Бременна съм и имам момиче на почти 3 години - труден период и за двете ни.Докато тя си показва характера аз кипя от нерви а и тя ми дава доста поводи .Проблема е че не мога както преди да се сдържам ,а избухвам и от време на време си отнася шамар по дупето.После естествено се чувствам гузна но някакси за момента нямам необходимото търпение и нерви за да намеря друг начин.Не искам това да става практика защото е ясно че това не е решение а задълбочава проблема.Някой който има или е имал такъв проблем моля да сподели...
- Публикувана: 28 дек. 2007, 14:27 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2008, 17:31 ч.
Изпускане на нервите
Мдааа, ей ни на 
Същата работа
Само дето Мая направо си го проси миличката тези дни. С тоз бебешки пубертет и смяна на настроения от едната крайност в другата и да не съм бременна пак ще си изпусна нервите
Ами как се справяме, опитвам се да запазвам спокойствие, ако видя че започвам да изпушвам излизам от стаята и се опитвам всячески да избягвам конфликтните ситуации
Ефект има Другото е че максимално се опитвам да я ангажирам с бременността си: ходим заедно да гледаме бебето на ехограф, тя му измисли име, разглеждаме заедно каталозите за бебешки стоки, коментираме и даже му избира. И някак си свикна с това че мама има бебе в коремчето, че трябва да я пази и да не я ядосва 
Ей такива работи
Същата работа
Само дето Мая направо си го проси миличката тези дни. С тоз бебешки пубертет и смяна на настроения от едната крайност в другата и да не съм бременна пак ще си изпусна нервите
Ами как се справяме, опитвам се да запазвам спокойствие, ако видя че започвам да изпушвам излизам от стаята и се опитвам всячески да избягвам конфликтните ситуации
Ефект има Другото е че максимално се опитвам да я ангажирам с бременността си: ходим заедно да гледаме бебето на ехограф, тя му измисли име, разглеждаме заедно каталозите за бебешки стоки, коментираме и даже му избира. И някак си свикна с това че мама има бебе в коремчето, че трябва да я пази и да не я ядосва Ей такива работи
Имала съм подобни проблеми.
Да речем сутрин като цяло съм по-нервна и избухлива.
Винаги предупреждавам да не ме дразни. Споделям точно кога какво чувствам като: "Ядосана съм, тъжна съм, нервно ми е...моля те остави ме или моля те спри да правиш това..." . Ако избухна - винаги се извинявам и обяснявам защо се е случило.
Като цяло дъщеря ми вече ме познава и усети ли, че съм ядосана не ме закача много-много.
Мама също е човек и също има право да не си владее нервите винаги и на 100%.
Да речем сутрин като цяло съм по-нервна и избухлива.
Винаги предупреждавам да не ме дразни. Споделям точно кога какво чувствам като: "Ядосана съм, тъжна съм, нервно ми е...моля те остави ме или моля те спри да правиш това..." . Ако избухна - винаги се извинявам и обяснявам защо се е случило.
Като цяло дъщеря ми вече ме познава и усети ли, че съм ядосана не ме закача много-много.
Мама също е човек и също има право да не си владее нервите винаги и на 100%.
Когато родих, дъщеря ми беше само на 1г. и 3 мес. По никакъв начин не е можело да й обяснявам и тя да ме разбира - нервна ли съм, тъжна ли съм, уморена ли съм... Просто когато е прекалявала си е понасяла наказанието и толкоз. И не съм чувствала никаква вина, нито пък съм била гузна. Обикновено ме ядосват, когато обективно не слушат и правят бели, а не защото на мен ми е нещо припряно отвътре.
жената не е бременна но снощи в 10:30 малката си го отнесе, след 20 мин приготвяния за лягане, и процедури по преобличане ....
резултата беше отвратителен и се наложи тати вместо да е лош да играе "добрия" .....
спокойно, нищо страшно не е станало, важното е да не го биеш за твое успокоение ...
резултата беше отвратителен и се наложи тати вместо да е лош да играе "добрия" .....
спокойно, нищо страшно не е станало, важното е да не го биеш за твое успокоение ...
Със щерката сякаш по-често ми се е случвало да си изпускам нервите. Точно когато бях бременна с малкият тя беше 3 годишна и много палава.
С малкият - поумнях ли, натрупах опит ли, не знам - обаче гледам да не го правя, защото положението вместо да се оправи става по-зле. Затова само си повтарям - спокойно, спокойно. Когато удържа "фронта" забелязвам чудни резултати.
