Публикувана: 4 дек. 2007, 11:59 ч.
Последно мнение: 9 дек. 2007, 10:37 ч.

за мъжете, алкохола и .........

3 174
37
1

Гост

1
2
3
Всички

4 дек. 2007, 11:59 ч.

Бясна съм на мъжа ми!!!!!! Снощи се обадиха наши, нека ги нарека "семейни приятели", с които не сме се виждали от доста време и то поради леко обтягане на отношенията. Говорихме си как трябва да се видим и т.н и да си разменим малко DVD с детски филми за децата. Тъй като живеят близо до нас, решихме да стане още същата вечер и естествено мъжът ми отиде набързо с уговорката, че няма да се бави, а събирането ще го оставим за края на седмицата. И така няколко часа, естествено побеснях, обаждам се по телефона / по принцип мразя да му се обаждам и да го привиквам да се прибира/, но все пак го направих .... започнах с тирадата и какво да чуя на отсрещната линия не е той. Стана ми толкова неудобно.... Дал телефона на въпросният ни семеен приятел.....Може би трябваше да ми стане забавно ли, не знам.....И не стига това ами се прибира вкъщи с бясна физиономия, че съм го извикала и започва да ми разказва как е обсъждал с тези хора нашите лични планове за второ дете и т.н. Как те са давали акъл кога да стане това и как да стане, че не трябвало да чакаме ремонта и т.н. все неща, които са си лично наши. Просто ми писна от неговите пуберски изпълнения, като малко дете ... Когато и да излезем заедно винаги се напива за отрицателно време и после го прибирам на четири крака вкъщи. Тази седмица бяхме на фирмено парти... и той се напи като диво прасе ... стигна се дотам, че на прибиране падаше по улиците и се наложи да го влача. Само търси с кого да се събере и да си пийне. Започнал е да се напива от много малко количество алкохол и ме е страх да не заприлича на баща си - той ходи и се крие от свеки, че пие и когато я няма се прави на парцал. Чиста проба алкохолик. добре, че е майката на мъжа ми да го стяга от време на време. Ами ако и моят мъж се превърне в копие на баща си. Всички признаци са налице. Не искам детето ми да изпитва срам от баща си, така както мъжът ми го е срам от своя баща.

Лелеле,

откъде тръгнах, а докъде стигнах

Не знам дали проблема ми е достатъчно сериозен, но просто така си споделям.....

# 1 4 дек. 2007, 12:19 ч.

някъде в орбита...
Мнения: 2 913

Ами като ти гледам емоционалните излияния, явно наистина имаш проблем. Дали обаче е един? Защото като чета май са няколко, и си се трупат. А това не е здравословно за връзката между вас. Говорили ли сте за тези неща?

# 2 4 дек. 2007, 13:23 ч.

София
Мнения: 1 352

Има мъже, на които просто им е слаб ангела като седнат на масата. Това още не е алкохолизъм
Ако обаче не се озапти овреме, твърде възможно е да се превърне в сериозен проблем.
Поговори с него, посочи му баща му, кажи му това което споделяш и с нас - че не искаш децата ви да се срамуват от баща си.
Дано има ефект.
За мен това е основния ви проблем, другото са дреболии.

# 3 4 дек. 2007, 16:05 ч.

Мнения: 417

Да ти кажа проблема сега може и да не много голям, но все пак трябва да си нащрек защотот както разбирам съпруга ти има пример точно такъв модел на поведение баща му, за такива хора това не е нещо странно или нещо което в един момент може да предизвика сериозни проблеми в семейството, може да не е алкохолик още ,но битовите напивания също са голяма напаст и най вече ако има дете в семейството, това е моето мнение.

# 4 4 дек. 2007, 16:29 ч.

Мнения: 945

Според едно иzследване дори пиенето на 1 чаша вино всяка вечер е алкохолиzъм Crazy

, а аz алкохоличка.

Мъжът ми имаше такъв проблем в началото на връzката ни. При него беше така да се каже национална черта (едно 70% от руснаците, коиот поzнавам, вклЮчително и жени, пият докато не свърши алкохола или не паднат под масата). След няколко раzговора с него той се zамисли и реши, че щом другите хора могат да си сложат спирачка и да не се напиват като прасета, zначи и той може. Каzа, че и никога не се е zамислял над това, zащото всички около него така са пиели, вклЮчително и баща му.

Сега проблями на тема аклохол нямаме, и се надявам и zа в бъдеще да е така. Поговори с мъжа си...

