Историята ми е следната: Преди няколко месеца повишиха мъжа ми и се наложи да се преместим в друг град. Аз започнах на едно място, но колегите не ме приемат и ходенето на работа за мен се превърна в най-неприятното нещо на света. Освен това и мъжа ми също има проблеми. И както се оказа и на двамата не ни харесва вече да сме тук. Започнахме да си говорим за връщане на предишното място. Но каква беше изненадата ми когато миналата седмица мъжа ми каза че не може да се върне с мен. Много ми е мъчно, че избира фирмата пред мен. Посъветвайте ме на къде да поема. Искам да се върна, но не искам да го оставя, не искам да се разделяме заради тъпата му работа. Все пак и аз искам да печеля добре, да градя кариера, а тук ми е невъзможно. Трябва да се правят компромиси, но до кога само аз. Вече пета година сме заедно, а той няма време и дете да ми направи, от тъпата му работа. Ще ви бъда благодарна и за съвети и за критики.
- Публикувана: 4 дек. 2007, 08:46 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2007, 14:56 ч.
моля за съвет, проблем в семейството
Аз не съм решила, той го реши и аз като кученце го последвах, явно аз го обичам повече, а той работата. Аз също печеля добре на моята си работа, която напуснах заради него, даже повече от него печелех. Не искам да оставам тук, за това не си търся нова работа, аз имам такава. Нашето преместване е от София в дълбоката провинция където всеки те гледа като полезно изкопаемо. На това ако му викате ново начало, аз му викам набутване. Май нищо няма да загубя, щом той предпочита работата пред мен, това е ясно, даже май съм си загубила времето с него.
НЕ МИСЛЯ ЧЕ ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ Е ГНИЛОСТ И ЗАРАЗА !!!!
ДОРИ МИГ НЕ СЪМ СЕ ЗАМИСЛЯЛА ДАЛИ ДА ОСТАВАМ В СОФИЯ ИЛИ ДА ЖИВЕЯ В "ДРУГАТА" БЪЛГАРИЯ , А ДАЛИ ТИ НЕ СЕ ДЪРЖИШ С КОЛЕГИТЕ СИ ГАДНО ПОНЕЖЕ СИ ОТ ПО-ВИСОКА КЛАСА - МОМА СОФИЯНКА . ПОМИСЛИ МЪЖА ТИ ЛИ Е ПРОБЛЕМА ИЛИ НАРАНЕНОТО ТИ ЕГО ЗА" ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ"
ДОРИ МИГ НЕ СЪМ СЕ ЗАМИСЛЯЛА ДАЛИ ДА ОСТАВАМ В СОФИЯ ИЛИ ДА ЖИВЕЯ В "ДРУГАТА" БЪЛГАРИЯ , А ДАЛИ ТИ НЕ СЕ ДЪРЖИШ С КОЛЕГИТЕ СИ ГАДНО ПОНЕЖЕ СИ ОТ ПО-ВИСОКА КЛАСА - МОМА СОФИЯНКА . ПОМИСЛИ МЪЖА ТИ ЛИ Е ПРОБЛЕМА ИЛИ НАРАНЕНОТО ТИ ЕГО ЗА" ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ"
Аз не съм решила, той го реши и аз като кученце го последвах, явно аз го обичам повече, а той работата. Аз също печеля добре на моята си работа, която напуснах заради него, даже повече от него печелех. Не искам да оставам тук, за това не си търся нова работа, аз имам такава. Нашето преместване е от София в дълбоката провинция където всеки те гледа като полезно изкопаемо. На това ако му викате ново начало, аз му викам набутване. Май нищо няма да загубя, щом той предпочита работата пред мен, това е ясно, даже май съм си загубила времето с него.
