интересно ми е да кажете. когато видяхте бечето си за първи път помилихте ли си че е най красивото бебе което сте виждали? 
- Публикувана: 29 дек. 2007, 20:39 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 19:22 ч.
Когато видяхте бебчето си за първи път
Когато го видях за съвсем първи път, веднага след като го родих, плачех от щастие и целувах най-меката бузка и ръчички на света.
Притесненията ми бяха от сорта "Всичко ли си има?"
После като ми го донесоха в стаята констатирах, че е най - грозното бебе, което съм виждала.
И преди и след това не съм виждала току що родено бебе, в болницата беше единствено бебе и нямах база за сравнение. Беше подут, доста лилав, със затворени очи, без мигли и вежди и с безумно много коса.
На другия ден все едно беше друго бебче - отоците ги нямаше, цвета беше нормален, прекрасни отворени сини очи.
Естествено, за мен той е най - красивото дете на света!
Притесненията ми бяха от сорта "Всичко ли си има?"
После като ми го донесоха в стаята констатирах, че е най - грозното бебе, което съм виждала.
И преди и след това не съм виждала току що родено бебе, в болницата беше единствено бебе и нямах база за сравнение.
Беше подут, доста лилав, със затворени очи, без мигли и вежди и с безумно много коса.На другия ден все едно беше друго бебче - отоците ги нямаше, цвета беше нормален, прекрасни отворени сини очи.
Естествено, за мен той е най - красивото дете на света!
Голямата ми дъщеря беше красива /и все още си е де 
/,
бяла, с големи ококорени очи и вежди и всичко, първата ми реплика беше - Колко е бяла!!!,
все си мислех, че вички бебета са синьо -червени и сбръчкани.
Малката беше по -различна, не гледаше с широко отворени очи, стискаше ги повече
и се плюнчеше много.
Но нали всички деца са на мама гарджето, са най -прекрасни
.
/,бяла, с големи ококорени очи и вежди и всичко, първата ми реплика беше - Колко е бяла!!!,
все си мислех, че вички бебета са синьо -червени и сбръчкани.
Малката беше по -различна, не гледаше с широко отворени очи, стискаше ги повече
и се плюнчеше много.
Но нали всички деца са на мама гарджето, са най -прекрасни
. 
Ами аз погледнах в последният напън и го видях как излиза.
Веднага ми го сложиха на гърдите.
Честно казано, бях толкова щастлива, че проплака, че всичко му е наред, че е здравичък и целичък, че това дали е красив хич не ме вълнуваше. Беше любов от пръв поглед и ми се стори най-красивото бебенце на света.
Обаче....скоро изнамерих едни снимки в много близък план, когато е бил на 4 дена и се учудих, това същото бебе от моите спомени ли е
Веднага ми го сложиха на гърдите.
Честно казано, бях толкова щастлива, че проплака, че всичко му е наред, че е здравичък и целичък, че това дали е красив хич не ме вълнуваше. Беше любов от пръв поглед и ми се стори най-красивото бебенце на света.
Обаче....скоро изнамерих едни снимки в много близък план, когато е бил на 4 дена и се учудих, това същото бебе от моите спомени ли е
Бях с цезарово сечение, но с епидурална упойка и видях дъщеря ми в мига в който я изкараха от коремчето. Беше още на пъпната връв.Стори ми се сивкава на цвят и с едниголеми опулени очи 
сякаш точно нас чакаше. Пък и може от зор да се е пулило детето, щото имаше аки надупето 
Първото нещо което си помислих беше дали всичко и е наред, а след това я доогледах и си помислих "Колко е красиво моето дете "
и с едниголеми опулени очи сякаш точно нас чакаше. Пък и може от зор да се е пулило детето, щото имаше аки надупето Първото нещо което си помислих беше дали всичко и е наред, а след това я доогледах и си помислих "Колко е красиво моето дете "
Видя ми се малко и беззащитно човече. В началото имах чувството, че всички бебета са еднакви. През първият ден в болницата, когато излезнех от стаята и видех в коридора майка с бебе, тичах да проверя дали не е взела моето. 
