Момичета, толкова съм потресена, че не знам как точно да опиша трагедията на моя позната...
Началото е стандартно и всички сме минали оттам - след почти година неуспешни опити двойката тръгва по стерилитетни специалисти. След началните изследвания решават да направят инсеминация. Нищо не разбират и се доверяват изцяло на докторката, която прави инсеминацията в кабинета си от необработен еякулат(!), който впръсква директно в матката(!!!). Резултатът е анафилатичен шок, припадък, Пирогов... Свестяват я и двамата решават, че повече няма да се занимават с глупости и директно се насочват към инвитро.
И двамата са добре финансово, не ги интересува нищо друго освен заветното бебе. И за 2 години правят 6 неуспешни инвитро процедури, буквално една след друга, всичките стимулирани. Тя качва почти 18 кг на 162 височина, но не спира да поеме дъх.
Седмата е успешна, бременността е двуплодна и радостта е голяма. Преди почти 2 години се родиха момче и момиче, страхотни кукли и еуфорията е пълна. Майката ги кърми половин година, с доста проблеми с гърдите, маститни възпаления, но кой ти гледа, нали децата са добре и за тях само най-доброто, т.е. майчината кърма.
Времето минава, близнаците растат, всички са много щастливи, но проблемите с гърдите остават и се задълбочават докато това лято решава случайно да спомене пред гинеколожката ни. Следва преглед и директно направление към Онкологията.
Днес ходих да си взема резултатите от биопсията ми и разбрах диагнозата й.
Рак 4 стадий, и на двете гърди. В момента лекарите се чудят има ли смисъл от операция, не дават никакви шансове и са категорични, че зверското стимулиране е основната причина.
Ужасена съм!
След всичката борба, след всичките усилия, психически и физически, след всичките платени пари за лекари и процедури, да се стигне до такъв нелеп ... край.
Добре, тя е неинформирана и богата, ок, но защо, след като 3 стимулации на година са опасни, никой лекар не е споменал поне, а са си вземали парите и са я минавали на конвейра.
А аз й завиждах за успеха! И сега се чувствам два пъти по-ужасно и нещастно и безсилно...
Началото е стандартно и всички сме минали оттам - след почти година неуспешни опити двойката тръгва по стерилитетни специалисти. След началните изследвания решават да направят инсеминация. Нищо не разбират и се доверяват изцяло на докторката, която прави инсеминацията в кабинета си от необработен еякулат(!), който впръсква директно в матката(!!!). Резултатът е анафилатичен шок, припадък, Пирогов... Свестяват я и двамата решават, че повече няма да се занимават с глупости и директно се насочват към инвитро.
И двамата са добре финансово, не ги интересува нищо друго освен заветното бебе. И за 2 години правят 6 неуспешни инвитро процедури, буквално една след друга, всичките стимулирани. Тя качва почти 18 кг на 162 височина, но не спира да поеме дъх.
Седмата е успешна, бременността е двуплодна и радостта е голяма. Преди почти 2 години се родиха момче и момиче, страхотни кукли и еуфорията е пълна. Майката ги кърми половин година, с доста проблеми с гърдите, маститни възпаления, но кой ти гледа, нали децата са добре и за тях само най-доброто, т.е. майчината кърма.
Времето минава, близнаците растат, всички са много щастливи, но проблемите с гърдите остават и се задълбочават докато това лято решава случайно да спомене пред гинеколожката ни. Следва преглед и директно направление към Онкологията.
Днес ходих да си взема резултатите от биопсията ми и разбрах диагнозата й.
Рак 4 стадий, и на двете гърди. В момента лекарите се чудят има ли смисъл от операция, не дават никакви шансове и са категорични, че зверското стимулиране е основната причина.
Ужасена съм!
След всичката борба, след всичките усилия, психически и физически, след всичките платени пари за лекари и процедури, да се стигне до такъв нелеп ... край.
Добре, тя е неинформирана и богата, ок, но защо, след като 3 стимулации на година са опасни, никой лекар не е споменал поне, а са си вземали парите и са я минавали на конвейра.
А аз й завиждах за успеха! И сега се чувствам два пъти по-ужасно и нещастно и безсилно...
Наистина, защо не са казали нищо на горкото момиче 
Хубаво е да имаш деца, но тези деца трябва да имат родители...Всъщност, не съм кой знае колко учудена, защото и аз преживях някои лоши неща, свързани с това, че лекарите бързат да ти вземат парите, да ти дадат лекарството, а последиците си ги отнасяш ти.../без да си информиран за това, естествено/. Лошо е да се търгува от нещастието на другите. А в този случай, за който говориш точно това е станало. Мъчно ми е за горката майчица и милите й дечица 
Не знам какво повече да кажа...
този разказ, тази лична житейска история направо ме потресе, разби ме на хиляди късчета. Седя, ококорена, онемяла пред екрана и няколко минути като вцепенена не помръдвах, дори не можех да премигна........... Това е ужасно, иде ми да изкрещя защо е толкова не справедливо, защо е толкова жестока съдбата 
Излишно е да казмвам, че размислите и въпросите, които си задавам и емоцийте, които се бушуват вътре в мен са същите като на всички момичета писали преди мен, че Рокси и skygirl са го казали особено много добре.
Не мисля, че такава реакция на тялото е заради това, Ланфеар. Не вярвам, че тялото е готово да се самоубие, за да не допусне развитието на плод с малформации. Напротив, ако случаят беше такъе щеше просто да настъпи менструация, която да изчисти матката и да я подготви за нова по-качествена бремменност. За мен това, което се е случило, е като класическа алергична реакция - тялото на жената по някакъв начин грешно разпознава ембриончето като вредна субстанция и изпраща своите стражи да го унищожат. Същото се случва в тялото на всеки, алергичен към дадена субстанция, когато тя попадне в кръвта му. 
Това е много тъжно. Просто каквото и да кажа няма да е достатъчно. Ще се моля много за тази майчица 