Тенденция с откази

За някои от деца просто им трябват откази, за други информацията явно  не стига.
За съжаление наистина никой не мисли за децата.

хм, излиза обаче, че тук отговорността е наша, на осиновителите ... Социалните нямат право да ни заличават от регистъра преди изтичането на двете години, въпреки настъпило осиновяване. Така че ние трябва да помислим за останалите неосиновени още деца  (пък и за  другите осиновители) и да поискаме прекратяване на разрешението за вписване в регистъра сами, след като осиновим и ако ни е достатъчно ...

Да и аз мисля, че с осиновяването трябва да се прекратява престоя в списъците.

И аз мисля, че с осиновяването трябва да се прекратява престоя в списъците, нали все пак с подаване на документи ние декларираме , че искаме осиновяване на дете с 1 доклад за определен брой дирекции, когато това се изпълни би следвало прекратяване на по-нататъшни действия. То иначе би трябвало и задължително през 2-те години да ни предложат дете, но това не винаги става. Аз съм много мнителна и на мен също ми се струва странна тази тенденция. Дали това не е начин да се дават деца за международни осиновявания. Като знам как всичко в нашата страна е сбъркано и далавера. Бивша приятелка на брат ми работи в дома в нашия град, ще трябва да я разпитам.

Може и да е така от погледа на хора, които искат да осиновят един път, но нека мислим и за тези, които имат намерение в рамките на две години да осиновят повече пъти.

Да си вписан в Регистъра по осиновяване, не е същото като да бъдеш обект на разглеждане на доклада.
Прекратяването на разглеждане доклада на определено/и лице/а, би трябвало да се осъществява чрез навременно уведомяване и обмен на информация между различните рег. дирекции.

Или пък, ако намерението е едно единствено осиновяване, тогава наистина трябва да заложим малко на собствената си съвест и да се погрижим сами за заличаването ни в Регистъра.

Именно заради това, че обменът и връзката някъде липсва трябва да се прекратява стоенето в списъците. А процедурата не е сложна, така че може пак да се премине ако човек реши да го направи. Защото според мен повече са хората, които чакат да им се обадят за първо дете, отколкото тези, които в рамките на две години осиновяват две деца. Сори, ама съм вече много чувствителна по темата с чакането, предлагането и отказите.

Аз винаги съм мислела, че като осиновиш и те заличават от регистъра, освен ако ти не пожелаеш ново включване. Най-малкото случая на Мама Галя беше нещо такова. Освен това нали като ти предложат те спират временно. Затова и не съм изпращала официално писмо да ме заличат от регистъра. Но след като ни предложиха второто детенце, се обадих на нашата социална и тя каза, че щяла да ни заличи - в момента сме били временно спрени . Законово не знам, как стоят нещата, но ще е хубаво да е ясно, за да може следващите осиновили дете, да знаят какво да направят - аз ако знаех, щях да си пусна писмо - нищо не ми костваше, дори ме е яд, че не съм го направила.

Да ме прощават социалните, ама в наредбата няма "временно спиране" - или си в регистъра и си потенциален осиновител, или не си. И ако си в регистъра, дали ще ти разглеждат доклада, т.е. дали ще си предпочетен осиновител за дадено дете в дадена РДСП с оглед неговите конкретни интереси, предвид обстоятелството, че вече си осиновил е въпрос на онези критерии, които не ги знаем, как подбират най-подходящия от листваните кандидати за даденто дете. В една РДСП може да дават приоритет на тези без деца и в т. см. да "спират временно", а в друга фактът, че вече си осиновил и гледаш такова дете успешно известно време да е бонус. Никой не знае. Аз си чета наредбата, ама това което не мога да разбера е фактическото й приложение и критериите за подбор, при това РДСПтата са 28 ...
Както аз чета наредбата, излиза, че за да не ни търсят след като сме осиновили веднъж, ако това ни е желанието, трябва сами да се отпишем. В противен случай би следвало да ни обсъждат и за други деца, независимо от осиновяването, което при това те служебно знаят и не сме длъжни да им съобщаваме, както при други съществени промени. Обаче излиза, че на практика не е така. Е, във всеки случай, все тая кой как чете нормативите, добре е да го споделя, като е длъжностно лице, прилагащо разпоредбите, щото ние да знаем и да си правим сметката ... за нас и за децата.

