Питам ви ,ако знаете,че мъжа на вашата приятелка и изневерява,бихте ли и казали?Бихте ли рискували това да е края на вашето приятелсто,само и само истината да излезе на яве?Да се подсигурите в случай,че тя разбере,а вие сте си мълчали.Или бихте оставили нещата каквито са си?Нека сама да разбере,пък те са семейство,винаги ще намерят компромис.А ако знаете и си мълчите,ще се чувствате ли като предател.?
- Публикувана: 11 дек. 2007, 16:25 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2008, 01:04 ч.
Приятелство
А ако видя, че някой и драска по колата дали ще и кажа кой е бил?!
Според мен... 
Ами всеки според собствените си виждания...Аз не ща да знам кво прави мъж ми, освен ако това не засяга пряко собствените ми интереси. И съдейки от своята си гледна точка, не бих казала на приятелка, ако видя мъжа й с друга. Само за една знам, че държи на истина и само истината, на нея бих й казала.
Много е сложно 
, а и зависи от приятелка до приятелка .Ако ми е най голямата и имаме уговорка ще я изпълня ,но ако нямаме ще си трая,нека сама стигне до истината а аз ще съм до нея за подкрепа .Както сама си казала те са семейство ,компромиси винаги има .Ама да ли отношенията ни ще останат същите и да ли няма да излезна виновна е много относително ,за това предпочитам да мълча 
, а и зависи от приятелка до приятелка .Ако ми е най голямата и имаме уговорка ще я изпълня ,но ако нямаме ще си трая,нека сама стигне до истината а аз ще съм до нея за подкрепа .Както сама си казала те са семейство ,компромиси винаги има .Ама да ли отношенията ни ще останат същите и да ли няма да излезна виновна е много относително ,за това предпочитам да мълча 
Един-единствен път разбрах, че мъжът на моя приятелка си има любовница и й намекнах ....
Стана такава топурдия, скандал, разговори на високо ниво, които комшиите и полицията запомни за дълго време (живееха до районното управление).
След време те се сдобриха и още са си семейство, а аз не си говоря и с двамата и много ми е мъчно затова.
Повече никога няма да кажа на нито една приятелка или приятел какво съм видяла, ако ще и на калъп да съм ги хванала.
А на мен предпочитам да ми кажат или поне да ми намекнат, ако аз не разбера сама.
Стана такава топурдия, скандал, разговори на високо ниво, които комшиите и полицията запомни за дълго време (живееха до районното управление).
След време те се сдобриха и още са си семейство, а аз не си говоря и с двамата и много ми е мъчно затова.
Повече никога няма да кажа на нито една приятелка или приятел какво съм видяла, ако ще и на калъп да съм ги хванала.
А на мен предпочитам да ми кажат или поне да ми намекнат, ако аз не разбера сама.
Ами всеки според собствените си виждания...Аз не ща да знам кво прави мъж ми, освен ако това не засяга пряко собствените ми интереси.
Е, ако и това не засяга твоите интереси....
Много е сложно , а и зависи от приятелка до приятелка .Ако ми е най голямата и имаме уговорка ще я изпълня ,но ако нямаме ще си трая,нека сама стигне до истината а аз ще съм до не я за подкрепа .Както сама си казала те са семейство ,компромиси винаги има .Ама да ли отношенията ни ще останат същите и да ли няма да излезна виновна е много относително ,за това предпочитам да мълча
, а и зависи от приятелка до приятелка .Ако ми е най голямата и имаме уговорка ще я изпълня ,но ако нямаме ще си трая,нека сама стигне до истината а аз ще съм до не я за подкрепа .Както сама си казала те са семейство ,компромиси винаги има .Ама да ли отношенията ни ще останат същите и да ли няма да излезна виновна е много относително ,за това предпочитам да мълча Винаги има риск да излезеш виновна. Ако кажеш - защо се бъркаш. Ако не кажеш - защо си мълчала, нали си и приятелка...
На приятелките си ще кажа веднага, на познатите- не
Е, ако и това не засяга твоите интереси....
Айде сега, не сме на 14 вече 
И като разбереш, к'во? По-хубаво ли ще ти стане? 
За нищо на света няма да й кажа. Парен каша духа. Една моя близка се оплака, че мъжът й назначил на работа голямата си гимназиална тръпка (тръпката хабер си нямала от работата). Аз, разбира се, се възмутих.
Близката ми изтичала при мъжа си и му разказала какво мисля аз по въпроса. Само че силно преувеличено и украсено.
От което се заформи една буря, аз стоях кротко в средата и мигах. Още мигам.
Близката ми изтичала при мъжа си и му разказала какво мисля аз по въпроса. Само че силно преувеличено и украсено.
От което се заформи една буря, аз стоях кротко в средата и мигах. Още мигам.
Не е въпрос като въпрос. Аз със сигурност бих искала да ми каже, това че ми е казала няма да я компрометира нито пред мен, нито пред който и да било. Но дали тя желае да научи, ако съществува друг/а... това не знам, преди да и кажа бих се ориентирала дали ще и е от полза или ще навредя с инфото.
