несходство в харкатерите след 10 години съвместен живот

Не знам дали е нормално, заедно сме от 15 г., но и при нас е така.

Ние сме заедно от 15г. от които близо 10 женени. Същата работа и при нас, толкова сме различни,че все едно сме от различни планети. Ама факт и засега си живеем заедно, до кога обаче не е ясно.

На мен също ми изглежда така понякога и ме кара да се замислям какво общо сме имали и кога е изчезнало то. Обаче това е на моменти. Зависи много от състоянието ми и от състоянието на отношенията ни. Понякога когато ми се струва, че сме на светлинни години един от друг се опитвам да разсъдя какво бихме могли да променим, аз или пък той, за да се доближат орбитите ни. И така разсъждавайки си установявам, че нещата не са толкова неспасяеми и че винаги може да се намери нещо, за което да се хванем. Друг е въпроса, до колко желанието е еднакво силно у двамата. Разговори, разговори и пак разговори. Колкото и досадни да са те понякога.

ох, и аз като северина
на моменти като че ли сме от различни планети, а понякога все едно сме още гаджета и сме лудо влюбени
не може да се подцени ролята на децата, заради тях сме оставали заедно в трудни моменти

Ние от 5години ама същата работа.Понякога си мисля,че нещо аз не съм в ред,как може да мислим толкова различно.Не ми е ясно.Разбрах го след втората година попринцип.

Трудно се комуникира с човек който не желае....
Смятам че хората с течение на времето се променят .Променят възгледите и приоритетите си тогава се получават такива несходства които в началото не ги е имало вероятно.

Ако прекарвате повече време заедно едва ли ще е така.

Аз пък имам чувството, че в продължение на годините сме си изгладили отношенията.
Може би в началото сме били доста различни и сега сме се нагодили един към друг.
Или пък сме се научили на взаимни компромиси.

И ние като Julka. Сега сякаш сме по-близки. След третата година някак нещата улегнаха и всичко си дойде на мястото. Имахме един период скоро, когато и двамата усещахме някаква дистанция помежду ни. Смятам, че голяма роля тогава изигра това, че много говорим, споделяме, видяхме какво води до това отдалечаване, къде е проблема, и се справихме с него.
По мое скромно мнение ключова е комуникацията. Дано намерите решение   

Толкова сме различни, че даже няма за какво да си говорим.

Имаме 10 години брак и в началото имахми търкания, но в момента мислим по един и същи начин.Имаме еднакви цели, подкрепяме се.
При вас едва ли проблема е в характерите, не искам да съм "лош пророк", но може би има трети човек или нещо друго

историята познава и още по-потресающи факти...
Развод, след 20г. брак, поради несходство... 

Но все си мисля, че с течение на времето се получава. Не е от самото начало, когато гледаш през розови очила.

Шани е права, има двойки който на 50-60 годишна възраст стигат до извода че са различни  и нямат сходство в характерите .Хубаво е да знаем ,че след бурните чувства между двама рано или късно нещата улегват и се набляга на уважението без което е немислим един брак.Общите интереси и цели са важен фактор за поддържане на огъня и сходството между двама души.

И аз бях в същото положение с бившия и се разведох след точно 10г. Детето ми помогна да престана да се чудя, като директно ме попита, защо не се разведем. Явно е било очевидно. Сега се радвам, че го направих. Не виждам защо търсиш помощ при такова положение, просто го доведи до логичния му завършек.

Ние сме тотално различни характери, но това не ни пречи да искаме да прекараме живота си заедно. Правим компромиси в името на любовта.

И ние сме различни, до степен която ме стъписва понякога, но сме заедно от почти 19 години. И то по собствено желание и с удоволствие. Мисля, че "несходство в характерите" е просто неясна, обща формулировка на купища проблеми. Не е проблема в несходството според мен.

Точно защото сте различни може да научите много нови неща един за друг.
И ние с мъжа ми сме много различни.Той е срамежлив,танцува ужасно (никак го няма),не е разговорлив и ако не го познаваш може да изглежда голям чешит.Обаче аз точно за това го харесвам.
Много е отговорен и непрекъснато се интересува от неща, които пък на мен никак не са ми интересни-коли,сметки,планиране на ваканциите.Аз отговарям за веселата част от съвместното ни съжителство и организирам ходенето на концерти,гости,кино,театър.Понякога му разказвам какво съм прочела за секса,потентността,изкуство,мода и го питам какво мисли.Понякога е толкова изморен,че едва ли му е до моите въпроси.Но веднъж ми каза,че никога не му е скучно с мен,защото никога не знае дали ,когато искам да го попитам нещо въпроса ще е"Какво мислиш за генно-модифицираните храни?"или Искаш ли да си направим ароматна вана?".
Опитай се да видиш положителните страни в характера на мъжа ти и му направи комплимент.Ако си по-търпелива и позитивно натроена сигурна съм скоро ще видиш резултата.Няма човек,който да е безразличен към благата дума и добронамереното отношение.Просто живота е толкова динамичен и стресиращ,че не ни остава време да се опознаем такива,каквито сме и да отделим време, в което да работим за собственото си самочувствие.
Успех!

