Аз имам братовчед ,който също отскоро има бебе,но е с 2 месеца по-голямо.Винаги се сравняват двете бебета,кое по-ревяло,кое повече слушало,кое било на режим ,кое не,как се справяли родителите...Сравнението не е от самите нас-родителите,а от заобикалящите ни роднини.Аз лично се дразня.И ако случайно другото бебе е по-кротко,аз се чувствам,че все едно съм се провалила като майка и не мога да се справя.Как другите се оправят ,а пък аз не...Чувствате ли понякога,че няма да може да се справите?
- Публикувана: 7 дек. 2007, 13:47 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2007, 00:17 ч.
Дразните ли се като сравняват вашето бебе с другите?
...Чувствате ли понякога,че няма да може да се справите?
Никога не съм чувствала такова нещо,най-малкото,защото абсолютно сама си гледам детето и виждам,че се справям!С никого до сега не съм си сравнявала детето,обратното се е случвало,но мен това не ме вълнува.
И ние сме постоянен обект на сравнения. Ужасно много се дразня, когато някой ми заизтъква недостатъците, според него, на моето дете, а същевременно изтъква положителните качества на друго, направо побеснявам. Особено свекърва ми, която постоянно сравнява детето ми с племенника ми - и двамат са й внуци, но с тези изказвания - само може да навреди, като всява дразги между нас, родителите, а когато децата пораснат - и между тях. В началото си мълчах, но тя ме дразни до такава степен вече, че веднага отвръщам на удара.
Ами нека си сравняват.Ти не се впечатлявай.
И на мен ми става неприятно...в крайна сметка всеки трябва да си гледа неговото дете. Аз пък много се дразня като започнат разни приятели да ми дават съвети, уж "приятелски" как да си гледам детето, с какво да го храня, защо трябва да го водя на море и т.н. и т.н. , просто на моменти направо 
Определено не е приятно, но в такива случаи обичам да казвам с усмивка - "всяко бебе е различно" и с това темата приключва.
Дали чувствам, че няма да се справя...в началото се прокрадваха такива мисли, но след като вече 6 месеца се справям успешно съвсем сама, разбрах, че не е толкова страшно. Не ме е срам да питам за това, което не ми е ясно и се старая да засека информацията си поне от два източника.
Дали чувствам, че няма да се справя...в началото се прокрадваха такива мисли, но след като вече 6 месеца се справям успешно съвсем сама, разбрах, че не е толкова страшно. Не ме е срам да питам за това, което не ми е ясно и се старая да засека информацията си поне от два източника.
Въобще не бих се впечатлила от такива работи...По скоро аз сравнявам нашето с други като казвам: "Е, добре де, нашто що не спи като еди кое си бебе през нощта!!!" 
Хич да не ти пука
Не бих позволила, една позната се опитваше д ами предстви нейното в добра светлина: "Ние направихме това, а вие?..." като видя не не се впечатлвам спря, аз самата съм достаъчно самокритична че да поема и допълнителна критика
Познавам две майки (бебетата им са 2-3 месеца по-големи от дъщеря ми), на които всяка втора дума е за сравнение между моето дете и техните. Не се дразня, но ми омръзна непрекъснато да ме питат "Правите ли това ... а ние правим еди какво си...". Разговорите с тях са като кръстосани разпити, въпрос след въпрос. 
За мен моето гардже си е най-хубаво 
Това, което адски ме дразни, е говоренето в множествено число.
За мен моето гардже си е най-хубаво Това, което адски ме дразни, е говоренето в множествено число.
Аз имам братовчед ,който също отскоро има бебе,но е с 2 месеца по-голямо.Винаги се сравняват двете бебета,кое по-ревяло,кое повече слушало,кое било на режим ,кое не,как се справяли родителите...Сравнението не е от самите нас-родителите,а от заобикалящите ни роднини.Аз лично се дразня.И ако случайно другото бебе е по-кротко,аз се чувствам,че все едно съм се провалила като майка и не мога да се справя.Как другите се оправят ,а пък аз не...Чувствате ли понякога,че няма да може да се справите?
