Днес съм тъжна. Особено тъжна, затова реших да ви споделя, та дано ми олекне поне мъничко. Живота ми се разпада на хиляди парчета, въвличам и децата си в това, от което още повече ме боли. Чували ли сте за взаимна любов и жестоко несходство на характерите. Е, дотам я докарахме с човека, с когото се опитхме да си играем на семейство. Сега не знам накъде, просто ми иде да потъна в дън земя и не знам как да се накарам да си тръгна. Дали ако си тегля един бой, няма пък да има ефект? И не знам накъде да тръгна, как да се спася и дали изобщо да го направя. Този човек ме е обсебил и единствения начин да си тръгна от него, е да отида......може би в чужбина или просто колкото се може по- далеч. Не знам как да оставя работа,приятели, роднини /няма да одобрят решението ми, нито ще ме подкрепят/. Трябва да се справя сама. Единствено на първо време мога да разчитам да погледат децата, докато се установя, но на мен определено ще ми бъдат сърдити и има защо: Винаги съм скривала от тях за нашите проблеми, за да не го намразват, за да го посрещат с отворени обятия, за да си мислят, че съм щастлива ако не от първия опит, то поне от втория. Чувствам се адски неуверена и много ме е страх от неизвестното, но ако продължавам да съм с този човек, ще се погубя сигурна съм в това. Не знам дори дали вече са ми останали сили, за да направя крачката към своето спасение. Той е човек егоист, който иска винаги да става на неговото, който не зачита чуждота мнение, който иска да остане единствения човек за мен, иска да го обожествявам едва ли не и да му се прекланям, опитва се да ми вменява вина, опитва се да ме отдалечи от близките ми като им намира недостатъци, опитва да ме манипулира. Е, да щом осъзнавам това, значи все още имам шанс, но дали ми останаха сили? Не съм сигурна. Ще се радвам да чуя вашето мнение и да получа вашата подкрепа /макар и виртуална/. Ако нещо трябва да изясня с цел да разберете по- добре кашата, която съм забъркала по своя воля, ще пиша пак. Благодаря че ме "изслушахте" /изчетохте/!
- Публикувана: 29 ноем. 2007, 13:51 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2007, 12:57 ч.
Не знам накъде да поема нито пък как да го направя.
anji_123 ,я спри да се самобичуваш!
Той е човек егоист, който иска винаги да става на неговото, който не зачита чуждота мнение, който иска да остане единствения човек за мен, иска да го обожествявам едва ли не и да му се прекланям, опитва се да ми вменява вина, опитва се да ме отдалечи от близките ми като им намира недостатъци, опитва да ме манипулира. Определено си обсебена,а не влюбена .Бягството няма да те спаси от това,а единствено ще те отдалечи от най-близките ти хора и ще бъдеш самотна в пълния смисъл на думата.Да,вярвам че се чувстваш безсилна,но не си!Длъжна ,ако не заради теб самата,то заради децата да намериш сили !Просто както се казва,стисни очи и скачай смело.Падането боли,но пък когато се изправиш и видиш околко високо си скочила и си оцеляла,ще повярваш в себе си и ще продължиш напред!Хей,имаш деца,приятели ,роднини ...все хора които те обичат.Нали няма да допуснеш да те отдалечат от тях?!Всички те са хората,заради които ТРЯБВА да направиш крачката!
Успех и горе главата!Сигурна съм,че ще намериш сили,колкото и да ти се струва невъзможно!
Той е човек егоист, който иска винаги да става на неговото, който не зачита чуждота мнение, който иска да остане единствения човек за мен, иска да го обожествявам едва ли не и да му се прекланям, опитва се да ми вменява вина, опитва се да ме отдалечи от близките ми като им намира недостатъци, опитва да ме манипулира. Определено си обсебена,а не влюбена .Бягството няма да те спаси от това,а единствено ще те отдалечи от най-близките ти хора и ще бъдеш самотна в пълния смисъл на думата.Да,вярвам че се чувстваш безсилна,но не си!Длъжна ,ако не заради теб самата,то заради децата да намериш сили !Просто както се казва,стисни очи и скачай смело.Падането боли,но пък когато се изправиш и видиш околко високо си скочила и си оцеляла,ще повярваш в себе си и ще продължиш напред!Хей,имаш деца,приятели ,роднини ...все хора които те обичат.Нали няма да допуснеш да те отдалечат от тях?!Всички те са хората,заради които ТРЯБВА да направиш крачката!
