Публикувана: 24 ноем. 2007, 16:48 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2007, 16:49 ч.

Словоизлиянията на една изкукала вече жена!

2 218
21
1

1
2
Всички

24 ноем. 2007, 16:48 ч.

Мнения: 218

Здравейте! Не знам как точно да Ви обясня как се чувствам и защо въобще пускам цяла тема за това,но е факт ..............просто не издържах! Ако модераторите я сметнат за излишна,моля да я изтрият!
Ами снощи ми се случи следното нещо. Едно от най-близките ни приятелски семейства снощи ни бяха на гости.Жената си пийва по принцип "порядъчно" и снощи пак, и в течение на разговора,който провеждаме на по цигарка под аспиратора, тя ми казва-ох,закъснява ми с 10 дни,ако до понеделник не ми дойде отивам на лекар,дано да не е киста или нещо лошо.Тук е мястото да кажа,че тази ми приятелка роди второто си детенце през януари тази година.
и аз на майтап й казвам-Момиче,ти си бременна.Тя отговаря-абсолютно невъзможно,точно в "опасните дни" не сме имали контакти. И тъй като аз си имах 1 закътан тест,който така и не успях да оползотворя,й го дадох и й казвам-направи го все пак. И тя го направи и лъснаха 2 черти. Shocked

И аз шок-за пръв път виждам 2 черти,и то изключително ярки,на тест,който бях купила за себе си.
Тя избухва в рев и хлипа и намила нещо си, и аз избухвам в рев и хлипам и нареждам нещо си.Тя ми вика-ами сега,какво ще правя? Аз и викам-Честито,бе момиче.Тя ми казва-ама трето няма да понеса.Аз й викам-само мога да си мечтая за така изглеждащ тест и толкова се радвам за нея,а в същото време сърцето ми кърви. Тя ми вика-ето на, ти много искаш и пожелаваш на всеки,а аз "прихващам".
Момичета,чувствам се много радостна за нашите приятели,особено когато казаха,след първоначалния шок,че смятат да го задържат все пак,обаче аз днес,цял-целеничък ден не съм спряла да плача и да пия бира и да си задавам въпроса -защо така и що за иронияяяяяяяяя

ПП: Забравих да честитя днешния празник на всички,които носят прекрасното име Екатерина,както между другото се казва и въпросната ми добра приятелка,за която написах по-горното, и тайно се надявам да не влиза в този форум,за да не разбере,че съм я "изклюкарила"

Последна редакция: сб, 24 ное 2007, 17:01 от tedybearbg

# 1 24 ноем. 2007, 17:06 ч.

Мнения: 7 201

Здравей tedy!Не е излишна темата ти,според мен!Разбирам как се чувстваш-колкото и да звучи като клише,заучена фраза и т.н.
Преди да родя моето момченце имах подобна случка на твоята!Наши приятели дойдоха един обяд ненадейно у нас с бонбони и уиски.И обявяват,че момичето е бременно и ще се женят,защото бяха само гаджета.Тя-студентка и изобщо не и е до това, дори не беше радостна(поне не и личеше).Няма да ти описвам как сдържах сълзите,които напираха в мен и какъв рев му ударих като си тръгнаха.Ние вече женени с моя мъж и зад гърба ми 2 спонтанни аборта и правим нови опити,а те хоп...без планове,без сметки!
Животът е несправедлив,винаги съм го казвала,но и на нашата улица ще изгрее слънце!Вярвам го!
Та така 1 или 2 седмици след тяхната новина дойде и моето щастие и аз бях бременна!
Затова не спирай да се надяваш и да вярваш!Щастието те дебне и ще те споходи точно тогава,когато най-малко го очакваш! Hug

# 2 24 ноем. 2007, 17:23 ч.

v. turnovo
Мнения: 987

Мила,Теди,напълно те разбирам как се чувстваш! Hug

Около мен е пълно с познати ,които забременяват непланирано ,да не кажа и нежелано....а аз....мен щъркела все ме забравя.Ти поне се радваш за своята приятелка,аз вече и на това не се радвам,мога да кажа ,че съм озлобяла към подобни новини Tired

