ИМАМ КНИЖКА ОТ ГОДИНИ КАК ДА ПРЕОДОЛЕЯ СТРАХА И СЕДНА ЗАД ВОЛАНА

Хайде стига писа с тези големи букви, де. Казах ти, че се възприема като крещене.
Който го е страх от мечки да не ходи в гората.

Явно страхът е по-голям от желанието ти.
Просто се качи и карай .... направи го щом искаш.  

Аз лично, предпочитам с колата, отколкото пеша или с градския транспорт.

Ами не сядай, и за теб, и за околните ще е по-добре 

Да знаеш, че има и по-зле от теб, аз например имам книжка от 6 г. и нещо, но не карам от инат  казах, че няма да шофирам и никога няма да седа 
Имам си кой да ме вози и ми е 100 пъти по-удобно 

и аз съм така, имам книжка от 18 годишна, имаме и хубава кола, ежедневно ползвам такси или градски транспорт, но немога да се престраша да карам. Като знам колко псувни ще отнеса....

Трябва да се престрашиши и да седнеш веднъж за винаги-но трябва да си сама в колата.Опитай се първо да караш в малки ненатоварени улици и в по късните часове.И мен ме беше страх-но казах край-и седнах сама.Сигурно много псувни съм изяла на ум ,но сега мога да кажа,че съм абсолютно добър шофьор.Трябва да не ти пука ако ти викат и те псуват-нали всеки е почнал така.Успех ти желая!

книжката не кара колата
от написаното от теб, май е по-добре да не караш- струва ми се, че  не ти е в кръвта

1. Намери си по-спокойно местенце за шофиране - някое близко градче или село и ходи там да караш (някой, който ще ти помага, да кара колата до там и да ти помага на място, после да връща колата).
Важно: Намери си компания. По възможност не мъжа ти - много малко мъже са способни да помогнат на жените си. Ако твоят не е от тях, най-много да си навлечеш куп овиквания и мрънкане. Това само ще те демотивира.

2. След като си свикнала с колата си, можеш да започнеш и с по-леки трнировки в града, където живееш. През уикендите обикновено е по-спокойно.
Също така подбери маршрути, които не са натоварени. Пак с придружител.
3. Като започнеш да се чувстваш сигурна, направи някое друго кръгче абсолютно сама.
4. Когато свикнеш и така, можеш да се пуснеш в по-натоварен период и по по-сложни трасета.

Сигурността ще дойде с опита. А за да натрупаш опит, започни от най-лесното към най-сложното.

На мен много ми помогна в началото карането нощно време. Вземи си някой да ти прави компания и да ти пази страх. Светофарите не работят, колите се броят на пръсти, просто удоволствие. В един момент даже ми стана като терапия, когато бях под някакъв стрес, след караница вкъщи или просто да се разтоваря и откъсна.
Прави си маршрути също така, от къде до къде ще караш. Но подробни - къде има светофар, къде ляв завой, къде кръстовища, удобно място за паркиране.
Не се предавай - шофирането е една малка стъпка към независимостта. Успех.

Забравих да добавя нещо. Карай бавно, без да се тревожиш, че бавиш движението. Аз от притеснение в началото бях едва ли не най-бързата кола в София. Бъди готова за комични ситуации. На мен веднъж ми помагаха едни момчета от СОТ да си изкарам колата от един паркинг. Гледали ме половин час как се потя напред-назад. Тогава бях готова да се разрева, сега ми е смешно.

Аз имах същият проблем до преди два месеца.Книжката ми е от  почти две години.Направо получавах пристъпи на паника,като ми се наложеше да шофирам.Ръцете ми се изпотяваха,карах само извън града и то максимум по веднъж в месеца.Молех се това нещо да престане,но нищо не се получаваше,докато не се наложи мъжът ми да излиза с час по-рано от мен на работа с неговата кола.Той буквално ми каза,че от следващия ден трябва да карам  децата до училище с един стар ван рено,който наскоро беше купил,но който аз се страхувах да карам.Ванът пали на бензин,после прехвърля на метан,така че се наложи да ми покаже точно как става това.На следващия ден натоварих деца и багажи и ща не ща - потеглих(забравих да пиша,че живеем извън града).Оттогава съм "пушка",и страх, и всичко изчезна.Всеки ден карам и даже не искам да си сменям колата,която всъщност е доста голяма(абе като бус си е).Щом такъв тежък случай като мен си разреши проблема,смятам че не е невъзможно за никого.Но просто трябва да се кара,после изчезва страхът,не обратното.Тръгвай и ще се справиш,няма съмнение!

