Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 2 212
Не може да ми се разбере по заглавието какво питам, но сега ще поясня...
Мисълта ми е за едностранчивата любов...поне при мен по-голям отпечатък са оставили любови, в които аз съм обичала и съм се раздавала, но отсреща не е било така. И до ден днешен като си припомня или помисля за съответния човек нещо ме жегва...
А когато мен са ме обичали и са ми давали всичко, но аз не мога да отвърна със същото не ме впечатлява толкова и забравям за тези хора... Аз не мога например да съм с някой само защото той ме обича много, имам нужда и аз да давам... но ми остават трайни следи не случаите, в които съм била обичана, а тези, когато аз съм обичала...
И с другите ли е така .............

# 1
  • Мнения: 5 940
И с мен беше така, докато не срещнах съпруга ми. Тогава разбрах какво е любовта. Да обичаш, да те обичат. Вече дори не си задавам подобни на твоя въпрос, не ме вълнуват. Просто съм щастлива.

# 2
  • Мнения: 2 161
Аз никога до сега не съм си задавала този въпрос.Но и никога не съм се раздавала повече от другия.

# 3
  • Мнения: 9 865
... или хора, с които винаги сме се разминавали. В един момент той ме обича, а аз не, в следващия го заобичвам, а той мен не... Или аха-аха да станат нещата и той замине нанякъде... Да, така е, когато си спомня за някои от тези хора ме присвива, дори изпитвам известно съжаление...

Последна редакция: пт, 14 дек 2007, 21:11 от Beth

# 4
  • Мнения: 2 212
Beth, да, това, което казваш също...когато любовта, която съм чувствала не е могла да се осъществи по един или друг начин. Нещо е пречило, което е било извън мен и аз не мога да го променя...А когато отсрещният човек едва ли не само чака аз да кажа 'да' и всичко зависи от мен, тогава някак си много лесно губя интерес и не ме топли тази мисъл, когато аз не чувствам онази тръпка....

# 5
  • Мнения: 2 407
Гадно е ,но става така.На мен ми се е случвало,явно като достигнеш до един човек и тръпката минава.Изпитваш някаква сигурност.Колкото повече ми се дърпа някой мъж на мене толкова ми е по интерсно.

# 6
  • Мнения: 4 651
Недостижимите неща изглеждат по-привлекателни. И никой не обича да губи.
А за обратното- защото с хубавите неща се свиква бързо и без да се усетиш почваш да ги приемаш за даденост.

# 7
  • Мнения: 2 212
Всъщност, да, аз прекрасно знам защо така се получава... Интересно ми беше дали и с останалите е така и защо сме такива та бягаме всъщност от това, което е добре за нас и драпаме за там дето не сме толкова желани...но ей на, точно така излиза, мъж дето на ръце може да ме носи във всеки смисъл на думата съм подминавала с лека ръка, а си троша главата и страдам по някой, който не заслужава чак толкова  Rolling Eyes

# 8
  • Мнения: 3 500
 f(x) е права. За съжаление е точно така.

# 9
  • Мнения: 516
Времето лекува всичко, Естер. От една мъдра баба знам, че най- голямата глупост е да драпаш за там, където си нежелан.

# 10
  • Мнения: 2 212
В конкретния случай вече не драпам, истината е, че минаха повече от 5 години от този случай, в който така и не разбрах защо не се получи, защо не бях желана и т.н.... но тази вечер случайно видях човека на снимка и пак ме жегна, и пак се запитах защо и т.н. Дори към момента по-скоро не бих драпала за него, а ми се иска да му докажа, че и без него ми е много добре, ама все пак кому е нужно да му показвам и доказвам каквото и да е било и изобщо да се занимавам...явно само на мен...

# 11
  • Мнения: 1 488
Не можеш да заповядаш на сърцето си да обича точно определен човек. Например онзи , койте те носи на ръце. Преживява се тежко когато любовта е несподелена. Влагаш някакви силни емоции, а от другата страна нищо.Ми как няма да е гадно. А когато теб те обичат , а ти не, какво толкова има да те вълнува. Няма емоция от твоя страна, не обичаш, не се страхуваш, не ревнуваш, не страдаш, за това не обръщаш внимание.

# 12
  • Мнения: 984
Когато давам обич, любов, нежност сладко губя част от себе си, а на нейно място се появяват нови, непознати понякога нюанси и това е възбуждащо и вълнуващо.

Когато ми дават същите тези неща, а аз нямам място в душата си да ги поема изпитвам усещането за претовареност и неприязън. Много е изнервящо.

# 13
  • Мнения: 5 877
Ами това е, копнеж му се вика. Красиво е, горчивосладко, абсолютна естетика - целият си вдаден в някаква цел, дните ти са под един и същ ъгъл, харесваш се такъв "пиян".
Трудно е да се намери персона, която поне за известно време да играе ролята на повод за такова нещо. Затова и щом се осъществи връзката, цялата постройка бързо рухва - няма копнеж, само пълнеж. Могат да се появят други неща, де.