Успех и горе главата!Сигурна съм,че ще намериш сили,колкото и да ти се струва невъзможно!
Не се срамувай, а се взимай в ръце, докато не е късно. Майка ми си провали живота с втория си мъж, когото всички наричаха СПАСИТЕЛ, понеже я бил взел разведена и с дете!!! Този човек буквално я вкара в гроба. Тя по същия начин все гледаше да му угоди, представяше го като идеалния мъж, а той е най-егоистичното, садистично говедо което познавам (по принцип съм сдържана, но като говоря за този психопат, откачам 
)
Ако виждаш, че неприятностите се задълбочават, не си крий главата в пясъка, не се обвинявай, че ВТОРИ път на теб се случва. По-добре и трети да има - отколкото съсипан живот. Не споделяш подробности, но ако децата ти и ти не се чувствате добре с този човек - не ги подлагай на това. И себе си също. Ще съжаляваш, като прочетох историята ти - първо за майка си се сетих - унищожи себе си, моят живот и на брат ми също, защото била намерила СПАСИТЕЛ
)Ако виждаш, че неприятностите се задълбочават, не си крий главата в пясъка, не се обвинявай, че ВТОРИ път на теб се случва. По-добре и трети да има - отколкото съсипан живот. Не споделяш подробности, но ако децата ти и ти не се чувствате добре с този човек - не ги подлагай на това. И себе си също. Ще съжаляваш, като прочетох историята ти - първо за майка си се сетих - унищожи себе си, моят живот и на брат ми също, защото била намерила СПАСИТЕЛ
anji_123, срамуваш се? От какво??? Де да я знаехме тази вълшебна рецепта, която да ни предпазва от грешки 
Но уви...всички тук сме доказано сгрешили кой един, кой повече пъти.
Аз лично не разбрах обаче какво искаш да кажиш със следното изречение:"Чували ли сте за взаимна любов и жестоко несходство на характерите?" - че още се обичате, но не можете да общувате, той те подтиска, манипулира и т.н. ИЛИ ?
Ако е така защо се чувстваш предадена и смяташ, че не е спазил обещанията си да ви приема с децата, да сте щастливи, да те обича?
Ако мислиш, че отговорите на въпросите ще са прекалено лични, може и да не ми отговаряш. Аз просто се опитвам да се ориентирам в обстановката при теб.
Но уви...всички тук сме доказано сгрешили кой един, кой повече пъти.Аз лично не разбрах обаче какво искаш да кажиш със следното изречение:"Чували ли сте за взаимна любов и жестоко несходство на характерите?" - че още се обичате, но не можете да общувате, той те подтиска, манипулира и т.н. ИЛИ ?
Ако е така защо се чувстваш предадена и смяташ, че не е спазил обещанията си да ви приема с децата, да сте щастливи, да те обича?
Ако мислиш, че отговорите на въпросите ще са прекалено лични, може и да не ми отговаряш. Аз просто се опитвам да се ориентирам в обстановката при теб.
Мила,Анджи,когато сбъркаш за втори път още повече били,много ,много повече от първият, 
Казва ти го от личен опит.Знам от какво те е страх,за какво мислиш и как се чувствш.Знам го прекрасно ,повярвай ми Това ,което незнам обаче е какво да те посъветвам. 
Ако останеш с него,се тормозиш ако си без него същата работа. 
Ще ти стискам палци да вземеш най-правилният ,но за теб избор.
Прости ,че не и давам съвет,просто не бих посмяла в подобна ситуация,макар ,че така добре те разбирам но тесилно
Казва ти го от личен опит.Знам от какво те е страх,за какво мислиш и как се чувствш.Знам го прекрасно ,повярвай ми Това ,което незнам обаче е какво да те посъветвам. Ако останеш с него,се тормозиш ако си без него същата работа. Ще ти стискам палци да вземеш най-правилният ,но за теб избор.