С малкият - поумнях ли, натрупах опит ли, не знам - обаче гледам да не го правя, защото положението вместо да се оправи става по-зле. Затова само си повтарям - спокойно, спокойно. Когато удържа "фронта" забелязвам чудни резултати.
..........обаче гледам да не го правя, защото положението вместо да се оправи става по-зле. Затова само си повтарям - спокойно, спокойно. Когато удържа "фронта" забелязвам чудни резултати. ....
При нас е същото, особенно като я приготвям да излизаме за някъде тя е в стихията си и ми прави най-разли4ни номера- опитвам с добро, разговори, обещания и само за секунда да изпусна нерви и се връщам в на4алото на правата, а положението като цяло става доста по-зле.
Доста усилия полагам да остана спокойна и наистина има ефект.
Когато съм изнервена, детето става нервно също(или поне така ми се струва) и прави беля след беля. Ако татето е в къщи той я поема, за да не ми се пре4ка в краката и да го отнесе набързо, 4е после ми е много гузно.
... Проблема е че не мога както преди да се сдържам, а избухвам и от време на време си отнася шамар по дупето.После естествено се чувствам гузна но някакси за момента нямам необходимото търпение и нерви за да намеря друг начин...
Когато родих малката, голямата беше на 1 г. 5 мес. Непослушание, съчетано или породено от ревност... да не ти обяснявам.
И аз се чувствах виновна - до едно време. Децата са много хитри, изобретателни и задължително пробват какво и колко ще изтърпиш.
Гледай да се въздържаш и да обясняваш повече. Търпение му е цаката. Ти дори не си родила, а нямаш търпението. Представи си какво е като родиш - една непослушна девойка и ревящо бебе. Сега е момента да си тренираш нервите,че после ще луднеш, особено ако няма кой да ти помага 
Тренирай от сега,че после ако нямаш баба е стряшно. гледам да не го правя, защото положението вместо да се оправи става по-зле. Затова само си повтарям - спокойно, спокойно. Когато удържа "фронта" забелязвам чудни резултати.
Под това се подписвам с две ръце - в момента, в който се изнервя и го покажа, положението става трагично и неконтролируемо.
Спокойствие и мили думи и обяснения са нужни, въпреки, че в определени моменти е трудно постижимо.
Абе за мен това нашето не е изпускане на нерви,а чисто тестване.У нас е същата картинка,са мо че аз не съм бременна.Моята Ивон е на 2,6год. и ежедневно съм в тази ситуация.Чудя се как издържам.Вчера например след яслата докато аз готвих тя взе една 3литрова бутилка с безалкохолно от хладилника ,отвори го и почти цялото го изля на килима/бях го прала преди седмица/.Имаше шамари по дупето и още как.Мъжът ми ме навива да си родим "поне" още едно бебе,а на мен косата ми се изправя като си помисля как ще се справям с още една фурия в къщи.Педиатъра ме успокои .че това са периоди,но кога ще свършат само Ивон знае.
.Педиатъра ме успокои .че това са периоди,но кога ще свършат само Ивон знае.
...Ми аз само ходя след тях,а те не спряха да дивеят,разхвърлят,от играчките от Коледата нищо не остана,бият се,абе въобще лудница...Мислите ли че не говорихме с баща им?!Дори от него респект вече нямат...Говорихме,а от среща ако въобще ни се обърне внимание,то ще е в кикотене...Е това продължава вече цяла седмица и...Е сега са навън,и не знам дори какво правят.Вчера съседката се оплака че щяли да и счупят прозорците със снежни топки,а като им се скарах отговорът знаете ли какъв беше?!-Ми мамо,тя нали ни опушва лятото,решихме да и го върнем.-Лятото като отворя прозореца,целият цигарен дим влиза у нас,а ние не пушим,и това ме влудява,но...
И аз като бях бременна се интересувах по темата. И някъде прочетох, че щом сме гузни, значи сме нормални родители. Все пак не сме свръхчовеци и можем да изгубим контрол над нервите си.
Аз я давах веднъж седмично в баба и и така си почивах. Но и детето разбираше сякаш, че на мама и е тежко и не може да играе с нея. Когато бяхме в къщи сами, играеше си с играчките си. Знаеше, че в мама има бебе и не трябва да се качва отгоре ми, защото бебето ще го заболи и така...
