Имате ли чувство че понякога...

Като изляза ще споделя

Сега ми е такъв периода
По цял ден с бебето всичко се повтаря/от режима/ всеки ден.
Излизах веднъж по магазините забавно беше но до идната сутрин и айде пак на въртележката.
Още не съм намерила удачен изход но ще пиша като го  намеря.



п.п. от времето е  май му викат депресия

Не, наистина никога не съм имала такова чувство. Аз съм от хората, които никога не скучаят и винаги си намирам нещо, с което да се занимавам и разнообразявам.

В момента ми е такова едно...от две седмици насам нищо не ми се случва, всеки ден е еднакъв с предишния...много неприятно състояние, мисля че се лекува само с пътуване. Поне при мен само това помага.

Хм, едно пътуване в чужбина ще те ободри

Напълно нормалише да се случва еднообразие в животя човешки.
Лекувам се с посещение на йога за душата, обаждане на някой забравен познат, шопинг или дискотек. Крайни мерки не предприемам, не ми се видят тъй полезни, както изглеждат.
Напоследък купувам чанти. Все по-големи стават, а не харесвам големи сумки. Явно искам да побирам вътре радост и щастие и да си ги нося винаги с мене си.
Сега ботуши искам всякакви. Вероятно се надявам да се разхождам повече и да се усмихвам на всяка природна радост, което ме вдетинява и се чувствам прекрасно.
Напоследък ми се пее, което е най-благоприятното дело, което може да се приложи от човекът, при всякакъв повод.
Неприятно ли ви е - пейте. Да не ви пука фалшиво ли е, или е на улицата. Не е забранено.
Ако ви е срам, но запеете - ще ви досмешее и ще забравите за еднообразието. Адреналин ще се образува, у тиквоча ще нахлува и ще ви опияни.
Опиянението е благодат против тревоги. Може и на бар да се ходи. Намерете компания, дори непознати, след някой друго питие целият свят ще обичате, но не знам дали светът ще ви обича...
Засадете дърво. Или дори цвете в саксия, ама с дървото е по-грандиозно и не се случва всекиму.
Който има домашен любимец, ходи да му се жалва, сетне го гушка, разхожда, с тревогите си го пробожда, но се облекчава връз гадината си.
А който няма домашен приятел, гледа телевизия. Не препоръчвам, файда няма. От празно в пусто вода да преливаш и обратно.
Ако имате любим смешен или негледан смешен филм, тогава е друга работа. Сега не мога да препоръча, защото старостта казва своето и не помним какво съм гледал, но има, има, съществуват комедии, които вдъхват живот на вашто физическо тяло и ви активира заспалия мозък.
Нива. Поискайте назаем нивата на ближния си или някой вилно място. Питайте кое е лопата, мотика, пробвайте селски труд. Много е хубаво, страхотно е да се копане, оре, жъне, бере плод. Сетне спиш 2 деня, 1 седмица лекуваш мазол, но си щастлив. Досега с майката земя е друга работа.
Иманярство. Може да се поинтересувате за някой друга тракийска могила. Извършете проучване. Набележете някой могилка, неокопавана, девствена. Снабдете се с компаньони в областта или самоотвержено по тъмна доба се промъкнете самотен и разкопайте недокосната й утроба. Може да ви се отблагодари, но може и да останете с мръсни ръце. Женските работи в тоя свят са нещо много непостоянно...
Ново хоби. Салфетки никой ли не събира вече? А дъвките имат ли все още картинки с коли и жени?

Ще оставя другарките да допълнят още нещо си. Пуф-паф.

Обикновено най-ободряващо ми действа промяна в работата.
Или някой нов курс по нещо, което ме интересува.
Последното ми лекарство срещу скука се казва geocaching .

През няколко месеца съм в такива дупки и за сега излизам без особени усилия от моя страна - самосажалявам се известно време, случва се нещо (обикновено поредица безпаметни напивания  ) и настроението ми се оправя.
Любовна афера също върши работа, но само ако не те хванат или не я задълбочиш много 

Същото и при мен. Продължава вече месеци...
За момента не мога да направя нищо за промяна : Който има деца да си ги гледа ..

Не мога да дам рецепта как се излиза от тази ситуация, но, да, била съм в подобна.
Но при мен нещата не бяха монотонно спокойни, а скандално отчайващи -
не се разбирах с колежката.
Едно и също нещо се случваше всеки ден
И така две години...
Аз обаче не можех да гледам тв спокойно, не можех да върша нищо в къщи, защото се ядосвах и накрая не можех и да спя спокойно! Две години бях зациклила в един омагьосан кръг, който ми очерни живота и ми скъса нервите!
Или тя трябваше да се махне или аз. Но аз взех, че забременях ... и й устроих живота съответно!

И аз 

Да, имала съм, за кратко. Сега го имам, за по-дълго. Не знам какво да направя...

Запо4вам още една работа или я сменям......малко съм не у ред 
Заформям си скандал4е в къщи...........не ми е трудно  .......ама пусто и то влиза ве4е в руслото........
Сменям квартирата..........страшно помага........парвя го с определена периоди4ност,ина4е верно се 4увствам в монотон
.....................................................

Ако си търсиш оправдание за да си смениш любовника,сега му е времето...

Нормално е,всеки да има моменти на застой.Аз най-често съм се хващала да уча нещо ново,което няма нищо общо с правеното до момента от мен.Или съм се отдавала на неща,които много обичам...

Салфетки отдавна не събирам, селския труд ме плаши, а пътуванията отдавна не са кой знае колко вълнуващи мероприятия.
Преди излизах от такива състояния с интензивни и наситени нови отношения с индивид от другия вид, но сега още не знам как ще е - за сега ми е разнообразно и интересно.

Ами няма начин,като ходип всеки ден с един и същи хора на работа,така е, но аз гледам някак си да поразщъквам нещата като ми стане скучно. ПОнякога правя някаква мъъничка промяна и нещата ствата п-интересни,но като не съм на кеф и ми писне,просто организирам един мощен изригващ скандал и поне за ден,два три става адски интересно

Не. Нямм такива спомени, поне или не си позволявам да изпадам в такива цикли, че после излизането е трудно, струва ми се 

Всеки ден нещо се случва, къде хубаво, къде не, но винаги има нещо, което да създава усещане, че съм жива и, че животът не само, че не е скучен(макар да се случва да мрънкам, че ми е скучно), ами напротив, просто е прекрасен 

Борисе, общуването с много жени почна да ти се отразява.

Пробвай да си направиш епилация на триъгълника. Ще ти държи влага поне месец.

Разбира се, че ми се е случвало да съм в застой.
Докато си живея в невежество за застоя, лошо няма, но... веднъж идентифицирала момента "застой", става лошо. Най-често в търсене на разнообразие се оказва, че си търся белята. Все измислям някакви щуротии, предизвикващи противоречиви реакции.

За всичко е виновна индустриализацията... и Фройд, да знаете!

Боре, звучиш като в предбрачна треска.  
Ако вече си свършил тая работа, заеми се с бебеправенето. По-еднообразно е от телевизията, но е приятно по един особен начин  

  Много добре казано, направо като сентенция 

струва ми се, да...
Обаче като ме сгази някое отвратително битие (тип трагизъм висша форма), та сама си търся монотонието.

Имам да. И то такъв застой, че пуснах корени

Да си купиш ново червило също помага

И аз така и си я намерих.

И на колко години е въпросната беля? 

Тайна,а и не се гордея,ма хич даже.

И на мен ми се случва, ама дори да опитам с шопинг съм прекалено кисела и пак нищо не ми харесва. Май като се оставя на течението нещата се оправят от самосебеси.

и за женски форум няма да се сети за едим месец след епилацията

Имала съм, да. Слава Богу, не ме държи дълго. Алкохол, песни, танци и яко секс - на другия ден нищо няма да ти има

Ох и аз съм точно в такъв период от две седмици и нещо - май щото се заразих по интернет шопинга и само крада минутки да вляза и да разглеждам ... и само това правя по цял ден, никакъв творчески ентусиазъм. За този безмозъчен период не съм пипнала нищо вкъщи, не съм отворила книга, да не говорим за испанския и сроковете, дето си ги поставих ... пък и ми се натрупа работа \щото преди да открия златното чудо Виктория Сикрет имах и некви амбиции да реализирам една идея ...\
та така, егати сопола съм станала, ето, признах си, от утре - край!

И тази сентенция трябва да обрисуващата мотото на живота ми на този етап Да, точно така, добре казано е!

Пиеш ли?

А пък аз мечтая вече за такъв застой  щото от известно време такава турбуленция ме е хванала  .

Бях в застой, докато ходех на работа. Тъпчех на едно място, никакво развитие.
Вече съм добре, развитията са пред очите ми

аз пък го предпочитам това. рутината ми дава сигурност. всяка промяна, хубава или лоша ме разтриса психически и ми трябва време да се съвзема.

Случвало ми се е, гледам да се разсейвам с филми, книги или шопинг.Или променям нещо в себе си, или на работното място.Вкарвам нова емоция и така.

Казах аз, че нещо става с форумците. Ето, и Борис почнал да пуска хубави теми! поздравявам те за това, Борисе
Да, имала съм такива усещания и обикновено вземам кардинални мерки, защото съм нервак по характер и монотонността ме влудява. По дифолт обаче, винаги почвам със смяна на прическата. После както дойде. Последната ми лудост беше един проект, с който започнах да се занимавам самосиндикално. За щастие се прие от ръководството и настъпи реорганизация на работния процес. За ужас нанякои.
Подозирам, че скоро ще имам пак желание за избиване на скуката.

Точно сега съм в такава дупка и изход не виждам скоро.

 От скуката и застоя винаги ми е помагала дългата и изпълнена с препядствия разходка в планината...невероятен ефект и гарант за нещо ново или дори един нов светоглед,а да не говоря колко много се променя тялото,което неименуемо повдига духа ,а недай си боже ако се зачестят разходките

В момента и аз съм се вкиснала от еднообразието.Вие поне ходите на работа, а аз съм безработнаи майка на тинейджъри.До обяд ме е яд на себе си,а следобед на другите.Ще чакам нещата да се раздвижат .

Борка,ела у нас.
Имам толкова много за чистене-с прахослукачка, с парцал,прозорци,кухня,баня,тоалетна,паркета трябва да се лъсне-истинско разнообразие.
После имам за готвене и гладене-може да си избереш кое да е първо или да ги редуваш-първо супата и ризите,после баницата и докато се пече-покривките и чаршафите ги минаваш и тях.
А,отделно сина ми тъкмо се учи да ходи-подкрепяш с една ръка и гледаш в две посоки накъде се е катурнал.За да не ти е скучно събираш всичко,което той събори (т.е. всичко).
Говоря сериозно,после с години ще си спомняш деня, в който си изживял един ден от моя живот. А аз пред това време ще си лакирам ноктите-то от смяна на памперси на всеки 2 часа ( това за разнообразие)не ми остава време да скучая.И ще си мисля за теб-за единствения ден, в който ще мога евентуално да поскучая......

4UVSTVAH SE TAKA MALKO SLED KATO RODIH.VSEKI DEN EDNO I SA6TO.NO POSLE NE6TATA SAMI SE OPRAVIHA.

Изпадала съм , но ми се случва много рядко.Като усетя, че нещата тръгват да зациклят веднага си намирам някакво занимание, било и страхотна простотия само и само да се почувствам жива.Няма нещо, което да ме спре да направя каквото съм си наумила.Самото старание да постигна целта си ме забавлява и ме кара да живея истински, особено като целта е трудна.
Иначе най-лесния вариант е палиш колата и газ, все тая на къде, важното е да е различно от обикновено.
И двамата с мъжа ми живеем така и не можем да се оплачем, че ни е скучно!
Имам една дружка, за която няма невъзможни неща, пари за 3 поколения напред, приятели колкото иска и т.н. и като я удари сачмата паркира колата все тая къде ( и да я вдигнат ще си я прибере) хваща такси, автобус, маршрутка или каквото и да е било превозно средство и отива я на жп гарата, я на автогарата. Купува билет за някъде и тръгва.Няколко пъти си беше оставила чантата в колата, тръгнала без документи, с 20 лв и без телефон, ей така да види дали ще се справи без всичко , което има.Обажда се на мъжа си да тръгват заедно ако може или му оставя съобщение на секретаря.Няма я ден-два и се прибира...

Не. Аз си образувам сама разнообразието

Рядко. Или се захващам и за незначителните на пръв поглед неща или сама си създавам емоции...

Естествено, че ми се е случвало. В такива моменти гледам да направя нещо за себе си (напр. започнах да уча език, изкарах шофьорските курсове).

Да,имам непрекъснато.Ми какво,за разнообразие: се карам с половинката,после се сдобряваме,запознавам се с нови хора,влюбвам се намирам си нова мания ит.н....до любовник не съм стигала,но мисля че съпруга ми ще предпочете любовник пред бесния шопинг (особено по сезонните разпродажби,когато освирепявам тотално ).

В такива моменти си пускам музика от 90-те години. Действа ми безотказно. А при по-тежки случаи се подстригвам, след което следва караница вкъщи, сдобряване...и ето ти го разнообразието.

Да. Всяко нещо, което започна, в даден момент ме води до застой.  После се хвърлям в нещо ново, обикновено го правя хищнически скорострелно и невинаги го завършвам. Но в повечето случаи си струва.
Използвам тези периоди за преосмисляне на живота/ситуацията и се хващам с нещо по възможност дългосрочно. Задълбочавам се. После следва пак пауза. После намирам нещо ново.
Не говоря за дребни неща, а за перспективи. Работя на няколко тезгяха със себе си.

чета ти умните мисли и се забавлявам искрено

Че, какво лошо има в питането? Може би търси съвет как да се зарнообрази.

Аз определено си избирам този отговор: "купувате си нещо (дреха, кола, къща)" Само да можеше и да стане реалност.... 

А, иначе ако трябва да отговоря малко по-сериозно, предполагам ще кажа че нищо не правя, просто изчаквам периода да отмине и си намирам малко занимания - разходка, филм, заведение...
Всъщност аз така се измъкнах от омагьосания кръг - пряко сили и желания се завлякох на куб - сам сама (е, познавах хора от бара ама...). Киснах си сама в заведението, гледах как хората се забавляват и тайно им завиждах докато не дойде момента в който не започнах да се заговарям с редовните посетители и така от дума на дума, или по-скоро от вечер на вечер познатите ми се увеличаваха и вече не бях сама а от там на сетне е лесно 

Имала съм такива периоди, но съм ги приемала като нещо нормално... период, етап.
Не съм усещала душевен дискомфорт, не ми е било сиво.


Обади ми се ако/когато си си тук. Живеем на съседни улици. Все ще измислим нещо 

Размествам мебелите 

И аз така размествам, много помага, всичко е като ново

"Като иска Маря къдряво, сама да си го накъдри", казват бабите. 
Не го разбирам това, да си седиш и да чакаш нещо да стане.

Това не са мисли. Това е просто въпрос. И кое му е умното че не разбрах. 
Само една Щуротия може да каже нещо толкова щуро...

Мноого рядко. Сътворявам си разнообразието много лесно, а работата сякаш не я забелязвам 

Проблема е,че когато си в такова положение често пъти правиш глупости,които те хвърлят в такива приключения ,че почва застоя да ти липсва

Имам, имам, и още как..... а излизането ми от такива моменти е с голямо "бум!"
Сменяла съм работата, като ми мина (т.е. като родих ) се върнах на старата!
Обмисляла съм смяна на мъжа, но досега ми минава преди да е безвъзвратно късно.
Регистрирам се в някой сайт за запознанства - за 3 дни ми минава!
Решавам да .... уча, специализирам, стана докторант, стана разузнавач, да се посветя на някоя безумна кауза, да си взема отпуск и да отида в Латинска Америка...
Ей това много помага, ама после като си видя разпечатката от картата и ми се ще да съдя ОМВ за прекалено "разклонената" им клонова мрежа.
Пазара не помага, поне при мен не!
А най помага детето ми като се върне от гостито при баба си. Е тогава празно няма!

Имаше такъв български филм "Година от понеделници" с Коста Цонев. Всеки ден едно и също, едно и също до безумие, лудост.
Всеки има такъв период, но не чакай някой друг да се прави на шут, или някой да ти е виновен за моментното ти състояние. Радвай се на живота и малките радости в него - усмивката на детето, прегръдката на любимия, аромата на бебчето - космически аромат. И още толкова много мили спомени  и желания. Толкова е кратък живота, не го вгорчавайте и на другите около вас.
"Ако за нещо се безпокоиш, значи е твоя отговорност"

Това не са мисли. Това е просто въпрос. И кое му е умното че не разбрах. 
Само една Щуротия може да каже нещо толкова щуро...
[/quote]

ей, човече, аз не се шегувам...имах предвид постингите ти - нетрадиционни са ми, провокиращи понякога, и наистина се забавлявам. радва ме различната от мойта гледна точка, колкото и странна да е тя
извинявай ако съм прозвучала иронично, не го целях

Нещо такова е и при мен..Дори като има рутина в ежедневието, има и някакви дреболии или поне такива в главата ми, които ме ръчкат да не отговарям на въпроса "как си" с "едно и също".

Познато ми е... Десет години в една фирма... просто смених работата преди година и поех глъткасвеж въздух... Промяната помага в такива случаи...

Нормално е за това време на годината.Решение може да бъде всичко което ви доставя удоволствие!

Всеки човек изпада в такива моменти. Едни му казват тъпчене на едно място, други дупки, живот в застой, рутина и т.н. 
Имала съм всякакви фази от сорта работа, работа и пак работа до побъркване(едно и също нещо), но след това ми писва и намирам някакво решение със забавление, купони, дискотеки, шопинг и т.н. Изпадала съм и в другата фаза всеки божи ден на кръчми и дискотеки до втръсване. Пак застой  и намираш друг вид решение, пак някаква промяна правиш.
Мисълта ми е, че човек в зависимост от това в какъв вид "застой" изпада намира своите решения. Не знам дали има еднозначен отговор.Въпросът е да не се остави на течението.

Случва ми се, сега малко по-4есто , но за компенсация за много по-кратко. детето ме вади с някой бисер от застоя. понякога си по4ивам в това състояние. т.е наслаждавам му се, тъй като рутината понякога е отпускаща. когато ми дотежи много правя няколко неща- те действат при мен- купувам си готина книга, записвам се на курс по нещо, събирам се с отдавна невиждани приятели, правя шопинг, правя ремонт, променям си нещо във външния вид- коса, дреха и т.н. напоследък намерих трайно решение сина ми - с детето нямам време да такива "спокойности" и се терзая 4е не мога да ида на театър, концерт, на изложба. всъщност,  в живота ми е имало малко - май 3 -4 такива "бавни"момента- но все ги пълня с нещо. при по-сериозните се излекувах радикално от застоя- смених си работата, преместих се  в нов дом-който ремонтирахме и обзаведохме сами, забременях и родих, пак се преместихме в нов дом и така.
лошото при мен е 4е, се оту4их да по4ивам. ве4е имам усещането 4е не знам как. за мен идеалната по4ивката е екскурзия в 4ужбина, не по4ивка , а именно екскурзия. само добавете голяма проция сън и става идеално. имам 4увство 4е на пуст плаж ще пукна от скука или ще хукна да търся диваци. засега оба4е все "екскурзувам" по служба. за последните 10г. не помня да съм имала един месец отпуск с тотален релакс извън дома , без ангажименти. все си измислям къде зада4и, къде проблеми и после си ги преживявам дълбоко.

В точно такъв период съм, и то не отскоро. Лошото е , че ме изби на шопинг, и то почти всеки ден чувствам,че имам нужда/силно казано/ да харча пари....Гардероба ми се напълни с парцали, а аз освен на работа, няма къде другаде да ги нося...А трябва да се измъкна от тази въртележка....

Имам и такива дни, че и седмици даже.
Какво правя ли? Зависи колко е дълбока дупката и колко дълбоко съм потънала в ежедневието.
Понякога ми трябва само една шопинг терапия, а друг път глътка свеж въздух извън града, апартамента и цялата сивота около нас.

Мразя да ми е еднообразно, но понякога сама се увличам без да се замисля. За това, винаги когато можем сме някъде- на зелено, на спокойствие и