- Публикувана: 20 дек. 2007, 12:07 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2007, 23:56 ч.
Безплатен обяд
В пряк смисъл е ясно- все някога някой ви е черпил един обяд. 
В преносен смисъл ми е питането- някой ви е направил важна услуга и не е имал облага от това. Изобщо, има ли такова животно като безплатен обяд?
В преносен смисъл ми е питането- някой ви е направил важна услуга и не е имал облага от това. Изобщо, има ли такова животно като безплатен обяд?
какво обЩо има услугата?
да, може да е безкористна, заЩо не?инак, за обяда, не, не вярвам.
Тези, които сте отговрили с НЕ, като правите услуга, искате нещо в замяна ли?
не, обикновено не искам и се оказва, че е по-лошо, отколкото ако поискам
Зависи. Ако фирмата плаща го приемам за безплатен.
Цъ...при теб не е безплатен. Фирмата или те възнаграждава за усилията, или по този начин те мотивира да бачкаш по-яко.
Зависи. Ако фирмата плаща го приемам за безплатен.
Цъ...при теб не е безплатен. Фирмата или те възнаграждава за усилията, или по този начин те мотивира да бачкаш по-яко.
Колега/познат/приятел казва, да не плащаме, защото има бюджет за представителни разходи, който трябва да бъде изяден и изпит
Във всички останали случаи е платен.
Има.
Когато кандидатствах за ВИАС преди мноооого много време един възрастен човек се доближи до мен на спирката, както си бях с папката и рисунките, пита ме какво ще кандидатствам и ми каза какво ще има на изпита. Капител върху столче. Бях толкова сащисана, че дори не го питах кой е, а и той се качи в своя си трамвай и замина. Това се падна.
Друг е въпроса, че впоследствие реших друго да уча.
И доста хора са ми помагали ей така, правят нещо и заминават. Искрено съм благодарна за такива жестове.
Такива неща не се връщат, просто... предаваш нататък. Танту за кукуригу би ги обезсмислило.
Когато кандидатствах за ВИАС преди мноооого много време един възрастен човек се доближи до мен на спирката, както си бях с папката и рисунките, пита ме какво ще кандидатствам и ми каза какво ще има на изпита. Капител върху столче. Бях толкова сащисана, че дори не го питах кой е, а и той се качи в своя си трамвай и замина. Това се падна.
Друг е въпроса, че впоследствие реших друго да уча.
И доста хора са ми помагали ей така, правят нещо и заминават. Искрено съм благодарна за такива жестове.
Такива неща не се връщат, просто... предаваш нататък. Танту за кукуригу би ги обезсмислило.
Разбира се, че има. Да си заплатиш обяда е моралното задължение.
Вие все едно не сте попадали на хора, които след като сте им услужили, са ви забравили името.
Вие все едно не сте попадали на хора, които след като сте им услужили, са ви забравили името.
Имам приятелка, с която много се обичаме. Но и е неудобно, че и дадох немалка сума пари. Сто пъти и повтарях, че след като не може няма да ми ги връща. Обаче на нея явно и е тъпо и спря да поддържа връзка с мен. тъпо. Точно днес се чудех с кой би ми било приятно да ида до поликлиниката и после да пием кафе и само за нея се сетих. От две години не сме се виждали.
Такива неща не се връщат, просто... предаваш нататък. Танту за кукуригу би ги обезсмислило.
Има.
Такива неща не се връщат, просто... предаваш нататък.
Такива неща не се връщат, просто... предаваш нататък.
Предай нататък - филмът
Предай нататък - идеята
Правила съм неща за някого просто защото съм виждала, че ще помогна. Без да виждам някаква облага. Освен ако не смятате за облага това, че и на мен ще ми е хубаво от факта, че съм зарадвала някого. И за мен са правили.
Примери за безплатен обяд (надявам се) има заковани и най-горе на първа страница.
Разбира се, има го и другото.
Да, има, хората, които го дават,
го дават предимно заради себе си.
го дават предимно заради себе си.
Да, вярно е, помагам на околните предимно заради себе си. Благодарна съм, че имам тази възможност.
Има безплатен обяд.
Няма.
Въпреки че веднъж ми се случи. Бях студентка-преводачка. Имаше един много симпатичен американец със съпругата си. Отидохме на обяд с тях и те искаха да платят. Ние искахме да си поемем нашата част. И тогава въпросният американец (умеят да убеждават), рече, че когато бил беден, грозен и зъл студент, професорът му го взел в тях и го гледал дълго време. В замяна поискал, един ден, като стане на около 200 години, и той да помага на тези, дето сега не могат.
Та тъй, човекът плати обяда, аз реших да запомня думите му. Случи ми се да имам такава възможност, но отсрещната страна го удари на гордост. И продължавам да си вися с едно.
Тъй е то.
Въпреки че веднъж ми се случи. Бях студентка-преводачка. Имаше един много симпатичен американец със съпругата си. Отидохме на обяд с тях и те искаха да платят. Ние искахме да си поемем нашата част. И тогава въпросният американец (умеят да убеждават), рече, че когато бил беден, грозен и зъл студент, професорът му го взел в тях и го гледал дълго време. В замяна поискал, един ден, като стане на около 200 години, и той да помага на тези, дето сега не могат.
Та тъй, човекът плати обяда, аз реших да запомня думите му. Случи ми се да имам такава възможност, но отсрещната страна го удари на гордост. И продължавам да си вися с едно.
Тъй е то.
Препоръчани теми