Как Ви възприемат вас "чужденките" в БГ познати и

Променила ме е ,и още как!Последно изкарах 3 мес и половина в България,та имах възможност да наблюдавам по-дълго време.Първо аз самата на моменти се 4увствах като извънземно,правеха ми впе4атление неща,с които явно преди съм била свикнала,като запо4неш с намусените продава4ки,а бе изобщо отношението на хората.Та даже собствената ми майка,ми се 4удеше ,ти какво ми вика отиде там и какво о4акваш,тук си същото,ти забрави ли откаде идваш и т.н.За справка от 4 години съм тук и сравнително поне по един път в годината съм в БГ,не съм забравила де ама не е нормално ти да си даваш парите в магазина,а те отсреща да ти се зъбят! Интересното беше,4е много скоро след това на нея и се наложи да отиде в Швейцария за около 2 месеца,та сега тя ми обяснява същите неща и казва ,права си била сега разбирам как си се 4увствала и т.н.
Като цяло вси4ки забелязаха ,колко съм у4тива,не 4е преди не съм била, ама, тук се нау4аваш доста 4есто казваш sorry и thanks ,та ти става навик.
Досега не ми се слу4вало някой непознат да разпознае,4е не живея в България ,оба4е аз си мисля 4е има промяна,няма на4ин,друго общество,разли4ни нрави,рано или късно ти се отразява.

palmira-Напълно съм съгласна,ПРЕКРАСНО Е
Късметлийка си 4е влизаш бързо в кра4ка,на мен ми трябваше по-дълго време,тъкмо взех да посвиквам и се прибрах тук.
Даже сега се сещам бяхме в полицията,аз ,мъж ми и брат му и се опитвахме да полу4им някакво инфо,ама естествено от гише на гише ни прехвърляха и никой нищо не казва,и така окло 1 4ас,та на мъж ми брат му се ядоса и се развика,вдигна скандал,а пък мъжът ми,той по принцип е много спокоен 4овек,направо му се възхищавам,със супер спокойствие му вика-Ти какво не си ли свикнал,все пак нали в България живееш [/b]

такситата ме "разпознават" в момента, в който като вляза си сложа колана.  

Мили чуждоземни   момичета, напълно нормално е да се промените като живеете извън БГ. Нали затова човека е оцелял като биологичен вид - заради бързата му приспособимост към нова среда. Така че не се притеснявайте за това. А че в БГ много неща (да не кажа всичко) не са както трябва - това е един друг въпрос   .

Ммм, да, каква тема   Напълно съм съгласна с това, че се различаваме - маниери, изисквания и очаквания. Между другото - вчера видях в клюкарника тема за "нещата, които искате да имате на всяка цена" - погледнете, за да раберете, колко са тъжни нещата - момичетата пишат за : ДВД, цифров фотоапарат, кола?!?!? Аз направо се шашнах - та това е ... нямам думи, колко жалко. За това може би ние им изглеждаме като абсолютни сноби. А за мен тези неща са повече от нормални - как така без кола или двд, та аз вече видео нямам.
И това съвсем не е от снобизъм, а просто, защото това е стандарта на средната ръка хора тук.

А мен по неволното кимане на главата 3а "ДА" и "НЕ"

Мисля, че близките ми ме възприемат съвсем нормално. Държа се адекватно, нямам акцент, пия ракия със салата и си нося старите дънки. Иначе на непознати, ако се наложи да кажа и то става главно, като видят мъжа ми, обикновено очакват по-големи бакшиши (таксиджии, сервитьорки, фризьори), но като цяло хората са се държали мило и не съм срещала грубости.

Личим си от километър
Миналото лято имах случка от тия дето Юле разказа.

Бях направила резервация за хотел на Сълнчев бряг - двойна стая с бебешко легло и допълнително легло (разпъваемите кресла). Щях да съм с 2 хлапета и мама.
Моя полет пристигна много късно и тъй като знаех това по рано се бяхме разбрали с мама тя да иде по рано и да се нанесе в стаята и да ни чака.

Когато майка ми пристигнала и дала номера на резервацията, те я погледнали много изненадано и и казали да почака малко.
След 10 мин се връща пича от рецепцията и без да каже нищо на майка ми и връчва ключа. Тя тръгва към стаята с пиколото и си му дава бакшиш както си му е реда.

Тя ни чака на входа и ни води нагоре без да каже нито дума. Аз гледам номерацията на стаите и не мога да проумея къде ме води тя и тъй като бях изморена от пътя не можех да вдяна много какво точно ми приказва в момента. Спираме пред една стая и аз гледам че на входа пише А11. Кокоря се и нещо не вдявам - ние  бяхме в апартамент.

Разтоварихме багажа и аз хоп долу на рецепцият да ни запишат. Питам аз пича аджеба що така сме в апартамент, а той ми вика - решение на мениджъра на хотела. Аз се опулих насреща му . Ей така от кеф човека решил да ни настани в най хубавия апартамент на хотела с изглед към морето в най тихата част на хотела

А за това колко съм се променила - ужасно осъм се променила, даже за съжаление  говоря вече с немски словоред на български. Ама така е като нямах до скоро контакти на български (мама не се брои по телефона). Сега с форума доста си наваксвам.

А това за такситата е вярно, и за приветливостта ни

И аz го zабеляzах това    С ей такива очи останах   И това са неща, които се искат на "всяка цена"  

Обаче аз друго не мога да разбера - откуде имат пари за хендита и то от най новите модели   . Куцо и сакато се разкарва и ги държи на показ на врата си като ние като деца едно време си носехме ключовете за в къщи

Да бе. По същия начин като ходих на Поморие, им казах, че искам двойна стая, обикновена. Отишла съм за процедури, не за луксозната им тоалетна хартия. И тази от рецепцията вика- "Ааааааааааа, не може то така! Ние чужденците ги настаняваме само в апартаменти. Няма да се излагаме я!" И като отидохме, то какво? Искаха ни по 100 лева на ден за спане и процедури само за мъжа ми. Накрая отидохме в един чисто нов хотел на 10 мин от санаториума за 35 лева на вечер.
Та така за чужденците.

Ама аз не съм доплащала за апартамента. Щото беше от ТУИ и си бях платила всичко предаврително

Значи кво викаш? "Отсрамихме се пред чужденците!"