Zdravei!predi edna godina i nie se premestihme v po-maluk grad.Mnogo dobre te razbiram kak se chuvstvash.Mujut mi imashe rabota,a az si namerih sled 3meseca.Vsichki kolejki mi se chudiha kak sum mogla da doida v po-malkia grad.No triabva da ti kaja,che tam stanahme po-sploteni,zastoto razchitahme samo na nas.Niamashe vunshna namesa.No v kraina smetka pak zaradi rabotata na muja mi se premestihme v Plovdiv.No,ako mi se otdade vuzmojnost sus sigurnoste,pak ste se vurna tam.
Подкрепям,milmar.Живях 6 години в София,харесваше ми,исках да си остана там,но се предадох и се преместих в родният град на съпруга ми-в "дълбоката провинция" 
-трудно беше свикването-и до сега не съм свикнала,а сме от почти 4 години тук вече,но пък правя всичко възможно,имам приятели тук и не плюя против града.
-трудно беше свикването-и до сега не съм свикнала,а сме от почти 4 години тук вече,но пък правя всичко възможно,имам приятели тук и не плюя против града.
Ами разясни на себе си първо какъв е главния проблем - съпругът или работата ти. Те не6тата са свързани, но едното идва от другото. Ли4ния живот вляе на работата и работата влияе на ли4ния живот. И аз съм била в съ6тия гаден кръг. Ако проблемите вкъ6ти идват от работата и обкръжението, определено това 6те трябва да се промени. На мен ми отне няколко години, не е много лесно. Понякога трябва да си тъп и упорит. Но си определи приоритетите.
Моят съвет е да не се примиряваш, а да живеиш твоя си живот. Стискането на зъби е до време.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
Аз пък така и не разбрах няколко неща:
1. преди на едно и също място ли работехте?
2. сега заедно ли работите?
3. защо той да не може да се върне на старото си работно място или да потърси ново - нали не му е добре на сегашното?
4. какво означава това, че той не може да се върне с теб??? (това негово решение или зависи само от намирането на работа?)
6. какво общо има това, че той работи и обича работата си с нежеланието му да ти направи дете - нали ти ще бременееш, раждаш и сигурно ще ползваш майчинство - как това ще му попречи на работата (по-скоро би позабавило твоя стремеж за кариера)?
По-скоро мъжът ти или е страшен егоист, или иска "да си поживее сам", или и двете.
Не обсъждате ли подобни важни решения заедно???
1. преди на едно и също място ли работехте?
2. сега заедно ли работите?
3. защо той да не може да се върне на старото си работно място или да потърси ново - нали не му е добре на сегашното?
4. какво означава това, че той не може да се върне с теб??? (това негово решение или зависи само от намирането на работа?)
6. какво общо има това, че той работи и обича работата си с нежеланието му да ти направи дете - нали ти ще бременееш, раждаш и сигурно ще ползваш майчинство - как това ще му попречи на работата (по-скоро би позабавило твоя стремеж за кариера)?
По-скоро мъжът ти или е страшен егоист, или иска "да си поживее сам", или и двете.
Не обсъждате ли подобни важни решения заедно???
Аз не съм решила, той го реши и аз като кученце го последвах, явно аз го обичам повече, а той работата. Аз също печеля добре на моята си работа, която напуснах заради него, даже повече от него печелех. Не искам да оставам тук, за това не си търся нова работа, аз имам такава. Нашето преместване е от София в дълбоката провинция където всеки те гледа като полезно изкопаемо. На това ако му викате ново начало, аз му викам набутване. Май нищо няма да загубя, щом той предпочита работата пред мен, това е ясно, даже май съм си загубила времето с него.
трябва да прецениш кое за теб е по-зна4имо-кариерата или семейството.Ако го оби4аш този 4овек и държиш на него,не го оставяй-можеш просто да смениш раб.си място или пък да не се опиташ да се сработиш с колегите си.По4ти сигурна съм,4е заминеш ли,ще разбиете това,което сте градили с времето.
