Здравейте, започвам малко странна тема, за която съм много притеснена вече. С приятелят ми решихме, че след дългата ни връзка вече е дошъл момента, в който и ние трябва да станем семейство. В момента съм бременна в края на 4-ти месец. Желанието да имаме детенце ни беше унесло в една чудна еуфория през последните 3 месеца. Сега обаче, вече 4-5 седмици бъдещият татко много почна да ме тревожи, а не знам как да подходя към него. Всяка вечер се прибира много късно, т.е. много рано, почти мъртво пиян. Тръшка се на леглото и моментално заспива. Опитвам се всеки ден да разбера какво става с него, при което ми се отговаря да не се "меся в неговите работи и да спра да му говоря". Работи страшно много, вярно е, целта беше да се пестят парички за детенцето, лошото е, че в момента не само че не пестим, но и спестяванията отлитат за алкохолните забежки. Никога преди не се е държал така. Винаги е бил много нежен и внимателен. Надявам се, че е само временно състояние, просто криза от поетата отговорност. Въпреки, че почвам да си мисля как ме е приел за даденост и вече не е необходимо да се съобразява с мен. Много ми е криво, не ми се иска да се стига до момента с поставянето на ултиматум, защото си мисля, че макар и много трудно ще мога и сама да си гледам детето. Много го обичам, но ми писна да плача всеки ден и да се чудя тази вечер дали ще се прибере, къде ще спи и дали ще успее да се добере изобщо до вкъщи.
Ще се радвам, ако татковците се включат, да споделят с мен, нормално ли е това според тях.
Ще се радвам, ако татковците се включат, да споделят с мен, нормално ли е това според тях.
, а и днес се държи чудесно, но отново си мълчи. Виждам как всички пишете да говорим, но това е нещо многократно правено. Не ми се иска да се превръща в практика подобно връщане вечер, той много добре го знае, но сам казва, че каквото си реши, това смята да прави, въпроса е как да го накарам да разбере възможно най-бързо, че утехата за каквото и да е не е в алкохола, а би трябвало да е в семейството. Ето това не иска да чуе. Затова ми е толкова болно, а иначе, разбира се си го обичам, грижовен е и мил, едва ли по-добрият вариант е да лиша детето си от баща му. 
) ,след това със сърцето.Не случайно писах авторката да сподели с родителите си за този проблем.
Повечето момичета са писали мнението си от лична гледна точка,какво биха направили и смятам,че всеки има право на това във форума,без да правим оценки кой какво и как е писал. 
