За мамите,чиито татковци пътуват по суша

Здрасти, записвам се и аз тук.
Нашия татко пътува до Белгия, докарва коли. В по-голямата част от времето не е в България и сега не е тук ще се прибира след 22-ри някъде. Не знам при вас как е, но на мен ми е трудно донякъде и смятам, че се отчуждаваме. Когато не е тук ми липсва, пак донякъде, когато пък е тук се намираме за нещо да се скараме.
В много тежки за мен и детето ни моменти,той е бил на 3000 км. от нас и не сме имали неговата подкрепа.Така е вече повече от 5 години.
какво е вашето мнение - отчуждават ли се съпрузите при този начин на живот, свикваме ли ние да се оправяме все сами и понякога пречили ви мъжО като си е вкъщи(аз лично имам чувството, че когато замине живота ми си тръгва в нормалния ритъм). Само аз ли съм толкова насметена или тези противоречиви чувства са нормални???

Здравей  лу_детина нашият татко кара прицеп и пътува навсякъде из Европа.При нас мисля,че отсъствието му ни сближава още повече.Той пътува от началото на брака ни (семейство сме от11 години) свикнали сме и двамата,естествено и ние се караме понякога като всяко семейство.Аз всяко лято пътувам по един курс със него и си изкарваме страхотно.

Гоялма съм патка, значи! Не видях тази темичка и пуснах друга. Дайте да се разберем в коя да си пишем. Sorry! 

 И аз с вас!

момичета пропуснала съм темата без да ща но се включвам и вече съм на линия нашия татко кара автовоз и се прибира за по 4-5 дни и много много не ни остава време да се скараме обаче найстина ми се струва че отвикваме да живеем един с друг иначе раздялата ни се отразява добре всеки път като си дойде не можем да се наприказваме на кой какво се е случило

И ние сме така. Нямаме време да се скараме, даже имам чувството, че откакто започна да пътува, се обичаме още повече. За по-нататък не знам как ще е, имам една позната, 50-годишна, мъжът и цял живот е бил по пътищата. Сама си е гледала децата, изобщо повечето време все сама е била. Та ми е казвала, че като се прибере мъжът и, радост голяма, ама после все имала чувството, че и пречи и даже понякога се дразнела от присъствието му. Е, това е от позицията на дългогодишен брак, ние засега се радваме, когато сме заедно.

ще поживеем пък ще видим .Дано не се променя и все така да се разбираме.Обаче незнам за себе си обаче на малкия му липсва татко му все взема и телефона и като го питам на кого се обажда - на тати.

Добро утро момичета!Първо да ви черпя по едно  .

Първо да отговаря на rosimart естественно,че не е тайна нашият тати кара Волво прицеп и напоследък пътува повече до Германия,но по принцип пътува из цяла Европа.Ако нямате нищо против бихте ли казали от къде сте току виж се познаваме или може да си спретнем една среща.Нищо чудно някои от съпрузите ни да се познават,защото моят е страшно общителен и познава доста колеги от цяла България.Вие пътувате ли с тях?Аз го правя всяко лято  и си изкарваме супер.Когато товари и стовара тук в БГ задължително съм с него.
И накрая да се представя казвам се Валя.Живеем в Казичене и имаме момченце на 10 години-Митко и момиченце на 5 години-Анита.
Засега това от мен!Лек ден на всички!

добър ден и от мен аз съм от варна  и мъжете в семейството ми са шофьори пръв беше вуйчо ми после баща ми (те караха прицепи) след това брад ми-автовоз и сега мъжът ми(от година половина -може и повече да са станали)също се запали по автовозите.Общо взето тираджийско семейство.От малка съм свикнала слипсата на мъже в къщи че сега изобщо не ми прави впечетление,но съм забранила на малкия да се подаряват каквито и да било камиони и камиончета(също като снаха ми и аз).Пнеже баща ми е тираджия от много години е възможно да познава много хора тъй като работеше(пенсионер е вече от миналия месец)в голямо предприятие.надявам се да имаме много общи теми и да не скучаем в форума

Баща ми цял живот е "вдигал прах по пътищата" - прицепи, цистерни, автовози. Вече е на 60г. и продължава. Преди време с майка ми се наложихме и той започна друг тип работа, на нощни смени. Близо 2год. беше неузнаваем. Нищо не го радваше, само се заглеждаше по автобуси и камиони и въздишаше. Тревожехме се много за неговото здраве, но накрая се примирихме и той е пак на път. Много се тревожа, че нещо може да му се случи. Свикнах с мисълта, че докато има кой да го наема той ще "върти геврека". Много тежко е да бъдеш съпруга на тираджия, но и да си дете не е лесно.