Момиче, в една връзка не стои на дневен ред въпроса кой кого обича повече. Винаги единят е обичан повече, въпросът е дали това е проблем. И аз скоро напуснах високо платена и много перспективна работа, която изпада на човек веднъж на 100 години, защото "семейният съвет" (аз и мъжа ми) взе това решение. Да, направих го заради него и заради семейството ни, и да, не съжалявам. Когато правиш нещо за човека, когото обичаш, не започваш да го мериш на кантар, да не вземеш случайно да се минеш.
Най-добре обсъдете с половинката кой какво иска, какви са шансовете да го постигне, до колко желанията на всеки от вас съвпадат с това на къде искате да се развива връзката, и след това вземете добре обмислено решение. От това, което пишеш, се вижда, че в момента си доста "пенлива", по-добре се успокой малко, и обмисли нещата внимателно. Успех
Най-добре обсъдете с половинката кой какво иска, какви са шансовете да го постигне, до колко желанията на всеки от вас съвпадат с това на къде искате да се развива връзката, и след това вземете добре обмислено решение. От това, което пишеш, се вижда, че в момента си доста "пенлива", по-добре се успокой малко, и обмисли нещата внимателно. Успех
Аз преживях същото, не успях да се напасна в новата среда, загубих самочувствието и вярата в себе си. Съгласна съм, че семейството е най-важното, но когато съм половин човек, вредя и на другия. Аз се върнах в големия град, малко след това ме последва и съпругът ми. Моето "егоистично" решение повлия добре и на него, защото беше стимул да си намери още по-добре платена работа, която беше стъпката за сегашното му израстване. Обичам го повече от всичко, но тогава животът ми беше ужасен и не ми издържаха нервите. Скоро пак ми предстои да направя компромис, все още го обмислям, защото не искам да се върна към емоционалния срив. Не искам да обидя никого, но на мен не ми понесе малкия град и не мисля да повтарям.
Все пак нямате дете и може би сега е моментът да преосмислиш всичко и да направиш своя избор. Не бива да се наказваш затова, че обичаш някого толкова, че да го поставиш пред себе си.
Все пак нямате дете и може би сега е моментът да преосмислиш всичко и да направиш своя избор. Не бива да се наказваш затова, че обичаш някого толкова, че да го поставиш пред себе си.
Аз пък така и не разбрах няколко неща:
1. преди на едно и също място ли работехте?
2. сега заедно ли работите?
3. защо той да не може да се върне на старото си работно място или да потърси ново - нали не му е добре на сегашното?
4. какво означава това, че той не може да се върне с теб??? (това негово решение или зависи само от намирането на работа?)
6. какво общо има това, че той работи и обича работата си с нежеланието му да ти направи дете - нали ти ще бременееш, раждаш и сигурно ще ползваш майчинство - как това ще му попречи на работата (по-скоро би позабавило твоя стремеж за кариера)?
По-скоро мъжът ти или е страшен егоист, или иска "да си поживее сам", или и двете.
Не обсъждате ли подобни важни решения заедно???
1. преди на едно и също място ли работехте?
2. сега заедно ли работите?
3. защо той да не може да се върне на старото си работно място или да потърси ново - нали не му е добре на сегашното?
4. какво означава това, че той не може да се върне с теб??? (това негово решение или зависи само от намирането на работа?)
6. какво общо има това, че той работи и обича работата си с нежеланието му да ти направи дете - нали ти ще бременееш, раждаш и сигурно ще ползваш майчинство - как това ще му попречи на работата (по-скоро би позабавило твоя стремеж за кариера)?
По-скоро мъжът ти или е страшен егоист, или иска "да си поживее сам", или и двете.
Не обсъждате ли подобни важни решения заедно???
Преди не сме работили заедно, сега да. За това колегите не ме приемат. Той не може да се върне на старото място, а нова работа търси непрекъснато.
Преди малко пак си говорихме по въпроса, за да се върне искал да довърши започнатото тук.
Що се отнася за бебето, просто не му остава време за това. Все го няма или се прибира изморен. Имам чувството, че толкова се е вживял в работата си, че не мисли за нищо друго.
Писна ми да съм на второ място, искам да ми обръща малко повече внимание.
