Преди дни се случи следното- отивайки до колата видяхме клошар, ровещ в кофите за боклук, мъжа ми отиде и му вика: "Ей, шефе, ето ти един лев, да си купиш нещо", а клошаря каза: "Ми аз с един лев какво да си купя" и ни подмина. Ние останахме като гръмнати, в крайна сметка 1лв не е нищо, но можеш да си купиш нещо с него при условие, че ровиш в контейнера. Не сме се държали и обидно с него. Та все повече се убеждавам в теорията на един познат, че бездомниците и просяците са такива, защото така искат. Вие как мислите?
- Публикувана: 5 дек. 2007, 17:03 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2007, 10:41 ч.
Придирчив клошар, или сами ли избираме какви да бъдем?
Аз всяка пролет чистя гардероба си. Каквото няма да нося вече, но е в добро състояние го давам за деца без родители, а неща, които са или с петно, или с малка дупчица, оставям до контейнера.
Та тази пролет, изнасям пликчето, оставям го до кофата, минава един ром и му казвам, така и така, чисти са, без да се обиждаш, ако искаш ги вземи. Той спря да рови в кофата, разгледа ги и ми отговори:
- Това е скъсано, хвърляй го! (една лятна блузка с 1мм дупчица на шева под мишницата)
Не можах да повярвам!!! Явно не са толкова нуждаещи се. Оттогава всички дрехи събирам за децата в дома, те милите душици така им се радват. Грейват им личицата. Те залужават и нови и хубави неща, и обич и прегръдка. Жалко е само, че повечето пъти не ми е възможно да отделя нищо за тях, освен топлината....
Та тази пролет, изнасям пликчето, оставям го до кофата, минава един ром и му казвам, така и така, чисти са, без да се обиждаш, ако искаш ги вземи. Той спря да рови в кофата, разгледа ги и ми отговори:
- Това е скъсано, хвърляй го! (една лятна блузка с 1мм дупчица на шева под мишницата)
Не можах да повярвам!!! Явно не са толкова нуждаещи се. Оттогава всички дрехи събирам за децата в дома, те милите душици така им се радват. Грейват им личицата. Те залужават и нови и хубави неща, и обич и прегръдка. Жалко е само, че повечето пъти не ми е възможно да отделя нищо за тях, освен топлината....
Една просякиня ми обясняваше,че няма пари до си купи да, прибрах си хляба 
же хляб. Подавам и един хляб, а тя ми вика - не ми давай хляб, дай ми пари
же хляб. Подавам и един хляб, а тя ми вика - не ми давай хляб, дай ми париКазано честно - това не го разбрах
Една просякиня ми обясняваше,че няма пари до си купи даже хляб. Подавам и един хляб, а тя ми вика - не ми давай хляб, дай ми пари. прибрах си хляба
Аха. Да, така е. Две циганета на един светофар искат храна, пари за храна. Давам им две топли кифли, обръщам поглед и те ги мятат прзрително през рамо на шосето.
Факт е, че голяма част от просещите са изпаданли до нужда за алкохол и цигари. Не ги виня, но точно за тези две неща ми се свидят парите за тях. Макар, че може би не съм права. Даваме или не, пък каквото иска да правят с тях. Не знам. Сложно е. Рядко хората просят за насъщния. Гледам да ги разпознавам и тогава наистина помагам и се старая
Една просякиня ми обясняваше,че няма пари до си купи даже хляб. Подавам и един хляб, а тя ми вика - не ми давай хляб, дай ми пари. прибрах си хляба
Така е..... който пише през работно време,понякога има нужда от преводач 
който пише през работно време,понякога има нужда от преводач
Не съм искала да те засегна, да знаеш
който пише през работно време,понякога има нужда от преводач
Не съм искала да те засегна, да знаеш
Зная, че не си искала 
Една просякиня ми обясняваше,че няма пари до си купи даже хляб. Подавам и един хляб, а тя ми вика - не ми давай хляб, дай ми пари. прибрах си хляба
Аха. Да, така е. Две циганета на един светофар искат храна, пари за храна. Давам им две топли кифли, обръщам поглед и те ги мятат прзрително през рамо на шосето.
Факт е, че голяма част от просещите са изпаданли до нужда за алкохол и цигари. Не ги виня, но точно за тези две неща ми се свидят парите за тях. Макар, че може би не съм права. Даваме или не, пък каквото иска да правят с тях. Не знам. Сложно е. Рядко хората просят за насъщния. Гледам да ги разпознавам и тогава наистина помагам и се старая
Хм. Аз пък давам. Не всеки път, и не когато ми искат. До ресторант "Академия" има един клошар, май живее до "комина" на заведението. Не проси.
Тип "обикалящи ресторантите" не черпя. Но съм виждала послед зима в тролея дете с прокъсан чорап, обут върху джапанка. Също не просеше.
Какво ли е да спиш навън в София? С всичките бездомни кучета, с пияните грубияни посред нощ? Някои вечери градът е толкова сдухан и гаден, че ми се вижда непосилно да чакам градски транспорт; имам чувството, че светът ще се свърши, ако на момента не дойде такси. Какво е да си на открито цялата нощ? Ами ако си жена? Че и мъж да си.
