Сетих се за това, защото се каня да изхвърля директно една стара блуза, която подмятам насам-натам от доста време. Ако не съм докосвала нещо най-много година го изхвърлям или подарявам. Независимо какво е. Когато е претрупано някъде, направо се задушавам. Имате ли потребност да купувате разни неща, не говоря за шопинг терапия. Някой казват, че така създават уют, вие как мислите?
- Публикувана: 7 дек. 2007, 16:53 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2007, 10:53 ч.
Вещомани ли сте?
Трудно се разделям с вещите си.Все си мисля,че ако изхвърля нещо още на другия ден ще ми потрябва точно то. Трупам ,трупам и чак когато натрупаното придобие застрашителни размери започва кардинално разчистване.
Вещи, които ми навяват носталгични спомени,сувенири от местата по които съм била,подаръци и снимки не изхвърлям никога.
Мисля,че съм вещоман....
Вещи, които ми навяват носталгични спомени,сувенири от местата по които съм била,подаръци и снимки не изхвърлям никога.
Мисля,че съм вещоман....
Конкретно на въпроса ти - и да, и не. Вещи като дрехи, битови, гримове и от сорта не ценя. Не, че не харесвам, но не са ми важни. Шопинг терапията не я разбирам и не ми помага, ако ми е криво. Пробвала съм. Нали всяко хубаво купено ново нещо трябва да е споделено, да се покаже, да ти е приятно с някого, така, само за мене си - не ми носи никаква радост.
Неползвани дрехи раздавам и хвърлям на поразия. И често.
Вещоман съм обаче що се касае до спомени - фигурки, сувенирчета, картички, мидички, камъчета и какво ли още не, подарено от някой или споделено с някой - пазя си ги с ревност. За такива неща съм голям вещоман, да
Неползвани дрехи раздавам и хвърлям на поразия. И често.
Вещоман съм обаче що се касае до спомени - фигурки, сувенирчета, картички, мидички, камъчета и какво ли още не, подарено от някой или споделено с някой - пазя си ги с ревност. За такива неща съм голям вещоман, да
Да. Най-вече съм "дрехоман". Разни "прахосъбирачки" сувенирчета се случва да изхвърля, но дрехите си не пипам. Понеже обичам много да си купувам дрехи като се понатрупат напълвам един чувал и го смотавам някъде да не ми пречи. От семейния гардероб съм оставила около 1/7 на любимия и съм заела всичко друго като не давам на никой да пипа там.
Не, хич. Имах една-единствена любима чаша от детството ми, но тя се счупи, така че сега съм съвсем свободна 
. Само то остана и не мога да го изхвърля 
Иначе по темата не съм вещоман. Щом нещо вече не ми е нужно, го изхвърлям без колебание. 
не съм. Случвало ми се е няколко пъти да започвам нов живот,
оставяйки зад мен всичко- дрехи, предмети, мъже:)
Винаги съм се чувствала прекрасно,
започвайки отново начисто.
Не се привързвам към вещи-независимо дали са полезни или не.
Все ми я тая дали колата ми, телефона или новата ми копринена риза ще са утре за боклука:)
оставяйки зад мен всичко- дрехи, предмети, мъже:)
Винаги съм се чувствала прекрасно,
започвайки отново начисто.
Не се привързвам към вещи-независимо дали са полезни или не.
Все ми я тая дали колата ми, телефона или новата ми копринена риза ще са утре за боклука:)
Не. И ако някога съм имала залитания в тази посока мъжът ми ги изкорени. Той е непоправим вещоман. Местили сме дома си няколко пъти, половината от кашоните съдържат неща, които никога няма да бъдат използвани, но и няма да бъдат изхвърлени. За едни списания, които ще векуват в кашон, но никога няма да ги разгърне отново съм водила часове преговори.