Зависи ако е само еднократно ще си замълча но ако е постоянно ще й кажа,но при втория път ще отида до него ако е например в заведение и ще кажа добър вечер или добър ден там каквото е и ще подмина а ако той знае че сме близки ще се притесни и сам ще се изпусне след това леко ще намекна за мъжа й на приятелка та си.Демек след втората засечка
Винаги има риск да излезеш виновна. Ако кажеш - защо се бъркаш. Ако не кажеш - защо си мълчала, нали си и приятелка...
Няма да и кажа. Изпадала съм в такава ситуация-близък приятел на едно мое гадже, който беше семеен, излизаше с нас едновременно в компанията на жена си и на любовницата си. На празниците ходехме у тях "семейно" на гости, а след това на море почивахме заедно с него и любовницата.
През цялото време се чувствах ужасно, тъй като дефакто участвах в цялата тая пародия, но никога не казах на жена му, за да не я нараня, защото в нейно присъствие ТОЙ беше мил съпруг и добър баща, и тя си го обичаше такъв.
Смятам, че намесата в такива семейни отношения, не е моя работа. Плюс това мисля, че в голям процент от случаите доверието, което съпругата ще загуби към мъжа си, ще отнесе със себе си и доверието по принцип.
Така, че аз съм в позиция "Въздържал се".
През цялото време се чувствах ужасно, тъй като дефакто участвах в цялата тая пародия, но никога не казах на жена му, за да не я нараня, защото в нейно присъствие ТОЙ беше мил съпруг и добър баща, и тя си го обичаше такъв.
Смятам, че намесата в такива семейни отношения, не е моя работа. Плюс това мисля, че в голям процент от случаите доверието, което съпругата ще загуби към мъжа си, ще отнесе със себе си и доверието по принцип.
Така, че аз съм в позиция "Въздържал се".
Няма да кажа, както и приятелите на моя мъж няма да му кажат, нито той ще каже на приятелите си.
От къде си толковасигурна за мъжа ти? Да не би вече да Не са си казвали?
Естествено, че ще й кажа. И по-скоро бих приела като предателство, ако не й кажа. Не знам защо така мисля, но е сигурно от чиста женска солидарност.
А и не разбирам защо трябва да си разваляме приятелството.
Най-лесно се разбира кое би било най-добре да се направи, като се поставиш на мястото на другия. Аз бих желала да ми кажат, така че....
А и не разбирам защо трябва да си разваляме приятелството.
Най-лесно се разбира кое би било най-добре да се направи, като се поставиш на мястото на другия. Аз бих желала да ми кажат, така че....
не бих й казала,но бих казала на него-ако трябва и ще го заплаша.Колкото и да ми е добра приятелката,хората реагират разли4но,понякога даже сами се изненадват от собствената си реакция-така 4е не бих искала заради 4ужда вина,аз да загубя приятелството си/говоря за този вид приятели,на които държим на всяка цена/.
На най-близките си ще кажа, на познатите - не. И никога не бих отишла при иневеряващия, за да му кажа че знам - това си е негова работа и аз нямам право да му държа сметка. И все пак всичко е много субективно, не мога да сложа под общ знаменател всички възможни ситуации. Пожелявам си, да не ми се налага да разочаровам никого! 
Втори път никога не бих казала.Ако ще да ми е най добрата приятелка ако ще да го видя на калъп и тн...
Някои хора не осъзнават каква услуга им правиш и в повечето случаи посредника излиза че е л...но.Двойката след време е отново щастлива , а мнението им за теб е , че си се опитала да им развалиш семейството и си завиждала и още от сорта.
Всяка жаба да си знае гьола.
Някои хора не осъзнават каква услуга им правиш и в повечето случаи посредника излиза че е л...но.Двойката след време е отново щастлива , а мнението им за теб е , че си се опитала да им развалиш семейството и си завиждала и още от сорта.
Всяка жаба да си знае гьола.
Ще и кажа без да се замислям, ама никак!!! Очаквам същото и от нея. Изобщо това дистанциране от близките хора ми е непонятно. Може и да не съм права, но очаквам от тях също след като ме обичат да не ме лъжат.
Обаче преди да и кажа, трябва да съм на 1000% сигурна, в противен случай бих си замълчала или най-много да и намекна да се "ослуша" за знаци.
Обаче преди да и кажа, трябва да съм на 1000% сигурна, в противен случай бих си замълчала или най-много да и намекна да се "ослуша" за знаци.
Винаги съм била на принципа да не се меся в чуждите отношения, а още по-малко - да взимам страна. И втози случай не бих казала на приятелката си. Такива са ми принципите. Иначе рискуваш даже да излезеи ти виновна, че си казала.
Да, но по-леко ли ще ти е, ако след време разбере сама и ти каже" Ти си ми най-близката приятелка.Знаела си, защо нищо не ми каза?"
Зависи от приятелката. Случвало ми се е. На сестра ми казах. Дълго време ми се сърди затова (хем нейния при мен се пробваше). На приятелката не казах, онзи пак на мен налиташе! Баси идиотите! Отрязах го грубо и казах, че веднага се обаждам на момата! Той се закахъри, започна да моли и т.н. В последствие се разделиха. Не съжалявам, че не й казах.
