здравейте мили мами. искам да споделя със вас кака се държи моята дъщеря и ме интересува дали е нормално и дали има и други като нас. ние сме на почти 11 месеца и от известно време тяправи странни неща - бие се по главата с двете ръце, когато и вземеш нещо и е недоволна започва да се тръска / било то по земята или по кревата, зависи къде е / и буквално си удря главата, как не я боли незнам... смятате ли че това е нормално, аз много се притеснявам и незнам как да я отуча, правя и забележка, показвам и че това не е хубаво, но тя продължава. незнам дали е временно и какво да правя? приемам съвети всякакви.
- Публикувана: 28 дек. 2007, 16:59 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2007, 12:21 ч.
държат ли се вашите малки деца така?
Предполагам по този начин иска да привлече вниманието ви, да я съжалите и да стане на нейното.
Незнам до колко е нормално или ненормално. Различни деца, различни характери.
Големият ми син ( но в по-късен период ) се таркаляше по земята и крещеше като не ставаше на неговата, но 11 месеца все още си беше будаленце.
Малкият сега е толкова кротък, че ако му се скарам, идва да се гушка и да ме целува. Той е от децата на които няма нужда дори да се повишава тон....
Незнам до колко е нормално или ненормално. Различни деца, различни характери.
Големият ми син ( но в по-късен период ) се таркаляше по земята и крещеше като не ставаше на неговата, но 11 месеца все още си беше будаленце.
Малкият сега е толкова кротък, че ако му се скарам, идва да се гушка и да ме целува. Той е от децата на които няма нужда дори да се повишава тон....
И аз смятам като Олинце, че децата са твърде различни, поведението им също.
Моят е от кротките, ако му повиша тон ще плаче много.
Но на една мама от градинката детето и така си удря главата от инат, дори беше по-рано от 11-ия месец. Тя много му се връзваше и изпълняваше всичките им капризи, та така и не се справиха с тези истерии май.
Моят е от кротките, ако му повиша тон ще плаче много.
Но на една мама от градинката детето и така си удря главата от инат, дори беше по-рано от 11-ия месец. Тя много му се връзваше и изпълняваше всичките им капризи, та така и не се справиха с тези истерии май.
Синът ми също е правил понякога подобни неща, но не като се ядоса, а по-скоро защото му е непозната усещането или за да следи нашите реакции. В такива случаи гледам да му отклонявам вниманието с нещо, защото ако му кажа НЕ, той пак го прави. Мисля, че е нормално особено когато детето изразява протест.
определено иска да стане нейното и се инати по този начин, но интересно откъде го е научила и е запомнила че ще мине номера... опитах се да не и обръщам внимание когато го направи, да й се скарам, да и кажа НЕ, но нищо не помага. Ще ми се да го изкореня от сега, защото това което най-много съм мразела / като видя някое дете да се тръшка по улицата и да реве докато нещо не се изпълни/ съм напът да ми се случи...
И аз смятам, че трябва да й отвличаш вниманието, когато започне да се държи така. Чела съм, че от една определена възраст, около 2 годинки, твоята е по-малка, но може би става въпрос за същото, децата започват да ''изпитват'' родителите си. И най-много обичат да правят точно обратното, когато им кажеш ''не''. Така си очертават граници на поведение, и най-адекватната реакция на родителя е да отвлече вниманието на детето, защото ако просто се ядоса, детето започва да повтаря действието си. Ох, не знам дали го написах добре. Та, исках да кажа, ако можеш, не й угаждай, а й предлагай нещо алтернативно - играчка или забавление и виж дали това ще оправи нещата. Стискам ти палци!
Извинявам се за досадата, че пак пиша 
Там, в тази статия пишеше да не казваш ''не'', а да предлагаш алтернативи и да питаш детето какво иска - даваш му избор между 2 неща, така няма как да направи нещо, което не искаш. като му кажеш ''не'', то иска да види какво ще стане, ако прекрачи границата
Там, в тази статия пишеше да не казваш ''не'', а да предлагаш алтернативи и да питаш детето какво иска - даваш му избор между 2 неща, така няма как да направи нещо, което не искаш. като му кажеш ''не'', то иска да види какво ще стане, ако прекрачи границата
Моята дъщеря е на 2 и все още като е ядосана се удря по главата сама. Нямакак да го е видяла от мен, не съм я удряла никога нито съм била баща й по главата 
Казват че всички деца правят така ама знам ли. Само не й позволявай да се тръшка по земята за щяло и нешяло. Това си е глезотия. И ние така правим от време на време , но като не й обърна внимание идва при мен и ми се хили 
Казват че всички деца правят така ама знам ли. Само не й позволявай да се тръшка по земята за щяло и нешяло. Това си е глезотия. И ние така правим от време на време , но като не й обърна внимание идва при мен и ми се хили
Моя син започва да реве и да се тръшка,когато не стане на неговата.Понякога ме и пошляпва.Също съм го забелязала от известно време насам,че когато не иска нещо започва да си върти главата много нервно наляво и надясно,нещо като нервен тик.