Забравих да добавя нещо. Карай бавно, без да се тревожиш, че бавиш движението. Аз от притеснение в началото бях едва ли не най-бързата кола в София. Бъди готова за комични ситуации. На мен веднъж ми помагаха едни момчета от СОТ да си изкарам колата от един паркинг. Гледали ме половин час как се потя напред-назад. Тогава бях готова да се разрева, сега ми е смешно.
[/quote]Чак сега прочетох този пост и се сетих как наскоро пропуснах да навляза в една пресечка и се заблудих в една затворена улица,право в двора на един строеж.Опитах се да изкарам колата на заден ход,но тя реши да изгасне и повече да не запали.Наложи се цялата бригада строители да се отзове да ме избута,всеки даваше акъли и след като се изпотих пет пъти и задръстих движението в еднопосочната улица,успяхме с общи усилия за приведем колата в движение.Ама и такива комедии няма да ме откажат да карам,щото си е необходимост.

И аз съм горе-долу така .Карам само с придружител и то извън града ,градско не съм се престрашила още.Обаче пък ми харесва ,въпреки че ме е страх.

Сама си направи извода какво е да се молиш на някой да те закара за да свършиш работа или да си независима качваш се на колата и си свършваш работа -разликата е огромна , предимството е голямо , трябва ти време и желание всичко се постига постепенно и с опит .
На мен също ми бе трудно в началото през какви ли не ситуации съм минала  ,но сега се чувствам уверена .
Мосля че с желание и търпение ще свикнеш,никой не се е родил шофьор ,успех , не се отказвай ще съжаляваш ,имам приятелка която има книжка и не кара понеже мъжа й сипе обиди докато кара ,не й дава възможност сама да реши как да постъпи в дадена ситуация на пътя ,не й дава колата , тя се отказа да се бори с него и много съжалява .Това е едно предимство !
Ако се налага вземи някой друг час - шофьорски курс .

И аз бях така 7 години книжка,но голям страх.
Всъщност започнах да карам,когато наистина се наложи,мъжа ми трябваше да замине за месец и децата кой да ги кара?
Купихме кола автоматик и сега не слизам от колата.Страха ми беше точно първите две седмици,после се отпускаш и сега само се караме с мъжа ми кой да кара колата ...Да ти кажа на мен ми беше много по-лесно да карам сама, определено с мъжа ми карам по-стегнато.

Имам пълната подкрепа на мъжа ми-той е единствения спокоен,когато всички около мен (ме) псуват.
П.С.Аз да седна до шофьора-по-голяма специалистка няма,ама зад волана    така се одървям,веднъж счупух на ладичката дръжката за затваряне на прозореца-от зор.
Ако намериш някъде да леят куршум срещу този страх-пиши ме и мен 

  Автомобилът е удобство и независимост.Всеки млад шофьор е преминал през чувството на страх и неувереност.Мен неволята ме научи.С две деца и съпруг,който пътува и липсва с месеци беше неизбежно...Както са писали останалите,трябва желание,търпение и спокойствие.Първо пробвай на извънградско,след известно време започни да караш в града.Наблегни на уменията си при паркиране!

Аз карах първо на много кратки маршрути, едно и също. Като отработиш маршрута и усетиш колата, започваш да променяш по нещо на всяка обиколка - не в тази уличка, в другата, няма да паркирам напред, ами назад...и така, лека-полека, се усвояват нещата. Аз все още треперя, когато трябва да направя нещо, коевто не съм правила досега, страх ме е. Например в първия проливен дъжд, в първата снежна буря, като карах, направо щях инфаркт да получа. Видях, че няма нищо кой знае к'во и вече не треперя

Запиши се на опреснителен курс, като за начало! Дано попаднеш на свестен инструктор, който да ти вдъхни кураж и отговорност.
После почни да шофираш в неделя, когато дижението е по-слабо. Постепенно ще свикнеш, ще опознаеш светофарите и поведението на другите по улиците. Внимавай много с опасни пешеходци, които мислят, че шофьора ги пази и с шофьори на скъпи коли - те пък си мислят, че са единствени!

Според мен, ако си неуверена в себе си и нервна, откажи се. Шофирането не е за всеки!

