За педиатъра и ранното захранване

И двата варианта за отговор са подходящи,но според мен я предупреди че си си избрала такава схема на захранване.Предполагам,че може да ти даде съвети подходящи за начина на захранване на бебето,ако ли пък прояви характер и престане да дава съвети....то тогава я смени!

На мен лично винаги ми е било чудно това притеснение.Първата педиатърка беше за ранното захранване,даването на вода+захар и други подобни,но аз,я парирах още на първото ни посещение при нея,че детото ще бъда захранвано късно и сокове няма да пие,тя ме погледна и каза щом така си решила,въпреки,че за нея не било редно.За мен така беше редно и така направих Пък относно съветите,които би могла да ти дава в по-късен етап не знам,защото лично аз,не съм прибягвала до съвети от педиатрите,освен ,когато е болно детето,но за захранване или гледане НЕ.

Ами и поето педи е такова, затова я лъжех какво давам и какво не, но си записвах каквото ми казва за всеки случай.

Може да й кажеш, че си решила да захраниш по-късно. Аз не исках да се разправям допълнително.

И аз имах същите страхове, но предпочетох да кажа на педката какво мисля да правя. Подкрепи ме за кърменето като чак в петия месец спомена, че мога да започна захранване, на което и отговорих, че ще е най-рано след 2 месеца. Каза, че явно зная какво правя и повече не ми е задала въпрос дори какво яде детето. Говори с педиатърката и и обясни какви са плановете ти, за да може да дава адекватни съвети.

Първия път учтиво я информирах, че смятам да захраня късно. Тя май не ме чу, защото продължи да ми обяснява как да кърмя под час, кога колко сокче да давам и т.н. Втория път пад се опитах да обясня какво правя, а третия вече просто кимах разбиращо с глава. Не лъжех. Просто оттогава избягвам разговорите за храненето и си карам както си знам. Казвам й горе-долу това, което иска да чуе: "Яде ли жълтък през ден?" - "Почти през ден" (тоест 2-3 пъти месечно по няколко трохички в началото), "Минахте ли на 5 хранения дневно?" - "О, да!" (но не споменавам 10-те кърмения на поискване) и така.

Педиатърката на синът ми се оказа изключително свестен човек, въпреки, че ако съдим, по това, че е била мой педиатър, определено си беше от старата генерация, НО ''в момента ранното захранване е абсолютно непрепоръчително, защото всичко, което консумираме е пълно с нитрати, токсини и всевъзможни вещества, които детският организъм нито може да преработи и изхвърли, нито директно да изхвърли,и те се натрупват в него, изчакайте със захранване, колкото Ви е възможно повече, минимум 6 месеца''
За сметка на това личният лекар на синът ми, абсолютно противоположно обяви, че на 2 месеца трябва да му давам сокчета.Категорично отказах, въпреки, че той не се спря да ми о пява, колко грешно гледам детето си и как ще получи анемия.Последният път, когато водих малчо за профилактичен преглед, призна, че това е най - силното и здраво дете, което е срещал в цялата си практика!Съвети повече за отглеждането на детенце от него не получих

 И нашата беше така.И като ми каже пюре и аз добре , добре и следващият път като ме пита си казвам честно ,че не съм дала още.Така на втората консултация спря да ми два съвети ,а само ме пита " И сега какво похапва това момче , та така бързо расте" и само повтаря "Мама дава много добре" и вече не ме гледа мръсно ,че не спазвам съветите и за ранно захранване.Даже с любопитство ме разпитва кое , кога ,как.

Вижте сега, лекар не се лъже, още по-малко за бебенце.
 Иначе ако да не дава Господ, детето се разболее, от нещо по-сериозно от настинка тя няма да може да реагира адекватно. А и после или в такъв момент да трябва да й обясните че месеци наред сте я ЛЪГАЛИ вече е повод да ви се сърди. Докато за вашето решение как да си храните детето няма това право, дори и да не е съгласна, да изразява неодобрение и т.н.