Започваме да свикваме един с друг, с настроенията си повлияни  от появата на децата, с неприятните страни от характерите си, които тогава не сме видяли, повлияни от други чувства След това идва примирението, пак заради децата, ииии свикваме с  нещата. Това е . После няма любов, има навик и приятелство, което е много важно /говоря от своята гледна точка/.

Благодаря! Пробвала съм това без особен ефект. Може би трябва да бъда по-настоятелна.

И аз имам такава раздяла след дълги години несходство характерите. Бях и на вълната на "това е хубаво, винаги търся положително в разликата и се опитвам да я скъся" и на отчаяния фронт. В крайна сметка, за мен извода е, че докато има любов винаги търпиш всичко. Просто за себе си дадох сметка, че не искам да имам живот и семейство с някой, с който "просто" се обичаме, исках да мога да разчитам на него, да виждам, че имаме общи идеи, общи разбирания.  И аз като Картинка чета много и му споделям неща, които съм прочела и искам да му споделя и направо ме убиваше погледа му "А за какво ти е това". Дори не  съм получавала комплимент за това, че се интересувам от много неща, да не кажа обратното. Просто като погледнах малко по-напред и видях, че не си струва за 1 седмица живот като лудо влюбени, без караници, да имам 3 седмици живот, в които ми е трудно да се нагодим, да се разберем и да се изслушаме, а се предполага, че и за деца и дом ще трябва да се грижим. Ако сега е трудно, направо не ми се мисли какво би било иначе. Може би трябваше да си го запазя като мъж, а да имам всичко останало, от което се нуждая - приятелство, разбиране, близост от други хора?
Срещнах човека такъв, какъвто си го представям и просто виждам колко е голяма разликата. Тогава просто си мислех, че сигурно така трябва да е - да сме различни. И само предполагах, че може би е възможно да живея с някой така, както ми се иска. Но сега като го знам със сигурност, трудно бих се съгласила на този компромис отново да бъда с някой, който обичам, но не виждам защо.

Мисля, че различието в характерите не е причина за влошаване на семейните отношения. Омъжена съм от 13 години и със съпруга ми сме коренно различни и като темперамент, и като поведение, и като възгледи. Направо не знам как я караме толкова време. Може би има нещо което е просто необяснимо - така наречената химия. Помисли си какво ви е събрало в началото. Може би още го има, но малко позабравено. И ако искаш да си запазиш семейството само трябва да си го припомните.

А аз си мисля, че не всички хора са така настроени, че да се примиряват въпреки всичко. Не съм сигурна кое е по-трудно - да кажеш край и да си търсиш щастието наново и сам, или да се опитваш цял живот да градиш нещо, в което не вярваш на 100%.

Мисълта ми беше - не винаги е най-добрия съвет. Понякога се опитваш, опитваш, докато не видиш, че са минали 10-15 години и съжаляваш, че не си теглил чертата, докато е било лесно. В крайна сметка би трябвало да правиш жертви заради себе си и човека отсреща, не заради "семейството". Т.е. докато обичаш мъжа си, винаги всяка жертва ще е оправдана. Но ако не си сигурна и го правиш само заради идеята, че семейството трябва да остане здраво ...за мен това не е щастие.

В началото съпругът ми се грижеше за парите в къщи, а аз за домакинството и детето /сега са две деца/, обаче така се случи, че аз първа си намерих работа след като завършихме института. Той се чувстваше много зле от този факт /то ревности ли не бяха, то натяквания .../, добре че скоро си намери работа /за негов ужас моята заплата беше по-висока/. Домакинските задължения пак си останаха "женска работа".На всичкото отгоре се оказа, че ако работя допълнително мога да изкарвам още пари и аз, глупачката, работех ли работех, за да има повече за семейството. Въобще не се усетих, че съм поела и "мъжките" и "женските" задължения /смятам, че се справям прилично, доколкото това е възможно/. Ха познайте сега дали може да се върнем към това, което ни е събрало в началото, като освен горепосочените задължения съм обвинена, че не се "поддържам", а виждате ли той харесвал /вече/ "поддържани" жени.