Преди доста години, бях стигала до там, че бях zабранила на мъжа ми да говори, когато се качвахме в такси, след като се опитаха 2 пъти да ни иzпърzалят и да ми искат главоломни суми  

Ми знам ли?
Ама за мен беше страхотна почивка - сутрин се наслаждавах на изгрева от терасата и се кефих на семейството делфини дето всяка сутрин следеше рибния пасаж и на нас ни правеше представление с скокове

То и ние сме така вече, но има и таксита, които си държат на реномето и вече не те пускат на пързалката като едно време.

До преди 4 дни бях в България,какво да ви кажа всеки път си отивам с надежда,че нещо се е променило за добро,но уви!София се е превърнала в строителна площадка,улиците са дупка до дупка,магазините са пълни с отегчени продавачки,които не правят никакъв опит да ти продадат стоката си.Докато бях в София се качвам на едно такси и му казвам “до Тина Киркова”,а той първо ме подкара към централния пазар,след като му повторих къде искам да отида той ме закара пред 3-та градска,аз му казвам”извинете казах ви  Тина Киркова” ,той “ааааааааааааа,нещо съм се отнесъл,сега ще ви закарам.Вие май не живеете тук,а?”.
Е,какво да ви разказвам,вместо за 15мин. стигнах за 45мин.Шофьора не спря да вика,псува и недоволства колко била скапана държавата.Аз вместо да се ядосам се натъжих

Аз живея в Балканска държава,която между другото е на едно от последните места в Европейския съюз и въпреки това нещата са несравними!
Все се надявам нещата да станат нормални,защото там живеят всичките ми скъпи и обичани хора и искам да живеят нормален и достоен живот!

А де?

Имах едни съкурснички блиzначки , всеки ден идваха на лекции с раzлични дрешки - от хубави по-хубави. Никога обаче не си купуваха нещо zа ядене или zа пиене. Ако губехме някоя лекция, отиваха и си сядаха в колата! и ядяха намаzани филии с мармалад или шарена сол, които си носеха от село.
Същата работа ми се вижда и с тея дет си носят последния модел телефон на покаz. Може да нямат пари zа хляб, ама тела трябва да е от най-най.   ма то иначе си е сраааам  

Аz доскоро карах с една Нокиа 3318 и в Бг все ме питаха "Толкоz ли нямаш пари да си купиш хубав телефон ми караш с тоя буклук?"
"ма zа кво ми е друг бе, тоя си ми върши работа, на мен не ми трябва да се гъzаря с него..." (опитвах се да обясня аz... ама ми писна и си купих "нов"). Сега поне им се zатвориха устите  

Това е така, защото на гърците им наляха милиони от ЕС. Иначе като ги знам колко са работливи и честни, с право са на последно място.

Ми аз като съм с един Сименс С45  - срам ти казвам. Къв бил тоя боклук едва ли не от 2 световна

Е, дано. Имах чувството, че ме имат zа будала. Доколкото си спомням над 100 марки (не лева, а марки!) ми искаше един такъв от летището до Семинарията например. Беz мен такива.

А стига бе ?

Барем успяха ли да отлеперят някой германец?

Имах съЩото преживяване: допреди 2_години карах с една стара Нокия 5110.РаботеШе си телефона без проблемно. Да ама най_добрата ми приятелка,ба4каЩта на вси4ко отгоре в Мобилтел ( понастояЩем в Лондон) само ме гледаШе със съжаление и ми повтаряШе "Ей толкова ли нямаШ пари да си купиШ един нов телефон а не да ходиШ с тая реликва (тя междувременно беШе сменила три)". Опитах на няколко пъти да и обясня,4е докато работи нямам намерение да го сменям а тя ме гледаШе смаяно и каза ,4е "не ме разбира"
Абе Но Комент... А и има доста хора ,който както казва мъжа ми "ядат слън4огледови семки за ве4еря,но паркират пред блока мерцедеси" ,но важното е да се покажем пред другите

mila,jule,
az jiveia v toronto ot ne mnogo odavna,ot koeto se o4akva da ne sam mnogo promenena..da da ama neee
v momenta sam  v bg i temi4kata ti e mnogo aktualna za men !
mislia 4e niama kak da ne ni zabeliazvat 4e sme ot "daleko" i pri4inite n e sa vav van6nia vid a v povedenieto,koeto si obesniavam mnogo prosti4ko:
v 4UJBINATA
-vsi4ki sa mnogo MILI I U4TIVI hora zastoto taka sa nau4eni,a nie jiveeiki okolo tiah privikvame s dobria ton i etiket,koeto pravi saotvetno vpe4atlenie v bg
-NIAMA ZLOBA I ZAVIS v horata,zastoto niama na kakvo da si zavijdat tolkoz.ti mnogo dobre znae6 4e i bednia i bogatia v canada mogat da si pozvoliat da PAZARUVAT NA EDNO I SASTO miasto.dokato v bg tova e nevazmojno.koeto ozlobiava horata,izgaria gi omraza i zavist
-i oste nesto koeto li4no az zenia mnogo-tuh se nau4ihme na RED I TARPENIE,koeto ni pravi mnogo po spokoini ot na6ite sanarodnizi.
e,razbirase vsi4ko ima izklu4enia!
sistemata ni DADE MNOGO,NAU4INI NA MNOGO.
A KAKVO LI NI VZE...

Е,надявам се,че като почнат да наливат и в България нещата ще се променят,но дали само парите имат значение?!
Като чели характерно за нас българите е да се сравняваме с другите и ако нещо не ни изнася да търсим причината навсякъде другаде,но не и в нас самите.Колкото до работливостта на гърците те имат работен ден само с половин час по-кратък от този в България

Няма начин да няма промяна. Аз се усещам че също съм променена. Например начина на обличане прави силно впечатление в Бг. Момичетата си ходят по сред бял ден при 35 градуса температури с 10 см високи токчета. Силно гримирани и дебело червисани. И аз бях така преди сега вече не. Ами просто не ми е удобно. Тръгнала сам до близкия магазин и да се гиздя така малко не се връзва тука. Понякога си мисля това за добре ли е или за зле кеото става с мен. Миналото лято ми казаха познати...ти си се променила...ама ми прозвуча като на поизоставила...
Иначе мъжа ми веднага го познават.  И съм му казала влезем ли в такси или сте купуваме нещо по добре да мълчи защото като го усетят и цената скача.