Не ми харесва да живея тук, нямам никого освен него, трудно се сприятелявам, а и той също. До сега така хубаво си живеехме, нямахме нужда от нищо, бяхме си достатъчни един на друг. Но се чувсктвам меко казано изоставена.
[/quote]
Преди не сме работили заедно, сега да. За това колегите не ме приемат. Той не може да се върне на старото място, а нова работа търси непрекъснато.
Преди малко пак си говорихме по въпроса, за да се върне искал да довърши започнатото тук.
Що се отнася за бебето, просто не му остава време за това. Все го няма или се прибира изморен. Имам чувството, че толкова се е вживял в работата си, че не мисли за нищо друго.
Писна ми да съм на второ място, искам да ми обръща малко повече внимание.
Не ми харесва да живея тук, нямам никого освен него, трудно се сприятелявам, а и той също. До сега така хубаво си живеехме, нямахме нужда от нищо, бяхме си достатъчни един на друг. Но се чувсктвам меко казано изоставена.
[/quote]
Значи всъщност ти липсват приятелите?
Трябва да подредиш преоритетите си мисля. Аз напуснах всичко: собствен бизнес, приятели, семейство и го последвах в чужда страна, с различни нрави, имам наистина само него. Въпреки, че всеки ден го питам , дали не е решил да се върнем в България (това е вид закачка между нас), знам че това е важно за него и щом семейството ми е тук и аз ще съм тук. Нищо, че отново ще трябва да градя име и кариера. За протокола, ние също нямаме дете / дъщеря му от предишен брак учи в друг град тук и за това през цялото време сме сами/.
Моят съвет е да не се примиряваш, а да живеиш твоя си живот. Стискането на зъби е до време.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
Замечтана, имах предвид да не се оставяш друг да управлява живота ти, а да го правиш сама.
И съм дълбоко убедена, че ако един мъж не може да си представи живота без тебе (което май не е така), той ще те последва.
Моят съвет е да не се примиряваш, а да живеиш твоя си живот. Стискането на зъби е до време.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
Върни се в София. Ако той те обича, рано или късно ще се осъзнае и ще дойде при теб.
Замечтана, имах предвид да не се оставяш друг да управлява живота ти, а да го правиш сама.
И съм дълбоко убедена, че ако един мъж не може да си представи живота без тебе (което май не е така), той ще те последва.
Аз пък така и не разбрах няколко неща:
1. преди на едно и също място ли работехте?
2. сега заедно ли работите?
3. защо той да не може да се върне на старото си работно място или да потърси ново - нали не му е добре на сегашното?
4. какво означава това, че той не може да се върне с теб??? (това негово решение или зависи само от намирането на работа?)
6. какво общо има това, че той работи и обича работата си с нежеланието му да ти направи дете - нали ти ще бременееш, раждаш и сигурно ще ползваш майчинство - как това ще му попречи на работата (по-скоро би позабавило твоя стремеж за кариера)?
По-скоро мъжът ти или е страшен егоист, или иска "да си поживее сам", или и двете.
Не обсъждате ли подобни важни решения заедно???
1. преди на едно и също място ли работехте?
2. сега заедно ли работите?
3. защо той да не може да се върне на старото си работно място или да потърси ново - нали не му е добре на сегашното?
4. какво означава това, че той не може да се върне с теб??? (това негово решение или зависи само от намирането на работа?)
6. какво общо има това, че той работи и обича работата си с нежеланието му да ти направи дете - нали ти ще бременееш, раждаш и сигурно ще ползваш майчинство - как това ще му попречи на работата (по-скоро би позабавило твоя стремеж за кариера)?
По-скоро мъжът ти или е страшен егоист, или иска "да си поживее сам", или и двете.
Не обсъждате ли подобни важни решения заедно???
Преди не сме работили заедно, сега да. За това колегите не ме приемат. Той не може да се върне на старото място, а нова работа търси непрекъснато.