Прости ,че не и давам съвет,просто не бих посмяла в подобна ситуация,макар ,че така добре те разбирам но те
силно
Аз лично не разбрах обаче какво искаш да кажиш със следното изречение:"Чували ли сте за взаимна любов и жестоко несходство на характерите?" - че още се обичате, но не можете да общувате, той те подтиска, манипулира и т.н. ИЛИ ?
Момичета, благодаря на всички ви за подкрепата. Ще се опитам да внеса яснота.
Fru-Fru - Всеки път, когато стигнем до раздяла, се оказва, че ми тежи да стигна докрай в решението си, яда преминава и изплуват хубавите моменти, които сме имали. И всеки път се разколебавам, а и той много ми помага за това /започва да ми казва колко много ме обича, и как всичко ще бъде наред/. А малко след това започвам да се мразя за слабостта, която проявявам и да се самобичувам за това, че продължавам да прощавам. Да, кара ме да се чувствам потисната, опитва се да ме манипулира. Твърди, че ме обича, но вече не му вярвам. Чувствам се предадена, защото дадох всичко от себе си.
slavka gergova Наистина е много, ама много по- трудно. Несъм предполагала, че ще бъде толкова трудно да се реша, а и както е видно, все още не съм.
Fru-Fru - Всеки път, когато стигнем до раздяла, се оказва, че ми тежи да стигна докрай в решението си, яда преминава и изплуват хубавите моменти, които сме имали. И всеки път се разколебавам, а и той много ми помага за това /започва да ми казва колко много ме обича, и как всичко ще бъде наред/. А малко след това започвам да се мразя за слабостта, която проявявам и да се самобичувам за това, че продължавам да прощавам. Да, кара ме да се чувствам потисната, опитва се да ме манипулира. Твърди, че ме обича, но вече не му вярвам. Чувствам се предадена, защото дадох всичко от себе си.
slavka gergova Наистина е много, ама много по- трудно. Несъм предполагала, че ще бъде толкова трудно да се реша, а и както е видно, все още не съм.
anji _123,прекрадно те разбирам,защото бях в абсолютно същата ситуация,с единственната разлика,че имам 1 дете.Но аз не изтърпях и си тръгнах.
Познато ми е чувството на срам и все още го изпитвам.И пред съседи и пред колеги и пред родителите си,да не говорим за чувството на вина пред детето. На тези географски ширини явно все още жената трябва да се срамуваСпомням си,че наша обща позната ми каза "сега ще си платиш,за това,което си направила",за кое да си платя 
за разбития си живот,илюзии,здраве.Е,добре-плащам си,че и с лихвите,ама само ако знаех какво плащам 
Съвет какво да ноправиш не мога да ти дам,и в единия и в другия случай ще бъдеш нещастна.Ако решиш да останеш,се примири със ситуацията и не си ги слагай толкова на сърце т.нар. недоразумения.
Ако решиш да си тръгнеш,обмисли го и тръгвай-пътя е труден и дълъг.
Познато ми е чувството на срам и все още го изпитвам.И пред съседи и пред колеги и пред родителите си,да не говорим за чувството на вина пред детето. На тези географски ширини явно все още жената трябва да се срамува
Спомням си,че наша обща позната ми каза "сега ще си платиш,за това,което си направила",за кое да си платя за разбития си живот,илюзии,здраве.Е,добре-плащам си,че и с лихвите,ама само ако знаех какво плащам Съвет какво да ноправиш не мога да ти дам,и в единия и в другия случай ще бъдеш нещастна.Ако решиш да останеш,се примири със ситуацията и не си ги слагай толкова на сърце т.нар. недоразумения.
Ако решиш да си тръгнеш,обмисли го и тръгвай-пътя е труден и дълъг.