През ноември 2006, когато подадох молбата за осиновяване на Ирина, ми казаха, че сега ще последва уведомяване на всички останали регионални дирекции за предприетите действия, за да спрат евентуалното разглеждане на доклада ми като осиновител, вписан в регистрите.
Попитах изрично, тъй като това беше един от основните ми страхове - да се налага да избирам…
Когато едва след две седмици получих второ писмо, се обадиха същите социални, за да ми се извинят, че информацията се е забавила и не са успели своевременно да уведомят всички регионални дирекции.
Така знам и от разговорите ми с разни институции – веднъж осиновилите не се заличават, те остават в регистъра две години, колкото е валидността на социалния доклад. Как и дали следят, обаче кои вече са осиновили, не знам. Явно системата не е идеална.

Защо казвам, че все пак да не бъдеш заличен автоматично, е добре? Защото, ако в рамките на тези две години, някой прецени и реши, че иска да осинови още деца, му спестяват цялото проучване отначало. Макар и да не е кой знае колко тежко, си е ангажиращо, когато освен редовите задължения, вече има и дете/деца в семейството, още повече, ако са малки.
Не е ли по-редно тази възможност да остане, а осиновителите, които са категорични в намеренията си, да отделят време за едно писмо или обаждане и да задействат заличаването си?

Просто не мисля, че заради масата несъвършенства в системата, трябва да заличим и добрите неща, по-скоро, нека наблегнем на истинските пропуски и проблеми.

Един доста възможен начин, а и необяснимо защо липсващ до момента, при цялото изобилие на добри ИТ кадри у нас, е създаването на единен регистър. Би било доста удобно за следене на тази информация, нали?

Дар, права си! - "Просто не мисля, че заради масата несъвършенства в системата, трябва да заличим и добрите неща, по-скоро, нека наблегнем на истинските пропуски и проблеми." "Защото, ако в рамките на тези две години, някой прецени и реши, че иска да осинови още деца, му спестяват цялото проучване отначало."
Наистина, такова втеляване точно по този въпрос е прекалено. Общо взето при мен задълбаването е израз на изнервеността ми от чакането ...
Не ми е идеята, че има нещо принципно лошо в уредбата. Напълно подкрепям цитираното по-горе. Първият път бях емоционално провокирана от това, че дете се забавя за поне двумесечен период (срока за мислене плюс времето за уведомяване и максимално завъртане отново на системата); вторият път не се сдържах заради върастните - ми и ние имаме чувства - поста на Фоксче - нея я е наранило това обаждане, имала е други очаквания за след това ... Фоксче, не си виновна ти, само си косвена жертва ...
Въпросът ми беше, че не става ясно за всички. Факт е обаче, че това, което е публично, е наредбата. И там нищо такова не е написано. Всичко друго е "казал този или онзи социален" ... т.е. практика на съответните РДСПта в рамките на критериите за подбор на подходящ осиновител, а тя е различна ... Плюс, че ние примерно не сме обсъждали тази перспектива въобще още, предполагам, живот и здраве, ще обсъдим, със сигурност ще попитам в местната ДСП, ама за сега - не съм наясно ... чета си наредбата и си оставам невежа.
Може би ползата от темата ще е да разберем всички ние и бъдещите след нас какви са нагласите по въпроса на прилагащите, та да си знаем и да се съобразяваме ... нищо повече. Така няма да има излъгани или разочаровани.

Изводът, който става ясен е, че се практикува временно спиране на разглеждането и трябва нарочно да ги побутнеш, ако искаш второ осиновяване, но пък си в регистъра и няма да те проучват втори път в рамките на две годишния срок. Ако си сигурен, че не искаш второ осиновяване - имаш два пътя: или изрично се отписваш от регистъра, или разчиташ, че системата с временното спиране работи, като си имаш нагласата, че все пак може да ти се обадят поради някой дребен срив в нея и се стараеш да не се връзваш много емоционално и се надяваш това да не се случва много често, а децата все пак да си намерят семействата.
Единният регистър не спасява в случая, защото нали все сме си в регистъра ... или трябва да има колонка "наполовина вписан"? Пък и извинявайте ама и една екселска таблица, въртяна периодично през имейлите, им върши работа, с парола макар ... от тази гледна точка са само 28.

А, не, не. Единен електронен регистър е съвсем друга работа, да речем… на светлинни години от екселската таблица. 
Данните на кандидат-осиновителите, ако щете докладите им, реда на вписване и дали са в процедура по осиновяване, са само част от основните неща, които само с един „клик” биха видяли, от която и да е регионална дирекция.
А сега регистъра дори не е единен, камо ли електронен. Всяка регионална си има собствен регистър.
Термин „наполовина вписан” не съм чувала. Ти си или вписан, или не. Но, ако вече си осиновил, обичайната практика е доклада да не се обсъжда на съветите по осиновявания.