Преди малко пак си говорихме по въпроса, за да се върне искал да довърши започнатото тук.
Що се отнася за бебето, просто не му остава време за това. Все го няма или се прибира изморен. Имам чувството, че толкова се е вживял в работата си, че не мисли за нищо друго.
Писна ми да съм на второ място, искам да ми обръща малко повече внимание.
Не ми харесва да живея тук, нямам никого освен него, трудно се сприятелявам, а и той също. До сега така хубаво си живеехме, нямахме нужда от нищо, бяхме си достатъчни един на друг. Но се чувсктвам меко казано изоставена.
Как така не му остава време да направи бебе ? Вие кекс въобще ли не правите? Извини ме за глуповатия въпрос.
Да не би нещата с работата и пр. да са и повод за размисъл и промени в други отношения? Да не би да иска да започне нов живот сам?
...
Как така не му остава време да направи бебе ? Вие кекс въобще ли не правите? Извини ме за глуповатия въпрос.
Да не би нещата с работата и пр. да са и повод за размисъл и промени в други отношения? Да не би да иска да започне нов живот сам?
Как така не му остава време да направи бебе ? Вие кекс въобще ли не правите? Извини ме за глуповатия въпрос.
Да не би нещата с работата и пр. да са и повод за размисъл и промени в други отношения? Да не би да иска да започне нов живот сам?
И не само това.
Според мен индиректно се опитва да подскаже, че иска раздяла /защото семейство в 2 различни града, далече един от друг, без кекс и без време един за друг - не ми се връзва, а детето - т.е. липсата на време за правенето му - е една немаловажна подробност/.
Знаеш ли, мога да ти кажа само, че те разбирам много добре. Бях в друг град - по-голям от родния ми, хубав град - всичко си имаше - ама не се чувствах добре там, толкова ми липсваше родния ми град, приятелите, въздуха - всичко. Прибрахме се - още не мога да се нарадвам. Това, че още нямате деца, облекчава ситуацията. Трудно ми е да те посъветвам да правиш компромиси със себе си - това са важни неща, човек трябва да се чувства добре там, където живее; трябва да си харесва живота, за да е щастлив и спокоен. Иначе любовта ви ще бъде подложена на голямо изпитание - възможно е да охладнееш към него с течение на времето. Явно ти предстои да вземеш решение. В такъв случай трябва да изясниш ситуацията за самата себе си - да видиш кое е важно за теб; с кое можеш да се разделиш и с кое не можеш; да си изясниш какво точно искаш от живота, как си го представяш, как би искала да си го изживееш. Тогава всичко ще си дойде на мястото и ще знаеш как да постъпиш.
На твое място аз бих се върнала в старото си обкръжение. Доколкото разбирам не си доволна нито от сегашното си положение, нито от времето, което прекарвате заедно. Ами тогава защо се мъчиш? След като не ти харесва и след като мислиш, че компромиса е бил само от твоя страна не виждам какво те задържа. А изказването "от тъпата работа няма време дете да ми направи" ми звучи много несериозно и озлобено. Ако мислиш, че няма да имате време за детето по-добре изобщо не го правете. Това не е растение в саксия и трябва много добре да прецениш можеш ли или не можеш да гледаш дете, не само от финансова гледна точка.
По отношение на "дълбоката провинция" аз съм напълно съгласна с теб. Никога по никакъв начин не бих могла да живея в малък град! И да ме извиняват всички несофиянци ама провинцията си е провинция! Аз не съм "мома софиянка", живяла съм в Плевен до 5-тата си година, но това не променя отношението ми. Не харесвам малки градове и крайни квартали!
По отношение на "дълбоката провинция" аз съм напълно съгласна с теб. Никога по никакъв начин не бих могла да живея в малък град! И да ме извиняват всички несофиянци ама провинцията си е провинция! Аз не съм "мома софиянка", живяла съм в Плевен до 5-тата си година, но това не променя отношението ми. Не харесвам малки градове и крайни квартали!