Анджи_123, Знай, че ВИНАГИ имаш избор! Слушай сърцето си! Не бъди небрежна към сърцата на другите и не позволявай да бъдат небрежни към твоето! Ще намериш най-вярното и правилното решение, имаш сили, имаш и дълг към децата си! Няма от какво да се срамуваш. Съжалявам, ако поста ми звучи твърде "лозунгарски", но изхождам от личния си опит. Прегръщам те, вярвай в себе си
Знай, че ВИНАГИ имаш избор! Слушай сърцето си! Не бъди небрежна към сърцата на другите и не позволявай да бъдат небрежни към твоето! Ще намериш най-вярното и правилното решение, имаш сили, имаш и дълг към децата си! Няма от какво да се срамуваш. Съжалявам, ако поста ми звучи твърде "лозунгарски", но изхождам от личния си опит. Прегръщам те, вярвай в себе си
Момичета, безкрайно много ви благодаря за подкрепата, която ми оказвате. Все още се лутам от едната крайност в другата, но знам, че за децата ми ще е по- добре да се разделя с този човек. Съветвате ме да слушам сърцето си и се опитвам, но то е толкова объркано, че май по- добре да мисля с главата си. Предстои ми много труден път да извървя. Квартира, парите няма да стигат, трябва да си търся допълнителна работа. А от там веднага изниква въпроса: Как ще обръщам внимание на децата си, когато почти няма да ги виждам? Как ще възпитавам дъщеря си? Как ще преживяваме? Много ми е трудно, но се надявам да намеря сили в себе си. Прегръщам ви всички
ако помислиш повече за децата си а не за спомени и себе си ще стане новера
не разбирам аз такав любов и нерешителност - мога да разбера материална безизходица с две деца, но не и любов, която би ме убила когато няма кой да гледа децата - това за мен е егоистично...
мога да разбера да стоиш с него заради децата, но не и да стоиш когато тази твоя връзка косвенао застрашанва и децата ти - щото те имат само теб и ако теб те няма кой ще ги гледа???
та съжалявам за пробелмите ти, но никак не те разбирам....никак
не го правиш за децата, а пак казвам - разбирам саможертва заради тях, но един вид ти сега гледаш себе си и не мислиш за тях
не разбирам аз такав любов и нерешителност - мога да разбера материална безизходица с две деца, но не и любов, която би ме убила когато няма кой да гледа децата - това за мен е егоистично...
мога да разбера да стоиш с него заради децата, но не и да стоиш когато тази твоя връзка косвенао застрашанва и децата ти - щото те имат само теб и ако теб те няма кой ще ги гледа???
та съжалявам за пробелмите ти, но никак не те разбирам....никак
не го правиш за децата, а пак казвам - разбирам саможертва заради тях, но един вид ти сега гледаш себе си и не мислиш за тях
Чета и препрочитам вече не знам колко пъти, вашите съвети и все повече, стигам до извода, че наистина съм потъпкала достойнството си в тази връзка. Дано успея да се измъкна от там. Знам, че моята история не е пикантна и зрелищна, а най- обикновена и често срещана ситуация в живота, за това и може би малко са хората, които ми писаха, но все пак благодаря на всички. В реалния живот просто няма човек, с когото бих могла да споделя на този етап и щях да се пръсна.
искам да ти дам един съвет - не е лошо да се опиташ да поговориш с близките си
като семейна знам колко често прикриваме някои неща - къде за да не се обтегнат отношенията между родителите ни и мъжа ни, къде просто защото не остава време
и често проблемите като лъснат - близкит ни са повече от неподготвени за тях
ако те обичат - ще приемат нещата такива каквито са
НО! престани да асе ОБВИНЯВАШ! нямаш вина. не си сбъракла повеч от всеки друг в този живот. човешко е да се бърка. и ако вашите го забравят - не се свени да им напомниш техни грешки.
обаче ако ти подхождаш към нещата като към твоя грешка - как очакваш да я видят другите?