Явно, бумажната информационна система не работи добре, защото тук получилите второ обаждане за дете, скоро след осиновяване, сме доста… всеки го е изживял по своему тежко, а за децата е още по-тежко.

Затова ви недолюбвам юридическите терминологии. Хем съм минала по определен път, хем ми е нужен ключ за разкодиране, за да разбера какво, всъщност, съм сторила… За наредбата, думам. 

когато ние осиновихме диманка юристката на отдела ни предложи да подпишем документи които ни изключват от регистрите. обясни че ако искаме да осиновим след време второ дете ще минем пак същата процедура от началото до края. с изключването ни от регистрите ще даде възможност на родители със същите изисквания като нас по-скоро да осиновят. разбира се подписахме.

Не съм и намеквала, че някой се втелява.

Място има за всичко, спор няма, опитах се да внеса яснота, доколкото имам информация за действителната практика, било покрай моят личен опит или разговорите ми с хора в сферата, .

Често се греши в тълкуването на някои процедурни стъпки. Едно от тях е „отиването на международно осиновяване”. Децата си остават в националния регистър и продължават да им се търсят и български родители, но освен това се търсят и международни такива. Обикновено, това са деца, за които има по-малък шанс да бъдат осиновени от българи – деца с по-сериозни заболявания, по-големи деца, деца с различен от българския етнос и т.н.

Сега, за да изляза от безпристрастния тон, тъй като е нормално – чакащите по две години да са крайно изнервени и песимистични и аз разбирам емоциите им… но нека хвърлим око и на друга гледна точка: Осинових преди една година. Сега искам да пак да осиновя, времето дадено ми от сегашния закон за валидност на доклада ми е две години, тоест до септември 2008 и се радвам, че имам тази възможност, без да минавам през всичките стъпки, които изисква цялостното проучване.

Не съм проявила намерения да бъда отписана от Регистрите, именно, защото от самото начало искам да осиновя повече от едно дете. Преди само няколко месеца, изпитвах колебания, дали този срок е разумен, предвид индивидуалната ситуация на детето ми, но ето – сега се радвам, че не прибързах – Ирина проявява все по-добро благоразположение към идеята за още едно детенце в семейството.

Затова казвам, че е трудно да се решава под знака на емоциите, кое е редно в законите и наредбите. Разни хора, разни ситуации. Не е невъзможно всеки един от нас да попадне след време в противоположната и да си даде сметка, че не всичко в процедурата е лошо.

А по-важни проблеми има, съжалявам, но е факт и надали неотписването от регистрите е основната причина, поради която децата стоят в институциите.
Единен електронен регистър (както с Галин неведнъж споменавахме при срещите ни в разните държавни институции и - О, чудо – срещахме жив интерес към идеята), би решил в голяма степен, точно този проблем.
Или, ако социалните имаха за редовна практика, както тези на мирааа, тогава вече, хората можеха поне да се замислят над това и да отказват заличаване, само в случай, че твърдо са решили да осиновят повече деца в рамките на две години.

Желая на очакващите късмет и по-будни социални! 

Точно за въвеждане на практиката съм социалните или юристите им, или който там се занимава с тази част, да искат от осиновителите, които в следващите две години (или колкото им остава да са в списъците) не смятат да осиновяват дете, да подписват отказ да стоят в тези списъци. Но това трябва да се направи като задължителна процедура за социалните, защото аз лично съм изключително скептична към проявата на добра воля от страна както на социалните работници, така и на осиновителите доброволно да се занимаят с това.