Мойто джи пи също като я слушам е за ранното захранване и смятам да й кажа че НА МОЯ ОТГОВОРНОСТ ще захраня детенце късно, поне след края на 6тия месец, ако не и по-късно, защото точно тогава ще са жегите, и не смятам да захранвам посред юли август, та може и ранната есен на 8-9 месеца да го захраня детето...

Наскоро баба ми случайно стана дума и сподели че баща ми, който е най-здравия човек когото познавам, /с години дори хрема не е хващал, дори всички около него да се натръшкат/ е бил САМО на кърма първите 8-9 месеца, а после като е почнал "да гледа гладно храната" му е давала направо от масата, по мъничко и постепенно от всичко според сезона.

Аз предваритело си избрах педиатър, който подкрепя продължителното кърмене и късното захранване ( при това от този форум ).

Ако не си харесваш педиатъра - просто го смени !

Можеш да избереш няколко варианта.
Единият е да смениш педиатъра. Разгледай тук във форума списъка на педиатрите, които подкрепят дългото кърмене и късното захранване. То всъщност не е късно, а нормално ама това е друга тема. 
Другият вариант е да се настроиш за битка. Порови се за инфо, свали си го на компютъра и си извади основните неща в някакъв файл. Със съответните обяснения разбира се - кога се дава сок и защо не се дава по-рано. Кога се въвеждат съответно месо, яйца, сурови плодове - и защо не се прави по-рано. Какви са препоръките на СЗО - и защо са такива. И така, за каквото се сетиш по абзац-два-три. И като отидеш при педиатърката и тя ти каже - сега тука... сокчета, пюрета, каши, ... глупости. Ти си вадиш феманчето от няколко странички и започваш... "Ами аз понеже искам да направя най-доброто...Та затова чета... И ето тук намерих някои неща, които ми се виждат логични, но все пак да ви попитам като специалист...." Има някакъв шанс (не знам колко голям) педиатърката ти да вземе да се светне, да започне да чете или поне да слуша новостите от теб и после да ти ги препоръчва  А другият вариант е да тропне с крак, да се тръсне и да отрече всичко, и да си кара по старата схема. Тогава е ясно, че няма какво да направиш. Или я сменяш на юни с друга, или като ти каже въведи не знам си коя глупост - "добре", даваш ли вече еди си какво "даааа, е не винаги го иска, но яде по малко" и така 

Аз мисля, че ще постъпиш правилно, ако и кажеш истината. Но в никакъв случай на висок тон и кавгаджийската. Просто тихо и кротко и обясни, че се интересуваш от новите тенденции на захранване и наблюдавай нейната реакция. Моето педи също ме караше да давам сокчета от втория месец, но аз и казах, какво смятам да правя. От там насетне спря да ме пита дали давам сокчета...., мисля че ако е разумна жена ще те разбере. А за в бъдеще ако видиш, че това наистина се отразява и на съветите по отношение на други теми ще трябва да я смениш или просто да и нямаш доверие и всяка нейна диагноза да консултираш и с друг лекар. Но аз лично не мисля, че ще се стигне до това. Давай смело пък каквото сабя покаже.

На мен днес ми се случи същото-синът ми е на 2м. и 2дена и след рутинния преглед,педиатърката,каза,че вече трябва да започна със сокчетата,при което аз и отговорих,че смятам да захранвам по-късно,а тя ми казва:Ами,добре тогава,започни сокчетата след 15дена,аз отново и отговарям,че искам по-късно захранване,а тя упорито ме съветва:Добре,тогава най-късно в 3месец да въведеш сокчетата.Накрая кзах:Добре,само,за да не се разправяме,а на следващата консултация мисля,че отново ще си говорим като на развален телефон,но и няма да я лъжа

Ами да, случи ми се точно когато Каби беше голям колкото твоето бебе. Аз много си харесвах педката, защото ни беше семеен лекар и винаги е подхождала с разбиране и загриженост към нашето здраве. Но когато спомена за сокчета, й казах директно, че това е неприемливо за мен, че държа на кърменето и късното захранване. Нейният отговор беше, че захранване не е даване на сокчета, а въвеждане на зеленчукови пюрета.  Поговорихме малко и на мен ми стана ясно, че ако искам добър педиатър за детето си трябва да кимам разбиращо с/у нея и да я заблуждавам. Взех това решение и така минаха няколко месеца. На всяка консултация тя ме питаше какви сокчета съм дала и аз най-безочливо я лъжех. На 4-тия месец Каби имаше кръв в пампата и тя предположи, че е от поредното сокче - оказа се АБКМ.