гордо се изправи и продължи - и това което ти писах сутринта - уточни си чувствата към човека
ако откриеш че не си влюбена, че нещата са си отишли, ако си дадеш явна равносметка защо стоиш с него - това ще ти е от голяма полза при евентуална раздяла
защото пък стреса ако откриеш че още го обичаш - ще е огромен. второ - ако наистина не го обичаш, а стоиш по лични причини - ще те освободи от чувството на каквато и да е вина пред него и неговите обвинения, психически тормоз може да има в случай ако изпитваш нещо към него /не само де, но тогава е най-силен/
започни от себе си - да си изясниш чувствата си и да си дадеш ясна сметка че за нищо не си виновна
после с близките ти - лек полека ги въвеждай в нещата ви
когато си готова с горните - ще решиш дали е дошло време за раздяла
но с две деца и без подготовка уви си мисля, че няма как да си тръгнеш току така...
успех и пиши в тази твоя лична тема всеки път като ти иде да виеш! винаги ще се намери някой я за приятелско рамо да си поплачеш, я за съвет а може и от двете по малко!
като семейна знам колко често прикриваме някои неща - къде за да не се обтегнат отношенията между родителите ни и мъжа ни, къде просто защото не остава време
и често проблемите като лъснат - близкит ни са повече от неподготвени за тях
ако те обичат - ще приемат нещата такива каквито са
НО! престани да асе ОБВИНЯВАШ! нямаш вина. не си сбъракла повеч от всеки друг в този живот. човешко е да се бърка. и ако вашите го забравят - не се свени да им напомниш техни грешки.
обаче ако ти подхождаш към нещата като към твоя грешка - как очакваш да я видят другите?
гордо се изправи и продължи - и това което ти писах сутринта - уточни си чувствата към човека
ако откриеш че не си влюбена, че нещата са си отишли, ако си дадеш явна равносметка защо стоиш с него - това ще ти е от голяма полза при евентуална раздяла
защото пък стреса ако откриеш че още го обичаш - ще е огромен. второ - ако наистина не го обичаш, а стоиш по лични причини - ще те освободи от чувството на каквато и да е вина пред него и неговите обвинения, психически тормоз може да има в случай ако изпитваш нещо към него /не само де, но тогава е най-силен/
започни от себе си - да си изясниш чувствата си и да си дадеш ясна сметка че за нищо не си виновна
после с близките ти - лек полека ги въвеждай в нещата ви
когато си готова с горните - ще решиш дали е дошло време за раздяла
но с две деца и без подготовка уви си мисля, че няма как да си тръгнеш току така...
успех и пиши в тази твоя лична тема всеки път като ти иде да виеш! винаги ще се намери някой я за приятелско рамо да си поплачеш, я за съвет а може и от двете по малко!
Анджи, четох ти темата, просто нямах време да пиша... не е причината, че историята ти не е зрелищна, та да има по-малко мнения, понякога човек просто не знае какво да каже.
Момичета преди мен са ти казали много неща, а фру-фру ти е задала хубави въпроси.
Аз мисля, че понякога жените преекспонират проблемите в една връзка, имат твърде много очаквания...
В тоя ред на мисли, не разбрах с какво точно ти тежи връзката, дай ми пример, разкажи ми кое точно смяташ за унизително (казваш,че си потъпкала достойнството си?) това разбира се, ако още ти се говори по термата.....
Срамуваш си,че си сгрешила? Огледай се покрай себе си- къде са тия съвршени безгрешни съжителства, където няма дрязги, несъгласия, обиди..... може би само в началото на една връзка...
Това че си дала всичко от себе си е чудесно, не е нещо, за което да съжаляваш, това показва, че си чувствителен, способен да обича човек... от това ли се срамуваш....
В момента плащаш жесток данък на нагласи, формирани изяло в културата ни. В Америка една жена и с две и с три деца си създава врзъки и не й дреме, нито се чувства втора ръка човек... Тука сякаш си дамгосан като вече имаш деца... ама това не е ли въпрос на личен избор, защото и тука можеш да срещнеш хора с два три брака и са си в чудесно здраве... значи от гледната точка зависи.....
С което ти казвам, изхвърли си от съзнанието тия клишета... "направих втора грешка"!!!- ми голям праз, аз колко съм направила в живота си, хич не ги и броя вече и в момента правя и какво от това..... Къде е написано на колко грешки имаш право???? Кой го определя????
Мисли, не се сривай и не потъвай в блато лично образувано от теб. Говори с близките ти, но не очаквай чудеса.