Аз съм шофьорка от скоро (по книжка). Карала съм сама няколко пъти, защото се наложи и няколко пъти като сме на гости по-надалече и мъжът пийне. Не ме е страх, обаче като чуя паркиране получавам криза. Търся места където има 10м място минимум. И незнам на това как да се науча. То на тоя курс дето го карахме 2 пъти паркирахме и то аз само гледам като теле в железница, пък инструктора върти волана и айде разбреи кво стана. 

Абсолютно те разбирам, защото и аз допреди няколко седмици бях в твоето положение. Но реших, че не мога повече да се бутам в градски транспорт и да чакам на студа по спирките (особено сега като съм бременна  ) и бях абсолютно решена да се науча да карам и да си карам сама. И така започнах да карам с мъжа ми до мен, естествено отнесох доста мърморене и нерви, че той не е от най-спокойните 
След това започнах сама - първо в квартала, а после и до работата. Но и аз, както е писала baumy първо подробно си минавах маршрута наум - къде какво ме чака и къде особено да внимавам. И смея да кажа, че постепенно свикнах и с колата и със самото шофиране. Важното е обаче да не се страхуваш и да не се паникьосваш - когато се паникьосваш, правиш повече грешки.

И аз не шофирам, карала съм няколко месеца преди 6 години, когато взех книжка, но не ме влече шофирането никак. Така че аз и желание нямам да седна зад волана. В Плевен, където живея таксито до навсякъде е 2-3 лева, има и кой да ме кара, ако се наложи. В София всичките ми приятелки са с коли и пак има кой да кара вместо мен. Единственото неудобство е, че понякога взимам рейс София - Плевен, но тъкмо изчитам една книга и пристигам, така че не е толкова страшно.

  Здравейте, девойки. Никога не съм си и помисляла, че ще стана шофьорка. Винаги съм изпитвала ужас. Но преди две години гоямото ми детенце се разболя от тежко хронично заболяване и се налагаше да го водим на прегледи всяка седмица. Живеем извън града, съпругът ми е постоянно зает и се налагаше аз сама да го водя по прегледи. Съпругът ми винаги е настоявал да се науча да шофирам и за пореден път настоя. Вече не можех да откажа, налагаше се заради детето. Не мога да ви опиша какъв ужас беше за мен шофьорският курс. Слизах от колата абсолютно мокра, докато шофирах стисках толкова силно волана, че кокалчетата на ръцете ми побеляваха. Благодарна съм на инструктора ми, който има търпението да ме научи и изтърпи докрая на курса. Естествено, че ме "скъсаха" първия път на изпита , то и втория път бях за "късане" ,но ме пуснаха......
  Взех книжка, но не започнах да карам, защото ужаса си беше  останал. Донякъде докато карах курса, се бях поуспокоила, защото инструктора можеше да реагира по всяко време, а и беше спокоен човек. Но съпругът ми явно не е такъв ( поне що се отнася до "съкровището" му - колата)Постоянно ми крещеше :" Не натискай постоянно съединителя, не карай само на втора, не чуваш ли двигателя......Казано честно чувах двигателя на колата, усещах някакво усилие от страна на горката колица, но не знаех в никакъв случай какво иска от мен. А пък за паркиране и маневри да не говорим. Нямах ни най-малка представа накъде отива колата, аз накъде въртя волана, тя накъде ще тръгне. Трагедия с елементи на комедия. На всичко отгоре съпругът ми купи още една кола, която аз трябваше да карам, но аз така и не можех да карам. Той крещеше, аз ревях на волана. И спрях изобщо да опитвам. Няколко месеца колата стоя самотна пред къщата.
  Един ден (с помощта на баща ми )започнах да шофирам из селото. Свикнах с движението на колата, с габаритите й, започнах да чувам двигателя и да разбирам защо толкова жално вие. Усетих движението, волана в ръцете си. Започнах сама да паркирам. Опитах се и успях- вкарах колата в двора, после я изкарах, после пак я вкарах. И така сама за няколко седмици преодолях страха и овладях колата. Но трудното предстоеше - трябваше да отида с детето до града. Съпругът ми работи в началото на града и аз без проблеми стигнах до службата му. В града карах аз и пак се започна : защо така , не я ли видя тази кола, можеше сто пъти да минеш на този светофар...Край това беше. Цялата ми увереност, която бях придобила от шофирането сама се изпари. Повече не позволих на съпруга ми да се качва с мен в колата.
 Следваща седмица отново трябваше да водя детето на преглед. Тръгнах сама с детето. Малкият през цялото време пищеше, че иска баща си и риташе седалката ми. Но аз се справих, макар че беше час "Пик" и движението в града беше натоварено.
 Справих се и съм горда. Това е най-голямото ми постижение, защото никога не съм искара да шофирам, преодолях ужаса си . Мога да ви кажа, че ми доставя удоволствие да шофирам, все още се страхувам, но карам бавно и си отварям очите "на четири".
 Преди мен някой беше писал, че да имаш автомобил е удобство и независимост. Така е чувствам се свободна и независима. Когато имам дори и малко свободно време, качвам се на любимата ми колица и изчезвам. Все пак съм благодарна на съпруга ми, че настояваше да се науча да шофирам, въпреки че толкова много ме тормозеше докато се учех.
  