А като си от другата страна - какво - седиш си трезвен, забелязваш и тапетите в заведението, и бримката на чорапогащника си, и колко идиотски се е изрусила сервитьорката, а онзи насреща какво пък толкоз те е зяпнал, трябва да е много глупав, за да не вижда купищата ти недостатъци, я, това спанак ли е между зъбите му?

Та кое състояние е по-приятно и запомнящо се?

Последна редакция: пт, 14 дек 2007, 22:10 от Aнда

# 14
  • Мнения: 782
f(x) е права. За съжаление е точно така.
И аз така мисля!!!

# 15
  • Мнения: 1 052
Аз пък мисля, че не блян те е стиснал в сърдечната област, когато си го видяла, а нараненото ти его, което още не може да прости.
Страдаме повече, когато ние сме нежелание поради две причини, първо защото личната ни драма е огромна и втора, пак заради нараненото ни его, някак си не му е лесно да сме отблъснати.
Това са извадките от моите разсъждения, по случаи сходни с трепване при вида на някой, отдавна зарязал и забравил ни.
Когато го проумях, вече не ме жегва толкова често, но какво да правя, явно съм с огромно его, не мога да го ппотуша съвсем Mr. Green

# 16
  • Мнения: 11 315
Аз пък мисля, че не блян те е стиснал в сърдечната област, когато си го видяла, а нараненото ти его, което още не може да прости.
Страдаме повече, когато ние сме нежелание поради две причини, първо защото личната ни драма е огромна и втора, пак заради нараненото ни его, някак си не му е лесно да сме отблъснати.
Това са извадките от моите разсъждения, по случаи сходни с трепване при вида на някой, отдавна зарязал и забравил ни.
Когато го проумях, вече не ме жегва толкова често, но какво да правя, явно съм с огромно его, не мога да го ппотуша съвсем Mr. Green
Подкрепям казаното от теб.
Времето успява да посмачка малко егото, но... винаги остава леко да нагарча, за обица на ухото.
Да не повтаряме. Wink

# 17
  • някъде
  • Мнения: 4 955
колкото повече тичаш, толкова повече другият бяга- има нещо вярно..... Rolling Eyes
и точно заради това помниш тези по които ти си бягала, а не тези, които са бягали по теб...... Peace
никой не обича да е отблъснат, особено когато обича..... и точно тогава обичта ни или пък някакво друго чувство ни се засилва....... ooooh!
случвало ми се е преди, но вече за мен няма бивши връзки и мъже....има само един- съпругът ми Heart Eyes, не се сещам за предишните и не ме присвива нищо като ги видя Peace

# 18
  • Мнения: 3 405
Помним заради душевното терзание. Емоциите засилват спомените  Grinning

Последна редакция: сб, 15 дек 2007, 11:48 от Анджелина

# 19
  • Мнения: X
защото смятаме,че естественото състояние е да сме обичани,а когато приемаш нещо за естествено не може да си кой знае колко впечатлен

# 20
  • Мнения: 2 891
Жегването от снимката ще присъства винаги. КОгато си обичал някого, не можеш да спреш да изпитваш чувства към него. Поне така си мисля. Те може да са преминали в омраза, но не изчезват никога.

# 21
  • Мнения: 35 968
защото искаме каквото нямаме

# 22
  • Мнения: 1 895
Защо повече ни вълнува, когато не сме обичани, отколкото когато сме...

Защото сме егоисти! Защото ни е много трудно да приемем, че сме отхвърлени. Защото често пъти искаме неща, които нямаме право да искаме и не на последно място, защото се заблуждаваме, че ако даваме максимума рано или късно ще получим същото в ответ! Ама няма.

# 23
  • София
  • Мнения: 1 176
Защото не сме получили, това, което искаме, очакваме, заслужаваме, търсим.
Защото нямаше да се научим да плачем.
Защото нямаше да знаем, какво е да сме неоценени, за да се научим да се ценим.
Защото да те обичат, не е като да обичаш ти.

# 24
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не знам защо, но повече ценя хората, които ме харесват и обичат.  Flutter Хора с вкус, така да се каже.  Mr. Green Как да не ги уважавам и помня?
 Joy Joy Joy

# 25
  • Мнения: 227
Защо повече ни вълнува, когато не сме обичани, отколкото когато сме...

Защото сме егоисти! Защото ни е много трудно да приемем, че сме отхвърлени. Защото често пъти искаме неща, които нямаме право да искаме и не на последно място, защото се заблуждаваме, че ако даваме максимума рано или късно ще получим същото в ответ! Ама няма.

# 26
  • Мнения: 5 103
Аз никога до сега не съм си задавала този въпрос.Но и никога не съм се раздавала повече от другия.
Peace

# 27
  • Мнения: 57
С любовта и обичта е като със здравето и парите- имаш ли ги в достатъчно количество- не ги забелязваш. Не зная защо, но се сетих за онзи рефрен:
Аз търся тебе, ти търсиш друг,
но той търси друга, тя пък търси друг.


Целия текст+песента

# 28
  • Мнения: 210
Защото не сте намерили точния човек... Аз срещнах човек, с когото се вълнуваме от безпределната си обич... Laughing

Общи условия

Активация на акаунт