Ако разкажеш повече за този човек, дето те мъчи, ще напиша повече и за него, стига да намираш полза в казаното.
Айде, преди кафето толкоз
Момичета преди мен са ти казали много неща, а фру-фру ти е задала хубави въпроси.
Аз мисля, че понякога жените преекспонират проблемите в една връзка, имат твърде много очаквания...
В тоя ред на мисли, не разбрах с какво точно ти тежи връзката, дай ми пример, разкажи ми кое точно смяташ за унизително (казваш,че си потъпкала достойнството си?) това разбира се, ако още ти се говори по термата.....
Срамуваш си,че си сгрешила? Огледай се покрай себе си- къде са тия съвршени безгрешни съжителства, където няма дрязги, несъгласия, обиди..... може би само в началото на една връзка...
Това че си дала всичко от себе си е чудесно, не е нещо, за което да съжаляваш, това показва, че си чувствителен, способен да обича човек... от това ли се срамуваш....
В момента плащаш жесток данък на нагласи, формирани изяло в културата ни. В Америка една жена и с две и с три деца си създава врзъки и не й дреме, нито се чувства втора ръка човек... Тука сякаш си дамгосан като вече имаш деца... ама това не е ли въпрос на личен избор, защото и тука можеш да срещнеш хора с два три брака и са си в чудесно здраве... значи от гледната точка зависи.....
С което ти казвам, изхвърли си от съзнанието тия клишета... "направих втора грешка"!!!- ми голям праз, аз колко съм направила в живота си, хич не ги и броя вече и в момента правя и какво от това..... Къде е написано на колко грешки имаш право???? Кой го определя????
Мисли, не се сривай и не потъвай в блато лично образувано от теб. Говори с близките ти, но не очаквай чудеса.
Ако разкажеш повече за този човек, дето те мъчи, ще напиша повече и за него, стига да намираш полза в казаното.
Айде, преди кафето толкоз
anji _123 единствения съвет който мога да ти дам е да помислиш за себе си и затова че заслужаваш по-добър живот. Така ще си помислила и за децата си защото съм сигурна , че те имат нужда от здрава и щастлива майка.Незнам колко са големи , но знай че идва момент когато децата започват да разбират всичко и ще си дадат сметка че ти си нещастна заради тях /останала си с този човек заради някакъв стандарт ../ ще страдат много
И аз сбърках два пъти , с тази разлика че тогава нямах деца за които да мисля допълнително, но разбрах че никога не е късно да бъдеш щастлив
Пожелавам ти успех
И аз сбърках два пъти , с тази разлика че тогава нямах деца за които да мисля допълнително, но разбрах че никога не е късно да бъдеш щастлив
Пожелавам ти успех
Благодаря на всички момичета, които ми дадоха съвет. Много ми помогнахте да се изправя на крака, да се почувствам отново силна и борбена. Развитието при мен все още предстои, но показах, че съм силна и не може току така, да се опитват да ме мачкат. Може пък да има положителен ефект. Дано! Целувам всички и ви пожелавам прекрасен ден. Ако имам, каквито и да е новини, ще ви пиша в темичката си.
