върви...", "Ааа, тогава мисли навреме и се развеждай" и аз като усетих така положително отношение си казах, че точно това съм направила, което предизвика бурно одобрение. Хем не приемам положителната нагласа към развода/ раздялата, хем ми стана едно такова хубаво...И май най-вече жените имат такава нагласа към раздялата, малко мъже са на мнение, че щом нещата не се получават хората трябва да се разделят, те са способни да си живеят собствения живот, независимо че чувствата са си отишли. От другата страна пък са жените , които поради някаква зависимост (икономическа, данък обществено мнение) не смеят да поставят край.
Оф, моите постинги все се получават дълги, явно трябва да пиша по-често и по-кратко Embarassed

# 10 21 ноем. 2007, 14:21 ч.

Мнения: 911

най-големият идиотизъм, който съм чувала (досега) по този въпрос беше от един високообразован човек (две висши, второто философия, че май и някаква академична титла имаше), който безкрайно страдаше, че жена му един ден си грабнала детето и се прибрала при майка си newsm78

та тоз човек, когото бях помолила да ми помогне с багажа, когато се изнасях с огромния корем и се търкалях по витите стълби с чувалите покъщина...той ме запита "а къде е бащата?" - казвам му: "ми...забрави, че съществувам", на което неговата реакция беше нравоучителното: "ти сигурно много си го обидила нещо!" #2gunfire

освен този кретенски израз, досега всички мои познати, близки и не много близки, по-скоро приветстват решението ми (ама то не че съм го взела целенасочено това решение); а майка ми е може би най-крайна - тя постоянно ми повтаря като се разцивря: "ти нали от самото начало знаеше, че ще е така, какво си се затюхкала! всичко е наред!"
Peace

# 11 21 ноем. 2007, 14:32 ч.

Мнения: 623

Цитат на: trayana в ср, 21 ное 2007, 14:21

най-големият идиотизъм, който съм чувала (досега) по този въпрос беше от един високообразован човек (две висши, второто философия, че май и някаква академична титла имаше)

Високообразоваността не е признак за интелигентност, смЕтам знаеш... Laughing

# 12 21 ноем. 2007, 15:07 ч.

Мнения: 2 327

На мен лично не ми се е случвало някой да ми обяснява колко съм зле. Но една роднина се пробвала да обясни на майка ми, че дет се вика живота за мен е свършил, кво ще правя оттук нататък с това дете, кой ще ме вземе...
Загрижена била жената, най вече да получи информация от кого е детето и как така тя не го познава Simple Smile

# 13 21 ноем. 2007, 18:29 ч.

Мнения: 651

Благодарение на "ситуацията" както можем да я наречем преоткрих или закрих много хора .... Истинско удовлетворение беше да установя че имам близки приятели, колеги с освободено мислене, вироко отворени очи за реалността, които ме подкрепиха и не са дискриминирали нито мене нито детето ми дори за миг....Хех, има и такива които преди бяха уж много близки, сега ги няма никакви, даже телефона не вдигат да се обадят....неловко ли им е, недостойна ли съм вече....все ми е тая впрочем. Имам прекрасно усещане за " прочистеност" на хората около себе си....
Съжалявам хората с тясно съзнание и предразсъдъци. Заради тези си пороци такива хора вкарват живота си в рамки, които макар да са им тесни, се натискат в тях, защото " така трябва", "так е прието", "хората така го разбират". Ужасно! Sick

# 14 21 ноем. 2007, 22:14 ч.

София
Мнения: 1 752

Цитат на: яхнала метлата в ср, 21 ное 2007, 18:29

Имам прекрасно усещане за " прочистеност" на хората около себе си....
Съжалявам хората с тясно съзнание и предразсъдъци. Заради тези си пороци такива хора вкарват живота си в рамки, които макар да са им тесни, се натискат в тях, защото " така трябва", "так е прието", "хората така го разбират". Ужасно! Sick

метличка, обичам да чета как точно и образно се изразяваш Hug

ииих, че хубаво казано за "усещането за прочистеност" ха, кажете, че разделите нямат своите силно положителни последствия и поуки