Те,хората не са ми виновни,че аз не забременявам,но животът е несправедлив въпреки това Confused

Какво да ти кажа?Бъди силна- и ти ,и аз и всички момичета ще успеем рано или късно,за съжаление не точно както сме си го планували,но по-важното е да стане.Прегръщам те и не искам да униваш Hug

# 3 24 ноем. 2007, 17:26 ч.

Мнения: 41

Здравей,Теди!И аз преживях същото като теб преди 2 месеца.Станахме кръстници на много добър приятел на мъжа ми,бяхме си говорили с тях и те казаха,че скоро няма да опитват за бебе.Мина сватбата и след 2 седмици ни съобщиха,че е бременна.По същия начин цял ден рев и цял ден странни въпроси в главата ми,изпаднах в депресия и незнам как излязох от нея.
Но както е написала Мамче76 живота е доста несправедлив и там където искат нестава,а където го искат не Sad

Но ще доиде и нашето време и аз ти пожелавам от цялото си сърце да скоро Hug

# 4 24 ноем. 2007, 18:15 ч.

Мнения: 1 284

Теди,горе главата момиче!Пожелавам ти да обявиш в най-скоро време че си бременна! Hug

И повярвай ми, няма да плача,а искренно ще се радвам за теб!Една голяма прегръдка Hug

# 5 24 ноем. 2007, 19:42 ч.

Мнения: 2 422

ТЕДИ коте мило знам колко е гадно и аз правя като теб ти поне ме знаеш наливам си се с биричка белкем ми улекне ама неееееее. Затъжила съм се за теб трябва скоро да си направим срещичка Hug

# 6 24 ноем. 2007, 21:15 ч.

Видин
Мнения: 961

Мила, Теди, много добре те разбирам нищо че имам едно дете.
Миналата седмица една вечер, както си вечеряхме и мъжът ми казва, че един негов приятел чака второ дете и майка ми и тя казва, че една братовчедка и тя била бременна и аз направо изтръпнах.Помълчах малко и изтърсих- Всички забременяват само аз немога На тях им стана много неприятно, а аз излязох от стаята и си поревах едно хубаво.
Но после си казах, никага повече няма да правя така.Вярвам че и при мен ще изгрее слънце и наистина ще видя така желаниет две чертички. Пожелавам ти го от сърце и на теб!Имай вяра и ще стане! :

# 7 24 ноем. 2007, 21:40 ч.

И при теб ще дойде това щастие, не губи кураж. Прегръщам те! Hug

# 8 24 ноем. 2007, 22:40 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Moмичета

, идва Коледа, време е да си пожелаем по едно Коледно чудо! Вярвайте, ще се сбъдне! Hug

# 9 25 ноем. 2007, 12:00 ч.

Мнения: 218

Благодаря на всички ви,че се отнесохте с разбиране кам деликатното ми прихическо състояние Hug

Думите ви ми подействаха успокояващо и си рекох нов цикъл-нов късмет.А и някак си ми стана по-леко да разбера,че има и други,които се чувстват като мен! Благодаря Ви от сърце!!! bouquet

# 10 25 ноем. 2007, 13:01 ч.

Мнения: 202

Теди-и аз съм от тия, дето много добре те разбират и дето преживяват същите усещания и емоции; всъщност аз за разлика от теб доста съм озлобяла на тая тема, както нееднократно писах из форума Cry