Звучиш ми умна, въобще не знам защо стоиш още с него (четох това за възмездието в другите ти постове). Никога не съм разбирала жени, които очевидно се справят без мъжете до себе си и продължават да са с тях. Но все пак ми прави хубаво впечатление, че още го наричаш "съпругът ми", аз на твое място едва ли бих го наричала така

Мдааа, живота не винаги е честен и не всеки получава полагащото му се. Да не говорим колко е трудно да те оценят обективно. Разбирам те.....
Nagaina не е нужно винаги подкрепата на мъжа да е в дела или материална, понякога ти стига просто да се сгушиш в него, за да ти даде нови сили. 

Честно казано и аз не се разбирам. Трябва ми време да си изясня всичко, да преценя, да премеря, да претегля. Може би прекалявам с мисленето, не знам, обаче като се разбързам за каквото и да било става още по-лошо.

1. не заспивай когато изгряват звезди,
не заспивай,светът е за двама .
не посрещай зората без обич за мен -
не посрещай,светът е за двама .
   

хайде да клонираме орлин горанов!
той ще пее и няма да има след 10 години.

 милмарче, дане си зодия риби ?

Да. Що?

щото няма шаранка ,която да не познавам и да не се чуди ,къде,кога,как и защо се е изгубила магията и защо не е успяла да спаси ,това ,,което понякога е неспасяемо .

После мисли ,прави кво прави и най-накрая пак е в изходната позиция

И при нас е така. Аз импулсивна и емоционална, той пресметлив и спокоен. Въобще огън и лед. Съвместният ни живот ника не е спокоен, но аз м8у казвам ,че без мен ще си умре от скука, че му правя живота разнообразен и интересен
Правим компромиси, много се караме, но и мног се обичаме. Понякога се дразним за глупости, има различни мнения почти по всички въпроси, но продължаваме наппред. Сега вече мислим и за бебе, ама много се чудя заради това несходство

Ох!И ние сме пълни противоположности!Това го забелязах още преди много години и исках да се разделим,но той все успяваше да ме върне при себе си.Сега се държим така,сякаш сме женени от 50год.и нямаме да си кажем почти нищо.Детето ни е общата тема.Нищо друго!А и това са пълни глупости,че противоположностите се привличат!!!!

А може би не е несходство, просто сте двете противоположности на едно цяло. Нали знаеш че противоположностите се привличат и сигурно това ви е събрало преди 10 години. Но ежедневието и еднообразието, които завъртат колелото на семейния живот са превърнали това нещо в несходство т.е. преди години ако си смятала, че просто характерите ви са противоположни и за това са се привлекли/ нали знаеш песента за плюс и минус/, то сега това за теб вече е несходство. Един съвет - просто поговорете и ще видиш колко неща можете да си припомните и да стоплите сърцата си.
Пиша всичко това, защото преди няколко дена и аз си мислих същото за нас двамата. А имахме прекрасна и силна любов...
Е, успяхме да поговорим след упорство от моя страна.

Не мисля, че е условие да си женен за някой, който е като теб!
В крайан сметка любовта не е логична, просто обичаш някой, заради самия него,или заради отношението му към теб.
Да правиш компромиси в името на другия и той да се чувства добре, съответно и той да прави същото е смисъла на нещата според мен.
Мисля, че просто трябва да сте отбор, това не включва задължително да сте дни и същи.

Поздравления за думата"отбор". Това е успеха на продължителния съвместен живот според мен. Именно това се опитвам да убедя мъжа ми. В отбора всеки се стреми да е в помощ на другия. Но я ми кажи колко мъже разсъждават по този начин?

МОЯ 

Моят съпруг си е втълпил, че съвместното ни съжителство е състезание между нас двамата "кой е най-добрия" и понеже това ми изглежда изключително тъпо не участвам, обаче все излизам победител /според него естествено/ и той направо от сърце се ядосва.

 

Bravo,Milmar!

Вие сте големи сладури!Хич,не се коси ще ви бива.......

милмарчето със сигурност е шаранка

Бях шаранка, вече еволюирах в акулка.

прогресивна еволюция .

дерзай , че е кофти да се чувстваш като хамсия
 

Хи хи хи хи........

Milmar,i az sum sharanka i te podkrepiam napulno.jalko,che az evoluirah v pirania.

Хайде стига бре.....

влязох с малко кофти настроение, но ме заразихте с последния смях. Мисля, че има един период от около 10-15 години, където човек иска хем да види сам какво може, хем имаш обвързаности и чувства към другия човек. Интересна тема, търся и аз себе си в подобна ситуация, с уточнението, че не съм по-работната в професионален план.