# 5 4 дек. 2007, 16:56 ч.

Мнения: 141

живях с алкохолик 11год.-това е жестоко.Детето се срамуваше-то нямаше баща,а аз-съпруг.Никога не е имало празник или спокойно изкарана ве4ер в къщи.Всеки ден,прибирайки се от работа,се питах каква ще ми е "изненадата" днес.За тормоза и побоищата-няма да говоря.От 7г.сме разведени,т.е.преди 7 г.запо4на живота ми.Сега бившия ми мъж е абсолютна деградация,а аз живея с 4удесен 4овек.Направи си изводите сама-ако смяташ,4е мъжа ти е алкохолик,пък даже и потенциален,нищо добро не те 4ака.

# 6 4 дек. 2007, 17:01 ч.

Мнения: 1 008

Съпругът ти е генетично уязвим. Трябва да увладеете проблема с време иначе,както вече ти казаха, нищо добро не те чака.

# 7 4 дек. 2007, 18:07 ч.

Мнения: 148

Мила, първо поговори с него на тази тема. Посочи му фактите и му сподели притесненията си. Ако трябва, му постави и ултиматум. Знам, че отстрани е много лесно да се дават съвети, но разговорът с него е безкрайно наложителен, повярвай ми, не търпи отлагане.
При нас имаше подобен проблем, но по времето, когато не живеехме още заедно, нали знаеш, ергенски живот. Сега нещата са значително по-добре, но и аз настръхвам, като рече да пие, защото се напива много бързо /напр. от 2 ракии/ и се почват едни глупави словоизлеяния..... За щастие това засега се случва рядко, но и при нас е налице наследствена обремененост.

# 8 4 дек. 2007, 20:18 ч.

Мнения: 1 726

Когато един мъж си търси постоянно повод да се напие, значи че нещо му тежи. Най-често е безпаричие , т.е. неудовлетвореност в работата или несподелена любов, за друго не се сещам. Не вярвам в семейната обремененост Naughty

Кажи му нещо от сорта ,че детето ужасно ще се срамува от него и ако той е свестен би трябвало да спре. Ако въпреки това не спре - бягай на далеч.

# 9 4 дек. 2007, 20:56 ч.

Мнения: 13

Цитат на: savina_h в вт, 04 дек 2007, 20:18

Когато един мъж си търси постоянно повод да се напие, значи че нещо му тежи.

Сори, ама това НЕ Е ВЯРНО.

# 10 4 дек. 2007, 21:07 ч.

Мнения: 1 726

А защо тогава го правят?

# 11 4 дек. 2007, 21:10 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Е,да поводи колкото искаш може да си намери,като му се пие та две не вижда...... Joy

Ако трябва да избирам-бих избрала мъж коцкар,отколкото мъж пияница-коцкарлъка е до време,но пиенето е до гроб.

# 12 4 дек. 2007, 21:15 ч.

Мнения: 2 751

На тема "алкохол" подскачам като ужилена. Имали сме много тежки моменти, благодарение на алкохола с баща ми. Иначе е прекрасен баща, но не и когато пие. Няма да се впускам в подробности. Rolling Eyes

Смятам, че това е голям проблем при вас, особено щом е генетично обременен.
Мисля, че трябва СЕРИОЗНО да си поговорите и да вземете сериозни мерки още сега.
Сега може да ти се струва майтап, но времето минава. Мъжете се променят, променят си и поведението, като пият Rolling Eyes

Сега може и да е веселяк, като го налегнат проблеми и стане на 40, може и да не е такъв веселяк, като пийне, ако ме разбираш Shocked

savina_h, повечето нормални хора пият, за да се веселят. Друг е въпросът дали и кога могат да спрат и как им се отразява пиенето Peace

k.a.l.i. , дано не ти се налага да избираш, че и мъже коцкари познавам, дето не ти е работа Peace

# 13 4 дек. 2007, 21:28 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Дано....но определено авторката на темата има нужда от съвет и каквото да и кажем,няма да и помогнем мъжа и да спре да се напива. На човек който обича чашката ,не може да се разчита.Отишъл за малко до семейството ,усладила му се чашката и забравил да си тръгне,пък и фасони ще и прави,по банкети ще я срами.......или да си сяда на д.....о и да кротува или.......е бита карта. #2gunfire

# 14 4 дек. 2007, 22:24 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: k.a.l.i. в вт, 04 дек 2007, 21:28

но определено авторката на темата има нужда от съвет и каквото да и кажем,няма да и помогнем мъжа и да спре да се напива.

Може да й помогнем-със съвети. Когато на човек не му е минавало през главата, не знае как да постъпи.