Първо ще пиша, после ще чета какво сте писали по-подробно.
"временно спиране" е някаква мъглява вътрешнозакрилска работа, на която не може да и се хване края.
Ще стане дълго - дано го изчетете.
Преди 2+години ни вписаха в регистрите - почти веднага осиновихме Милен и понеже исках повече от 1 дете аз моментално се обадих в закрила на детето по местоживеене, за да попитам как да процедирам в случая. От там ми отговориха, че само ако не искам да продължат да ми предлагат деца трябва да пусна изрична молба за заличаване от регистрите, иначе може и всеки ден да ми предлагат по едно.
Клъвнах на тази въдица и търпеливо зачаках година и половина щастието да ме огрее отново, като периодично подпитвах в закрила дали няма някакви нови указания, защото не ми се вярва първото да ни го предложат безумно бързо, а пък после да не ни одобряват.
Накрая ми писна и реших да пия вода от извора - обадих се в регионалната дирекция и от там разбрах, че в момента на първото осиновяване сме прибрани в шкафа на "уредилите се с деца", независимо, че не сме писали молба за отписване и че не ни е изтекъл двегодишния срок на социалния доклад. Просто доклада бил "временно спрян", докато не решим да пускаме молба за второ осиновяване или докато не му изтече срока на валидност. За да се активират нещата подадохме молба и стана бързичко. Седмица преди да изтече доклада, обаче получихме официално писмо да се подновяваме с целия куп документи или да се отписваме.
Обадих се да попитам като се продължи валидността на доклада, дали може да е пак до написване на нова нарочна молба ми казаха - НЕ.
Стана дълго, като ви изчета пак ще пиша.

Факт е, че самите социални не са наясно как става оставането в регистрите след вече настъпило осиновяване и дават противоречива информация.
Факт е, че има нужда от единен електронен регистър и е грехота при положение че си изнесохме компютърните гении, прибягваме до услугите на чистачката на службата, която да пренесе писмото с информацията /ползвайки градския транспорт/ до другата служба.
И понеже тук стана въпрос и за критериите, скоро разбрах, че да имаш вече едно осиновено дете е + а не неудобство при желанието да осиновиш второ, поне в една дирекция. Това се нарича "доказани осиновители".
По повод трупането на откази - след като подадохме документите за съда за Митко, получихме покана за среща с детенце и като се обадих да откажа, защото сме започнали вече желаната процедура, ми казаха - знаем, знаем 
Толкова за днес.

Дължа извинение на savila, тъй като думата "втеляване" аз я написах, но нямах предвид темата й, а моето обстоятелствено задълбаване в нея ... език мой, враг мой ... сега като се чета, ами основателно е станало неразбиране, извинете ме за което.
Темата, мисля, си е много добра, защото извади на показ някои неща от процедурата, които далеч не са ни ясни явно, аз поне научих новости. А пък са с не леки последици и за нас, и за децата.
Всеки си има гледна точка, това се опитвах и да предпоставям в постовете си. Въпросът е да сме наясно какво искаме и как да се случва това, което искаме. Има родители, които искат едно дете, други повече изначално, трети пак повече, но това желание идва постепенно, когато се убедят в родителските си сили ... ситуации разни и всеки трябва да може да си определи действията според личните си разбирания и желания. На мен точно това ми беше думата, да е ясен ефектът на решението за вписване за периода от две години и какво се случва след като осиновиш с това решение ...
Пак си настоявам на мойто си, че осиновяването не би следвало да е пречка да родителите да бъдат обсъждани като подходящи  и за друго дете, без да е необходимо нарочна молба, поне такава е наредбата ... Друг е въпросът, че социалните на много места се съобразяват с желанието да бъдеш родител и дават приоритет на тези, които не са осиновили ... и оттук практиката с "временното спиране", което нарекох "наполовина вписан" - хем си вътре, хем не те обсъждат. Други пък социални няма да постъпят така, ще прилагат стриктно условията и оттук е и съветът на юристката към Мира.
Нищо лошо й няма на наредбата в това отношение. Тя позволява да се отговори на разнообразните ни житейски ситуации. Няма правилно или неправилно решение на даден осиновител, важно е само да знаем достатъчно, за да можем да съобразим действията си с желанията и разбиранията си, за да не страдаме излишно дали заради нас самите или заради децата. Оказва се, че това "достатъчно" основно е практиката на социалните и ето в тази тема се поочерта
Иначе спор няма, мен чакането ме изнервя, но го приемам като слабост от моя страна, не бих искала да замъгли преценките ми, но все пак затова се "втелявам" от време на време и ме яхва музата да пиша по форуми Само дето не са много темите, по които съм компетентна ... примерно нищо не мога да кажа за отглеждането и възпитанието на деца ... ама за чакане и процедура ...

С желание да бъда полезна-поитах моя приятелка, която осинови преа пролетта на м. г. как е било при нея.
Социалните й обяснили, че след осиновяването трябва да подаде молба-декларация(техен формуляр), че желае да бъде отписана от регистрите .Срокът за това е бил кратък.
Тя, разбира се, го е направила.Но социалните са били тези, които са й обяснили ясно процедурата. Тя няма нет в момента и се учудва,че този проблем съществува някъде.