И аз имам братовчедка, чието детенце е с 2 месеца по-голямо. Често ми се е случвало моите роднини да сравняват двете деца (моето и нейното), но на мен въобще не ми пука от това. Да сравняват, колкото си искат, минава покрай ушите ми!
За мен най-абсурдното е да се сравняват бебета с два и повече месеци разлика. При бебетата това си е като години разлика. Въпреки, че някои деца определено се развиват по-бързо от други. Но понякога несъзнателно сравнявам, по-скоро забелязвам-едни деца бърборят повече, по-любопитни са, по-любвеовилни, други са по-подвижни, едни са по-кротки, други по-емоционални. Но всичко това прави едно бебе, както и възрастните уникално и интересно само по себе си. Всяка жена смята своето бебе за най-прекрасното, това е нормално. Винаги ще си намериш нещо, в което твоето бебе превъзхожда другите.
Да неприятно е 
.И при нас се е случвало с на девер ми детето.Едното тъка пък другото що тъка ,то плачи ,тя мирува и обратно ,кой се храни и кой не .Да дразнещо е ама гледам да не обръщам внимание,като ми писне им казвам да са живи и здрави пък каквито са,наши са ще си ги траем 
.И при нас се е случвало с на девер ми детето.Едното тъка пък другото що тъка ,то плачи ,тя мирува и обратно ,кой се храни и кой не .Да дразнещо е ама гледам да не обръщам внимание,като ми писне им казвам да са живи и здрави пък каквито са,наши са ще си ги траем
Не, изобщо не обръщам внимание. Всяко дете е различно, с различен темперамент. Нека сравняват на воля, аз съм спокойна как се развива детето ми. Не може да се ядосвам за всяка дреболия.
А как се оправят другите- всеки знае сам за себе си. Имала съм трудни моменти в който си мислех, че няма да се справя, но се стягаш. Няма страшно.
А как се оправят другите- всеки знае сам за себе си. Имала съм трудни моменти в който си мислех, че няма да се справя, но се стягаш. Няма страшно.
Ама изобщо не ми пука, а и имам само 1-2близки приятелки с които се виждаме от време на време.
Да не говорим, че няма какво да се правят сравнения, дъщеря ми се роди недоносена и си е със съвсем индивидуално развитие, както и всяко друго дете разбира се.
Но просто не мога да я вкарвам в някакви рамки.
Който иска да си приказва, аз не мога да затворя устите на хората.
Да не говорим, че няма какво да се правят сравнения, дъщеря ми се роди недоносена и си е със съвсем индивидуално развитие, както и всяко друго дете разбира се.
Но просто не мога да я вкарвам в някакви рамки.
Който иска да си приказва, аз не мога да затворя устите на хората.
и при нас има едно подобно сравнение или по-точно едната баба не спира да го повтаря, но разликата е че се сравнява моето бебче с едно момиче, първото и внуче, което е било бебе преди цели 17 години, и аз ама мноооооооого се нервя и съм се зарекла ако още един път има подобно изказване ще си разменяме шапките 
По-скоро се дразня от непоискани съвети,а иначе ми всяко бебе си е различно,нищо че всички са много сладки.
И аз така.
О, да, постоянно ми се случва! Правят го абсолютно всички роднини, включително и аз. Не им давай ухо и не показвай, че се дразниш. Едва ли някой иска да те обиди и да каже нещо лошо за най-прекрасното ти същество.
абсолютно точно! И ние сме постоянен обект на сравнения. Ужасно много се дразня, когато някой ми заизтъква недостатъците, според него, на моето дете, а същевременно изтъква положителните качества на друго, направо побеснявам. Особено свекърва ми, която постоянно сравнява детето ми с племенника ми - и двамат са й внуци, но с тези изказвания - само може да навреди, като всява дразги между нас, родителите, а когато децата пораснат - и между тях. В началото си мълчах, но тя ме дразни до такава степен вече, че веднага отвръщам на удара.