Аз говоря постоянно с мъжа си на тая тема. И той пие- за купона, аз също пия, приятелите ми-също.
Но постоянно следя да не се минават граници! Peace

# 15 5 дек. 2007, 07:07 ч.

Мнения: 13

Наплюйте ме, че само критикувам, без да се опитвам да помогна, но това:

Цитат на: kalli в вт, 04 дек 2007, 21:15

...генетично обременен...

също НЕ Е ВЯРНО. Децата не се раждат алкохолици. Както не се раждат престъпници.

Сега към авторката: Ако мъжО ти наистина има проблем с алкохола, то решението е само едно - спиране сега и изцяло. Всички приказки за контролиране и обещания да се внимава и да се пие само от време на време ... е, този филм сме го гледали. Ако държи на себе си и на семейството си - ще го направи.
Подчертавам - АКО има проблем, което само ти можеш да кажеш със сигурност.

# 16 5 дек. 2007, 09:54 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: savina_h в вт, 04 дек 2007, 21:07

А защо тогава го правят?

Защото са алкохолици.

# 17 5 дек. 2007, 10:23 ч.

Мнения: 28

Прочетох всички изказвания и искам и аз да се включа в темата,защото и мен ме интересува.Първо това наистина е голям проблем!Алкохолизмът е наследствен и след като в семейството има такъв,при това баща,това означава,че той е потенциален алкохолик.Второ-когато посягаш към чашката,това означава,че имаш някаква причина и е хубаво да се изясни каква е тя(това става с помощта на психиатър).А когато пиеш,за да ти дойде настроение,това пак е алкохолизъм.

# 18 5 дек. 2007, 10:43 ч.

Мнения: 2 270

Аз също приемам това за много сериозен пробрем - имах си пример вкъщи доста години - баща ми! Не ми се описват грозни сцени, предполагам се сещате за какво говоря
За наследствеността - не мога да кажа, смея да твърдя, че и аз и брат ми не сме алкохолици - пием за купона и с мярка, а не се наливаме!
Към авторката - сериозен разговор!!! с мъжа ти, накарай го да осъзнае нещата, а не му натрапвай мнението си по въпроса!
Успех и търпение

# 19 5 дек. 2007, 10:43 ч.

Мнения: 141

а в интерес на истината няма бивш алкохолик

# 20 5 дек. 2007, 11:06 ч.

Мнения: 2 751

Цитат на: myrshavija в ср, 05 дек 2007, 07:07

Наплюйте ме, че само критикувам, без да се опитвам да помогна, но това:

Цитат на: kalli в вт, 04 дек 2007, 21:15

...генетично обременен...

също НЕ Е ВЯРНО. Децата не се раждат алкохолици. Както не се раждат престъпници.

По тоя повод имам преки наблюдения в не едно семейство около мен, вярвай ми!

Друг е въпросът, че всеки сам решава за себе си и сам си определя живота на 100%, в което си права!
Но генът играе роля със сигурност Peace

# 21 5 дек. 2007, 11:08 ч.

Мнения: 28

Nprotiv,Kas!Ima bivshi alkoholici,zastoto poznavam takiva.

# 22 5 дек. 2007, 11:09 ч.

Мнения: 141

Цитат на: meri77 в ср, 05 дек 2007, 11:08

Nprotiv,Kas!Ima bivshi alkoholici,zastoto poznavam takiva.

до сега такова животно не съм видяла

# 23 5 дек. 2007, 11:12 ч.

Мнения: 417

Цитат на: KAS в ср, 05 дек 2007, 11:09

Цитат на: meri77 в ср, 05 дек 2007, 11:08

Nprotiv,Kas!Ima bivshi alkoholici,zastoto poznavam takiva.

до сега такова животно не съм видяла

# 24 5 дек. 2007, 12:07 ч.

Мнения: 6 167

Тези неща се мислят и забелязват преди брака, след това малко смешни стават такива констатации.
Приемам, че си знаела какъв е и тук просто 'разтоварваш'. Излишно е да питаш има ли проблем, защото и да няма в ДиС всички са психотерапевти и да нямаш проблем така ще ти го създадат, че да се чудиш и маеш, как не си забелязала, че мъжа ти е алкохолик. Най-малко.

# 25 5 дек. 2007, 12:12 ч.

Мнения: 141

Цитат на: Fossil в ср, 05 дек 2007, 12:07

по твоята логика този форум не трябва да съществува

# 26 5 дек. 2007, 12:30 ч.

Мнения: 6 167

Не знам дали трябва да съществува и къде я видя логиката, но направо се чудя на куражлийките, пускащи теми как са готови да търпят веднага 100 души да им обяснят колко им е тежък проблема и как трябва да напуснат мъжа си веднага, или да им вменяват безумни идеи, че мъжете им са алкохолици, а пък такова животно , като бивш алкохолик няма ooooh!