Междувременно се случиха няколко недоразумения м/у нея и мен, заради които реших, че е дошло време да я сменям. Намерих си нова педка, която разпитах предварително и информирах, че захранването ще започне на 7 месеца, че ще кърмя колкото си време искам и т.н. Сега съм много доволна от нея, защото нито се налага да я лъжа, нито да тръпна в кой момент разбиранията и знанията ни ще се пресекът.

Та, с две думи извода от моето поредно многословие е, че по-добре педиатъра ти да знае истината за начина, по който отглеждаш бебето си, за да може да ти дава адекватни напътствия и съвети, както и да изписва медикаменти, ако се разболее и т.н. Вече е късно за смяна, но можеш да потърсиш до началото на юли педиатър, който ще подкрепи кърменето и късното захранване, ако с твоя не се разберете.

Успех!   

  Именно затова още докато бях бременна се опитах и открих педиатър, който е ако не за сто процента късно захранване, то поне е чувал. След като поговорих с нея, нямаше никакъв проблем да захраня след шестия месец с неиното съгласие и одобрение. Оставам с впечатлението обаче, че тя още от началото схвана че аз ще правя каквото съм решила. Знае че кърмя например, каза че няма нужда от вода и дотук. Никога не ми е давала, а и аз не съм искала съвети за кърмене под режим или на поискване. От шестия месец се разбрахме да почнем захранването и отново дотук. Просто ме пита дали ядат вече твърда храна и е достатъчно за нея че си се развиват и качват нормално.
   Тоест съвета ми е все пак първо да поговориш с нея и да се опиташ да и обясниш твоята позиция по въпроса, след което ако не успееш да вземеш решение дали все пак няма да си по-спокойна ако я смениш или пък да се направиш че си съгласна с нея и си почнала сокчетата. Когато бебчо стане на годинка вече няма да има проблем реално и нужда да се лъжете, така че всъщност е въпрос на няколко месеца 

при всички положения педиатъра трябва да знае какво ще правиш, да не стане така, че да навредите на детето с това криене на информация. моят педиатър не подкрепя с две ръце, но и не се противи на захранването след 6 м. а сега, като е болна, направо се кефи, че кърмя още и все ми изтъква колко е полезна кърмата, особено в момента. ти не се настройвай предварително, а обясни какви са ти намеренията, може пък всичко да мине гладко, дори и да не е съгласен педиатърът ти с теб.

С първото ми дете ми беше неудобно да се противопоставям на мнението на педиатърката. Може би имаше известна доза неувереност у мен. И въпреки че в началото направих опит на намекна какво мисля за кърменето на поискване и захранването, срещнах категорично отсичане на това, кое е правилно и кое не е от страна на лекарката и повече не посмях да се опълчвам. По нататък кимах с одобрение на съветите й, после отговарях с половин уста кога, какво, колко давам. Но..., честно казано не одобрявам подобно поведение. С второто процедирах по следния начин - още първия път като отидох при нея казах точно, кратко и ясно, че смятам да кърмя на поискване, да не давам вода, ако не я иска дребния и да захраня като стане на 6 месеца. Коментара беше: "Ами, щом така си решила, добре." И повече не сме засягали тези теми. Само два пъти след това ме е питала какво давам. Първия път беше преди 6-тия месец и аз казах, че още сме само на кърма, а втория път обясних какво съм въвела до тогава. Не срещнах разбиране, но й не ми беше натяквано това и онова. Та така.
Наистина смятам, че е редно педиатъра да знае, какво правиш, а ако се опитва да си налага мнението, следва или игнор, или смяна.