anji _123 единствения съвет който мога да ти дам е да помислиш за себе си и затова че заслужаваш по-добър живот. Така ще си помислила и за децата си защото съм сигурна , че те имат нужда от здрава и щастлива майка.Незнам колко са големи , но знай че идва момент когато децата започват да разбират всичко и ще си дадат сметка че ти си нещастна заради тях /останала си с този човек заради някакъв стандарт ../ ще страдат много
И аз сбърках два пъти , с тази разлика че тогава нямах деца за които да мисля допълнително, но разбрах че никога не е късно да бъдеш щастлив
Пожелавам ти успех
И аз сбърках два пъти , с тази разлика че тогава нямах деца за които да мисля допълнително, но разбрах че никога не е късно да бъдеш щастлив
Пожелавам ти успех
Здравей и от мен
И аз бях в подобна ситуация(с изключение на това че дотогава бях сама без дете).... изкарвах възлюбения си едва ли не Бог,карах всички да мислят че той е най-добрият,че той е най,най,най ....И после много се мразех за това,но...всеки извървява своя път и се учи от грешките си ! Даже аз май допуснах и още по-лошата грешка реших се да имам дете от него. И заслепена от любов (от моя страна) аз реших че той е идеалния за мен и ще бъде най-добрия баща а той продалжаваше да ме тъпче и да не ме зачита за човек,макар и да твърдеше че аз съм любовта на живота муи че ме обича . Но....когато на бял сват се появи това малко и безащитно детенце на мен ми светна лампата и разбрах каква грешка съм допуснала 
събрах сили и го изгоних от дома ми и от живота ми. И колкото понякога да изпадм в черни дупки и да се чудя дали съм постъпила правилно спрямо Ники съм убедена на 100% че детето ми ,както и аз сме 100000000000000000000000000 пъти по-добре без него. И ето че огря и слънце на моя хоризонт ( и се надявам това да продалжи до края на дните ми,да чукна на дърво да не чуе дявола) намерих мъж който наистина мен обича и даржи на мен и детето.Ники го обикна така да се каже от пръв поглед, а тя за него е смисъла на живота.И сега съм най-щастливата жена и живот и здраве Февруари чакаме още едно малко слънце да изгрее на нашия хоризонт 
Та това което исках да ти кажя е да не падаш духом.Всичките ми роднини и приятели ме подкрепиха на 100% и продължават да го правят,макар че аз се опитвах да ги убедя в това колко е добър ,но всички ме разбраха и мисля че всички тайно са подозирали какво е всъщност положението!Каквото и да решиш имаш и моята виртуална подкрепа
Надявам се наистина да обмислиш нещата от всички страни и да вземеш правилното за теб решение! Пожелавам ти да си щастлива и обичана жена!
От много време се каня да пиша потвоята тема, но не знаех как точно да си формулирам мисълта.
Явно подобен тип мъж е и моят. Когато хората разбраха за развръзката при нас питаха - Марин, ли? Твоят Марин? И не можеха да повярват точно поради причината, че пред хората е един, с едно поведение, а вкъщи съвсем друг. Аз обаче сляпо вярвах в него, по - скоро сляпо се надявах, че нещата ще тръгнат, че той ме обича и, че ще намери сили в себе си да се бори за семейството си. Колко наивна съм била.
За себе си реших, че ми стигат униженията, болката. И аз заслужавам да ме обичат, да ме ценят, да ме глезят. Заслужавам да живея спокойно.Без постоянното напрежение, дали ще му угодя, дали няма да го ядосам, дали няма да го засегна с нещо.
Не знам твоят мъж как точно те подтиска, как те унижава, но всеки човек си има достойнство и в един момент чашата прелива.
Ти си знаеш докъде е пълна е твоята чаша.
Пожелавам ти да успееш да вземеш най - разумното решение. Знам колко боли когато обичаш така. Но знам, че ще намериш баланса между чувства и разум. Само не взимай решение в момент на афект.
Явно подобен тип мъж е и моят. Когато хората разбраха за развръзката при нас питаха - Марин, ли? Твоят Марин? И не можеха да повярват точно поради причината, че пред хората е един, с едно поведение, а вкъщи съвсем друг. Аз обаче сляпо вярвах в него, по - скоро сляпо се надявах, че нещата ще тръгнат, че той ме обича и, че ще намери сили в себе си да се бори за семейството си. Колко наивна съм била.
За себе си реших, че ми стигат униженията, болката. И аз заслужавам да ме обичат, да ме ценят, да ме глезят. Заслужавам да живея спокойно.Без постоянното напрежение, дали ще му угодя, дали няма да го ядосам, дали няма да го засегна с нещо.
Не знам твоят мъж как точно те подтиска, как те унижава, но всеки човек си има достойнство и в един момент чашата прелива.
Ти си знаеш докъде е пълна е твоята чаша.
Пожелавам ти да успееш да вземеш най - разумното решение. Знам колко боли когато обичаш така. Но знам, че ще намериш баланса между чувства и разум. Само не взимай решение в момент на афект.
X
Реклама