# 27 5 дек. 2007, 12:45 ч.

Мнения: 72

Знам как се чувстваш, за съжаление. И аз моя съм го вдигала от улицата. Става абсолютно неадекватен и на другия ден нищо не помни. Така се излага..., не е истина просто. А аз умирам от срам. Не се случва често, но когато се случи - почвам да си мисля защо всъщност избрах него... Понякога става любвеобилен, а понякога търи с кого да се заяжда. И понеже аз съм най-наблизо... Когато решим да се събираме някъде, аз общо взето съм нащрек дали ще се напие и все му броя чашите. За ограничаване и дума не може да става - става по-лошо, като че ли нарочно почва повече да се налива. Затова си мълча и гледам с хитрост да намаля пиенето му. Но пък аз винаги съм под напрежение и не мога да си прекарам добре. Харчи много, започва да черпи наред, куцо, кьораво и сакато. После се чуди къде са му парите. Затова предварително вземам част от джоба му. Отделно, че като му се услади, а всички други си тръгнат, той може да обикаля кръчмите до сутринта. Така разпускал. Не го разбирам. Говорили сме, че явно има някакъв проблем с алкохола и имам временни успехи. Не знам докога така ще се кара. Трудно е.

Последна редакция: ср, 05 дек 2007, 12:50 от Paperino

# 28 5 дек. 2007, 13:06 ч.

Мнения: 28

Никой алкохолик не си признава,че е такъв.И когато им го кажеш,започват да се карат.Не разбирам само защо ще те е срам,вместо него.И защо още го търпиш?

# 29 5 дек. 2007, 14:22 ч.

София
Мнения: 1 056

Хвани го в ситуация, когато не е пиян и не е зает с нещо, което да му отвлича вниманието и го попитай с подходящ тон:
-КАТО БАЩА СИ ЛИ ИСКАШ ДА СТАНЕШ?

Сигурна съм, че всеки, който е живял с алкохолик(или, айде да го кажем човек, който често пие) никак не иска да бъде като него. (пример е дядо ми и баща ми(дядо ми беше алкохолик, лека му пръст) и още един пример - мъжа ми и баща му(мъжа ми направо се разтърсва при мисълта, че може да прилича на баща си).Само да вметна, че са тихи и кротки битови алкохолици, никога не са тормозили никого, но просто състоянието им е неприятно и неадекватния им живот...
Та си мисля, че трябва да го жегне в душата въпросът ти...но гледай да не го казваш заядливо(та той да почне да прави контра нарочно), а някак отчаяно, някак жално, някак...разбираш...Трябва да рязбере какво чувстваш, какви са страховете ти, както и ти да разбереш неговите...

И още един коз - питай го той иска ли неговото дете да се чувства като него, когато той е бил дете?...

# 30 5 дек. 2007, 14:49 ч.

София, Лагера
Мнения: 2 988

Людмилана ме е изпреварила. И аз мисля, че трябва да го настъпиш по този мазол - като баща си ли ще става? Иска ли да причини същото на детето си, което той е преживял? Много е тежко, ако те е срам от баща си! и дра в този дух. Но всичко това спокойно и не подхвърлено между другото, а при подходяща атмосфера и условия, за да хване декиш.
Най-важното е осъзнаването, че пиенето е проблем, не просто забавление.
Успех!

# 31 6 дек. 2007, 07:37 ч.

Мнения: 13

Цитат на: kalli в ср, 05 дек 2007, 11:06

Цитат на: myrshavija в ср, 05 дек 2007, 07:07

Наплюйте ме, че само критикувам, без да се опитвам да помогна, но това:

Цитат на: kalli в вт, 04 дек 2007, 21:15

...генетично обременен...

също НЕ Е ВЯРНО. Децата не се раждат алкохолици. Както не се раждат престъпници.

# 32 6 дек. 2007, 07:41 ч.

Мнения: 3 621

Подкрепям Людмилана, мисля че ако наистина си даде сметка че заприличва на баща си може би ще се промени. Единствения човек в нашето семейство който имаше проблеми с алкохола е чичо ми ... на чинка ми и беше много трудно обаче успя да се пробори с проблема , пожелавам ти и на тебе да успееш

# 33 6 дек. 2007, 08:54 ч.

Мнения: 288

Цитат на: myrshavija в чт, 06 дек 2007, 07:37

...генетично обременен...