и все пак-кураж, трябва да вярваме, нали?какво друго ни остава Hug

# 11 25 ноем. 2007, 13:35 ч.

Мнения: 36

И аз да се включа, със съпруга ми сме заедно от близо 5 години, едва миналата година се подписахме, а тази направихме приказна сватба с църковен брак.... Винаги сме искали да имаме дете, но аз все отлагах докато мине сватбата, за да сме спокойни и тн...
Като се прибрах в България да подготвям сватбата бях меко казано втрещена. Най-добрата ми приятелка беше брменна с близнаци, а тя никога до тогава не искаше да чуе за деца... След няколко дни се разбра, че един приятел, който от 5 месеца има приятелка, също чака бебе. След още няколко дни разбрах и за още 1 двойка гаджета, както и за още 2 семейни двойки много близки до нас. Междувременно срещнах и моята бивша съквартирантка, а тя даже беше родила преди 4 дни- от срещата ни!!!!!! Най-тежко ми беше, защото повечето бременни отказаха да дойдат на сватбата ни, защото им било зле.... А аз в този момент бях сама, мъжа ми не се беше върнал още и нямаше кой да ме утешава. Миналата седмица ни се похвалиха и нашите кръстници и аз за всеки толкова се радвам и такъв рев му удрям, че все едно е мое бебето. Оказва се, че всички около мен са бременни, това много ме радва, не бих казала, че съм озлобена, сигурно само малко към тези дето едва се познават и вече са с бебе, ама такъв е живота.... Ние вече трети месец се трудим и вярвам, че и нашето толкова чакано бебче ще се появи. Пък нали казват, че бременността е заразна, поне мен има мнооого, които да ме заразяват.
Моля ви момичета, не се отчайвайте, а се радвайте на тези моменти, за да сполетят и вас.
Целувки и успех на всички ни.

# 12 25 ноем. 2007, 17:26 ч.

Мнения: 1 765

Все се надявам, че и нас ще ни изберат нашите бебенца....лошо качество на характера ми е, че предпочитам да си самовменя вина, отколкото да предпочета да мисля, че вината е във всичко друго, но не и у мен, затова, си мисля, че явно не съм все още достатъчно добра, за да стана майка...което знам, че е глупаво, но е част от разсъжденията ми в тази връзка.

В крайна сметка, нямаме право да се предаваме и отказваме, винаги има начин, нали така... Hug

Ако ми стана мъчно си казвам: "Няма да плача!" и толкова....лошото е, че както повечето момичета ми е трудно да се зарадвам на сполучилите...съвестно ми е, сигурно би се сметнало за злобно, за коравосърдечно...но не е честно, някак си...

Хайде, стига съм драскала несмислени дрънканици...а да ходя да правя вечерята Mr. Green

Прегръщам ви и ви обичам много Hug

# 13 25 ноем. 2007, 19:46 ч.

София
Мнения: 1 248

И ние скоро ще почувстваме това щастие. Достатъчното в случая е да не спираме да вярваме в него, да бъдем все по-добри всеки ден, да се усмихваме и в трудните моменти и да продължаваме напред, въпреки разочарованията...В природата е така всяко нещо следва някаква последоователност. Някои събития се случват спонтанно, за други минава определено време, но когато искаш, когато даваш всичко от себе си, когато се надяваш, когато повярваш и не сираш да следваш целта си ще я достигнеш, колкото и да прилича на мираж понякога...

# 14 26 ноем. 2007, 01:20 ч.

Мнения: 340

Колко до болка познато... Аз затова не искам и да се прибирам в България, а повечето ми приятелки тук ( и някои там) нямат ни първо и аз някакси нямам право да съм тъжна и да се нуждая от нечия прегръдка, дори да кажа какво ми е. Нали си имам син. Приятели се развеждат, разделят, нямат къща или работа и тябва да слушам и съчувствам на историите им. А навсякъде из въздуха витае, че аз нямам моралното право да направя същото, тъй като моят проблем, може да е и техен някой ден или е прекалено интимен... по интимен от това да разбера чия половинка се проваля в леглото... Но никой/никоя от тях не иска да си даде сметка, че не си се представя себе си бездетна, и всеки случай не само с едно дете, и в никакъв с такава голяма разлика. Не съм заслужила почти ничия искрена подкрепа и разбиране. Една приятелка, която от над 10 месеца беше в течение на историята ми и нямаше думи, просто ми пожелаваше успех, но в отношението и се четеше колко няма подобни тревоги... ами скоро ми каза, че е бременна. И то, станало когато вече се била сериозно притеснила след 5 неуспешни опита. Даже си била издействала направление за консултация при специалист по стерилитет. И докато е можела да ми сподели тези свои си тревоги преди това, (както направих аз) и да си бяхме подкрепа една на друга, тя явно е предпочела да не излага своята уязвимост дори пред някой, който би я подкрепил, но затова пък не се поколеба да ми съобщи новината пост фактум в много ранна седмица и да оголи моята уязвимост на показ (на публично място беше, малко или много).