Здравейте, моето бебче сега е на точно 3 месеца и след няколко дена сме на лекар. Не знам какво ще ми каже педито за захранването, но всички около мен от по старата генерация - родители, баби, познати ме карат да му давам вече сокове. Аз не съм го пробвала, но те твърдят, че нищо няма да му стане и че нас така са ни захранвали рано-рано. Ние сме на АМ и за мен няма значение дали ще се отбие, но просто не знам дали е правилно. Някой ще ми обясни ли разликата от ранното и късното захранване?

баткото го родих 2000г тогава нямаше ранно и късно захранване, а само захранване  което сега наричат ранно.
сега мъничето вероятно ще го захраня по-късно.

както и да го захраниш, според мен здравето е нещо много по-комплексно и опира основно до ген. иначе и двете школи си имат плюсовете и минусите според мен. отсега си давам сметка че когато дадох баткото на 11 месеца на ясла, той вече беше на обща храна и още си го кърмех сутрин и вечер и това е ставало съвсееем постепенно от 3тия месец. Детенце беше по самостоятелно и се усещаше такова именно и заради това, беше в следващия етап от живота си...а с ходенето на ясла също много дръпна в развитието си- имах пред очите си негов връстник гледан вкъщи и от баби... еми съвсем различно е.
добре сега ще захраня мъничето късно, по-късно ще мога да го дам на ясла и то много по-трудно ще свикне с това емоционално, /преди годинката децата много по-лесно пиемат реалността за абсолютна дадености просто експресно се приспособяват, еманципират ли се от майката, вече имат собствено отношение и то е именно стрес, рев и мъъъккаа, заради много по-големия стрес почват толкова да боледуват оттам/. Изобщо с мъничето ще удължа бебешкия период и неща ще се изместят с 4-5 месеца напред, надявам се да е поне облагодетелствано от много по-добро здраве, иначе няма да си е струвало толкова много..... има и друг един момент баткото, като е захраненрано си е съвсем здрав и той... от друга страна ресно е да се запитме а като са толкова вредни сокчетата, пюренца и т.н.  защо не ги плюят а им налитат толкова бебенцата... а иначе водата я плюят и това се приема като неопровержимо доказателство че нямат нужда от нея... но ако обратното- харесват нещо - това не е доказателство че имат нужда или поне  то не е вредно за тях...

има един вдоен стандарт ако се вгледаш в разсъжденията.. и именно той ме кара да се колебая ... кое е добро и кое е мода... и себеутвърждаване

По един доста различен начин и аз съм пред същата дилема като теб...

Съветът ми е да правиш каквото ти усещаш за правилно, то вероятно понякога ще е на територията на ранното а друг път на късното захранване... и да се стремиш да не изпадаш в крайности...

Помня една реплика от лекарка на курса за бременни-Доверявайте се на майчинския си инстинкт.И повярвах за себе си!Информация поне за захранването има,детенцето си го храниш ти.И мен ме съветват едно,аз си правя каквото смятам за правилно,после ако ме питат си казвам истината на педиатрите.За мен най-важното за един педиатър е да е добър диагностик и лечител,а детето сама си го храня.Не е коректно всички педиатри,които захранват по-рано да бъдат обиждани като невежи.Никой педиатър не е длъжен да приема за себе си (съответно да препоръчва) една или друга схема на захранване като задължителна.Една майка,която се вглежда в детето си сама може да определи как и кога да го нахрани (примерно).Успех

  Аз просто също реших за себе си, че за мен по естествено и правилно е т.нар късно захранване. Ранно или късно захранване, стар или нов метод, но мисля че всъщност много преди нашите баби, не е било възможно да има такова чудо като ранно захранване. Хиляди години бебчетата са били кърмени просто до момента в който могат да ядат пържоли. Това го казвам представяйки си миналото, когато е нямало пасатори, възможност да готвиш специално за бебето, пюрета, биберони и тн. Ако се замислиш единствения вариант е било бебето да може вече да яде твърда храна и да пие вода от чаша.