И аз мисля, че чужбина доста ме е променила, аз мисля- за добро. Станах много по-спокойна, учтива, търсеща правата си и разбах, че служителите в държавните институции също могат да са любезни и да дават информация.  
Както казаха момичетата, започваш да забелязаваш неща, които преди си приемал за част от родната действителност, като безмерната простотия /родителите ми имат един съсед от 9 етаж , който много държи да си хвърля боклука през терасата в градинката зад блока. Та по тоя повод се смеем с баща ми- представяш ли си като ни приемат в ЕС и съседът трябва да си дели боклука. Коментарът на баща ми- по-скоро българите ще научат немците да си хвърлат боклука през балкона /, голямата мръсотия и неуреденост и странните погледи, които ми хвърлят като ме чуят да говоря на немски с мъжа ми. И той се оплаква, че го гледали като телевизор или банкомат, и как му се мусели продавачките.  
Един приятел, живеещ от много години тук ми разказа следната случка от едно от посещенията си в родината- отива да си купува билет за трамвая, казва
<Добър ден, извинете, бихте ли ми дали два билета.>,  коментарът на обслужващата го <Аха, от чужбина идвате...>
та явно си личи

тц.
Останаха си на село, като работят по специалността си в блиzкия град (т.е. в моя град   )

Да, и аз го забелязвам това и всяка година с още по-голяма сила!

Най-много ме дразни, когато напълно непознати а и понякога доста по-млади служителки, сервитьорки или продавачки, започнат да ми говорят на "ТИ" - толкова съм отвикнала, че направо избеснявам и им го казвам директно, а те ме гледат като изтървани!

А не ми се разказва, как една моя позната( имаща се за EнтелEгентна), която веднъж случайно срещнах и вървяхме заедно, си запали цигара, докато вървеше и изхвърли кутията от празните цигари пред озеленената градинка на един блок! А когато аз отидох и я взех за да я изхвърля в някое кошче за боклук, ме изгледа със съжаление и каза "Ей ама как са те дресирали"...

Последния път като си бях в БГ имах съвсем същата случка. Качвам се аz в колата на един приятел да ходим на кафенце и той ме черпи със шоколадови бисквити. Тръгваме, аz вzемам бисквита, той вzема последната и карайки колата отваря проzореца и иzхвърля кутията навън.    И това посред кажи речи центъра. Естествено му направих zабележка и той почна да се смее с цяло гърло как съм отишла "там" и съм се "побъркала".
Викам му да обърне, АЗ ще вzема кутията и ще я иzхвърля.
На него му стана още по смешно   ...
естествено не обърна.
А на кафето се скъса да ме бъzика пред останалите на масата  

Да бе да, ама мен това покорство понякога ме дразни. Аз една хартийка от дъвка да хвърля през прозореца, мъжът ми ме гледа хумористично-укоряващо. Но истината е, че тук е толкова чисто, че чак ти е тъпо да си хвърлиш болкука. А в Бг пък от друга страна има толкова "много" кошчета, че и да не искаш понякога ти писва да си носиш обелката от банана.

По тоя повод се сетих една случка от последното ми ходене покрай разправиите с паспорта
Чакам си аз накрая на заветното гише за получаване на паспорта и пред мен има само един мъж. Гледам по часовник че наближава време за почивка и като ги знам колко са стриктни в това отношение си правя вече сметките в кое кафене ще чакам. Обаче възпитано поглеждам към дамата вътре и и се усмихвам. Тя работи нещо по документите на чичото и пак ме поглежда, аз пак и се усмихвам.
Тя в един миг ме пита - Познаваме ли се с вас?   Аз и се пуля насреща и и викам Не! А тя - Ми що ми  се усмихвате?  Ми не може ли да ви се усмихна? А тя - ми не съм свикнала
  Докъде сме я докарали в тая държава и дикъде ще стигнем нямам идея.

Обаче Мира, мила въоръжи се с много търпение за всичко и гледай да свикнеш бързо с непривтливостта на хората, че направо ще те убият ако има начин с поглед

ЕЕЕЕЕЕЕеех,, сега заминавам след по-малко от две седмици за БГ с малкото бебе момченце. Предполагам, че съм се променила, поне майка ми като беше на гости твърдеше, че това не съм била аз. Да си призная ли честно, че ме е страх да отида там с детенце.. Мъжът ми само ми повтаря да си отварям очите на четири ( аз съм малко разсеяна, а и тук колите отдалече като ни видят и ни правят път).., та направо си ме е страх. Може на някои от вас да им звучи преувеличено, но така го усещам..Не че съм забравила откъде идвам, просто свикнах с хубавото... много много бързо... И не говоря за материалното ( макар че и то е много важно), а за спокойния живот, усмихнатите хора,,, факта, че се чустваш човек и всичко онова, което описват другите мами преди мен...

Малко офф - това са част от нещата, които дълбоко ме подтискат тук - виждате ли, на нас някой друг трябва да ни събира боклуците. Онзи ден в наскоро почистената градинка (от, добре че има и такива, добросъвестни хора) една мама на току-що проходило детенце изпушвайки си цигарата си я хвърли на земята... Аз онемях, после ме беше яд че нищо не и казах; след това и чашката от кафето се търкулна и я изхвърлих в поставените за целта торби... Много сме прости и безотговорни и не знам кога и как ще се промени това!

Ще трябва бързо да се адаптирам и съмнение няма в това  

Ха ха да. За това не се бях сетила.

Колкото до това дали ни разпознават. Аз смятам, че няма с какво да ме познаят, че живея в чужбина, но много хора вече ми намекват, че съм говорила с малък акцент. Не мога да си представя, че е така, защото вкъщи се говори само на български, но все пак...Но мога да кажа, че наистина съм забравила много дреболийки, имам впредвид граматически, дори за някой думи, които са изключения, се замислям как се пишат.Признавам си го. От толкова много години сме тук, според мен е нормално да се забравят някой нещица.

На мен също ми правят много неща впечатление като сме в България, но не ги споделям с хората, защото виждам , че се дразнят. А и немога да ги убедя в противното/ няма да могат да разберат живота, който аз или ние с мъжа ми  водим/. Затова докато сме в България се адаптираме за определеното време , за което сме там и така..