# 15 26 ноем. 2007, 09:51 ч.

Мнения: 290

Аз пък имам чуството,че до която жена се докосна и тя хоп бременна.
Забременяла случайно или пък решили да имат дете и хайдееее баш от първия път станало при тях.
Тези случаи за последните две години са може би около 7-8 вече.

И аз се възмущавам, защо е такава съдбата и защо непрекъснато трябва да получавам такива странични удари?
Най-ми е неприятно,че такива щастливи новини, не мога и аз да ги изживея щастливо, а ме правят много нещастна.
И се чуствам една гузна,че не мога да се радвам на чуждото щастие, което още повече ми задълбочава кризата.

# 16 26 ноем. 2007, 11:38 ч.

Мнения: 36

Абе момичета, я стига сте писали глупости! Сигурна съм, че това което изпитва всяка една от нас в такъв момент не е ЗЛОБА! Как така се предавате и даже пред себе си признавате, че злобеете, ми то като си вярва човек предизвиква съдбата! Аз лично, се радвам на чуждото щастие и много го изживявам, защото съм чувствителна, не защото злобея. Вие също не злобеете, неможе една жена, която мечтае да стане майка, да изпитва злоба на тази тема, за мен чувството е по-скоро ревност или лека завист. Моля ви бъдете малко по-позитивни, как да ви се случат хубави неща като постоянно си мислите за лоши??
Така виждам аз нещата и не налагам мнението си на другите, има всякакви хора.

# 17 26 ноем. 2007, 11:44 ч.

Мнения: 2 270

Цитат на: stelliana__ в пн, 26 ное 2007, 09:51

Най-ми е неприятно,че такива щастливи новини, не мога и аз да ги изживея щастливо, а ме правят много нещастна.
И се чуствам една гузна,че не мога да се радвам на чуждото щастие, което още повече ми задълбочава кризата.

Това все едно аз съм го писала Sad

# 18 26 ноем. 2007, 12:46 ч.

Варна
Мнения: 730

Даааа, толкова добре ви разбирам. Само че, има едно но....... колкото повече време минава, все повече обвинявам съдбата и всичко около нея за несправедливостта. И моля да ме извините, но като прочета, че някой пробва от 2-4 месеца и вече се е отчаял, ми иде да закрещя. Ами останалите като мен - та аз натрупах завиден стаж - 3 год. и 3 месеца в опити, цветна снимка, лапароскопия, инсеминация, инвитро...... и какво да кажем - вдигам горе главата и гледам напред. Друг избор просто няма! Да, мои познати забременяха - радвам се за тях и благородно им завиждам.
Още веднъж не се отчайвайте, ЩАСТИЕТО Е ПРЕД НАС!

# 19 26 ноем. 2007, 15:09 ч.

Мнения: 46

Съмнявам се, че бременеещите ми познати могат да ме заразят, аз се отдалечавам от тях в мига, в който науча новината им. Не бих казала, че злобея, не знам дали е ревност или завист, мисля че е огромна рана, в която отново някой е сипал много сол. Отдалечих се от приятелите си почти неусетно, само и само да се запазя психически. Не съм сигурна дали успях... Изживявам своя катарзис и се опитвам да остана оптимист, а не станах ли през годините до болка добър артист?! Tired

# 20 26 ноем. 2007, 16:15 ч.

Мнения: 1 209

Момичета силно ви Hug

. Няма жена, при която ако се забави бебето да не мине през този етап на отчаяние, размисли и ревност. Това е най-прекрасния път, по-който менаваме, изживейте го с усмивка и много любов. Краят му се вижда!!!

Знам, че много от вас ще си помислят, че говоря така, защото вече имам едно дете, но повярвайте ми, че само вярата ще ни помогне... Аз мойто дете го чаках осем години и нито за миг не съм си помислила, че няма да се появи, да разбира се имаше много сълзи, но те са полезни... Сега се оказа, че за второ дете шансовете са минимални, да не кажа, че дори и няма такива, но това няма да ме спре да се боря до край и да направя всичко, което зависи от мен... Пък и какво лошо има в това да дадем шанс и на някое изоставено дете да си има мама и тате!!! Peace