Мили дами, моля дайте ми съвет!
От няколко месеца живеем в нов апартамент. Комшиите над нас са кошмарни. Но не пиша, за да се оплаквам от тях.
Горе живеят бабата, дядото, 2 сестри и брат + 2те дечица на едната сестра. Момичето без деца и братът са по-скоро приходящи, едното внуче май и то
.
Двете жени - бабата и майката сякаш нещо не са добре. Нямат видими белези на заболяване, но непрекъснато изпадат в разни кризи, крещят по цял ден - уверявам ви, по цял ден, не преувеличавам (не работят)! Всеки Божи ден детенцето - момиченце на около 3-4 годинки - реве неистово. Не мога да кажа дали го бият, но то ужасно пищи. Понякога го намирам изгонено на стълбите - седи си просто... Къса ми се сърцето! Като казвам викове нямам предвид говор на висок глас, а направо истерични крясъци на фалцет! Не живеем в панелка, но се чува сякаш хората са до мен! Още по-ужасно става, когато синът се прибере - крясъци, бой, тръшкане на врати, жените кълнат, детето пищи...
Всяка сутрин в 7 една от жените влиза в спалнята на момиченцето (тя е точно над нашата) и го събужда с крясък "Аре ставай, бе"... следва рев
... всеки Божи ден...
Да не говорим какви са разговорите.. Особено покъртително беше: очевидно бабата: "Ти да знаеш майка ти каква курва долна е", детенцето:"Мама не е курва"...
бабата: "Ааа, ама каква е... и т.н.
След всичко това да си задам въпроса. Според вас в какви случаи на насилие над деца би следвало да се алармират съответните служби?
Въпреки, че считам поведението на семейството над нас за недопустимо, не мисля, че биха си убили или осакатили детето. Не искам да ставам като изперкала американка и да звъня на социалните за "незначителни" според техните критерии неща. Не искам и да се бъркам частния живот на хората. Сигурно в много семейства има скандали, но аз никога не съм била свидетел на токова нещо...
Също и да попитам, какво правят социалните, ако се установи, че домашната среда не е подходяща за детето?
От няколко месеца живеем в нов апартамент. Комшиите над нас са кошмарни. Но не пиша, за да се оплаквам от тях.
Горе живеят бабата, дядото, 2 сестри и брат + 2те дечица на едната сестра. Момичето без деца и братът са по-скоро приходящи, едното внуче май и то
. Двете жени - бабата и майката сякаш нещо не са добре. Нямат видими белези на заболяване, но непрекъснато изпадат в разни кризи, крещят по цял ден - уверявам ви, по цял ден, не преувеличавам (не работят)! Всеки Божи ден детенцето - момиченце на около 3-4 годинки - реве неистово. Не мога да кажа дали го бият, но то ужасно пищи. Понякога го намирам изгонено на стълбите - седи си просто... Къса ми се сърцето! Като казвам викове нямам предвид говор на висок глас, а направо истерични крясъци на фалцет! Не живеем в панелка, но се чува сякаш хората са до мен! Още по-ужасно става, когато синът се прибере - крясъци, бой, тръшкане на врати, жените кълнат, детето пищи...
Всяка сутрин в 7 една от жените влиза в спалнята на момиченцето (тя е точно над нашата) и го събужда с крясък "Аре ставай, бе"... следва рев
... всеки Божи ден...Да не говорим какви са разговорите.. Особено покъртително беше: очевидно бабата: "Ти да знаеш майка ти каква курва долна е", детенцето:"Мама не е курва"...
бабата: "Ааа, ама каква е... и т.н.
След всичко това да си задам въпроса. Според вас в какви случаи на насилие над деца би следвало да се алармират съответните служби?
Въпреки, че считам поведението на семейството над нас за недопустимо, не мисля, че биха си убили или осакатили детето. Не искам да ставам като изперкала американка и да звъня на социалните за "незначителни" според техните критерии неща. Не искам и да се бъркам частния живот на хората. Сигурно в много семейства има скандали, но аз никога не съм била свидетел на токова нещо...
Също и да попитам, какво правят социалните, ако се установи, че домашната среда не е подходяща за детето?
. Ако им отнемат родителските права може и да го осиновят. Все пак има някакъв шанс, колкото и да е минимален. А при тях какво ? 
направо нямам думи.