Темата много ме заитересува, та и аз се позамислих... От 8 години живея "на вън" и промяна определено намирам у себе си.
Сега..., аз и преди изобщо да помисля, че ще живея някога в чужбина си бях "чешит", та, в зависимост от ситуацията, околните са ме възприемали или за "голяма будала" или за "много надута", та вече съм му свикнала на това ...
Най-важната промяна за мое (и не само мое) учудване е, че станах по-българка. От момента, в който трябваше да посрещна първата си Коледа в странство, разбрах, че доста ме е еня за нашите си български традиции. За фолклора...
Оцених досадните преди за мен семейни събирания.
Оцених и много неща у така оплювания българин. Не казвам, че всичко у него (у нас!) е идеално, но, определено, след като имах възможност да го сравня с митологичните хора от Запада, видях, че дяволът не е чак толкова чер. В същност на мен животът "на вън" ми помогна да превъзмогна синдрома на етикета "българка", който доста се шири именно в България...
Тази промяна при всяко посещение в България се забелязва от околните и пак, колкото и парадоксално да звучи, почти веднага им светва лампичката - "чужденец"      

Мира, неееееееееееееееееееееееееееее.
<как така на  1ви Юни, аз може би тогава се врьЩам обратно

debelanata написаУжааааааааааааааас!!!!!!!    

Да сьгласна сьм с теб че тук по малко внимание се обрьща на материалната страна. И най-хубавото е че много рядко има значение как си облечен, дали си дебела, слаба, мургава, бяла или рижа.
Като си говоря с много близки приятели в Бьлгария и мьжа ми сьщо се стряскаме как ще се впишем пак в средата там, защото само за джипове ни говорят, апартаменти, кьщи и прочее.
Има огромно значение как си облечен, каква кола караш и т.н.
Честно казано си ми е чуждо всичко това и затова се махнахме от Бг защото не можехме да си позволим стандарта според който те оценяват хората. Тук имаме една 13 годишна кола, нямаме телевизор с плоськ екран, ходим с каквито дрехи ни попадне и се чувстваме щастливи    
Когато живеех в Бьлгария бях в постоянен стрес как изглеждам, после живях в Русия вьрнах се в няколко килца повечко (много вкусни сладки неща има там и адски евтини).
Лелее ама нямаше човек който да не отбеляза че сьм напьлняла, само това се обсьждаше, включително и бащата на една моя приятелка с който се видяхме за 5 мин. Сега сьм в ужас след второто раждане като се появя в Бьлгария ще сьм като извьнземно сигурно  
Защо вьншната страна има такова значение?? И  се чудя как никога преди да отида в чужбина не сьм забелязвала това- все живеех в стрес.

Здравейте отново:)

Много се радвам, че моята тема получи толкова голям интерес.

Само да Ви кажа, коя е една от причините майка ми да казва, че съм се променила за лошо:))

1. Ами начина на обличане, в смисъл и аз като някои от "чужденките" мами, вече не смятам за необходимо да отида до близкия супер и да се обличам специално и да си слагам грим. Анцуг или тениска играе същата роля:) Наскоро с моята съквартирантка решаваме да отидем на кино. По интернета гледам точно филмът, който искаме да гледаме го дават на близкото кино (аз живея в центъра на Торонто). Решавам, че единствения начин да хванем филмат от началото е да трагнем моментално и да вземем разстоянието на кросс:)) Разбира се, че получих одобрение на идеята и представете си, аз по анцуг и фланела и тя нещо подобно (домашно облекло) тръгнахме като стрели и стигнахме на време:)) По принцип такива изпълнения не правя, в смисъл като отивам на кино държа да се обличам по-представително, но случая го изискваше:))  Само си мислех как в БГ това е абсурд да го направя а и да хукна да тичам из центъра:)))) и така разбирам, че наистина съм в Канада:))

2. Другото за което майка много ме ядосва е, че постоянно ми натяква "какво ще кажат хората" (разбирайте съседите). Аз от малка много мразех този данък "обществено мнение", но сега пък съвсем:))

Майка от няколко години живее във Виена и като се сетя преди как гледаше да минава от входа или изхода на блокат ни (защото съседските клюкарки си сменяха местоположението като слънчогледи, в зависимост къде е сянка:)) Майка, просто не искаше да я виждат и автоматично да стане тема за разговор. Преди майка беше много гръмогласна, за щяло и нещяло викаше и крещеше особено като не е по нейната:)) Сега е станала като котенце, дори баща ми като я посещава му прави забележка да не е шумен хахах:)) но отново с идеята "Да не ни слушат съседите"...

Ох, аз тази тема за мобифоните и аз много я мразя... То показничество то самочувствие с тези мобифони то чудо... Брат ми преди 1-2 години емигрира в Канада. Първото нещо не беше да ме попита как е животът в Канада има ли различия с това в БГ или нещо значително за него като емигрант... Ами ме попита: Там мога ли да използвам моя мобифон от БГ, и на какви честоти работят мобифоните там и колко струват. Аз много бях бясна и не му отговорих, после видях в един форум за бг в канада задал същия въпрос. Аз тук не ползвам мобифон и ще имам такъв само когато наистина имам нужда от него. Примерно когато имам кола и наистина ми се налага да го ползвам.

Та в този ред на мисли за "нашата промяна", се сещам за една прекрасна и любима моя реклама на "Афтер 8" шоколадовите ментови бомбончета произведени в Англия:)

Баба и дядо се движат с тахи в центъра на Лондон и дядото ахва: Колко много неща са се променили в Лондон (но в този момент дават камерата, как погледът му е спрян от минаващи млади гаджета по минижуп и им се виждат бикините и с прозрачни блузки.  Бабата обаче го забелязва и казва: "Някои неща никога обаче не се промениха" И тогава рекламата завършва с "АФТЕР 8 " - някои неща никога не са се променили:)))

Аре чао, че пак написах ферман:))

наистина има промяна у хората,когато заживеят известно време в чужбина.
може би ставаме по- културни ,де да знам.....
само не ми е много ясно това с акцента....не си го обяснявам някак си.може би,защото моят кръг от познати си говорят както преди,няма разлика.
мисля,че" вина"за промяната има мисленето,което се променя живеейки в държава по -уредена от собствената.
моята утопия за оправия на родината е нашите деца да са отгледани у чужбинско ,да свикнат с тукашните навици и чаак когато им се родят деца тези деца да се завърнат в родината и да градят там живот....