Но това е друго.
Ако знам за случайна забежка, ще си замълча.
Ако е сериозна връзката, знаят много хора, съжаляват я зад гърба й, коментират я, сигурно ще я наведа на тази мисъл. Няма да й казвам директно, ще попитам "Ако знам, че мъжът ти ти изневерява, да ти кажа ли?" ... и зависи какво ще отговори.
Но това е друго.
Ако знам за случайна забежка, ще си замълча.
Ако е сериозна връзката, знаят много хора, съжаляват я зад гърба й, коментират я, сигурно ще я наведа на тази мисъл. Няма да й казвам директно, ще попитам "Ако знам, че мъжът ти ти изневерява, да ти кажа ли?" ... и зависи какво ще отговори.
Ами, не бих казала. Случвало ми се е, виждала съм много неща, но си мълча, макар и да става дума за много близки мои приятелки. Не бих казала, това си е тяхна работа, а и обикновено става така, че този, който каже, той е виновен. После двамцата си се сдобряват, а "виновният" е отлъчен... Мерси! В чужди работи не обичам да се бъркам, особено пък от такова естество. Не бих искала и на мен да казват за такова нещо. Май Еовин беше казала някъде напред в темата:" Предпочитам да си живея в блажено неведение" или нещо в този смисъл. Е, и аз така.
Не знам е отговора.
От много неща зависи.
Преди няколко години бях на кино и видях гаджето на моя колежка с друго момиче. Стана ми неприятно. Не знаех какво да правя , в крайна сметка реших, че не е моя работа , а и не ги видях да се целуват или прегръщат ( например).
Замълчах си, след няколко месеца колежката ми и момчето се ожениха, имат дъщеричка.
Аз искам да знам, не искам да тъна в заблуди, ще се радвам, ако ми кажат.
Също бих казала, ако съм сигурна, обаче. Защото нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на 1в поглед.
От много неща зависи.
Преди няколко години бях на кино и видях гаджето на моя колежка с друго момиче. Стана ми неприятно. Не знаех какво да правя , в крайна сметка реших, че не е моя работа , а и не ги видях да се целуват или прегръщат ( например).
Замълчах си, след няколко месеца колежката ми и момчето се ожениха, имат дъщеричка.
Аз искам да знам, не искам да тъна в заблуди, ще се радвам, ако ми кажат.
Също бих казала, ако съм сигурна, обаче. Защото нещата не винаги са такива, каквито изглеждат на 1в поглед.
Хората са го казали много отдавна - Мълчанието е злато! Много пъти съм съжалявала, когато съм говорила, но никога, когато съм си премълчала. Особено в такава ситуация. Един единствен път се намесих заради най-добрата ми приятелка и едва не я загубих. Слава Богу - още сме си приятелки, но ситуацията беше много неприятна. Бяхтрърде млада тогава и неопитна - затова така постъпих. Всъщност аз ги запознах (приятелката ми и гаджето й) с една моя позната, която си падаше малко нимфоманка. Тя хареса гаджето на моята приятелка и каза, че не би имала нищо против, ако се срещнат някога само за секс. Помолих я да не се меси между тях, защото връзката им е сериозна. А тя отишла при тях и им казала - Маги каза, че ще се жените. И те ми се обидиха защото в техните очи излизаше, че създавам клюки и че едва ли не съм казала, че утре им е сватбата. Изяснихме си нещата с моята приятелка и успяхме да си запазим приятелството, но ми остана като обица на ухото. (Те наистина се ожениха няколко години по-късно.)
Та оттогава - каквото и да видя или зная - мълча си - те ще си се оправят, каквото има да стане - ще стане с или без моята намеса, всяка тайна в един момент ще излезе наяве, но нека да не е от мен, защото аз ще го отнеса. Само мъничко ме смущава мисълта дали, ако зная за нечия изневяра, но си трая, че ставам съучастник по някакъв начин?!
Та оттогава - каквото и да видя или зная - мълча си - те ще си се оправят, каквото има да стане - ще стане с или без моята намеса, всяка тайна в един момент ще излезе наяве, но нека да не е от мен, защото аз ще го отнеса. Само мъничко ме смущава мисълта дали, ако зная за нечия изневяра, но си трая, че ставам съучастник по някакъв начин?!
Даааааа,ставаш съучастник
Лично за себе си не бих могла да преглътна факта,че знам че мъж и и изневерява и аз си пия с нея кафето и я гледам в очите
.....егати приятелката бих била тогава!
Лично за себе си не бих могла да преглътна факта,че знам че мъж и и изневерява и аз си пия с нея кафето и я гледам в очите
.....егати приятелката бих била тогава!И мен ще ми е трудно да я гледам в очите.
Ама като знам каква катастрофа ще последва... и колко много ще я заболи и че ударът ще е дошъл от мен... и аз ще трябва да нося последствията за чужди грешки, без да съм направила нищо лошо... Дано никога да не научавам такива неща.