Тип "обикалящи ресторантите" не черпя. Но съм виждала послед зима в тролея дете с прокъсан чорап, обут върху джапанка. Също не просеше.
Какво ли е да спиш навън в София? С всичките бездомни кучета, с пияните грубияни посред нощ? Някои вечери градът е толкова сдухан и гаден, че ми се вижда непосилно да чакам градски транспорт; имам чувството, че светът ще се свърши, ако на момента не дойде такси. Какво е да си на открито цялата нощ? Ами ако си жена? Че и мъж да си.
Виждала съм клошари да ровят из кофите, а в тъмното да им светят джиесемите. 
Давам, но преценявам на кого. Най-вече давам на стари хора. Има един дядо, който ми пълни душата. Свири на кавал пред Съдебната палата. Много мъчно ми става всеки път като минавам покрай него и почти винаги му давам парички. А той всеки път ми благодари и ми става хем едно топло на сърцето, хем нещо ми се свива в гърлото...
На циганета не давам. Обяснили сте и сте дали примери по-нагоре защо.
На циганета не давам. Обяснили сте и сте дали примери по-нагоре защо.
Преди години работех в Минералсувенир и често развалях едрите пари на просячетата пред Руската църква, за да си прибират за себе си тайно от ''шефа''.
Един ден, отивайки на работа, едното цигане ме гони по улицата и вика ''Како, дай някой лев..'' Обръщам се аз, то ме позна и вика: "О, ти ли си.. не ща от тебе''.
Питах го защо, а то вика - ''ааа, како, аз изкарвам повече пари от вас, бе''! 
Това е вместо отговор..
Един ден, отивайки на работа, едното цигане ме гони по улицата и вика ''Како, дай някой лев..'' Обръщам се аз, то ме позна и вика: "О, ти ли си.. не ща от тебе''.
Питах го защо, а то вика - ''ааа, како, аз изкарвам повече пари от вас, бе''! Това е вместо отговор..
Вчера на пазара едно момченце към 10 годишно ми поиска пари ,че било гладно.Дадох му всичко от джоба, имаше и няколко левчета.Но като го загледах после забелязах,че беше много хубаво и добре облечено с чисти и нови дрешки.Сега си мисля дали не си събираше пари за пиратки, защото всички дечурлига за пиратки питаха по сергиите с украси за елхи.В момента ме гризе съвеста дали не направих беля, като му дадох пари.
отдавна не давам- колкото повече даваме, толкова повече просяци ще има
има много болни и сакати хора, които не просят, а си умират по домовете и улиците, ама циганите нали са по- тарикати, просят и дори се осакатяват умишлено за да будят съжаление
а като видя някоя с бебе, направо
като ги знам какво правят с малките дущици и как ги използват
има много болни и сакати хора, които не просят, а си умират по домовете и улиците, ама циганите нали са по- тарикати, просят и дори се осакатяват умишлено за да будят съжаление
а като видя някоя с бебе, направо
като ги знам какво правят с малките дущици и как ги използват
Преди години бях ходила на интервю за работа. Беше страшна жега и се отбих в работата на мъжа ми да си сваля потничето под лятното сако. Оставих си потничето в чантата и си ходя пеша към Попа. Спира ме едно момче 18-19 годишно. "дай 50 стотинки". Аз му казах, че нямам 50 ст. И той: "Тогава дай 1 лев". Отварям си чантата да си купя билетче, а тоя ми видял потничето в чантата и се преобрази за секунди. Вика: "Ти винаги ли си носиш бельото в чантата?" 
Светнаха му очите. Нагъл тип! Като повечето просяци. 
Отварям си чантата да си купя билетче, а тоя ми видял потничето в чантата и се преобрази за секунди. Вика: "Ти винаги ли си носиш бельото в чантата?" Светнаха му очите. Нагъл тип! Като повечето просяци.
В предишният блок, където живеехме имаше семейство цигани, които наистина ровеха по кофите. От тях знам, че на ден си изкарват по минимум 60-70 лв от продадените на битака боклуци. А и наистина ми се е случвало да съм зад тях на касата в магазина, оставят по минимум 50 лв на пазаруване.
Така, че смятам, че те са си избрали да са клошари и понякога си изкарват доста пари от кофите.
Така, че смятам, че те са си избрали да са клошари и понякога си изкарват доста пари от кофите.
Може би ако за този 1 лв. е бил помолен да свърши нещо, е щял да вземе парАта. Да почувства, че си я е заработил.
През лятото едно момче ме помоли да му помогна. Искаше да му възложа да свърши нещо, за да му купя хляб за него и братчето му. Бях силно впечатлена. Купих му някаква храна. А той продължаваше да иска да си я заслужи. Дано са някъде с покрив над главата си в момента.
Да почувства, че си я е заработил. През лятото едно момче ме помоли да му помогна. Искаше да му възложа да свърши нещо, за да му купя хляб за него и братчето му. Бях силно впечатлена. Купих му някаква храна. А той продължаваше да иска да си я заслужи. Дано са някъде с покрив над главата си в момента.