Когато се карате с мъжете си помнете, че са избрали тази професия с мисълта, че дават по-добър живот на семейството си. Аз ги наричам галено "деца на вятъра". 
 

Dante аз съм сигурна,че съпруга ми го прави за да имаме по-добър живот и ние го имаме.Не е лесно нито на него,нито на мен,нито на децата,но когато има любов разбирателство и доверие всичко е наред.А за отказването от професията и съпругът ми си остава 10 месеца тук в БГ да работи напълно различна работа от тази и наистина беше много нещастен.Аз не му се сърдя всеки който си обича професията независкимо каква е не я ли работи тъгува за нея.Аз имам един лаф на който мъжа ми много се смее:Бивш наркоман,бивша проститутка и бивш тираджия нема.

Хе-хе! Ще го кажа на баща ми, ако го видя преди Коледа! 

Нашият тати си идва краят на другата седмица и спира до 3-4.01.2008.Между другото и моето момченце се казва Митко.

Ехо 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=250052.0

Организираме среща на мами с пътуващи мъже. Всички желаещи да погледнат и да се запишат 

Не сме много мами засега, но сигурно ще станем повече.  Да се представя, аз съм от Правец, мъжът ми работи към ботевградска фирма. Пътува предимно до Германия, товари дрехи оттук, а оттам каквото дойде, сега май картофи ще вози . Иначе аз с него не съм пътувала, имам желание, обаче нямам възможност по две причини: имам една баба на 86 години, която е с диабет и аз се грижа за инсулина и, а и не ми се ще да оставям детето на свеки за толкова време. Обаче другата година, живот и здраве, мисля да го придружа на някой курс. Половината ми отпуска за това ще я предвидя. Иначе предложението за среща на Олинце е чудесно, обаче Варна ми е доста далечко

Аз не съм точно с пътуващ мъж, но и на него му се налага да ходи командировки в чужбина за 10 дни, но се случва 2-3 пъти в година. Обаче моят баща е международен шофьор от 89-90 година. Първо караше бризентов камион, а последните 8-10 години автовоз. Работи из цяла Европа. Той обаче е с работна Португалска виза и за съжаление се прибира много рядко, 2-3 пъти в годината за 10-15 дни и евентуално някой случаен курс до Бг и да си дойде да пренещува вкъщи. Случвало се е дори да влезне на Видин и да не може да си дойде до София и хайде обратно. Общо взето майка ни  отгледа и майка и баща и домашен майстор и всичко. Сама си правеше ремонти, сама се занимаваше със всичко. Сега от последните 2 години често пътува с него и изкарва по 2-3 месеца в чужбина. Аз се радвам че е така, поне са си заедно, не се изнервят толкова, а и си е друго да си имаш дружка, а не с дни да си сам по пътищата. А и сега ние пораснахме тя няма вече такива задължения и факта, че си седи сама и тя не и е лесно. Мъчно им е много за внука им (моя син), но пък за това са телефоните. Общо взето татко толкова години гърби като луд заради нас, за по-лесен живот. Но нито на нас, нито на него ни е било лесно. А сега за него е още по трудно заради внучето. Много му е мъчно за него и че го вижда рядко.
Аз пък толкоз години не можах да го преглътна това че пътува, че го няма.... Много ми тежи, много се претеснявам за него. Много го обичам и съм привързана към него и само се моля да е добре. Но пък и друго забелязвам, че той почва да се изнервя когато си е тук, просто му липсва динамиката на деня и така. Беше се поизнервил напоследък, но сега като са заедно с майка и си пътуват, хем той не си дава много зор в работата, кара я по-спокойно и така и аз съм спокойна, че са добре, че са си заедно...
Оххх много дълго стана... съжалявам!

Горката ти майка! Хич не и е било лесно, за децата също не е хубаво, разбира се, но цялата тежест пада на плещите на жената - да е и баща, и майка, и домакиня, и майстор, всичко. Много гадно! Всичко заради нас правят, хич не им е лесно и на тях.

Момичета разбрахме се със другите мами да обединим двете теми.Те са пуснали нова тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=250056.0 Така,че можем да пишем вече в новата тема   Съпруги,чийто мъже пътуват 2