[/quote
Все едно аз сам го писала
[/quote
Все едно аз сам го писала
аз така правя и никой не смее гък да каже. 
Според мен, сравнението е нещо неизбежно. Хората са социални същества, (живеем в общество), както големите се сравняват ( положение, външност, качества, работа и тн), така е и нормално да си сравняваме и бебетата. Ако нямаше сравнение щяхме да живеем в гората по единици. За мен сравнението е някакво мерило и искам да знам как се справят и развиват другите деца. Все пак, разбира се, не ми харесва понякога злобната нотка " Еми, моето дете това го може, или ние вече ядем това, ние вече сме 1000 кг., ние вече правим салто " 
и тн. Нормално е всеки да смята своето дете за уникално и най-, най-, най- . Хора всякакви! Просто си подбирам хората с които се сравнявам, а на другите не се връзвам.
Бъдете толерантни, учете децата си на толерантност и себеуважение. Възпитайте децата си, направете ги борбени и самоуверени и след двайсет години ще видим кой какво е направил. Ето тогава е истинското сравнение ( в живота).
Айде, че много се размислих!
или ние вече ядем това, ние вече сме 1000 кг., ние вече правим салто " и тн. Нормално е всеки да смята своето дете за уникално и най-, най-, най- . Хора всякакви! Просто си подбирам хората с които се сравнявам, а на другите не се връзвам.Бъдете толерантни, учете децата си на толерантност и себеуважение. Възпитайте децата си, направете ги борбени и самоуверени и след двайсет години ще видим кой какво е направил. Ето тогава е истинското сравнение ( в живота).
Айде, че много се размислих!
Разбирам те напълно.Свекърва ми вечно сравнява това как аз си гледам детето и другите деца.Много е неприятно, защото аз и мъжът ми съвсем сами си гледаме и двете деца, а тя се опитва да омаловажи моите усилия като майка.Да не говорим, че се опитва да внушава чувство на вина, само дебне момента и почва с подмятанията.Е, не съм съгласна, че трябва да вземам за пример как сульо и пульо си гледали децата.Всеки преценява сам кое е най-добро за детето му.
Луда работа.Ако кажа ,че не се дразня,ще излъжа.
Виждам, че не си от София /явно не съм срещала точно твоята свекърва/, но веднъж при мен дотича една свекърва с едномесечно бебе на ръце/снахата си седеше на пейката/ и поиска от мен да вдигна моето почти година по-голямо дете от количката за да видела колко голямо щяло да бъде нейното внуче на нашата възраст! Майката на бебето умираше от срам през това време. 
Виждам, че не си от София /явно не съм срещала точно твоята свекърва/, но веднъж при мен дотича една свекърва с едномесечно бебе на ръце/снахата си седеше на пейката/ и поиска от мен да вдигна моето почти година по-голямо дете от количката за да видела колко голямо щяло да бъде нейното внуче на нашата възраст! Майката на бебето умираше от срам през това време. 
Май не се впечатлявам , поне не приемам, че вината е в мен, всяко дете е различно(а моето си е неотразимо 
)!!
Свекървата сравнява синът ми със детето на дъщеря си , което е с 10 месеца по малко и вече бърбори и като започне да ме пита защо не искал да говори , а Невенка(на зълва ми ) бърбори , само я питам - "Е и какво?????" и тя млъква !Скоро не се е сещала да пита!!!
)!!Свекървата сравнява синът ми със детето на дъщеря си , което е с 10 месеца по малко и вече бърбори и като започне да ме пита защо не искал да говори , а Невенка(на зълва ми ) бърбори , само я питам - "Е и какво?????" и тя млъква !Скоро не се е сещала да пита!!!
В нашата къща живеем 3 семейства-ние,свекитата и брата на мъжО,който има 2 дечица.Момче на 3 години и момиченце не 7 месеца и нещо,т.е. с 4 месеца по-голямо от моето.Не искам да ти обяснявам свекито колко хиляди пъти е правила сравнения.И за нас като бременни,и за ражданията ни,и за децата...Аз се дразня адски много,щото наистина е кофти.Но си премълчавам,щото не ми се занимава с нея.То не е веднъж и дваж.Трябва постоянно да се караме.Избягвам да говоря и така...