После установих, че моето гардже е най-хубаво и си го познавах.
После установих, че моето гардже е най-хубаво и си го познавах.
Бях в "кофти" състояние поради начина, по който протече раждането. Когато ми го подадоха и ми казаха "цункай го" - видях едно много добре оформено човече-момченце и ми се стори, че има голям (тип "римски") нос 
. Впоследствие се оказа, че нослето му е мъничко . Но да - харесах го много!
. Впоследствие се оказа, че нослето му е мъничко . Но да - харесах го много! 
Аз се бях настроила че още като видя детето си за пръв път то ще е най-хубавото, миличкото и как ще ме връхлетят едни силни майчински чувства... да ама не Велизар беше много черен, даже лилавееше малко и имаше доста по-красиви бебета от него.В началото си мислех че съм ужасна майка защото бебето на другото момиче в стаята ми се струваше по-красиво, мислех си че не го обичам достатъчно, абе луда работа.Здраво ме затресе следродилната депресия.Знаете как е.Но с времето нещата си идват на мястото.Сега ако ме питате нашето гардже най-хубаво 
Велизар беше много черен, даже лилавееше малко и имаше доста по-красиви бебета от него.В началото си мислех че съм ужасна майка защото бебето на другото момиче в стаята ми се струваше по-красиво, мислех си че не го обичам достатъчно, абе луда работа.Здраво ме затресе следродилната депресия.Знаете как е.Но с времето нещата си идват на мястото.Сега ако ме питате нашето гардже най-хубаво 
И двете ми куклички са родени с цезарово!Вики се роди с с малко тегло и веднага я сложиха в кувьоз.Четири дена по-късно с молби ме пуснаха при нея!Беше най-щастливия миг в живота ми-видях най-красивото,малко,ококорено човече да ме гледа с чисто новите си очички,а отвсякъде стърчаха системи!Очите ми се насълзиха от радост и от мъка,че виждам детенцето си в това състояние.Никога няма да забравя този миг!Не ми позволиха дори да я докосна,гушнах си детето едва в деня на изписването!Сега е една млада госпожица очакваща петия си рожден ден.
Мая имах щастието да я видя на следващия ден след раждането-върнаха ме във времето!Все едно виждах голямата си дъщеря като бебе!Гушнах я и я цунках по бузката!Естествено моето гардже беше най-хубавото.
Мая имах щастието да я видя на следващия ден след раждането-върнаха ме във времето!Все едно виждах голямата си дъщеря като бебе!Гушнах я и я цунках по бузката!Естествено моето гардже беше най-хубавото.
Здравейте! Родих вечерта (секцио) и на другият ден на обед ми ги донесоха в реанимация-двете в една количка една до друга и спинкат. Много тежко се възстановявах и едва мърдах но успях да се надигна да ги видя и ги снимах с телефона.Не знам какво съм видяла и почувствала ама си знаех че са си мойте и това е най-нормалното нещо. Н а петият ден ми дадоха Ивайла е вярвайте ми нямаше по-красиво нещо на света-оформено човече 2400 гр, а Алекс беше 2000 гр. Сега като гледам снимки от първият им месец разбирам защо всички хапеха устни и казваха "Боже колко са мънички" с леко съжаление в гласа. А ние си мислехме че другите бебета са грамадни а нашите са най-красиви. Те все още са най-рошавите гарджета де 
За мен беше най- желаното бебче, но не и най- красивото .
.
Още щом родих направо се учудих аз очаквах лилаво сбръчкано бебе,а тя беше толкова беличка и оформенка с големи ококорени очи и изобщо не плачеше,малко копие на татко си.Като ми я додоха да я гушна започна да примлясква с устнички,тя и сега го прави когато е гладна.Абе любов от пръв поглед беше.