Бременността и 4 месеца след раждането ги иzкарах тук, като бях напълняла доста, а и кърмех. Отидохме си в БГ zа около месец и умрях от срам, ей. Който не ме е видял, той не ме е питал що съм толкоz дебела, що съм се иzпуснала, няма ли да отслабвам вече   , "я се виж на какво приличаш, а какво гадже беше..."... Комплексирах се не на шега и нямах търпение да спра кърменето, zа да почна с някоя диетка и да отслабна. Макар да имах кърма zа целия китайски народ малко по малко го отбих и 6тия месец приключих с това станало ми ужасно омраzно кърмене.
След няколко месеца пак си отидохме в БГ - бях с 10 кг. по- малко. Сега чувах само въклицания и всеки ме потупваше по рамото. Приzнавам си самочувствито ми се въzвърна.  

Същият случай. Малко след раждането много хора ми казваха колко съм дебела. Дори един съученик срещнах и вика - лелеее, кво прасе си станала  

Абе друго си е да си слабичък независимо дали си в БГ или навън И аз точно от това съм се притеснила сега. Това лято няма да съм в никакъв случай в същата физическа форма както преди   А пък малко молив и бледо червилце правят чудеса така, че в това отношение чужбина не ми е повлияла.
Но пък по отношение на светогледа ми съм се променила. По спокойна, уравновесена и позитивна съм. Имам повече самочувствие и ценя повече парите. Ама така като се замисля то това може и да е от възрастта    
Не мисля, че се различавам по нещо като се прибера в БГ. Или се адаптирам добре или не съм се променила още

Аз пък съм си същата-фурия и половина. Мога да обранизирам всичко за секунди, да подредя, оправя, напазарувам, изпера, простра, сготвя, изгладя, направя пийване и мезета........гледам дете и прочие екстри
Ни ми ли изнася-разправям се!
Дава ли ми някой акъл без да съм го изкала-правя се на ударена!
Говоря много по телефона!

Но чужбинско едно промени-МОГА ДА КАРАМ КОЛА!

Това за килограмите ми е ....отврат...Ама забележките са същите- независимо дали идваш от чужбина в България или от София във Видинско /примерно..../ Моята сестра се срещнала с една голяма нейна приятелка, която сега живее в Париж и вместо- Ооо,колко се радвам да те видя! -Имало- Леле, колко си надебеляла... /та значи манталитета български си остава навсякъде..../

   Иначе дали съм се променила       Иска ми се да вярвам, че не съм до чак толкова голяма степен. В смисъл стремя са да бъда същата. Но има неща, с които преди не можех да свикна, а камо ли сега /като да ме лъжат на пазара на Графа;  да чакам безкрайно, докато някой се сети да спре с колата си на 2 сантиметра от обувките ми; да се блъскам в автобуса / и някои мъжки екземпляри да виждат шанс да са на 0.2 см от теб- леле, ужас!   /, да живея с мисълта, че парите диктуват живота  и т.н.

  Тук съм много по-спокойна /то и затова са килцата/; знам, че ако искам мога да постигна все нещо; че няма да ми искат рушвети; че има закони /дори и процедурите да са бавни/; че дори и да не съм милионерка- това няма голямо значение....Но най-голямата промяна, като че ли е свързана с времето   Научих се да ценя слънчевите дни   и топлото време....

поради същата причина един приятел си смени стария половинкилограмов сименс с някаква джвъчка дето почти му се заклещваше в ухото като се опитва да я използва по предназначение. и какво? след три месеца се развалила и той пак си извади следвоенния сименс... мдааааа. приоритетите са различни, зависи работа ли искаш да вършиш или да разменяш смс-и "ела да пием бира. ти знаеш къде"...

Vсеки се променя v 4ужбина                  
И аз vе4е не плаЩам "даньк обЩестvена стойност".
По спокойна сьм,като искам да се ка4а на аvтобуса не се дразня от бутаЩите се баби ,по простата при4ина 4е такиvа няма.
Не се срамуvам ,ако v магазина трябvа да благодаря за неЩо или просто да поздраvя за добьр ден.
Смятам ,4е хората се променят задьлжително......лошото е ,4е можеби v поvе4ето слу4аи кьм лошО.Поне аз тоvа vиждам v Испания.Vиждам как vсеки се озлoбяvа и "надуvа".

Аз от скоро съм "чужбинска" мама. Така, чв за краткия си престой няма как да съм се променила - поне така си мисля.

Относно дрехите и грима аз държа да изглеждам добре, но в зависимост от случая. Не ходя да пазарувам с вечерен грим, но и няма да отида по тениска. Е ако съм на разходка  парка съм спортно облечена. Не мисля, че живота извън България ще промени вънщния ми вид. Но това само времето ще покаже.
А да забравя думи на български или  да започна да говоря с акцент- това няма да стане със сигурност.

Странно ми е, обаче, това което почти всички споделяте - че сте станали по-учтиви в т. нар. "чужбина". Вярно е, че човек се учи да казва благодаря, но си мисля, че това става през първите седем години от живота. Е никога не е късно човек да се научи на нещо ново все пак

А на въпроса дали познават българите, че живея в чужбина- незнам - ще видя като се прибера

ами, да си кажа и аz.....прибрах се zа около 1,5 в Бг......тръгнах с такова желание.....и първия ден, когато се качих в автобуса и каzах "Иzвинете, може ли да мина напред?" един "господин" така ме иzгледа и имах чувството, че ще ми каже "Ти добре ли си? zащото съм каzала Иzвинете......и в магаzина до нашия блок, когато вляzох, каzах Добър ден и после Довиждане, продавачката ме иzгледа по същия начин........ами при нас това е като да дишаш..... и свикнах.....даже ми раzкаzаха една случка от тукашен магаzин, когато един клиент( със сигурност не е бил швейцарец  ) поискал нещо да си купи, но не каzал "моля" накрая.......продавачът го обслужил, но накрая каzал, че не е куче  и че не може така да се раzговаря на обществено място с непоzнати .......та така.....