# 15 23 ноем. 2007, 13:42 ч.

Мнения: 41

И аз не правя изключение от "доброжелатели", най-обичам да ме питат къде е малката пред много хора и аз да кажа "Днес е ден на бащата" - #Crazy

ей така се цъклят Joy

А по въпроса за подкрепата мен всички ме защитиха, само сестра ми веднъж се изказа че "и двете с майка си съсипахте живота" - и родителите ни са разведени, че като я почнах #2gunfire

- а пък тя какъв див го има в къщи- скоро няма да прави грешни изказвания Mr. Green

Поздравления за всички - че успявате сами bouquet

# 16 23 ноем. 2007, 13:58 ч.

Не слушам хората и не ме интересува кой какво ще ми каже /което невинаги ми е било от полза/. Правя се на силна, усмихвам се и продължавам напред дори душата да ми е свита и да ми се плаче. Плача, но когато няма кой да види. Игнорирам хора, които явно ме съжаляват. Виж разбиране от приятел приемам. Но предпочитам сама да си ближа раните, когато съм наранена.

# 17 23 ноем. 2007, 18:08 ч.

Мнения: 2 336

Какво да ви кажа, момичета, всеки втори човек ми казва той ще се върне.
Какво значи той ще се върне? Че аз трябва да си го приема, ако размисли ЕРД-то ли? След всичко, което са ни причинили трябва да се унижаваме да живеем с хора, които са ни забили нож в гърба. Не мисля, че ще е по - здравословно дори за децата. Така, че и даже в това няма смисъл.

# 18 27 ноем. 2007, 12:01 ч.

Мнения: X

Цитат на: nana77 в вт, 20 ное 2007, 22:55

много хора живеят така
идея нямаш колко много
човек на какво ли не е готов за да не е сам
аз даже започвам да си мисля че са прави, щото леко започнах да откачам от самота.. само лекинко....

# 19 27 ноем. 2007, 12:23 ч.

София
Мнения: 6 999

casiopea, аз пък не откачам от самота, но също го мисля за нормално... при определени обстоятелства. Whistling

Не бих изхвърлила мъжа си, който ме обича и с който се разбираме и прочие, само защото ми е изневерил. Naughty

На всеки може да се случи да кривне. А в една връзка над 8-10 години бих казала на почти всеки се е случвало /и мъжа и жената/.

Други неща - като любов и уважение са по-важните от това... Той да ми седи всяка вечер пред ТВ, докато аз готвя, оправям децата и слугувам, пък кво ме грее, че не криввал. ooooh!

Няма да кривва я - никой не го ще за това. Crossing Arms

# 20 27 ноем. 2007, 12:43 ч.

Мнения: 6 315

Не ме интересувало никога какво ще кажат хората. И как ще се оправям си е лично моя работа.

На някои жиротът им е толкова скучен, че гледат да си го разнообразят ровейки в чужди проблеми. За жалост хората в България до голяма степен са с предразсъдъци към разведените.

Иначе сигурно е нормално хората да си изневеряват понякога. Но номерът е, че трябва да го правят достатъчно умно, за да не наранят партньора си. Явно не всички са достатъчно умни за да го могат Simple Smile

# 21 1 дек. 2007, 18:26 ч.

Мнения: 424

споко,миличка, не бива да се засягаш от такива ...гледни точки.
на мен ми се случи нещо подобно- само че бременна в 9тия месец и вече самотна майка. среща ме една далечна позната в метрото и ме пита:''кога се омъжи''. при което аз си помислям, че не е нужно да съм задължително омъжена, за да имам дете и казвам че не съм.тогава тя ужасена ме пита на висок глас: '' а къде живеете заедно'' ( ами не на всички им се полага щастието да живеят пък заедно ''. и аз казвам- ами сама съм. и тя в този миг:'' ау, тва вече е много лошо''.
сигурно я е било срам,че си говори с такава жена като мен.мен пък ме беше срам от нейната ограниченост.
дреме ти какво ти казват другите- нали не теглят те, а ти- така че -с мненията и да вървят където искат.
когато им се случи и на тях това ,което и на теб- тогава мнения може.