Видях я как излиза от мен ,беше на половина излязла,после видях как я издърпаха с последния напън.Първо се загледах дали всичко и е наред,след това се взрях в муцунката и и казах "имам си най-хубавото бебе на света" Това бяха и първите ми думи като се обадих на баща и 10 минути след това.Сега като гледам снимките от първия и ден ми изглежда малко сбръчкана,но тя се роди доста слабичка-2790 и 49 см.Дори и сега пак си е най-хубавото дете за нас
Това бяха и първите ми думи като се обадих на баща и 10 минути след това.Сега като гледам снимките от първия и ден ми изглежда малко сбръчкана,но тя се роди доста слабичка-2790 и 49 см.Дори и сега пак си е най-хубавото дете за нас 
Нямах търпение да го видя, тъй като родих твърде рано и веднага беше сложено в кувиоз. На другият ден сутринта веднага се засилих, но ми казаха, че свиждането е от 12ч на обяд.
Когато се качих в неонатологията много бях притеснена какво ще видя.
Но се оказа едно красиво бебе, напълно оформено и саръзмерно. ))
Първата ми работа беше да преброя пръстите на ръцете и краката. ))))
Когато се качих в неонатологията много бях притеснена какво ще видя.
Но се оказа едно красиво бебе, напълно оформено и саръзмерно. ))
Първата ми работа беше да преброя пръстите на ръцете и краката. ))))
Ами като я видях за първи път беше една лилава и омазана После като ми я донесоха веднага я познах че е моето, че беше най - бяла от всички бебета И разбира се започнах да гледам на кого са ръцете, краката, устничките и т.н. Е на таткото са де, а тя си ми беше много сладка тогава, още не можех да се освестя, че държа бебето, което е растяло 9 месеца в мен
После като ми я донесоха веднага я познах че е моето, че беше най - бяла от всички бебета И разбира се започнах да гледам на кого са ръцете, краката, устничките и т.н. Е на таткото са де, а тя си ми беше много сладка тогава, още не можех да се освестя, че държа бебето, което е растяло 9 месеца в мен 
всички майки казват моето си е най-хубаво, и аз се подигравах преди и виках, хубаво, хубаво та то новороденото прилича на настъпено жабе 
. Обаче като ми донесоха детето и го видях за пръв път, бях поразена, направо се разплаках толкова беше хубав. Е и вече не се подигравам така
. Обаче като ми донесоха детето и го видях за пръв път, бях поразена, направо се разплаках толкова беше хубав. Е и вече не се подигравам така 
Аз го гушнах моето гардже още в операционната и му се наслаждавах на плача, а от многото сълзи в очите ми дори не можах да го видя добре. По- късно ми го донесоха в стаята и беше едно подпухналичко и червеничко... ама беше сладко де 
ina_maria, изживяването е неземно, пожелавам ти да го изпиташ и да го споделиш с нас
ina_maria, изживяването е неземно, пожелавам ти да го изпиташ и да го споделиш с нас
Като се роди ми го показаха от около два метра и много не можах да го разгледам. След няколко часа ми го донесоха, донесоха и бебетата на другите мами в стаята и понеже моето беше по-големичко, ми се видя по-оформено и по-хубаво. Чувствах се много горда, че съм родила толкова красиво бебе.
Не. Помислих си едновременно две неща.
1. О, Боже, изглежда досущ като майка ми (все едно точно нейното лице виждам)
2. Това не може да е новородено, тя изглежда като голям човек!
Поразиха ме очите й, гледаше, все едно разбира. Изобщо не съм мислила за естетика в този момент. Когато я доближиха до мен си мислех, че изглежда много голяма и че не прилича на новородено.
Това не беше само мое впечатление, защото акушерките я наричаха "едномесечното бебе".
1. О, Боже, изглежда досущ като майка ми (все едно точно нейното лице виждам)
2. Това не може да е новородено, тя изглежда като голям човек!