По отношение на бльскането в магазини и автобуси ще се потренирам преди да отита в Бг в Женева. Там много напомня в някои отношения на София, не е като немската част на Швейцария. Има много чужденци и в магазините се бльскат, пререждат, не казват добьр ден, идват и вьв сьседните френски градчета и в нашето включително, паркират кьде им падне, на пешеходна пьтека даже, на пешеходец никога не спират, карат по забранени улици...
Най-страшни са едни от сьседния кантон Vaud кьдето е Лозана, които са много нагли -спират на нашия паркинг редовно при все че има 100 табели че е частна собственост, та адс е чуди мьжа ми кьде да паркира. В магазина до нас идват да пазаруват от 10ки км чак тук че е по-евтино от швейцарско като ме видат с двойната количка с бебетата бягат бьрзо пред мен да ме изпреварят на касата и да минат преди мен и се усмихват колко хитро са постьпили, бльскат се много и никога не се извиняват. Абе нашенски номера, което никой уважаващ себе си французин никога не би направил нито у дома си нито зад граница.
Ама явно че някои швейцарци като отидат зад граница и си правят каквото си искат и забравят доброто поведения.
   
Така хората в някои отношения са еднакви като имат свобода, няма закони няма пречки, няма значение от каква националност са.

да, поzнава се, като някой е живял zад граница.
на мен дори собственият ми брат веднъж ми каzа, че се държа неадекватно макар да говоря български.

сума ти години се прибирах все по студено време и лани се иzненадах, като видях късополите девойки по улиците и блуждаеЩите погледи на продавачките пред, zабележете, пред магаzините. даже попитах дали не е станала публична проституцията. както и да е.

а иначе такситата ме кефят, едни небрежни, свойски, гледат тъпо, ако ги питаШ неЩо учтиво, като че трябва по един бой да им хвурлиШ, че да се раzберете.

Те англичаните по това познават чужденците.
Обаче тяхното- "благодаря" и "моля" е нещо, кото ги възпитават от много малки и въобще се валагат някакви особени чувства на благодарнст. Когато в Бг кажеш на някого "благодаря", наистина го имаш предвид, А тук е все едно да кажеш "здрасти". Но разбира се много по-приятно ми е да ми казват "благодаря" и "моля" без да влагат чувства, отколкото да ме гледат начумерено.

Това определено прави впечатление и доста бързо се прихваща - аз изкарах 3 лета в САЩ по 5-6 месеца и като се връщах в София ми се струваше, че съм попаднала на много лошо място при зли и невъзпитани хора. За себе си се стараех да запазя добрите навици, придобити зад океана.
Обаче ето ме сега тук пак в страна от бившия "соц-лагер", а хората са културни, усмихнати, възпитани и спазват всички закони. Направо им се чудя как са успели за 15 години да се превъзпитат или винаги са били такива. Мъжа ми каза, че не винаги, но откак глобата за пресичане на червено е 120 евро, всички чакат светофара... и т.н. Интересно в България кога ли ще се сетят за този прийом и ще има ли ефект

Мира, с това моля и аз бях голяма селянка в началото   Един познат англичанин даже ми каза, че много съм обичала да комадвам   И аз все се чудех защо ли не звуча учтиво, при положение, че използвах най-засуканите литературни форми за учтивост, които рядко можеш да ги чуеш   Е след време хванах цаката и като сложа едно моля и усмивка в края и на най елементарното изречение, ставам супер възпитана и учтива Ама си беше мъка докато схвана къде греша.
А малкият пък шашка в БГ всички особенно като каже "Не, благодаря" Ние обикновено казваме просто Не. Но това си е структура на езика, не е от неучтивост.

В Бг една приятелка ме попита защо непрекъснато казвам Добър ден, Довиждане и Приятен ден, след като никой не ми отговаря! Беше преди повече от 10 г. На бас, че всички знаят какво означава тези думи и са ги чували поне 1-2 пъти през първите си 7 г.
11bobi11, за да добиеш представа - ако тук се сблъскат 2-ма човека, всеки ще вика сори до посиняване. Ако в Бг се случи същото, единия ще вика къде гледаш бе .........., другия ще вика  да ти....... ...... с .......... .
Ако си мислиш, че си гризнала някой с ирония, не си ни най-малко.

Момичета много ми е интересно да чета при вас във форума. Дано не се обидите че ще се включа. Много ми е интересно как гледате на едни и същи неща по различен начин от мен.    Може би по- концентрирано ви се струпват нещата, а може и аз да съм свикнала с това. От дете съм възпитана да не си изхвърлам боклука където ми падне и честно казано не мога да се пречупя и да пусна билетчето си щом сляза от автобуса. Така възпитавам и децата си. Синът ми докарва до потрес хората по спирките като отиде да си хвърли боклука от дъвката в кошчето. От две години в София по спирките наслагаха едни кошчета за боклук както си му е редно. Но сега общината сключила договор с Концесионерите които извозват боклука, който не включва извозването на боклука от тези кошчета?????Параграф 22! Не съм живяла в чужбина, но съм ходила. Само на едно място в България съм виждала да е толкова чисто-в Албена.
Аз обичам да се усмихвам и го правя и по причина, че като се усмихна на някого и той ми се усмихва. И понеже изключенията са истинския живот докато обобщенията и правилата са ни само в главите да ви разкажа неуспешния си три годишен опит да опитомя продавачките в един детски магазин. Не поддават на усмивки и това е:) Последно отидох да търся обувченца на щерка ми и понеже съм купувала от там такива(но ги изгубих) попитах директно за тези обувки. Те, както можете да се сетите, не се виждат никъде - защо да се виждат - те клиентите са ясновидци. Получаваха стока, но там са сто продавачки и аз се обръщам към тази която е свободна от 10 минути и дори не ме пита какво ще желая. Но щом аз и казах какво искам(с прословутата усмивка) Тя ме поглежда и казва - Не виждате ли че получаваме стока? Въпреки всичко ми извади три размера различни обувки. Пробвах на детето- тези които и стнаха бяха бели от плат- питам други цветове нямате ли?А тя - ми няма и ме поглежда като някакъв плужек. Е аз пък се впечатлих-и друг път са го правили и да ви кажа гледам да не показвам че ми пука. Поглеждам под стъкления щанд и виждам поне десет други цвята. Врътнах се и си излязах-просто не видях смисъл да си дам парите.
Сега да ви кажа за такситата от летището. Мисля, че ОК взеха правата да превозват от летището и те си държат на тарифите- а те са като на всички таксита.  И мен са се опитвали да ме мародерстват, ама нъцки. Абе големи тарикати- как смучат от хорицата които идват от провинцията- от гарата до паметника Левски 15 лв!!!!! преди две години.А то и сега не струва повече от 3-4 лв.
От всичко прочетено от вас до сега ще ви кажа - променили сте ,но само за добро. Което ще ви пречи в пребиваването ви в БГ ако не успеете да се впишете и да оцелеете в средата на недружелюбни келнерки и  таксиджии обирджии. Нали не мислите че всички в БГ сме такива.   За съжаление и 100 000като мен да има на фона на 8 милиона сме си капка в морето ,но все от някъде се започва.