Не, не ми е идвало и на ум, че може да се подразня. 
Аз сравнявам моето с други, като в това ни най-малко не влагам идеята, че моето е по-спешъл! Странно ми е кое точно може да засегне.
"Моето обожава ориз!" - "Моето не ще, обича картофи."
Е?
Всяко дете си е индивидуално.
А що се отнася до нечия злоба, аз не съм срещала такова нещо отникъде. Може би просто не съм забелязала, но това наистина не е мой проблем.
Аз сравнявам моето с други, като в това ни най-малко не влагам идеята, че моето е по-спешъл! Странно ми е кое точно може да засегне. "Моето обожава ориз!" - "Моето не ще, обича картофи."
Е?
Всяко дете си е индивидуално.
А що се отнася до нечия злоба, аз не съм срещала такова нещо отникъде. Може би просто не съм забелязала, но това наистина не е мой проблем.
Не, не се дразня. Даже ми е интересно да знам кой, кога, какво прави и така понякога черпя свежи идеи на какво още мога да науча детето си.
Виж, дразнех се на роднините на мъжа ми, които наричаха детето с името на баща му. И аз неминуемо припомнях, че детето си има свое име и искам да го наричат с него. Без значение, че според тях "направо му е одрал кожата".
Виж, дразнех се на роднините на мъжа ми, които наричаха детето с името на баща му. И аз неминуемо припомнях, че детето си има свое име и искам да го наричат с него. Без значение, че според тях "направо му е одрал кожата".
Проблемът ти не е, че някой сравнява детето ти с други деца - това си е нормално. Цял живот това го очаква. И когато случайно не го правят околните, ще го прави самото то - ще се сравнява със заобикалящите го. Ти не го ли правиш? Пена има по-хубава коса, Гана - по-добра прическа, Гошо пък изостава в работата. Нормално е. Проблемът ти всъщност е, че се отъждествяваш с детето. Моето дете плаче повече? О, значи аз съм лоша майка. Глуупаво. Не можеш да спреш хората да забелязват различията, нито приликите. Това е толкова естествен процес, колкото и гледането.
Имам племенник с година и 2 месеца по-голям от сина ми. Живее на горния етаж. Не само другите, и аз самата ги сравнявам, а за което не помня - питам. А той кога се обърна? Кога да очаквам първото зъбче? Ясно, различни са, но все пак споделят част от гените - може да ми служи за ориентир повече от децата, които не са му роднини.
И съм дълбоко убедена, че моето бебе е най-прекрасното в света, както и че аз съм възможно най-добрата майка за детето си.
И през всичкото време не забравям, че ако бебето се наака, ТОЙ, не НИЕ се е наакал, когато е гладен ТОЙ е гладен, не НИЕ и малките му, сладки бебешки постижения - да се обърне, да седне, държейки се с ръчички, да излови шишето - са си само и единствено НЕГОВИ, не НАШИ, още по-малко - МОИ. И когато го сравняват с други бебета, сравняват именно НЕГО, не НАС.
Имам племенник с година и 2 месеца по-голям от сина ми. Живее на горния етаж. Не само другите, и аз самата ги сравнявам, а за което не помня - питам. А той кога се обърна? Кога да очаквам първото зъбче? Ясно, различни са, но все пак споделят част от гените - може да ми служи за ориентир повече от децата, които не са му роднини.
И съм дълбоко убедена, че моето бебе е най-прекрасното в света, както и че аз съм възможно най-добрата майка за детето си.
И през всичкото време не забравям, че ако бебето се наака, ТОЙ, не НИЕ се е наакал, когато е гладен ТОЙ е гладен, не НИЕ и малките му, сладки бебешки постижения - да се обърне, да седне, държейки се с ръчички, да излови шишето - са си само и единствено НЕГОВИ, не НАШИ, още по-малко - МОИ. И когато го сравняват с други бебета, сравняват именно НЕГО, не НАС.