Всяка вещ в една колекция си има собствена история,деня в който е купена,къде сте били,с кого..Други са подарък от любим човек.Тези неща са ми скъпи,наречете го сантименталност,но веки път като ги погледна и в съзнанието ми изплува някаква картина,спомен..Пазя ги,защото ми напомнят някоя случка,събитие,среща,човек.От друга страна не мога да търпя разни непотребни вехтории,които за нищо не стават,стари дрехи и т.н..освобождавам се с голям кеф от тях,действа ми много разтоварващо.Обичам изчистени форми,простор и светлина.Даже по едно време бях разкарала всичко от стаята си,наслагах всичко,което сърце не ми даваше да изхвърля в кутии."Красотата е в простотата."-някой беше казал това.И е много вярно.Прекалено многото неща "задушават" атмосферата вместо да съзадат уют.
Все си мисля,че ако изхвърля нещо още на другия ден ще ми потрябва точно то.
Все си мисля,че ако изхвърля нещо още на другия ден ще ми потрябва точно то.
Гледах в един магазин наскоро едни страхотни кутии с катинарче точно за всякакви джунджурийки, ама много красиви бяха - розови, зелени, оранжеви...Ама най-малката беше 12 лв, аз ако си накупя, колкото ми трябват, ще се разоря. 
Иначе за такива като мен, дето не хвърлят, пък искат да им е подредено - идеално !
Не, напротив, дори имам чувството, че не изхвърлям достатъчно. Тук, обаче, редовно давам нещата си за вторични суровини - тоест, има си казан за дрехи за по-нуждаещите се, или пък минават да събират съдове и тенджери и електрически уреди за по-бедните държави и т.н, това много ми помага да се отървавам от старите си вещи без да имам угризения на съвестта:)
И аз съм като morgause - мразя да ми е задръстено с неща, които не използвам, ама ми е жал да хвърлям на сметището всичко, затова гледам ако може да го ползва някой друг или да се рециклира. Дрехите ги носим в един дом за сираци или понякога в един старчески дом. От предметите рециклирам квото мога, другото до кофите за боклук, обикновено ги прибира някой.
Все си мисля,че ако изхвърля нещо още на другия ден ще ми потрябва точно то.
Оф, и аз съм същата. Събирам, събирам...докато не започнат да ми падат разни неща по главата като отворя някой шкаф
Ама после почва яко разчистване
Голям съм Плюшкин, но понякога имам моменти, в които решавам, че трябва да разчистя жизнената си среда. Но всеки предмет ми е свързан с някакъв спомен и разчистването обикновено ми отнема много часове, докато се простя със спомените.
Вещоман не съм, защото не робувам на вещите като такива. По-скоро робувам на миналото си
Вещоман не съм, защото не робувам на вещите като такива. По-скоро робувам на миналото си
бях, сега почти не
1:1
Трудно се разделям с вещите си.Все си мисля,че ако изхвърля нещо още на другия ден ще ми потрябва точно то. Трупам ,трупам и чак когато натрупаното придобие застрашителни размери започва кардинално разчистване.
Вещи, които ми навяват носталгични спомени,сувенири от местата по които съм била,подаръци и снимки не изхвърлям никога.
Мисля,че съм вещоман....
Вещи, които ми навяват носталгични спомени,сувенири от местата по които съм била,подаръци и снимки не изхвърлям никога.
Мисля,че съм вещоман....
и винаги съм била - спомням си дори колко ревях като малка, когато нашите хвърляха счупените играчки
Иначе изобщо не сам вещоман,обичам новите неща 
Все още не мога да се разделя с дънките които носех когато забременях третият път...Тайно се надявам че някой ден,ще ги открия на дъното на гардероба,и хоп...Ще ми прилепнат както някога 
...Ама мечтиии...
Иначе не ми пука за вещи,аз спомените си ги нося в сърцето,а мотото ми е че вещите ни,ни превръщат в техни роби...
...Ама мечтиии...Иначе не ми пука за вещи,аз спомените си ги нося в сърцето,а мотото ми е че вещите ни,ни превръщат в техни роби...
Не съм. Боксирам стреса с обратното на шопинг-терапията - набоклуко-терапия, действа супер тонизиращо и пречистващо.
Ей това съм и аз. Когато изхвърля половината покъщнина след чистка съм като нов човек!
Препоръчани теми