yosarian, И мен ме гледаха като извънземно, като си носех обелката от банан с километри . Някой като каже ми то животът е труден, има нещо и в това, но пък като се замисли човек не е ли точно времето да са хората по-човечни и възпитани един към друг точно, когато животът е много труден....
Със здраве, да живей България.

Ама това с моля-то и благодаря-то си е въпрос на национална култура бе. Ще седне баба ми дето на вилицата казваше "фъркулица", да ти казва "благодаря" и "моля". А пък допреди комунистическо буржоата от градовете са си разговаряли с френски думи. Какво е това благодаря?! Има "мерси, сил ву пле". Чели сте Алеко........
Пък при комунистите имаше само "Тъй вярно другар\ старшина", та затова сме толкоз невъзпитани............

Не се стърпявам и аз да се включа, въпреки че съм в БГ от половин година и май не съм "родител в чужбина" засега. Определено след 5,5 г. "вън" се чувствам като емигрант "тук" Няма да се повтарям - вие момичета всичко казахте, но наистина се чуствам тъпо,когато и приятели и близки разговарят само за телефони коли и прочие глупости/не че мра да дискутирам Толстой /Собствената ми сестра не спира да ме бъзика че Мобилния ми е от войната/става въпрос за Ериксон Т28s/ и да не съм се "излагала".Ами то аз като реших да имам камера си купих камера, телефона за мен е телефон - да кажа "ало" и да чуя "ало" - не да гледам фото или филми....
Като излаза - ходя също според случая-все ме оглеждат за видими етикети на коя марка са ми дрехите Бе като кон за продан.До там стигнахме с мъжа, че се стараем да обличаме неща без да се вижда марка, за да не превличаме излишно вниманието към себе си. Не знам дали просто нашите приятели са такива или си е просто бг синдром. Тук просто приоритетите са други.
И наистина разпознават "от чужбината",чудех се как? - дадохте ми отговор.
Още се опитвам да свикна, защото ми се иска тук децата да отгледам/падаме си малко родолюбци/, ама нейсе - нещо се хващаме с мъжа ми да "мечтаем" за връщане в Израел. Трудно се свиква с простотия когато си видял хубавото.
Дали да не пусна тема за проблеми на "завърнали се майки"- дайте съвет моля ви.

Ей, Гарванчо, както ми беше едно стъжнено, да знаеш как ме разсмя . Баба ми викаше бонела  . Звучи малко френски хи хи. Да си пазим традициите тогава в националната култура. По света хората си тачат традициите. То и мъж ми викаше как си учат бебетата у вас да казват благодаря, много е дълго и трудно.
Сори за отклонението мами и бъдещи такива.

anan, те затова и не ги учат   Аз моя го учех на мерси и чао. Баща ми, лека му пръст никак не обичаше тези две думи и го учеше на благодаря и довиждане, но познай малкият кои практикуваше
ggroudov, за марковите дрехи си зависи от човека и средата. И тук има маниаци на маркови дрехи, то ако ги нямаше марковите магазини нямаше да съществуват Мъж ми нищо не разбираше от марки докато не дойде тук. Сега напрово ме вбесява понякога с тези марки.
Купих си слънчеви очила намалени, явно миналогодишна колекция и той веднага какви са тези очила куча марка   Да ама на мен ми харесват. За мой късмет мернах че са Jigsaw и му показвам гордо маркови са бе   Друг е въпроса кой е чувал за Jigsaw и кой не, ама тук си е марка

Безусловно съм съгласна,то кой не обича да се поглези  Ама става за въпрос за това, че хора с които си израснал почват едно "сканиране" само защото си живял вън и ако си сложил например Тимбърленд се почва една тема...колко струва и т.н. цяла вечер. А всички те са супер устроени тук, но са малко в категорията "мерседес отпред, семки за вечеря". Преди това го нямаше, та затова ми е малко обидно. В крайна сметка не нося Версаче - така че няма какво да се коментира според мен.

Нищим туй Благодаря и Моля
Ами да ви кажа, аз нали си бях у БГ през март, та точно тогава излезе едно проучване на Ретро радио за най хубава българска дума.
Спечели БЛАГОДАРЯ. Имаше тема даже в Клюкарника по тоя повод,
Аз се питам обаче тия дето с предложили тая дума дали избощо я употребяват
То остави дето няма приветливи хора да ти я кажат, ами и ако се намери някоя заблудена овца, то тя ще ти рече МЕРСИ!  

Не искам да го обръщам на лекциа по българизми и чуждици, ама толкова тъжно ми стана тогава, чак тема пуснах тогава.
Как не можа един човек да ми се усмихне, един поне!
После ми писаха разни мами от българските че то сезона бил   такъв!
Ма моля ви се какво общо има сезона с приветливостта и учтивостта на хората

Една случка за последно - отивам да плащам тока. 5 каси и пред 5те по 3 души на опашка. Един не каза Добро утро, един е промълви Благодаря (даже и Мерси не чух), а какво остава за довиждане. Аз бях единствената и ме гледаха  
Айде стига съм нравоучителствала
 
Просто се пригответе психически като си ходите мили майчета, че ситуацията е по зле от преди

А пък да ти кажа, повечето такива "сноби", които само дрехите, цените и марките коментират, не биха раzличили, дали блуzката ти е на D&G, Версаче или др. подобни с таzи, купена от нормален магаzин, ако не видят етикета. Така че не им се връzвай.