Лятото я бях оставила за 2 седмици при баба и, като се върнах цял месец не успя да ме ядоса това дете, явно си бях отпочинала много добре...
Сега с бебка още ми е лесно, защото по празниците имам помагачи, но не знам като останем трите как ще е, сигурно пак ще си изпускам нервите....
Аз я давах веднъж седмично в баба и и така си почивах. Но и детето разбираше сякаш, че на мама и е тежко и не може да играе с нея. Когато бяхме в къщи сами, играеше си с играчките си. Знаеше, че в мама има бебе и не трябва да се качва отгоре ми, защото бебето ще го заболи и така...
Лятото я бях оставила за 2 седмици при баба и, като се върнах цял месец не успя да ме ядоса това дете, явно си бях отпочинала много добре...
Сега с бебка още ми е лесно, защото по празниците имам помагачи, но не знам като останем трите как ще е, сигурно пак ще си изпускам нервите....
Уффф упспокоих се малко, че не съм единствената зла майка! 
Моето чудо е на 3 години и 7 месеца и направо ме вади извън кожата. Зарекла съм се и вече не удрям, но като ми падне пердето и ми избият нервите, крясъците ми сигурно се чуват през 3 апартамента. А то прави всичко възможно да ме подлуди. Онази вечер след поредното непослушание вдигнах всички на балон, набутах го за назидание в леглото рано време. А то детето разтреперано заспа за 5 минути. И аз след това като се тръшнах и рев 
. Какво ми е виновно детето, че на мен хормоните и нервите сега не са ми в ред?! 
Моето чудо е на 3 години и 7 месеца и направо ме вади извън кожата. Зарекла съм се и вече не удрям, но като ми падне пердето и ми избият нервите, крясъците ми сигурно се чуват през 3 апартамента. А то прави всичко възможно да ме подлуди. Онази вечер след поредното непослушание вдигнах всички на балон, набутах го за назидание в леглото рано време. А то детето разтреперано заспа за 5 минути. И аз след това като се тръшнах и рев . Какво ми е виновно детето, че на мен хормоните и нервите сега не са ми в ред?! Здравейте, дами я да ви питам, нормално ли е нашата мама да става толкова нервна, че чак не се търпи в къщи...имам чувството че дори и тя самата не може да се търпи на моменти.Много усилия ми коства да я изтрайвам, че и на детето да обяснявам да не и обръща внимание.
аz съм така в тоzи моемент, но ме търпят
, че ме и раzбират. Значи човек има периоди, не може винаги да е бодър и весел, понякога му писва от всичко и иска нещо друго, уморява се, иzнервя се, може и хормоните да имат пръст в таzи работа ... В такъв момент няма нужда от критика, а от букет цветя, от промяна в ежедневието (например по често любима, мила, скъпа, моля , благодаря , ако обичаш, имаш ли нужда от чаша топъл чай? А от малко ром в него? Би ли искала да ти раzтрия раменете? Дай тати да направи това и онова , че мама си почива в момента ... ) Здравейте, дами я да ви питам, нормално ли е нашата мама да става толкова нервна, че чак не се търпи в къщи...имам чувството че дори и тя самата не може да се търпи на моменти.Много усилия ми коства да я изтрайвам, че и на детето да обяснявам да не и обръща внимание.
.....(например по често любима, мила, скъпа, моля , благодаря , ако обичаш, имаш ли нужда от чаша топъл чай? А от малко ром в него? Би ли искала да ти раzтрия раменете? Дай тати да направи това и онова , че мама си почива в момента ... )
просто имах нужда да си излея някъде другаде мъката 
. Мерси за разбирането.Ха бутонът за проверка на правописа ми хареса
Не разбрах дали жена ти е бременна, но предполагам че е
И ако е, да нормално е. Аз съм същата работа, особено първите месеци беше много зле положението, сега като че ли малко се успокоиха хормоните, макар че пак си имам свойте моменти. Моята мома и тя е на 2 години и половина и направо понякога не знам как се сдържам да не я увикам или да я напляскам
Ще мине, все пак само за 9 месеца става дума, не за цял живот
И ако е, да нормално е. Аз съм същата работа, особено първите месеци беше много зле положението, сега като че ли малко се успокоиха хормоните, макар че пак си имам свойте моменти. Моята мома и тя е на 2 години и половина и направо понякога не знам как се сдържам да не я увикам или да я напляскам
Ще мине, все пак само за 9 месеца става дума, не за цял живот