Поразиха ме очите й, гледаше, все едно разбира. Изобщо не съм мислила за естетика в този момент. Когато я доближиха до мен си мислех, че изглежда много голяма и че не прилича на новородено.
Това не беше само мое впечатление, защото акушерките я наричаха "едномесечното бебе".
видях я няколко часа след секциото може би 2 и още не ме беше пуснала упоиката, показаха ми я за секунди, това което видях беше едно вързопче с едно дундесто бебе, цунках я и това беше
Беше невероятно! И сега се просълзявам като си спомня: Али първа излезе беше толкова сладка. Аз не можех да повярвам, че това е моето бебе. Толкова съвършена ми се стори. Проплака и си отвори очичките. И аз и Жак(съпруга ми) бяхме насълзени. После сестрата я взе, за да я изчисти и повие, а и аз имах още едно бебе да родя. Помня, че чух плача и и се сепнах, защото бях неадекватно по една време и се наложи да я доизвадят с форцепс. Сестрата ме гледаше и аз се зачудих защо не ми я дават при положение, че е здрава и казах "Дайте си ми я!" на български и протегнах ръце. Не знам до колко са ме разбрали, защото това се случи в Париж, но ми я дадоха и аз отново се просълзих. И тя беше също толкова съвършена и неземна. Все едно е някакво ангелче. Ани-същата като Али и същевременно забелязах разлика в двете. Никога докато съм жива няма да забравя този миг. Това е нещо невероятно.
Помислих си и още как. Най-хубавото бебе беше и сега е най-хубавото момиченце, което съм виждала. Знам, че не съм обективна, но това виждат очите ми на майка, без ни най-малко да си внушавам.
Иначе, сравнена с другите бебета беше една бузана и още е такава. Слабичка, но с големи, пухкави бузи.
Иначе, сравнена с другите бебета беше една бузана и още е такава. Слабичка, но с големи, пухкави бузи.
Още от раждането й си мисля, че е най-прекрасното създание на Земята. Сложиха ми я върху гърдите и оттогава не сме се разделяли. Като я видях за първи път ми се видя толкова мъничка, а пък всички казваха колко е голяма, защото се роди 4 кг. и наистина в сравнение с другите беше голяма. Иначе наистина беше толкова сладка и рошава с една голяма коса и нито се белеше, нито беше на някакви петна или нещо такова, а беше наистина прекрасна с едни ококорени и любопитни очички, разучаващи всико наоколо от самото начало.
Не,не си го помислих.Това стана на по-късен етап.По скоро си помислих че е най-невииното същество което виждам ....
Определено не бяха най-красивите /главите им бяха издължени, като на извънземни/, но бяха най-малките бебета в неонатологията /и най-малките, които някога съм виждала/ - бяха 45 см. и 2200 г. и 44 см. и 2500 г. Имаха изключително ярки зелени очи /сега много тъмни/ и бяха червени като индианчета.
На другия ден обаче и след видяно голямо количество бебета - за мен бяха най-красивите и най-невероятните.
На другия ден обаче и след видяно голямо количество бебета - за мен бяха най-красивите и най-невероятните.
Честно ли? Не не си го помислих. Точно като се роди не можах добре да я огледам. После като ми я донесоха в сравнение с другите бебета тя беше червено лилава, бузеста и мнооого ревлива. Та си помислих - " еми по грозничко е, ама си е моето и ще си го обичам" Едва по късно установих, че е най прекрасната госпожичка на света
Едва по късно установих, че е най прекрасната госпожичка на света
Когато ми го показаха за първи път ми беше толкова лошо от упойката и всичко останало, че единственното което си помислих бе: Извадиха ми го..Нямам бебе в корема 
После го цунках: беше сивичък, топличък и ухаеше невероятно, че питах с какво са го намазали
А когато ми го донесоха и за първи път го гушнах ми се стори най-красивото и невероятно създание..и така до днес.....