И какви точно генетични изследвания проведе? Това, че даваш пример със семейство е по-скоро довод в моя полза - че се взима пример от родителите. Или ще се опиташ да ми обясниш как дете на алкохолици, отгледано в семейство, в което не се консумира алкохол, все пак ще стане алкохолик?
[/quote]
Дете на алкохолик има голяма вероятност да развие зависимост от алкохола, независимо, че е отгледано от трезвеници.Още повече, че то няма да знае какви точно ужаси носи алкохола, и колко е непоправимо това. И ако попадне в компания, в която се пие, става опасно...
Аз имах приятел като този мъж:

Цитат на: Paperino в ср, 05 дек 2007, 12:45

Години си загубих да го превъзпитавам и накрая се разделихме. Не знаех с какво се захващам, защото никой от моето семейство не пие.Сега съжалявам.
Та алкохолната зависимост е и генетична- точно гените определят как ще се справи организма с поетия алкохол, дали може да пиеш много, без да се напиваш, дали ще се пристрастиш бързо.Нормално е детето да наследи тази особеност от родителите си.

# 34 6 дек. 2007, 10:44 ч.

Мнения: 820

Говорете и пак говорете, направи всичко възможно да се овладее проблема на време. Вярно е това, че предразположението към зависимости се предава генетично. Това не значи, че дете на алкохолик ще стане 100% също алкохолик, но има предразположение за развитие на зависимост и то не само към алкохола, а и към други наркотици.
Ако се поровите ще установите, че зависимостта която се развива към алкохола е една от най-силните възможни. Аз познавам човек отказал се от хероин, но не може да се откаже от алкохола.

# 35 8 дек. 2007, 20:54 ч.

Мнения: 205

И моят баща имаше този проблем-по-точно ние всички го имахме. Беше прекрасен човек, но този му недостатък, засенчваше всички добри качества. Не че искам да давам съвети, но аз не бих и се замислила за второ дете при този ситуация, за децата е ад, да живеят в дом с алкохолик. Моя близка приятелка-жена с 3 деца, намери според мен решението-след много безрезултатни разговори с мъжа си, обсъди с децата- те са на 16,14,8 г. и подаде молба за развод. Не и бе лесно-жилището им е на съпруга и, както и повечето други придобити вещи, а и с три деца никак не е леко, но тя го информирала, че в тяхната ситуация според адвоката и, всичко ще е за нея и децата. Тя беше безкомпромисна, едва на 4-то дело, след като той 5 месеца не беше лизвал алкохол, беше опитал и се беше успял да се промени, тя се съгласи, временно да спре хода на делото, с условието, че ако само веднъж пие, вече край. Алкохолизма е болест, много тежка, страдащите от нея, се лекуват трудно, дори когато го искат, а тези които отричат проблема, са направо неспасяеми. Знам, че бях рязка, но иска да разбереш, че този проблем иска радикални решения, не се решава от самосебеси. Знам и колко ти е трудно Hug

, но се надявам да намерите решение на проблема.

# 36 9 дек. 2007, 01:26 ч.

...на брега на голямата река....и близо до морето
Мнения: 214

Цитат на: Циана в чт, 06 дек 2007, 08:54

Цитат на: myrshavija в чт, 06 дек 2007, 07:37

...генетично обременен...

Дете на алкохолик има голяма вероятност да развие зависимост от алкохола, независимо, че е отгледано от трезвеници.Още повече, че то няма да знае какви точно ужаси носи алкохола, и колко е непоправимо това. И ако попадне в компания, в която се пие, става опасно...
Аз имах приятел като този мъж:

Цитат на: Paperino в ср, 05 дек 2007, 12:45

Обаче срама пред децата ми не мога да го опиша с никакви думи. Мое лично мнение - колкото по-бързо дойде раздялата, толкова по-добре и за децата и за майката. Но не ангажирам никой с мнението си.

# 37 9 дек. 2007, 10:37 ч.

Мнения: 919

Имала съм връзка с човек, който пиеше мноооого, според мен си беше алкохолик. Същият този човек имаше диабет, което не го спираше. Това, което разбрах за себе си е, че няма сила, която да спре един мъж да си "пийва", че надеждата и скандалите също не помагат и че втори път в живота си няма да допусна мъж, който пие и грам алкохол.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Бебеправене, но без много правене

Таткото е ловец, може ли да ходи на лов докато съм бременна?

Нужда от съвет

Причина:

Причина: