Миналата година от три различни баници по Коледа и Нова година на мъжа ми все му се падаше бебе. То друг късмет не му се падна изобщо. А аз уцелих паричката от питката на Бъдни вечер и това ми е за първи път в живота (ако не броя когато бях малка и майка ми и баба ми я нагласяха умишлено). А и на миналата Коледа милото официално ми предложи да се оженим по един наистина неповторим начин (беше изненада, всички останали учавстваха в подготовката, само аз бях в неведение) и така превърна празника в приказка за мен. Сега просто се чувствам длъжна да върна жеста някак си и трябва да измисля нещо наистина специално за тази Коледа, но още не съм решила какво. А и с този голям корем нещо не ми е до големи празненства. Май предпочитам тиха вечер в къщи пред телевизора.