Еее, стига глупости сега! Колко от вас са били уверени и спокойно още на първия час след като са си взели книжката? Аз пък познавам много добри шофьори, които са били нервни в началото, според мен е абсолютно нормално! Даже противното е опасно! Страхът пази

Мама Нина1,благодаря ти за хубавия пост.    Вдъхва кураж и звучи позитивно. Имало надежда,значи    

Аз имам книжка от много години. Отскоро шофирам. За свое успокоение взех няколко опреснителни часа с инструктор. След това започнах да шофирам първоначално на по-малки разстояния като взимах мъж ми до мен да ме предупреждава при нужда.
После увеличавах разстоянията и сложността и сега съм доста спокойна като шофирам.
Е, наистина неволята беше най-сериозния стимулатор, че мъж ми няма книжка...

мацки много,много ви благодаря, като чета това което сте ми написали си казвам има надежда и ще пробвам пак този път по сериозно.на първо време с някой друг опреснителен час и после сама

И аз така. Само дето годините са не 6, а 18. Да са живи и здрави таксиджиите. Макар че има моменти, в които ме е яд, че не шофирам. Но се успокоявам при всяко паркиране на возещия ме

Имам приятелка, две коли си стояха пред тях, страх я било да кара, аз я навивах да си измисля къси маршрути, първо до кухнята, после до някъде си...Сега на слиза от колата ,каза че не може да си представя да е без кола.
Аз също  имах  книжка от няколко години, но не съм карала, не ми се е налагало.
Моя страх си го пречупих в не много  подходящ момент, бях бременна и се налагаше да започна да карам.

И аз съм такъв идиот, имам книжка от две години,но само като си помисля да се кача да карам и изпитвам ужас.Много ме е яд за което,защото е невероятно удобство,а не да търча през целия град като луда,но... Когато изкарах книжката исках мъжа ми да сложи педали и от неговата страна  той обаче каза,че така никога няма да се науча да карам. Имам невероятни преживявания с колата,ошашавих колите на съседите при всяко паркиране или излизане Сега се пазаря за автоматик,но опити ще правя от пролетта, сега на това време и поледици в никакъв случай.
Проблема ми е че много мисля,сега как,какво,що??? а колата си върви и хич не чака моето решение.

Отиди на полигон и докато не почувстваш увереност и спокойствие при шофирането не се качвай на колата.
може и на опреснителни да се запишеш ,ако имаш време и пари.

Ами, първо ми прочети целия постинг, моля!  Посъветвах момичето да се запише на опреснителен курс, което означава евентуално да шофира с професионалист в пикови часове. Ако след тази тренировка тя все още чувства страх, какъв е смисъла да продължава?! Книжка кола не кара, книжка добър шофьор не прави! Неумелите шофьори, да не казвам даже други епитети, са толкова много и толкова си вярват, че след като момичето чувства неувереност в себе си, не е необходимо да й се втълпява, че видите ли след като Иванка може, значи и Драганка ще може!

За мен шофирането е в кръвта на човека! Ако той обича да стои зад волана, ако умее да владее колата си, познава я, чувства сигурност в себе си, това е много, много важно за него и другите участници на пътя. Някои изграждат това с години, други така и не се научават, а трети - просто са късметлии, родени с това умение, имат си го, могат си.

Та, след като мацката беше честна със себе си и с нас, че се страхува и след като всички дадохме съвети, нека поне някой от тях да използва и тогава да реши.