Мен лично много ме дразни това "НЕ,нееееееее",което едната му баба използва понякога.Предпочитам да му обърна внимание на нещо друго или да му кажа"Това не може,защото е опасно за теб,но може пък еди какво си да направиш".
Мен лично много ме дразни това "НЕ,нееееееее",което едната му баба използва понякога.Предпочитам да му обърна внимание на нещо друго или да му кажа"Това не може,защото е опасно за теб,но може пък еди какво си да направиш".
Да не би да е скорпионче??? 
Питам, защото моята дъщеричка е скорпион и е така
, пере я ината, че чак пушек се вдига!!
Освен, че се бие по главата и тръшка на земята ( и то всеки път, така, че да си удари главата )
, ами и когато не може да се справи с нещо или го хвърля на земята, или ме замерва с него, а да не говорим, ако и се скарам или я накарам да направи нещо каквото и да е, ....такъв бой ям (а има доста силна и тежка ръка), че направо 
..а пък вуйчо си само като го види, просто ей така, без причина и с кеф го цели с каквото и е под ръка!! 
Мисля, че е от инат, а моята по едно време и нарочно се удряше, че да я целувам.. :crazy: 
..."Удали!!" Не се плаши, нормално е, но и свиквай, че ако има нещо дето не се променя в характера, то това е ината!! 
"такъв бой ям..." имам в предвид, че хапвам по някое друго шамарче (ама с тежка лапа)!!!
Питам, защото моята дъщеричка е скорпион и е така
, пере я ината, че чак пушек се вдига!! Освен, че се бие по главата и тръшка на земята ( и то всеки път, така, че да си удари главата )
, ами и когато не може да се справи с нещо или го хвърля на земята, или ме замерва с него, а да не говорим, ако и се скарам или я накарам да направи нещо каквото и да е, ....такъв бой ям (а има доста силна и тежка ръка), че направо ..а пък вуйчо си само като го види, просто ей така, без причина и с кеф го цели с каквото и е под ръка!! Мисля, че е от инат, а моята по едно време и нарочно се удряше, че да я целувам.. :crazy: ..."Удали!!" Не се плаши, нормално е, но и свиквай, че ако има нещо дето не се променя в характера, то това е ината!! "такъв бой ям..." имам в предвид, че хапвам по някое друго шамарче (ама с тежка лапа)!!!
Честно казано, незнам на колко години е детето ти, но ако някое от моите деца дори си помисли да ми посегне, да удари някого без причина....ще има доста неприятности. Не само, че ще изяде някой друг шамар, ами и ще има доста голямо наказание (това за по-големи деца, разбира се)
Не съм за шамарената педагогика, но и не разбирам, как така спокойно разправяш, как дъщеря ти посяга на теб или някой друг?!
Вярвай ми, ще имаш неприятности по-късно в яслата или градината, ако не вземеш мерки.
Олинце, има избирателност в тези им действия- много добре усещат кого могат да ударят или ухапят. аз пресякох опитите да ме наранява доста отдавна, признавам си- с бой, но факт е, че не ми посяга. баща си обаче го прави на луд, ползва го за боксова круша и е целия нагризан. най- интересното за мен е, че малкия удря и дядо си- моят баща, 120 кг, който като малка ме спукваше от бой и знам колко силна е ръката му. детето обаче много добре знае, че дядо му няма да му посегне и злоупотребява.
Честно казано, незнам на колко години е детето ти, но ако някое от моите деца дори си помисли да ми посегне, да удари някого без причина....ще има доста неприятности. Не само, че ще изяде някой друг шамар, ами и ще има доста голямо наказание (това за по-големи деца, разбира се)
Не съм за шамарената педагогика, но и не разбирам, как така спокойно разправяш, как дъщеря ти посяга на теб или някой друг?!