После го цунках: беше сивичък, топличък и ухаеше невероятно, че питах с какво са го намазали
А когато ми го донесоха и за първи път го гушнах ми се стори най-красивото и невероятно създание..и така до днес.....
единственното което си помислих бе: Извадиха ми го..Нямам бебе в корема
Помислих си и че изглеждаше много сърдита, задето са я извадили.
Като отидох да раждам акушерката каза "Я, какво хубаво момиче". Аз не и обърнах внимание щото виех от болка. Като родих и се надигнах да видя бебето същата тая акушерка каза "Какво хубаво бебе - чисто и оформено". Е тогава вече щях да се пръсна от гордост 
Всъщност винаги съм си представяла, че ще родя русо бебе със сини очички, а той беше чернокос. Сладичкия на мама. Сега е толкова променен - кестеняв със зелени очички.
Всъщност винаги съм си представяла, че ще родя русо бебе със сини очички, а той беше чернокос. Сладичкия на мама. Сега е толкова променен - кестеняв със зелени очички.
Не, не мога да кажа, че ми се стори хубав 
. Първия път, когато го видях, бях на операционната и не можах да го огледам много добре. Видях го на сутринта - с ужасно деформирана глава, с леки кръвонасядания по лицето - с едно такова червеникаво лице 
... мноооого се е мъчил явно горкия, докато решат да ме резнат. Ама още тогава си го заобичах безумно !
. Първия път, когато го видях, бях на операционната и не можах да го огледам много добре. Видях го на сутринта - с ужасно деформирана глава, с леки кръвонасядания по лицето - с едно такова червеникаво лице ... мноооого се е мъчил явно горкия, докато решат да ме резнат. Ама още тогава си го заобичах безумно ! 
Не я видях веднага след раждането, защото не изплака и я обдишваха. Видях я няколко часа по-късно, голичка с един огромен памперс спеше сладко в кувиоза с вдигнати до лицето ръчички. Тогава си помислих, че това е най-красивото мургаво ангелче, което съм виждала през живота си. Невярвах, че ще изпитам такива чувства още при първата ни среща. После ми позволиха да я погаля, треперех от вълнение, преливах от щастие, после плаках цяла вечер от щастие и облекчение. След няколко дни ми я дадоха да си я кърмя и гушкам.
Понеже родих късно вечерта,после ме шиха с упойка....видях беба чак на сутринта.
Но действително тя беше толкова красива.Дори не съм очаквала да е толкова перфектна.С чисто бяло личице,ококорени големи сини очи,перфектно носле,мънички ръчички и крачета....бебе мечта!Умирах си от щастие,че е вече до мен!
Но действително тя беше толкова красива.Дори не съм очаквала да е толкова перфектна.С чисто бяло личице,ококорени големи сини очи,перфектно носле,мънички ръчички и крачета....бебе мечта!Умирах си от щастие,че е вече до мен!
Когато видях Лазар - той бе най-красивия на света - голям, оформен, приличаше на мен .
Когато видях Ирен - в първия момент се зачудих - това моето бебе ли е - и изведнъж, като че ли нещо се преобърна в мен и не отделях очи от нея - тя бе най-прекрасното момиченце, което съм виждала.
.Когато видях Ирен - в първия момент се зачудих - това моето бебе ли е
- и изведнъж, като че ли нещо се преобърна в мен и не отделях очи от нея - тя бе най-прекрасното момиченце, което съм виждала. 
Когато я видях за първи път си помислих че съм на щастливият човек на Земята , колкото и тривиално да звучи и да , помислих си че това е най-красивото малко момиченце на този свят , наистина !
wish лично аз мисля и чувствам по различен начин от теб , но това не значи че ми е втълпено .
Просто хората са различни
wish лично аз мисля и чувствам по различен начин от теб , но това не значи че ми е втълпено .
Просто хората са различни