Според мен на "благодаря" и "моля" се учат децата в първите им години.Аз винаги съм употребявала тези думи и родителите ми са ме учили да влагам смисъл в тях.Милсля,че ако повече хора ги използват и другите ще се научат

И мен така

Момичета не е въпрос на възпитание, ами до начин на изразяване. Просто в БГ език благодаря и моля не се използват толкова много както в английския. И не само на български, а и на други езици е така. От както посвикнах малко с езика ми прави голямо впечатлени, че доста от чужденците тук пропускат тези думички. Например индийците и пакистанците. В Лондон по кафенетата имаше много поляци на работа, те също бяха малко по-намусени и по-малко използваха тези думички. В Бг съм контактувала с гърци преди да дойда на Острова. След 4 год. престой като се видим и говорим на английски веднага ми прави впечатление, че и те забравят благодаря и моля в някои ситуации, а пък и не са толкова приветливи. Просто сме с различни култури и поведение, не опира само до възпитанието или сърдечност!
Едно време голяма лигавщина ми се струваше пък прекалената употреба на думичката моля от британците или начина по който се поздравяват, ама сега и аз се опитвам да се лигавя така и го считам за нормално тук и ненормално в БГ  
Различия между нациите има и те трябва да се приемат като нещо нормално, а не като недостатък.
По-добре да спирам, че много почнах да философствам  

Умрях от смях, ама си е така, де.   Това ми напомни : бях зимата в Бг и слизам от препълнен тролей, а имаше сняг и хората слизаха бавничко, за да не се подхлъзнат, а един се извиква зад гьрба ми : Айде по-бързо бе, пуууу аман от тези българи ... Той щото американец раиаш ли    

Сами не се уважаваме и там е цялата болежка в родината, ама............

Аз съм госта

Оп, извинявам се  , че не съм разбрала правилно.  То за благодаря-то и моля-то се разприказвахме, но си знаем за какво иде реч.
Ми дано да стане по-добър животът и на хората да им олекне, да са по-усмихнати и приветливи, да си улесняват битието..... Амин

Момичета, вижте това мнение. Много ме кефи.:


Все едно аз съм го писала.

То това за "моля" и "благодаря" си е не проява на възпитание у англичаните, ами просто начин на изразяване. Та те не влагат никакъв смисъл в тези думи, просто всяко изречение трябва да завършва  на плийз или тенкю, изискване на езика. И десет благодаря да сложа в едно българско изречение, пак ще им звучи като караница.
На мен ми писна от това тяхното сори, един куп място наоколо, но те решили, 4е трябва да минат точно от там, бутат те, сори и минават през теб. И как ми се иска да им тегля на висок глас една българска майна, ама нали съм си възпитана.
  А пък и как обичам онази ми ти продавачка с фалшива усмивка да ми казва дарлинг.Каква дарлинг съм и аз на нея?! Имам чувството, че те не разбират смисъла на тези "вълшебни думички", както ги наричаме в българското училище.
Е, и имали си тенкю и плийз англи4аните. Ама само това. Къде е българина да сложи слатката и ракийката и да отпери цяла вечер в приказки и песни и да покаже как може да се весели даже и в трудно за него време. А какво прави културния ми англичанин, отишъл на крак-мак и одънкал порядъчно количество бира, напил се като прасе и посряд нощ решил, че му пречат автобусните спирки и изпочупил всичките им стъкла посред.
Мисля, че не трябва да сравняваме българите с другите нации, а да виждаме хубавите неща у нас. Е, снобско звучи " косата ми настрахва като трябва са си ходя в България". Пак и ние нали затова сме българи да се справяме във всяка ситуация.

Това се отнася и за мен.

Mного добре си го написала отговора а на госта ще кажа  като толкова е курназ да се регистрира първо .Всички тук пишат регистрирани и никой не се крие а си казва какво мисли притова открито.

Стига с този ужас, че станахме за посмешище. Честно.  

Съжалявам ако не съм се изразила правилно ,имах в предвид,че ако всички ние които казваме "благодаря и моля" ги използваме,както сме си възпитавани,може би и другите(в България) които не ги използват ще започнат да го правят

http://www.bg-mamma.com/viewtopic.php?p=491602#491602

ето това предизвика темата! Отново е засегнато някое нежно бг сърце!!!

Niki1 написа:
тити написа:
white_r написа:

..е тоя постинг трябва да се закове някъде ...


трябва, я...в тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=25080&start=0
и много други стари теми, в които дори се дразнят, ако се намеси българка, живееща в България.


.......

Трябва ли постоянно да се заяждаме без повод за това кой къде живее и може ли да имаме мнение, независимо от това, че не живее някой в БГ?


Страшно се подразних като влязох в тази тема. Съжалявам че го направих. Не се включих с коментар за да не се заяждам с "горките неразбрани българи-чужденци" дето са забравили че и те е нямало с какво да си нахранят децата допреди време.
А мнение могат да имат по всяка тема но то не е адекватно._________________

и по-скоро това. Мнението е на makrust
 

Еми да Самодоволни сме и защо да не сме работим и изкарваме ПОВЕЧЕ ОТ ДОБРЕ яд ли ви е еми много хубаво повръща ми се от българи които само мрънкат че нещо не им е наред.Цял ден висят по кафетата уж нямали пари не им се работи за 200 лева  искали повече как да стане.Тук хората работят по две работи и пак едвам сколасват а видиш ли нашите сънародници на готово чакат.Имам приятелки в БГ които са на по 25год.още не са работили през живота си не искали каква да е работа.То не може и душата в рая и гъза щаслив(извинявам се за грубия израз).И ние имаме родители които сме оставили в БГ.Живот и здраве аз скоро ще прибера моите родители при мен и въобще няма и да си помислям да се връщам в БГ.

Мила, не се ядосвай напразно!
Как беше оная приказката за "кервана си върви..............."
И аз почвам като Лиорена-за какво да товаря сървъра ,за да споря с хора, които ще си проенят тяхното си мнение само ако са на наше място.
Я не си разваляй деня-събота е!

Ади напълно си права няма защо да се ядосвам напроти имам даже да почерпя ама след седмица като всичко при мен си дойде на мястото.Ще му спретнем едно виртуално парти

какъв е повода, я изклюкари

Ще се явявам на листовки на 4 май