Вярвай ми, ще имаш неприятности по-късно в яслата или градината, ако не вземеш мерки.
ям си шамарчета, ама, като се ядосам и тя си хапва по някое, а после като разбере, че е сгрешила идва да ми се четка.."Мами"-мър-цър и ме прегръща и целува!!Найстина не мислех, че ще го приемете така сериозно, за което се извинявам, но пак казвам- за мен това си е ИНАТ, свиква се!! 
[/quote]
ям си шамарчета, ама, като се ядосам и тя си хапва по някое
[/quote]
Явно сте в някъкав порочен кръг, кой, кого ще нашамари.
Ти се ядосваш - пляскаш, тя се ядосва - посяга.
Не си мисли, че те съдя или нещо такова. Просто големият ми син беше доста агресивен след 2-та годинка. В къщи на никого не посягаше, но пък ми е правил панаири по улиците. Пълна волна програма : крясаци, рев, дърпане, опити да легне на земята и да реве....и всичко това, когато види някоя количка и аз откажа да я купя. Просто някакъв кошмар....
И понеже беше най-едрият в яслата и градината и започнал да посяга на децата, колко съм се червила пред родителите аз си знам. Взимах го от градина и все очаквах да е на пейката до учителката или на столче до нея. На "позорния стол".
Една случка го промени, спря да посяга на децата вече, пък и е голям....но периода в който посягаше беше много неприятен.
И моята госпожица използва този номер.Бие се по главичката с ръце и крещи "болииии".Според мен от личен опит е разбрала,къде е най-болезненото място и там акцентира,за да и мине номера.Явно в детската си главичка е убедена,че щом тя изпитва болка и ние я усещаме.При опитите да и отвлека вниманието ставаше по-зле.Вдига децибелите и се настървява-нашето поведение и показваше,че е на прав път.Значи номера действа.Сега предприех друга тактика-игнор пълен.Започне ли "шоуто" намирам си друга работа и даже не и говоря,докато не престане.След около седмица престана да го прави,НО само на мен!Баща и се опитва да я обгрижва по време на "сеансите" и това я амбицира.Все едно да хвърляш сухи съчки в огън.
аз се справям с тръшканията като го обръщам на майтап. например започвам да я имитирам, подигравам й се (но така, че и на нея да и стане смешно, а не да се обиди), разиграваме разни сценки и накрая всичко завършва с много хилене, борене, гъделичкане и т.н. после се пробва още 2-3 пъти и спира иначе и главата се пробва да си удря, залягала ми е по земята на улицата и в магазини, даже като беше на 5 месеца, понеже много повръщаше беше се научила, че като се закашля веднага отивам при нея и започна да се прокашля драматично когато искаше да й обърна внимание, все едно беше решила, че прокашлянето в превод означава "ела тук!"
може и да не съм права, но не го приемам като инат. според мен за тях това е вид изразно средство. и просто трябва да им покажем, че не е така и да им дадем по-ефективни алтернативи
но пък с боя си имам проблеми..
през лятото се научи от едно детенце, че може да се удря (защото видя, че на него родителите му позволяват, а аз не се отнесох достатъчно твърдо в началото) и сега от време на време се пробва да удря. успявам да й отклоня вниманието и за известно време забравя, но когато някое дете се държи агресивно към нея пак се сеща и се почва отначало
иначе и главата се пробва да си удря, залягала ми е по земята на улицата и в магазини, даже като беше на 5 месеца, понеже много повръщаше беше се научила, че като се закашля веднага отивам при нея и започна да се прокашля драматично когато искаше да й обърна внимание, все едно беше решила, че прокашлянето в превод означава "ела тук!" може и да не съм права, но не го приемам като инат. според мен за тях това е вид изразно средство. и просто трябва да им покажем, че не е така и да им дадем по-ефективни алтернативи
но пък с боя си имам проблеми..
през лятото се научи от едно детенце, че може да се удря (защото видя, че на него родителите му позволяват, а аз не се отнесох достатъчно твърдо в началото) и сега от време на време се пробва да удря. успявам да й отклоня вниманието и за известно време забравя, но когато някое дете се държи агресивно към нея пак се сеща и се почва отначало 
. Така че се успокой не сте само вие. 
