Здравейте,
Дълго се колебах дали да пиша тук, но в крайна сметка реших, че няма лошо човек да си свери часовника. Може и аз да греша някъде, но нека започна подред. Бременна съм в 23 седмица. Повечето от вас знаят какво означава това за хормоните и настроенията на жената, а не усещам никаква емоционална подкрепа от страна на съпруга ми. Като се скараме може да не си говорим със седмици. Той започва да закъснява, влиза, излиза, все едно, че не съществувам. Ако аз отида при него да се сдобрим, няма да ме отблъсне, но иначе имам чувството, че си се чувства перфектно и дори да изчезна няма да забележи. Чувствам се така, все едно като съм в доро настроение, заповядай да се позабавляваме заедно, като имаш проблем, отивай да си го решаваш сама и като се успокоиш пак ела. Никога после не ме пита, защо съм била сърдита, с какво ме е наранил...Говорили сме много пъти по тези въпроси, но без резултат. Веднъж се скарахме жестоко и започнах да си събирам нещата, а той ми каза, че щом съм искала да си тръгна, той нищо не можел да направи. Секс не сме правили от 5 месеца, откакто съм бременна. Вярно е, че аз се страхувам, но му предлагах алтернативни варианти. Той отказва, не било същото. Иначе не е груб, не е агресивен към мен, когато сме в добри отношения дори е доста мил, прави ми подаръци, целува ме, прегръща ме, пее на бебето в корема ми...Просто се чудя, защо все аз трябва да се грижа за добрите ни отношения, ако му липсвам като се скараме, защо никога не ме търси, ако ме обича, защо се държи така, като че ли му е все едно дали ще остана или не?
Благодаря, че ме изчетохте и извинявайте за дългия постинг, но имам нужда от подкрепа, защото много се измъчвам, а от това ме заболява коремът и се тревожа за бебето. Ще се радвам да чуя и мъжки мнения.
Дълго се колебах дали да пиша тук, но в крайна сметка реших, че няма лошо човек да си свери часовника. Може и аз да греша някъде, но нека започна подред. Бременна съм в 23 седмица. Повечето от вас знаят какво означава това за хормоните и настроенията на жената, а не усещам никаква емоционална подкрепа от страна на съпруга ми. Като се скараме може да не си говорим със седмици. Той започва да закъснява, влиза, излиза, все едно, че не съществувам. Ако аз отида при него да се сдобрим, няма да ме отблъсне, но иначе имам чувството, че си се чувства перфектно и дори да изчезна няма да забележи. Чувствам се така, все едно като съм в доро настроение, заповядай да се позабавляваме заедно, като имаш проблем, отивай да си го решаваш сама и като се успокоиш пак ела. Никога после не ме пита, защо съм била сърдита, с какво ме е наранил...Говорили сме много пъти по тези въпроси, но без резултат. Веднъж се скарахме жестоко и започнах да си събирам нещата, а той ми каза, че щом съм искала да си тръгна, той нищо не можел да направи. Секс не сме правили от 5 месеца, откакто съм бременна. Вярно е, че аз се страхувам, но му предлагах алтернативни варианти. Той отказва, не било същото. Иначе не е груб, не е агресивен към мен, когато сме в добри отношения дори е доста мил, прави ми подаръци, целува ме, прегръща ме, пее на бебето в корема ми...Просто се чудя, защо все аз трябва да се грижа за добрите ни отношения, ако му липсвам като се скараме, защо никога не ме търси, ако ме обича, защо се държи така, като че ли му е все едно дали ще остана или не?
Благодаря, че ме изчетохте и извинявайте за дългия постинг, но имам нужда от подкрепа, защото много се измъчвам, а от това ме заболява коремът и се тревожа за бебето. Ще се радвам да чуя и мъжки мнения.
и мисля че с това си поводение дори спечелих уважението му.
. 
Знам, че ще се сдобрим и че сигурно не му е безразлично, но просто ми се иска от време на време да ми го показва по-спонтанно, без да трябва преди това да му обяснявам с часове, защо ме е наранил и то при положение, че изобщо не ме е питал. Но какво да се прави, явно трябва да се разделя с някой романтични илюзии, че мъжът може да ти е като доверената приятелка от детството. 
, че тогава ще си почакам доста. 
